След приемането на образователния закон: реакции и очаквания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След приемането на образователния закон: реакции и очаквания

След приемането на образователния закон: реакции и очаквания

Кои трябва да са най-видимите промени в образователната система и какво мислят някои наблюдатели за тях

Мартин Димитров
19601 прочитания

© Анелия Николова


В сряда, 30 септември, след недотам ожесточени дебати и при кворум от стотина души, бе приет новият Закон за предучилищното и училищното образование. Дългоочакваните промени (първото и единствено обновление на просветния закон на България след 1989 г. бе преди 24 г.) внасят множество изменения в начина, по който ще бъде структурирано училищното образование у нас и позволяват повече автономия на учителя да определя програмата си. Учениците пък няма да получават оценки от първи до четвърти клас. Но законът е само гръбнака на реформата - в идните месеци ще трябва да се създаде структурата, която да го движи - заложените образователни стандарти, независимия от МОН Национален инспекторат, и същинското въвеждане на училищната автономия. Ето какво точно променя закона и какви бяха първите реакци след приемането му.

 Промените накратко

Една от най-съществените промени е, че основно образование ще се завършва след седми клас, а не след осми, както в момента. До четвърти клас учениците няма да получават оценки - идеята е учителите да могат да адаптират програмата си спрямо нуждите на децата. Ако след четвърти клас учениците получат оценка слаб (2), те ще продължат училище, след като преминат през допълнително обучение по време на лятната ваканция.

Децата със специални образователни потребности (СОП) също няма да повтарят класове. За тях се изработва програма за индивидуално обучение с допълнителни часове по предмета, с който имат проблеми. На децата със СОП ще бъде отделено специално внимание - законът предвижда създаването на екипи за подкрепа на личностното развитие и ресурсни центрове, където ще работят психолози и социални педагози.

Училищното образование вече ще се дели на четири етапа, като досегашните - основно образование (до 8 клас) и средно образование (до 12 клас), вече ще имат вътрешни деления. Те ще бъдат начален (от 1 до 4 клас) и прогимназиален (от 5 до 7 клас), първи гимназиален (от 8 до 10 клас) и втори гимназиален (11 и 12 клас). Първоначалната идея на министърът на образованието Тодор Танев бе да може да се завършва средно образование в 10 клас, а след това желаещите да се насочат към професионално обучение и квалификация. Религиите пък ще се изучават или в специализиран предмет, или във филосфски, културен и исторически план в съответните часове, по решение на педагогическия съвет.

Втора важна промяна е създаването на независим от МОН Национален инспекторат по образованието, който ще бъде под шапката на Министерския съвет. Директорът на този орган за външно инспектиране ще бъде назначаван от премиера и ще може да да разработва, одобрява и усъвършенства критерии и индикатори за инспектиране, както и да провежда проверки в учебните заведения.

Друг основен аспект от реформата е училищната автономия. Тя ще позволи на учебните заведения да определят профилите и професиите, както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците. В тези дейности ще участват не само педагогическият съвет, както до сега, но и т.нар. обществени съвети - нови институции, в които ще участват родители, ученици, местни работодатели, експерти, служители на училището и други заинтересовани лица. Освен това общественият съвет към всяко едно училище и детска градина ще одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището. Съветите ще приемат ежегодния отчет на директора, а също и ще излизат със становище за разпределението на бюджета и размера на разходите.

По предложение на Станислав Иванов от ГЕРБ бе гласувано считано от 1 август 2022 година свидетелство за МПС да се дава срещу завършен 10 клас, вместо 8 клас, както е в момента. От БСП пък възразиха срещу отлаганете на условието със седем години. Ще бъдат санкционирани родителите, които не записват и водят редовно децата си на училише, както и нерегистрираните лица, които предоставят възпитание и обучение на деца от 3 годишна възраст до първи клас. Авторите на учебници, които предлагат съдържание извън нормите на МОН също ще бъдат глобявани.

По-маловажните, но по-обсъждани промени

На много от по-незначителните промени им бе обърнато незаслужено много внимание както от медиите, така и от политиците. Така например използването на мобилен телефон стана забранено (ккакто беше и досега в правилниците на училищата). Подобно внимание получи и поправката, позволяваща на частните училища да получават финансиране по единни разходни стандарти, подобно на останалите училища. Ако се възползват от държавно финансиране, те няма да могат да събират такси за дейностите, които субсидията покрива, както и ще бъдат задължени да приемат без такси 20% от учениците, включително такива с изявени дарби и/или със СОП.

Решението на депутатите да не подкрепят поправката на Борис Станимиров от Реформаторския блок - престъпленията на комунистическия режим да се изучават като част от учебната програма по история, също привлече много внимание. Идеята бе отхвърлена с по 23 гласа "за" и "против" и 45 въздържали се.

Дискусията не пропусна и траиционния спор за изучаването на майчин език, които отново предизвика диспут в парламента и медиите. Един от най-обсъжданите аспекти на закона -  отпадането на ранния прием от пети клас в "елитните" математически и природоматемитечски гимназии - първоначално бе отхвърлен от образователната комисия, но след натиск от директорите не се промени.

Какви са първите реакции към новия закон

Ромската организация "Амалипе" приветства новия закон, но и са умерени в оценката си за него. "Законодателите в крайна сметка въведоха механизми за защита на селските училища, които до сега бяха основните губещи от преструктуриранията, последвали въвеждането на принципа "Парите следват ученика", пишат от "Амалипе". Според организацията тези училища, които са гръбнак на образователната система в много региони, ще бъдат изправени пред сериозно предизвикателство при преструктурирането на системата на училищното образование и трансформацията и обединяването на училищата, предвидено в закона. Рискът е, че ако завършването на основното образовние става в 7 клас, селските училища ще губят учениците година по-рано. Но ако придобиването на професионална квалификация в 9-ти и 10-ти клас сработи, селските училища може и да не загубят осми клас, а да "добият" девети и десети, смятат от организацията.

От "Амалипе" подкрепят и въвеждането на допълнителна финансова подкрепа за т.нар. "защитени" училища, в които държавата ще финансира маломерните паралелки - промяна, която трябва да облекчи негативното въздействие на делегираните бюджети в селските училища. Организацията приветства въвеждането на стандарт за интеркултурно образование, както и въвеждането на програми за намаляване на ранното напускане на училище и за интеграция на ученици от уязвимите групи от училищата. Забраняването на обособени паралелки с ученици от един етнос в училищата, в които се обучават деца от различни етноси, също се одобрява от организацията. От там обаче пишат, че "последното остана "решение на половина", като народните представители не намериха кураж да забранят обособяването на сегрегирани училища в градовете с мултиетническо население."

От организацията за равен достъп до образование "Заедно в час" одобриха духа на закона. От НПО-то подкрепят "поставянето на нов фокус в крайната цел на образованието на децата - да бъдат мислещи, можещи, толерантни и активни, а не просто знаещи конкретни факти", както възможността за по-късно профилиране. Но от друга страна, организацията излезе с няколко препоръки относно заложените в закона въпроси относно "прозрачността и отчетността в образователната система, както и способността й да бъде отворена за качествените на практика (а не само на хартия) хора."

Според "Заедно в час" е нужно да се гарантира ефективната работа на националния инспекторат, да се осигури публичност на оценките, които училищата си поставят, да се намали периода на атестация на учителите (заложеният в момента период е четири години), да се премахне изискването за магистърска степен на обучители и учители, както и да се намали стажа, изискван за заемането на директорска позиция. Въпросът за мандатността на директорите не бе засегнат от новия закон.

"Оттук нататък предстои изработване на съпътстващите стандарти, които са поне толкова съществени, колкото самия закон и ще операционализират неговите постановки. От ключово значение е да избегнем тенденцията в образователната система да се разписват в краен детайл всички правила и процедури, само и само да не остане нещо неясно", пишат от "Заедно в час". Но каквото и да се случва от тук нататък, активните организации, учители и родители ще имат част от нужните инструменти, за да построят системата на ново.

В сряда, 30 септември, след недотам ожесточени дебати и при кворум от стотина души, бе приет новият Закон за предучилищното и училищното образование. Дългоочакваните промени (първото и единствено обновление на просветния закон на България след 1989 г. бе преди 24 г.) внасят множество изменения в начина, по който ще бъде структурирано училищното образование у нас и позволяват повече автономия на учителя да определя програмата си. Учениците пък няма да получават оценки от първи до четвърти клас. Но законът е само гръбнака на реформата - в идните месеци ще трябва да се създаде структурата, която да го движи - заложените образователни стандарти, независимия от МОН Национален инспекторат, и същинското въвеждане на училищната автономия. Ето какво точно променя закона и какви бяха първите реакци след приемането му.

 Промените накратко


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK