Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 2 окт 2015, 16:50, 18662 прочитания

Върховен административен съд: Забранено за граждани

Предложенията на реформаторите за промени в административния процес са опасни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Идеята на административното правосъдие е съвсем проста, но изключително важна – да брани гражданите от държавата и нейните актове. Гражданите и организациите са слаби, а държавата силна, и затова е важно да има независима институция, която да следи за законността на заповедите, решенията, подзаконовите актове на комисии, министри, кметове, общински съвети и т.н.

Когато преди две седмици депутати от Реформаторския блок (предимно от "Движение България на гражданите" и СДС) внесоха проект за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – нормативният акт, който определя правилата, по които държавната администрация издава актовете си и впоследствие съдът упражнява контрол над тях, интересът към текстовете беше преди всичко професионален.


А не би трябвало да е така – този закон засяга пряко вашите права.

Целта на проекта беше представена като текст, който цели да "ускори и модернизира процеса и ще разтовари ВАС". Юристи, с които "Капитал" се консултира, коментираха, че проектът съдържа редица смислени предложения, които обаче могат да се обезсмислят в гората от опасни текстове.

Една работна група
Автори на проекта са проф.Кино Лазаров и адвокатите от кантората "Георгиев, Тодоров и ко." проф. Иван Тодоров, Цветослав Митев, Николай Лазаров и Мария Дерелиева, както и зам.-председателят на ВАС Боян Магдалинчев. Самият Иван Тодоров е близък до "Движение България на гражданите" и според депутати от Реформаторския блок това не е първият проект, който той "внася" през тях.



Според един от вносителите на проекта – Борислав Миланов: "По различните части на проекта участниците в работната група са работили по различно време. Отделни части са разработени още през 2012 г., други през 2013 г., а трети през 2014 г. Някои от тях в отделните им части или в цялост са били обект и на други законодателни предложения."

"Едно от най-недопустимите сега съществуващи законодателни разрешения е в един съд да са и двете съдебни инстанции, какъвто в голям брой от случаите е ВАС. Разтоварването на ВАС му дава възможност да отдели време за уеднаквяване на практиката си. А там има голям проблем с противоречива практика", коментира проф. Иван Тодоров в свой текст за "Капитал".
Освен това, добавя известният с делата си пред ВАС адвокат, се предвижда "много опростена процедура по уеднаквяване на практиката и на отделенията". Друга позитивна стъпка са и поредица от мерки за ускоряване на правосъдието. Въвежда се детайлна уредба на т.нар. мълчаливо съгласие, коментира Иван Тодоров, което "е мощен инструмент срещу бездействието на администрацията", като след промените в "специалните закони много по-лесно ще се въвежда мълчаливото съгласие, където това се сметне за уместно".

Според юристи, с които разговаряхме, изключително полезни в проекта са въвеждането на електронното призоваване, подобряване на процедурите на връчването на призовки, кратките срокове за насрочване на някои дела и т.н.

Едно рамо за КЗК
Проектът на реформаторите въвежда идеята, че събирането на доказателства в едно производство следва да става само на първа инстанция, дори и тя да не е част от съдебната система. Подобна идея дава изключителна власт на т.нар. несъдебни юрисдикции (Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита от дискриминация и Комисия за установяване и предотвратяване на конфликта на интереси). Подобна постановка според Васил Петров, съдия в Софийския районен съд и докторант по административно право в Софийския университет, превръща тези комисии в "господари на фактите по правния спор, така че жалбоподателите, които впоследствие търсят защита срещу решението на юрисдикцията, няма да могат да оспорят фактическите изводи на несъдебния орган, нито да искат събирането на нови доказателства".

Това означава, че каквито доказателства се съберат например в КЗК в едно обжалване на обществена поръчка (стига комисията да иска да го направи) - това е. Съдът, пред който ще се обжалва решението, не може да събира нови. Според Васил Петров това предложение противоречи на конституцията, като пред седем години Конституционният съд се произнесъл по този въпрос, като приема, че подобни: несъдебни правораздавателни органи може да съществуват, но само ако "последната и решаващата дума относно спазването на правата и законните интереси на гражданите и на юридическите лица и разрешаването на правни спорове ... принадлежи на съда".  Съдът няма как обаче да контролира акта, без да провери дали са установени действителните факти по случая.

Или друго сравнение (не в обхвата на АПК, но в същия клон на правото) – представете си, че полицаи ви напишат акт, че говорите по телефона, докато карате, а вие дори не носите телефон в колата. Обжалването на първа инстанция става в рамките на самата пътна полиция. Въпреки че искате да бъдат разпитани останалите четирима души в автомобила и да бъде представена например справка от мобилен оператор, полицията отказва. Наложена ви е глоба. Дори и да я обжалвате, няма никакво значение – съдът не може да направи нищо, защото събирането на доказателствата вече е приключило.

Представете си сега, че не става дума за глоба от 50 лева, а за обжалването на нагласените условия на обществена поръчка за 50 милиона.

Правосъдие за богати
Законопроектът представя и друга идея – промяна на начина, по който се определят държавните такси по административни дела. Така например, ако обжалвате пред съда наложена санкция от КЗК, ще трябва да платите 4% от стойността на глобата.

"Без никакво значение е, че тази тежка и голяма държавна такса ще се заплати в края на процеса от загубилата страна. Недопустимо е, когато един правен субект бива заплашен от налагане на публично наказание (в случая глоба или имуществена санкция), той да бъде принуден да заплати държавна такса, и то пропорционална", коментира Васил Петров и определя идеята като "форма на допълнителна държавна репресия срещу преследвани административнонаказателно правни субекти, която противоречи на конституцията". Юристът дава и пример за това колко е абсурдно подобно предложение: "При неуспешно обжалване от страна на осъдения подсъдим на лишаване от свобода той ще трябва допълнително да излежи и 4% над наложеното му от първата инстанция наказание лишаване от свобода."

Пропорционални такси се предвиждат и при жалби по Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите, Закона за митниците и Закона за подземните богатства.
Реформаторите предлагат и многократно завишаване на държавните такси при касационно обжалване (пред последна инстанция). В момента те действително са ниски – 5 лева за физически лица и 25 лева за юридически лица и държавата. Предвижда се те да станат съответно 250 лв. и 5000 лв. Загубилата страна плаща разноската.

Така например представете си, че поискате по Закона за достъп до обществена информация от председателя на управителния съвет на БНБ  за възнагражденията на членовете на управителния съвет и той ви откаже. Обжалвате пред тричленен състав на ВАС. Той конституира като заинтересувани страни членовете на управителния съвет (седем на брой), изслушва ги и в крайна сметка преценява, че е налице обществен интерес, който е над техния личен (да не разкриват данни за заплатите си), и отменя отказа за предоставяне на информацията. Всичките седем души подават жалба срещу решението и плащат общо 1750 лв държавна такса. Петчленен състав на съда отменя решението на долната инстанция и ви осъжда да платите... 1750 лв. лв. такса. Представете си сега, че заинтересуваните страни не са физически лица, а министерства. Тогава таксата е 5000 лв. за всяко от тях. Под угрозата на подобна санкция малцина биха се престрашили да използват конституционното си право на достъп до информация.

Проф. Иван Тодоров коментира: "Това е една от най-незначителните промени, но беше преекспонирана." И допълва: "Сега всеки подава касационни жалби, без да го е грижа дали касационната му жалба е основателна. Естествено ВАС се задръства. Правосъдието става понякога толкова бавно, че граничи с отказ от правосъдие. Умерено се увеличават таксите при касационното производство на делата без интерес, за да се достигне някакъв нормален размер. Никоя държава не си позволява да си блокира върховните съдилища с неограничен достъп за разглеждане на касационни жалби. За гражданите и организациите бавното правосъдие нанася много по-големи вреди, води до повече разходи и несигурност."

Данъчните дела - на една инстанция
Отново пропорционална такса се предвижда (независимо от събраните преди това и други държавни такси) за обжалване на ревизионния акт, издаден от данъчните. Подобен подход, коментират юристи, се опитва да доближи административното правораздаване до гражданското и търговското, където таксата за завеждане на иска се определя от неговия размер. "Тази аналогия не е изцяло издържана - ако едно юридическо лице иска да предяви иск за някакво вземане, но няма средствата да плати цялата държавна такса по иска или не е сигурно дали ще спечели делото, то може да предяви частичен иск. Но един адресат на ревизионен акт не може да подаде частична жалба, с която да оспори сега само част от размера на данъчното задължение", коментира Васил Петров.

При данъчните дела има и друго нововъведение – ако публичните вземания, установени с ревизионния акт, са до 5 хил. лв. за физическите лица и 25 хил. лв. за юридическите, те се гледат само на една инстанция – окръжния административен съд. "С това изменение на практика се премахва достъпът на граждани на страната и на дребния бизнес до ВАС по голям брой данъчни дела. След като се признава, че данъчните дела са едни от най-сложните от фактическа и правна страна, как е възможно да се поддържа, че тези дела трябва да бъдат решавани в редица случаи еднолично от регионален административен съдия, без възможност за касационна проверка от ВАС и при неизбежната опасност от формиране на противоречива практика по множество въпроси", коментира Васил Петров.

"Съдиите имат време по 4-5 часа да решат едно данъчно дело, където често има стотици страници. Те просто нямат време да проучат делото. На какво правосъдие да се надяваме тогава. А на един претоварен съдия последната му грижа е да мисли за уеднаквяване на съдебната практика. Нека например си представим, че гражданинът е спечелил на първа инстанция данъчното дело и е прав. Ако данъчният орган не обжалва, решението ще влезе в сила. По проекта за промени данъчният орган се равнопоставя на гражданите и вече ще трябва да плати пропорционална такса, ако загуби касационното обжалване. И ако разбира, че не е прав, плащането ще го възпре от обжалване. Така гражданинът ще си спести много нерви и средства и при това ще има бърз резултат и стабилност. Ако пък гражданинът е загубил делото, но смята, че е прав - таксата се плаща едва след края на делото от изгубилата страна и за гражданина няма финансова пречка да обжалва", контрааргументира се един от авторите на проекта, проф. Иван Тодоров.

"Няма никаква пречка те (таксите - бел. ред.) да бъдат внимателно огледани и променени, но във всички случаи държавната такса следва да има и регулаторен момент в процеса на административното правораздаване, за да не се допусне злоупотреба с правото на жалба, каквито има в не редки случаи, без това непременно да се разглежда като условие за самоцелно разтоварване на ВАС от работа. Време е да се въведе един по-цивилизован момент в процеса като цяло - не жалби до безкрай без резултат за подателя им, а правилно и справедливо разрешение на случая", коментира депутатът Борислав Миланов, който е сред вносителите на проекта.

Административното право – все по-близо до търговското

Също стъпка към доближаване на административното право към гражданското е и засилване на състезателното начало (съдът е арбитър, а двете страни се състезават пред него). Проектът въвежда разпоредбата, според която "съдът не е длъжен да напътва страните за разпределението на указаната в този член тежест на доказване".

Както в наказателното право, така и в административното т.нар. служебно начало (обратното на състезателния процес) е принцип. Това е така първо, защото основната цел на процеса е разкриване на обективната истина и, второ, защото страните, участващи в него, не са равнопоставени – от едната страна е държавата (административния орган или прокурора, в наказателния процес), а от другата – гражданите (или организациите – сдружения, юридически лица и т.н.)

"Но кой е "губещият" от това предлагано правило? От напътствие за тежестта на доказване не се нуждаят страните по делата, които могат да си позволят висококвалифицирана адвокатска помощ. От напътствие се нуждаят "малките хора" по хилядите "безинтересни" спорове, които пълнят съдебните зали на първоинстанционните съдилища и от които се цели да бъде облекчен ВАС", коментира Васил Петров.

Върховен съд от един съдия и цялата власт на председателя

Реформаторите предлагат въвеждането на възможността на всяка страна по дело, което вече е приключило, да поиска решение за уеднаквяване на съдебната практика, ако различните съдебни състави в едно отделение във ВАС имат разнопосочна практика. Решението се постановява без мотиви и с мнозинството от съдиите в отделението.

Дотук добре. Реалността обаче е малко по-различна. Във ВАС има осем отделения, като всяко от тях е специализирано в различна материя – така например в първо се гледат данъчни дела, а в шесто – жалби срещу актове на ВСС. Наложената от председателя на ВАС Георги Колев практика е въпросите кои съдии в кое отделение ще бъдат и съответно – кое отделение какви дела ще гледа, да се решават с негова заповед. И съответно му дава власт да диктува през разместване "правилната" практика.

Никога досега отделение на върховен съд у нас не е имало правомощието да постановява тълкувателни актове. Това винаги е било в правомощието на пленума на върховната инстанция или на обособена колегия в рамките на съда, която обема няколко отделения. Вместо да се предвиждат такива нови тълкувателни органи, следва да се активизира тълкувателната дейност на ВАС, броят на образуваните тълкувателни дела на година на който се брои на пръстите на едната ръка. "Сравнението с ВКС, който в последните години решава по 10-15-20 тълкувателни дела на година, не е в полза на ВАС", коментира Васил Петров.

"Право на всеки е да има една или друга гледна точка по предложенията в законопроекта, но в никакъв случай той не води до ограничаване на достъпа до правосъдие", коментира един от вносителите, Борислав Миланов.  "Проектът за промени в кодекса предвижда още редица положителни промени, които го правят много по-ефективен и бърз. И с основание при приемане на промените ще стане основна и голяма крачка в съдебната реформа", е мнението на един от авторите на проекта, проф. Иван Тодоров.

Всъщност големият въпрос е дали предложенията не са с грешна насоченост. Защото някак си не може целта на една законодателна промяна да бъде "облекчаване" на върховните съдии, а по-скоро е подобряване на правораздаването, което винаги трябва да е само и единствено в интерес на гражданите.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Борисов уволни директора на ББР Стоян Мавродиев, безработните растат бързо 2 Вечерни новини: Борисов уволни директора на ББР Стоян Мавродиев, безработните растат бързо

И още: Черни рекорди за жертви на коронавируса в САЩ и Франция; земеделският министър с ново антипазарно решение към веригите

8 апр 2020, 4385 прочитания

Вечерен час, блокада на квартали, паркове: отменят ли се мерки на местната власт Вечерен час, блокада на квартали, паркове: отменят ли се мерки на местната власт

На 6 април здравният министър Кирил Ананиев нареди общините да отменят мерки, които не съответстват на законите, засега не е ясно обаче кои точно са те

8 апр 2020, 2375 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Време разделно в МВР

До около половин година ще стане ясно дали вътрешното ведомство се бори с корупцията по правилния начин

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10