Колко болна е Спешна помощ

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Пациенти бият екипите на "Спешна помощ" и лекарите в спешните отделения на болниците. Това е една от всекидневните новини преди година, които в момента са доста редки. "Нямам задължението да осигурявам правото на някой да бие моите лекари", обяви тогава здравният министър д-р Петър Москов и заплаши, че екипите ще ходят само с полиция в местата, в които това се случва.
Побоите престанаха да се случват. Малко след това министерството увеличи с 20% заплатите в Спешна помощ, бяха купени 56 нови линейки, започнаха ремонти на спешните отделения, беше приета концепция за спешните услуги, а в момента е в процес на обществено обсъждане новият стандарт за спешна медицина.

Това повдигна нивото на една услуга, която беше стигнала дъното. Колко голям всъщност е проблемът в Спешната помощ и откъде се е наложило да тръгне реформата там, показа тази седмица одит на Сметната палата. Според одита, който е за периода 2010-2014 г., парите за услугата се увеличават, но остават малко, заплатите са ниски, техниката се амортизира, а ефективността логично е много под желаната. Да започнем от стряскащия факт, че едва през миналата година бюджетът на Спешна помощ е надминал 100 млн. лв. годишно - толкова, колкото струваха ремонтите на пътищата през лятото. Голяма част от тези средства – над 82%, отиват за заплати на екипите, заплати, които са смешно малки за спасяващите живот. Същите тези хора за период от пет години са отговорили на 3 510 092 повиквания, като средно за София те са по около 410 на ден.
 
Кой вика линейките

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента Спешна помощ е длъжна да отговори на повикването на всеки почувствал се неразположен гражданин независимо дали има здравна осигуровка. Така на практика екипите се бавят при пациенти, които имат нужда само от преглед. Именно това според одита е основната причина за повечето повиквания – хирургическите и реанимационните действия са под една четвърт от повикванията, а в останалите случаи е направена електрокардиограма и вероятно инжекция. Одитът сочи, че цената на едно повикване скача. Всяко идване на линейка е струвало на държавата 55 лева през 2010 г., а сега струва почти 74 лв.

Според досегашните стандарти времето за пристигане е 20 минути и в повечето случаи то е било изпълнено. "Сметната палата набляга на времето за достигане до пациента. Тези 20 минути са изключително много за истински спешен пациент. Проблемът на системата е, че досега не беше дефинирано кой е спешен – не може всеки да е спешен. В останалите държави екипите трябва да се отзоват средно до осмата минута на животозастрашаващи състояния", коментира д-р Десислава Кателиева, председател на Сдружението на работещите в Спешна медицинска помощ. Тя допълва, че не е необходимо първият екип да е реанимационен, трябва да е най-близкият. В подготвения нов стандарт става въпрос за парамедици, които работят по алгоритми и имат възможност за отдалечени консултации (телемедицина).

В одита като забавени са отчетени общо 159 680, или 4.55 на сто от изпълнените повиквания. Анализът на причините за забавяне на предаването на адресите сочи, че обичайно закъснението е свързано с липсата на свободен екип. Освен това като причини се сочат нарастване на повикванията в определен час, технологично забавяне при въвеждане на информацията, пропуск на оператор и старата болка - недовършен процес на свързаност между информационните системи. В някои случаи закъснението се дължи на обстоятелството, че във филиалите има само по един дежурен екип, който е на адрес.



Кой идва на адреса

Медицинският персонал в системата за спешна помощ е 7111 души, като са сформирани 357 мобилни екипа, от тях 75 са реанимационни, 127 лекарски, а 125 са долекарски – фелдшери и медицински сестри. Освен тях работят и 167 стационарни екипа, констатира одитът към края на юни 2014 г. Явно е намалението на лекарите - през 2010 г. общият им брой е 531, докато в края на периода той намалява с 82 и достига 449 лекари. Най-голям е бил броят на вакантните места за лекари в София, където незаетите щатни бройки са 92 през 2014 г. - половината от щата е бил вакантен.

Причините са много – тежък, непривлекателен труд, съчетан с най-ниската заплата в здравния сектор – средно 700 лева за лекар със специалност и 520 лева за медицинска сестра.

С увеличаването на заплатите и даването на възможност за специализации интересът към работа в Спешна помощ става по-голям, но тя по никакъв начин не може да се конкурира като заплащане и условия на работа с повечето болници, особено с тези в големите градове.
 
Старите линейки

Одитният доклад констатира, че санитарните автомобили, с които разполага системата, са 663, като последните 159 са били купени през 2009 г. Най-голям е бил броят на автомобилите, произведени преди 2007 г. – от 245 през 2010 г. той намалява на 137 към 30 юни 2014 г. след бракуването на негодните за експлоатация автомобили. През миналата година в цялата система е имало само шест линейки, произведени в периода след 2010 г. След одита са били купени 56 нови линейки.
Но състоянието на автомобилите отговаря на състоянието на апаратурата. Според одита през 2014 г. в линейките са се използвали само 106 нови апарата и 822 амортизирани, както и 144 напълно амортизирани.
 
Как може да проработи

В одита Сметната палата е препоръчала мерки, които вече са факт – да се подобри координацията между линейките и 112, да се подготвят стандарти, да се увеличат заплатите, да се преоборудват автомобилите.

Стандартите, които в момента се предлагат, предвиждат уеднаквяване на алгоритмите за спешна помощ на територията на цялата страна, разделяне на болните по т.нар. кодове за спешност и оборудване по един и същ начин на линейките и спешните отделения на болниците. В системата ще трябва да се включат най-накрая и все повече парамедици.

"Одитът не казва нищо, което не знаем и за което не говорехме с всички правителства през последните години. За да се промени спешната помощ като тази в Румъния, която е еталон в Европа и какъвто е стремежът и на министерството, и на всички работещи в системата, са нужни достатъчно средства и въвеждането на еднакви стандарти, които да гарантират, че във всяка част на страната ще се работи по един и същ начин, линейките ще бъдат еднакви, спешните отделения ще разполагат с една и съща апаратура", смята д-р Кателиева.