БНБ окончателно скри данните за кредитите и депозитите на банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНБ окончателно скри данните за кредитите и депозитите на банките

Новото ръководство на БНБ даде заявка за повече прозрачност. Три месеца по-късно детайлните данни банка по банка вече са скрити

БНБ окончателно скри данните за кредитите и депозитите на банките

Обяснението е хармонизация с практиките на други регулатори, а резултатът ще е много по-труден анализ на сектора

Николай Стоянов
18249 прочитания

Новото ръководство на БНБ даде заявка за повече прозрачност. Три месеца по-късно детайлните данни банка по банка вече са скрити

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Българската народна банка спира да публикува тримесечните справки с "Данни за дългови ценни книжа, кредити и аванси и депозити" за българските банки, както и обобщената информация за лошите кредити и обезценките в системата. Това става ясно от бележка към надзорните данни за банковата система към 31 август, публикувани в края на септември.

Решението идва, след като от юни насам централната банка временно спря да качва на сайта си тези данни. Първоначално нямаше обяснение за причините, а след въпроси от медии се появи кратък анонс, че се извършва преглед на публикуваните от БНБ данни с цел "да се постигне по-висока степен на хармонизация с данните за кредитните институции, публикувани от други надзорни органи и централни банки в ЕС". Изглежда, хармонизацията протича по най-лесния начин, тъй като БНБ без много обяснения преустановява достъпа до информация, налична от години. Този ход е странен на фона на заявките на новия управител на централната банка Димитър Радев за повече прозрачност и откритост, както и на нуждата да се върне публичното доверие в регулатора и в банковия сектор след фиаското на банковия надзор с КТБ. При липсата на тези данни сериозно ще се ограничи възможността да се анализират процесите в банковия сектор.

Няма данни, няма проблем

Част от нещата, които остават тайна при липсата на всички тези данни, е движението на депозити между банките. Например загубата на депозити от банките с гръцка собственост ясно се виждаше като тенденция още през първото тримесечие на тази година, както и продължаващ отлив на клиенти от ПИБ след ликвидните й проблеми през лятото на 2014 г. Сега такива процеси ще могат да се проследят единствено през промените в баланса на банките, където обаче не могат да се отсеят противоположни тенденции, като например отлив на индивидуални клиенти, съпътствано с увеличаване на привлечени средства от банка майка.

Няма да се вижда и различната цена на привлечения ресурс и на отпусканите кредити от отделните банки по сегменти. А в това число няма да е известно и коя банка има повече депозити от държавни ведомства и общини и колко плаща по тях.

От БНБ не отговориха на въпросите на "Капитал" какво налага ограничаването на данните. Официалното обяснение за "хармонизация" обаче не звучи особено логично. По принцип обемът на разпространяваните от банковите регулатори данни е доста различен и няма единни правила. Факт е, че много от централните банки предоставят дори по-малко информация, като например в Румъния дори няма индивидуални данни за банковите баланси и отчети, а само агрегирани за системата. Същевременно обаче в европейското законодателство няма забрана за регулатора да разкрива повече информация от минимално изискваното и нищо не налага промяната на досегашната практика на БНБ.

Едното възможно обяснение е регулаторът да опитва просто да намали наличната информация и така проблеми в някоя банка или група банки по-трудно да се забелязват от анализатори и медии. Друга хипотеза е централната банка да прикрива собствените си грешки. Преди да спре да оповестява данните през юни, от отговори на Европейската комисия до сайта bivol.bg стана ясно, че в публикуваните данни към март е имало грешки, които се отстраняват. Част от тях бяха свързани с отчетени в Макропруденциална форма 1 нулеви лихви по депозити от сектор "Държавно управление". Не стана ясно дали става въпрос за некоректно подадени от самите банки данни, или за грешки от страна на БНБ, която все пак би трябвало да забележи нередности в числата. Така или иначе към момента коригирани данни не са налични, а просто се преустановява публикуването на нови.

Размерът на тайната

Дори и при преустановените данни от страна на БНБ тази информация все пак ще достига до публиката, но по-нарядко и с по-голямо закъснение. А също така и в доста по разпокъсан и неструктуриран вид. Тези данни се съдържат в годишните отчети на банките, които те са длъжни да публикуват на сайтовете и до края на март следващата година, а и както всяко друго дружество - в Търговския регистър. Често обаче това се случва със закъснение и за 2014 г. например все още няма публично достъпен одитиран годишен отчет на Инвестбанк нито на сайта й, нито в Търговския регистър. Освен това самата обработка на данните в различни по формат отчети е доста по-трудна.

Същевременно тримесечните отчети ще останат задължителни за банките, които са публични дружества и така за тях ще има по-навременна информация. В България обаче това са само няколко институции с местна собственост - ПИБ, ЦКБ, БАКБ и Тексимбанк. В много страни, където централните банки разкриват по-малко данни, се разчита именно на това, че големите кредитни институции се търгуват на борсата и има достатъчно информация за тях по тази линия.

Липсата на качествена и навременна информация за банките обаче е нож с две остриета. От една страна, проблемите не проличават бързо, което дава някакво време за реакция на регулатора и ако той действа оперативно, може да се справи без шум в системата. От друга обаче, при кризисна ситуация има опасност паниката в условия на неизвестност да е по-голяма. Във всеки случай в България, където доверието към банковия надзор е критично ниско, едва ли за БНБ има много начини да го възстанови освен с прозрачност. Това е и причината за предстоящата оценка на качеството на активите на банките в страната. Затова и дори да пренебрегнем другите негативи от решението да се скрият данни, то със сигурност е взето в доста неподходящ момент и не е комуникирано въобще.

Какво ще казва БНБ и какво не

Обществеността всеки месец ще продължи да разполага със счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите на цялата банкова система и на групите банки (БНБ разделя сектора на три: топ пет институции, всички останали и чужди банки, опериращи в България чрез клон). Също така обобщено ще продължават да се предоставят и данните за дългови ценни книжа, кредити и аванси и депозити. В публикуваните към август данни обаче за разлика от предходните месеци вече липсва колоната с информация за лихвените приходи (от ценни книжа и кредити) и разходи (по депозити). На всяко тримесечие ще продължи да се предоставя и справка за капиталовата адекватност и ликвидността на ниво система.

Ключовият момент е, че вече към края на всяко тримесечие тези справки, които носят бюрократичното име Макропруденциална форма 1, няма да се предоставят и в разбивка банка по банка. Така единствената информация, която ще се дава за индивидуалните кредитни институции ще е само баланс и отчет. Там обаче данните са прекалено общи. Например цялата основна дейност е сведена до една статия "Кредити и вземания" и няма никаква разбивка каква част са за фирмени и каква за домакинства. Аналогично от другата страна на баланса всички депозити са в един кюп и не може да се каже каква част откъде идва. Така реално на база на наличните данни няма да може да се направи дори проста класация коя банка на кой пазар е най-голяма и няма да може да се проследява в динамика коя банка на кой пазар расте.

Другата отпаднала справка с данни за лошите кредити в системата също ще ограничи възможността за анализ. Практиката на БНБ в последните години все повече беше да не акцентира (а понякога и въобще да не споменава) колко е делът им и да насочва фокусът към по-малкото и по-приемливо звучащо число на нетните необслужвани кредити - след обезценка. Освен това благодарение на справката можеше да се види и не само общият показател, а и по сектори, както и можеше да се проследява нивото на просрочени заеми с по-малко от 90 дни, които формално не се водят лоши, но има риск скоро да попаднат в тази графа.

Българската народна банка спира да публикува тримесечните справки с "Данни за дългови ценни книжа, кредити и аванси и депозити" за българските банки, както и обобщената информация за лошите кредити и обезценките в системата. Това става ясно от бележка към надзорните данни за банковата система към 31 август, публикувани в края на септември.

Решението идва, след като от юни насам централната банка временно спря да качва на сайта си тези данни. Първоначално нямаше обяснение за причините, а след въпроси от медии се появи кратък анонс, че се извършва преглед на публикуваните от БНБ данни с цел "да се постигне по-висока степен на хармонизация с данните за кредитните институции, публикувани от други надзорни органи и централни банки в ЕС". Изглежда, хармонизацията протича по най-лесния начин, тъй като БНБ без много обяснения преустановява достъпа до информация, налична от години. Този ход е странен на фона на заявките на новия управител на централната банка Димитър Радев за повече прозрачност и откритост, както и на нуждата да се върне публичното доверие в регулатора и в банковия сектор след фиаското на банковия надзор с КТБ. При липсата на тези данни сериозно ще се ограничи възможността да се анализират процесите в банковия сектор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    itoskov avatar :-|
    Woland

    Дали това е ранен предупредителен сигнал за нещо друго, времето ще покаже.

  • 2
    2easy avatar :-|
    2easy

    "В публикуваните към август данни обаче за разлика от предходните месеци вече липсва колоната с информация за лихвените приходи (от ценни книжа и кредити) и разходи (по депозити)."

    ъъъ в данните за август има "приходи от лихви" и "разходи за лихви". или не е обяснено точно какво имате предвид или не разбирам :)

  • 3
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    Май "новото" БНБ е притеснено и крие голяма дупка щом затайва информация
    Пак всички ние ще платим остро, като при КТБ ...
    Илюзия е да се надяват в БНБ, че дупката в някои банки постепенно от самосебеси ще изчезне особено във време на дефлация и валутен борд...
    Не, не - ще цъфне въпреки скритите данни

  • 4
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    [quote#3:"krastitel"]Май "новото" БНБ е притеснено и крие голяма дупка щом затайва информация[/quote]
    Ако беше само поради притеснения сигурно можеше да се помисли и за други варианти за излизане от ситуацията от информационно затъмнение.
    Дали пък голямата дупка няма да бъде запълвана по схемата с КТБ? Не че има шанс това да закрепи банката, но то и не това е идеята.
    Така или иначе можем да сме сигурни, че БНБ не действа в интерес на гражданите и държавата. За пореден път. Както и че се очертава да има лоши новини.

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    А може просто БНБ да очаква и други банки да бъдат атакувани както КТБ.. и за да се намали възможността за банкрън?

    В смисъл - КТБ беше съборена, като големи депозитари си изтеглиха изведнъж парите от нея и в същото време прокуратурата, че и държавата я атакува.

    Сега дали пък не им се е усладила атаката срещу КТБ и да са решили друга банка да бутнат по същата схема?

    На коя страна е БНБ.. още не е ясно. Щото намаляването на информацията рядко може да се определи като нещо хубаво, но има и такъв вариант.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    А и сега ще има стес тестове за банките.. и когато излязат резултатите.. сега ще бъде по-трудно да се определи дали наистина са верни тия тестове или са манипулирани.

  • 7
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    ЯСНО, НЯКОЙ ДА УВОЛНИ ТЕЗИ ХОРА ПРЕДИ ДА СА НАДРОБИЛИ КАШАТА.
    ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ИСКА ДА ИГРАЕ НА ТЪМНО НАРОДА ПЛАЩА СЛЕД ТОВА.

  • 8
    pivoley avatar :-|
    pivoley

    Всъщност, БНБ скрива най-важната информация за депозантите в банковата система. Интересен и доста странен ход.

  • 9
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#7] от "gosko22":
    Кашата е надробена. В момента само я духаме.....наближава момента на сърбането! Дупката с ограбването на КТБ им се стори само лека закуска! Само депозитите на гражданите в системата са около 40 млрд, а апетита идва с яденето.
    Повече не коментирам, пак ще ме трият.

  • 10
    hitrata_svraka avatar :-(
    Хит®ата Св®ака ;)

    Сега ще избуят слуховете за фалити на банки сред малките вложители.

    БНБ все повече заприличва на маша на ДС... :(


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK