Управлява ли София добре парите си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Управлява ли София добре парите си

Парите стигат до където стигнат европейските програми. А когато ги няма?

Управлява ли София добре парите си

Учи се, а еврофондовете й помагат да е стабилна

Мария Манолова
7739 прочитания

Парите стигат до където стигнат европейските програми. А когато ги няма?

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


София прелетя през последната петилетка почти безгрижно, като всяка година увеличаваше бюджета си до нова, "рекордна" стойност. През 2015 г. общината управлява 1.5 млрд. лева и финансовата й стабилност въпреки кризата е важно отличие на ревера на кмета. Столицата стана един от малкото европейски градове, растящи с над 2% годишно.

За да бъдем съвсем честни обаче, тези резултати не са толкова общинска заслуга, колкото се дължат на европейското донорство по мегапроекти като завода за боклук и новите автобуси, както и на факта, че градът е естественият център на големия бизнес, както и на аутсорсинг и IT индустрията, която започна да пристига тук. Този тип стабилност няма да напусне града в близкото бъдеще, защото Столична община ще продължи да има широк достъп до европейските програми, а администрацията отдавна трупа списъци с подготвени проекти, които само чакат финансиране.  

Извън микровселената на европейските фондове, управлението на общинските пари може да бъде отчетено така: нормални, но не свръхамбициозни приходи, капиталова програма, която се управлява с плаващ успех (и обикновено се изпълнява на около 60%), и общински дружества, които може и да са тръгнали по пътя на реформата, но са твърде далеч от нейния край. Привличането на публично-частни партньорства на практика не съществува, а отношението на общината към инвеститорите е твърде хладно дори на фона на други активни общини, като Пловдив.

На документи финансите на общината за последните четири години изглеждат добре. "Общинската икономика се стабилизира, чрез преструктурирания и вливания стабилизирахме и общинските дружества. За първи път имаме и конкурси за мениджмънта на тези дружества, а възнагражденията им са обвързани с резултатите", казва председателят на общинския съвет Елен Герджиков. И наистина, събраното от данъци например се увеличава с по малко всяка година. Несъмнено най-големият успех до момента е свързването на системите за общински данък за автомобили и пунктовете за технически прегледи - с което приходите по това перо се повишават (при все че и броят на новорегистрираните коли расте).

Общината обаче пропуска възможности, които лесно личат от отчетите й. Малък, но показателен пример е отношението на СО към таксите и глобите, за които отговаря. За миналата година например са събрала 101.6 хиляди лева от притежателите на кучета - от общо 4208 граждани на София, които са платили годишната си такса "куче" от 24 лева. Още през 2012 г., когато СО задължи собствениците да поставят чип на животните, беше изчислила, че в града има 200 хиляди домашни любимци. Ако събираше пълната такса, общината щеше да разполага с 4.8 млн.лв. всяка година, които да използва целево за кучешки паркове, кастрация на бездомни животни и прюти. Да, но от 2010 г. насам СО не е залагала повече от 120 хил. очакван приход от тази такса - или 5000 изрядни платци. Така, година след година, общината не прави нищо, за да подобрява този дребен елемент от градския пейзаж. Георги Кадиев например прави и други предизборни сметки: "Ако всеки от 400-те инспектори на Столичния инспекторат налагаше по 10 глоби на ден, по 20 лева, по 280 дни - това прави допълнителен приход от 22.4 млн. лева на година." Според отчета на Столичния инспекторат наложените и платени глоби за миналата година възлизат на едва 410 хил.лв. През лятото СО обяви създаването на нов отдел за събиране на глоби.

Вили Лилков (РБ), Георги Кадиев (Коалиция "Сердика") и Зелените намират задлъжнялостта на общината за най-голяма пробойна в бюджета й. По изчисления на Зелените и Кадиев столичното управление дължи 1.5 млрд. лева - колкото е бюджетът на града в рамките на последната година. Най-тежко присъствие тук има "Топлофикация-София", която продължава да дърпа финансовите резултати надолу с пасиви от 600 млн. лв. Както не може да си приписва заслугите за това, че еврофондовете се вливат в най-големия град, управата на Столична община не може да носи изцяло негативите от черната дупка "Топлофикация", но е очевидно, че там се иска някакво решение, което настоящата управа на общината и мениджмънта на дружеството не могат да измислят или наложат.

Други дупки обаче са откровена вина на общината. Центърът за градска мобилност дължи 144 млн. лв. заради неизгодни договори с автобусните оператори, а Столичен автотранспорт и електротранспорт дължат съответно 60 млн. и 26 млн. лв.

"Всяка година се генерират огромни дефицити и после се взимат заеми да се погасяват, вместо да се реформира системата - това е липса на капацитет за решаването на тези проблеми," коментира високопоставен източник от финансовата сфера. На този фон приходите от дивиденти от собствените й предприятия се свиват от 9 милиона през 2010 г. до 2.7 милиона през 2014 г. Т.е. дружествата може да са реформирани, но не носят приход на общината. Експерт, който отдавна се занимава с общински финанси, коментира, че много от тези дружества са напълно излишни и няма никакъв смисъл да съществуват като общински. Пример за несъщинска дейност е Общинска банка, където Столична община остана единственият общински акционер, след като останалите общини продадоха дяловете си. 

Проблем има и в разходната част. Общината всяка година успява да изпълни между 60 и 70% от капиталовата си програма. Елен Герджиков гледа на това философски: "Ние винаги можем да направим капиталова програма, която да преизпълним.  Но за какво да се връщаме 25 години назад и да презипълняваме петилетките, вместо да гоним амбициозни задачи и да се обясняваме защо не сме ги дали. Аз предпочитам второто", коментира той. Забавянето идва от проблеми при отчуждаването, оспорване на конкурси и съдебни жалби. Според Вили Лилков, който участва в системата на общината от над 15 години, има и по-тежки проблеми. "В повечето случаи става въпрос за лоши предварителни проучвания, недобро съгласуване на проектите с експлоатационните дружества и залагане на проекти, за които се знае, че няма да бъдат изпълнени, и замяна с други", казва той. Той смята, че решението е инвестиционната програма да не се мисли година за година, а с хоризонт от пет години.

София прелетя през последната петилетка почти безгрижно, като всяка година увеличаваше бюджета си до нова, "рекордна" стойност. През 2015 г. общината управлява 1.5 млрд. лева и финансовата й стабилност въпреки кризата е важно отличие на ревера на кмета. Столицата стана един от малкото европейски градове, растящи с над 2% годишно.

За да бъдем съвсем честни обаче, тези резултати не са толкова общинска заслуга, колкото се дължат на европейското донорство по мегапроекти като завода за боклук и новите автобуси, както и на факта, че градът е естественият център на големия бизнес, както и на аутсорсинг и IT индустрията, която започна да пристига тук. Този тип стабилност няма да напусне града в близкото бъдеще, защото Столична община ще продължи да има широк достъп до европейските програми, а администрацията отдавна трупа списъци с подготвени проекти, които само чакат финансиране.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    tukashen avatar :-|
    tukashen

    Взето за възмездната такса смет: 10 г.-180. 6 мил. ,11г. -185.2 мил. 12г.-157.4 мил. ,13г.-171.5 мил. 14г-189.2 мил. Платено на операторите: за 10г.-111.4, 11г.-128.6 мил.,12 г. -82.4 мил.,13 г. -98.76 мил.,14 г. ???.

    Надплатено ,за възстановяване на платилите таксата :10 г.62%,11 г.-44.06%,12 г-.90%,13 г.-47.8%,14 г.??
    ( Изт.: мин. ф.,касови отчети за изпълнение на бюджета на София).

    Задължения на СО-1.5 милиарда . Какво става?

  • 2
    ltoshev avatar :-|
    Lubomir Toshev

    Столична община демонстрира невъзможност за решаване на проблемите. А Фандъкова печели лаври, заради европейските проекти, но парите идват от Европа не от София или нейния бюджет. Ако не беше Европа, нямаше да е кмет. Лесно е с чужди пари да се правят неща, а софийските пари да ги крадем....

    "Столичното управление дължи 1.5 млрд. лева - колкото е бюджетът на града в рамките на последната година. Най-тежко присъствие тук има "Топлофикация-София", която продължава да дърпа финансовите резултати надолу с пасиви от 600 млн. лв. Както не може да си приписва заслугите за това, че еврофондовете се вливат в най-големия град, управата на Столична община не може да носи изцяло негативите от черната дупка "Топлофикация", но е очевидно, че там се иска някакво решение, което настоящата управа на общината и мениджмънта на дружеството не могат да измислят или наложат.
    Други дупки обаче са откровена вина на общината. Центърът за градска мобилност дължи 144 млн. лв. заради неизгодни договори с автобусните оператори, а Столичен автотранспорт и електротранспорт дължат съответно 60 млн. и 26 млн. лв."

  • Иван Стоев

    Със сигурност при подобрено планиране, общината би спестила поне 100 млн. лв само тази година. Като пример ще дам бул. Ал. Малинов в Младост. Пътните платна бяха изцяло подменени в огромни участъци, а някои, като тези около Аутлет центъра Принцес бяха изградени буквално в полето. В последствие на доста места същите платна бяха нарязани, мантинели премахвани, а в последствие връщани, и доста други такива непланирани ремонти, които със сигурност са оскъпили драстично проекта. Това е видимата част, а невидимата са хилядите изгорел газове в предизвиканите от тези непланирани ремонти, задръствания! Крайния ефект безспорно би бил добър за гражданите, но методите са меко казано съмнителни!

  • 4
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    ТРУДНО се издържат гледки от разместени плочи, локви и дупки, ремонти, след които се търкалят колчета и пропадат тротоари и пътни настилки. Или за месеци ръждясват парапети, кофи и т.н. НЕкачественото строителство пълни портфейлите на мутрите и червените олигарси доста КАЧЕСТВЕНО !!! А това са предимно наши пари, които пуделчето Фандъкова уж управлява, но ГЕРБавата мафия няма спирачки. Краде се на поразия.

  • 5
    l.popov avatar :-|
    Любомир Попов

    До коментар [#1] от "tukashen":

    Общината ни ограбва чрез такса смет. През 2005 година, "лошия" Вълк получаваше 50 млн. лева. толкова се събираше и такса смет. Сега се събира 150 млн. и се изхарчват пак толкова. Лошото е, че като заработи завода за боклук разходите ще станат 175 млн. и ще ги търсят от нас. Ето това се случва в СО. 10 години по 100 млн. колко прави и къде са потънали? Ако имате възможност погледнете данните на НСИ за количеството боклук депонирано от СО на човек. В годините без избори - 200 кг на човек. В година с избори - 400. Това е кражбата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK