С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 9 окт 2015, 19:08, 21643 прочитания

Хайде на чуждите компании

Четирите работодателски организации са разработили план за придобиване на няколкостотин компании в енергийния сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Както Карл Маркс пише преди 160 години, историята се повтаря два пъти - първия път като трагедия, втория - като фарс. Този цитат на Маркс вероятно трябваше да бъде прочетен, преди правителството и четирите работодателски организации в България - КРИБ, БТТП, БСК и АИКБ, да се захванат тази седмица да предлагат нови мерки за спасяването на енергийния сектор. Доста от предложените мерки от работодателите вече бяха изиграни в правителството на Пламен Орешарски, но най-странното е, че част от тях удивително приличат на план за превземане на чужди компании, сякаш разработен от някоя банка с трибуквена абревиатура и български акционери. Тези практики уж трябваше да са си отишли след декларативното скъсване с модела КОЙ на настоящото правителство на Бойко Борисов. Вместо това мерките официално се обсъждат в работна група начело с вицепремиера Томислав Дончев.

Да купим и продадем тука нещо   


Тази седмица стана ясна пътната карта, с която работодателските организации твърдят, че ще изкарат енергийния сектор от кризата. Общият им брой е 32, като някои от тя са смислени и за тях се говори от години - например да се наеме международна компания, която да създаде система за оценка за представянето на мениджмънта на държавните енергийни компании.

Тези идеи обаче са буквално смазани от няколко скандални предложения. "Държавата да предложи изкупуване на акциите на "AES Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и да ги продаде на нов инвеститор", е една от тези точки. Това предложение на пръв поглед може да звучи просто като въпиюща некомпетентност - държавата осигурява финансиране (което само по себе си струва пари), след това намира инвеститор, който закупва двете централи. Според идеята на работодателите, новият собственик след това ще решава да работи на значително по-ниски цени. Този сценарий е възможен само при три условия - или държавата се съгласява при покупко-продажбата да реализира сериозна загуба, или собственикът е притиснат до стената и се съгласява да продава на всяка цена актива си или бъдещият инвеститор има някакви особени преимущества.

Всичко обаче си има история



Всъщност планът не е от вчера и започва да се реализира по време на правителството на Пламен Орешарски. Тогава даше схемата с национализацията и последващата приватизация беше публично обсъждана по повод електроразпределителните предприятия.

Първата стъпка беше предприета от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. През лятото на 2013 г. регулаторът постанови, че НЕК ще заплаща на ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" само 50% от дължимите им средства. НЕК трябваше да предоговори условията по договорите си с двете централи, така че тя да има ангажимент да изкупува 50% от произвежданото от тях, а останалата електроенергия да се продава на свободния пазар. До преговори обаче така и не се стигна и само за година държавната компания натрупа близо 600 млн. задължения към тях - въпреки решението на ДКЕВР тя трябваше да изпълнява договорите си, без обаче да има средствата за това.

Официално целта на предприетите от ДКЕВР мерки беше понижаване на цените на електроенергията - с 5% за бита и задържане на цените за бизнеса, както и либерализация на пазара на електроенергия. Неофицаилно - натиск върху "AES Марица-изток 1", "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ВЕИ-тата да променят условията по договорите си, така че НЕК и потребителите да бъдат облекчени. Резултатът обаче беше съвсем различен.

Първата цел - притискането, проработи. "AES Марица-изток 1" наруши клаузите по кредитните си споразумения и в края на 2013 г. изпадна в технически фалит, а "КонтурГлобал Марица-изток 3" беше на ръба. В този момент на хоризонта се появява руската банка VTB. Според източници, които поискаха да останат анонимни, банката е предложила на двете централи да изкупи дълга на НЕК към тях със сериозен дисконт, а след това да си го търси от държавната компания. По подобен начин VTB участва в сделката за придобиване на БТК от Цветан Василев през ноември 2012 г., когато рефинансира задълженията на телекомуникационната компания. Тогава обаче Българският енергиен холдинг, чийто борд на директорите тогава е тясно свързан с Делян Пеевски, отказва схемата. Причината вероятно беше в започналата война между Пеевски и Василев.

Изведнъж на пазара се появяват няколко компании, които започват да проучват "КонтурГлобал Марица-изток 3" и опипват почвата за евентуалното придобиване на фирмата. Надеждата е, че тя ще се съгласи поради факта, че НЕК просто не й плаща. Очевидно от компанията отказват, но поне една турска фирма продължава да има интерес. Националността на компанията особено ясно се вижда от бележката в пътната карта на работодателите "нов инвеститор с право за изграждане на нов далекопровод и/или осигуряване на достъп до съществуващия за директен износ". Конкурентен износ от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" може да се осъществи само към Турция. Ето защо и работодателите постоянно говорят, че са намерили вече инвеститор, но държавата трябвало да помогне за сделката, както каза тази седмица председателят на АИКБ Васил Велев.

Турски дипломатически източници гневно отрекоха да има политическа подкрепа за турската фирма (не споменаваме името й, тъй като до редакционното приключване на броя не успяхме да се свържем с нея) както от ДПС и свързани с нея бизнесмени, така и от Турция. Факт е обаче, че през 2013 г. в България влязоха по-сериозно две големи турски индустриални групи - Limak и Unit, всяка от които регистрира свой енергиен търговец у нас. След като очакванията им не се сбъднаха, те намалиха активността си, но като се имат предвид високите обороти на работодателските организации, явно отново могат да получат шанс за развитие на бизнеса си в България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил 3 Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил

Той призна пред "Капитал", но не уточни с колко промила е бил в кръвта си

12 дек 2019, 2386 прочитания

Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор

И още: Собствениците на имоти в AirBNB ще могат да плащат патентен данък, Лагард запази политиката на ЕЦБ след първото заседание под нейно ръководство

12 дек 2019, 1212 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ГЕРБ и Реформаторския блок: удари под кръста

Реформаторите обвиниха коалиционния си партньор в черен пиар

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред институцията и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10