Законът за служба "Военна информация" беше последният нормативен акт от пакета, който трябваше най-накрая да регламентира дейността на службите за сигурност. Депутати от комисията за вътрешен ред споделиха, че разпоредбата директорът на ВСИ да бъде действащ военен всъщност не е била приета при обсъждането на проектозакона на второ четене, а гласовете по него са били наравно. В пленарната зала обаче предложеният текст от депутата от БСП Таско Ерменков изненадващо бе подкрепен от депутати от ГЕРБ и така той беше приет. Самият Таско Ерменков е бивш служител на РУМНО преди демократичните промени, показа справка на комисията по досиетата.

"Военното разузнаване се занимава със събиране на стратегическа информация и нейният анализ", коментира пред "Капитал" председателят на комисията за вътрешен ред Атанас Атанасов и добави, че според него "тази дейност би могла да бъде извършвана не само от човек с военно образование, дори напротив, има много квалифицирани експерти в областта на сигурността, които никога не са служили в армията, но имат качествата да оценяват събраната информация". Според него да се затвори толкова тясно кръгът, от който би могъл да се избере ръководител на тази служба, е абсолютно ретроградна стъпка, "защото този текст стеснява кръга до няколко генерали", уточнява Атанасов. Самият той е категорично за създаване на единна разузнавателна служба като в Германия. Депутатът дори внесе законопроект, който да обедини в едно цивилното и военното разузнаване, но той беше отхвърлен от ГЕРБ.

"Нека да разширим спектъра на кадърните хора, които могат да претендират да оглавяват тази информационна служба. Защо това да не са и хора с експертиза в сферата на националната сигурност", заяви и Методи Андреев от ГЕРБ, който също не гласува предложението на Ерменков. "В момента препотвърждаваме старата тоталитарна визия, че военното разузнаване може да бъде управлявано само от висш военен", допълни той.

След няколко дни премисляне от президентската администрация заявиха, че държавният глава ще върне закона в частта му, че директор на СВИ може да бъде само действащ военен. Но дори и въпросният член да бъде променен, това съвсем не означава, че Йордан Бакалов ще запази поста си. В закона има още едно изискване - за десетгодишен стаж в службите за сигурност, какъвто той не притежава. В тази връзка депутатите от Реформаторския блок са поискали да приравнят участието в комисия за вътрешен ред в парламента с подобен стаж. Предложението е било направено от Петър Славов, но не е събрало подкрепа. Така че е твърде вероятно Бакалов да не може да запази поста си.

За какво е всичко това

Дейността на бившето РУМНО винаги е тънела в тайнственост. Службата е толкова секретна, че дори на централата й пише, че в сградата всъщност се помещава някакъв институт, а адресът и за кореспонденция е стая в Министерството на отбраната. Заради секретността обаче има редица подозрения, че там се вършат доста нарушения. Като например това, че службата "отстрелва" всички фирми, които кандидатстват за обществени поръчки в армията, и сертифицира само такива на техни бивши колеги. Ефективността на анализите й също е под съмнение. Просто никой извън системата не ги е чел и виждал. Военното разузнаване всъщност е една твърде затворена структура и затова всеки опит тя да бъде реформирана винаги е срещал истеричен отпор както от нейни бивши служители, така и от лобитата и в различните пластове на властта и медиите, които услужливо обясняват за качествата на професионалистите разузнавачи.  Възможностите на "румнаджиите" в медиите станаха особено видими, когато трябваше да се изпълни законът за досиетата, който повелява документите на тоталитарната служба да бъдат предадени там, и в редица медии се публикуваха материали как това щяло да навреди на националната сигурност.

Според члена на комисията за досиетата Екатерина Бончева след идването на Йордан Бакалов службата е предала близо 11 000 от общо 33 000 картона на сътрудници на РУМНО. Проблемът според нея остава в това, че "Военна информация" предава архивните единици доста избирателно. Отношението на Бакалов към архивите на военното разузнаване е една от вероятните причини за атаките срещу него и опитите начело на службата да бъде поставен отново вътрешен човек. Публичен е фактът, че 43% от състава на военното разузнаване са назначени преди 1989 г. Депутатът от Реформаторския блок Атанас Атанасов подозира дори, че не толкова досиетата, колкото архивите на РУМНО са ахилесовата пета на СВИ. Според него в тях има доказателства за съвместни секретни операции с ГРУ - военното разузнаване на Съветския съюз, провеждани по силата на споразумение от средата на 70-те години, които според него ще извадят наяве тъмната страна от дейността на службата.

Дали защото СВИ има влияние, или се пресича някъде с интересите на депутата от ДПС Делян Пеевски, но през седмицата в неговите медии премина компромат срещу Бакалов. Той беше мултиплициран по познатата схема с публикуване първо в "Монитор", след това в "Телеграф" и накрая в кафявия сайт БЛИЦ.

Появиха се и евентуални имена за наследник на Бакалов, които отново влязоха в употреба. Като например това на бившия зам.-директор на службата Детелин Мажгуров, който в момента е военен аташе в Москва и който в продължение на няколко месеца беше и и.д. директор.

Безспорен факт е обаче, че военното разузнаване за пореден път извършва невъзможното - консолидира лобито си в парламента, като успява да накара управляващи и опозиция да гласуват заедно. Което е доста плашещо и показва подмолната сила на тези служби, които отказват да бъдат контролирани и модернизирани.