Син жокер за IT индустрията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Син жокер за IT индустрията

Син жокер за IT индустрията

Облекчаването на издаване на разрешителни на висококвалифицирани чужденци ще реши частично проблемите в технологичната индустрия

Юлиян Арнаудов
10522 прочитания

© shutterstock


Кой е най-големият кошмар за всеки бизнес? Да няма продажби и приходите на компанията да се сриват – това е отговорът, който по всяка вероятност първосигнално идва на ум на всеки мениджър. В България ръководителите в IT индустрията трябва да се справят със съвсем различна ситуация. Пазарът расте с високи темпове и новите поръчки се трупат. Но ако няма достатъчно хора, които да отговорят на силното търсене, тогава цялата тази инерция може да се изпусне. Работещо решение е издаването на сини карти за чужди специалисти, които да идват да работят в страната. И за първи път от години такова решение е близо.

Именно дефицитът на квалифицирани кадри е основната спирачка за по-бързо развитие и кошмар за почти всички компании в IT сектора. Липсата на добре подготвени кадри не е от година или две, но вече все по-силно започва да се усеща от бизнеса. IT индустрията е една от малкото, които предлагат високо заплащане и висока добавена стойност към услугите и продуктите си. Затова тя е привлекателна за младите хора, които искат развитие, без да напускат България. Един от начините за решаването на проблема с недостига на кадри е чрез цялостна образователна реформа, която да може да произвежда необходимите специалисти с определени умения и компетенции всяка година. Този подход ще даде резултати едва след години, дори ако веднага гимназиите и университетите започнат да увеличават броя на хората, които се обучават с IT профил. В момента доста компании като "Телерик", "Империя онлайн", VMware, SAP Labs и др. имат собствени програми за подготовка и преквалификация на хора, които искат да се реализират в софтуерната сфера.

Бързо решение

В по-краткосрочен план решението за намиране на кадри за бизнеса е вносът им отвън. За специалистите от ЕС и държавите, с които Брюксел има споразумения, свободното придвижване на хора и услуги позволява наемането им да става без проблеми и излишна бюрокрация. За всички останали обаче е необходимо издаването на специални временни разрешителни, които дават възможност за съответния професионалист да работи в България - известните вече сини карти. IT индустрията от няколко години се опитва да облекчи процедурите по издаването им, защото в момента това може да отнеме от четири до девет месеца, което понякога обезсърчава професионалистите, които искат да работят тук. Липсата на кадри накара трите браншови технологични организации – Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската аутсорсинг асоциация (БАА) да обединят усилия, за да убедят правителството, че улесняването на издаването на сини карти ще стимулира допълнително IT бизнеса в страната.

Тази седмица бяха постигнати

Първите сериозни резултати

след като Министерски съвет в сряда прие решение за промени при издаването на сини карти. Поне на теория това трябва да помогне за вноса на кадри в сектори като информационните технологии. Решението беше предшествано от среща на тристранния съвет между работодателите, синдикатите и Министерството на труда и социалната политика. На нея бяха обсъдени промените за опростяване на процедурите по издаване на сини карти, които включват в общи линии три мерки. Първата е създаване на специален списък с професии и специалности, които да получат по-ускорена процедура по издаването на разрешителните за работа на чужденци. Втората е, че специалистите на този списък няма да преминават през т.нар. пазарен тест – срок от 45 дни, в който обявата за работното място се публикува и ако няма подходящи кандидати, означава, че има дефицит за подобни умения. Третият е, че хората от списъка трябва да получават по минимум три пъти средната за страната заплата, като презумпцията е, че става дума за високоплатени професионалисти.

От IT бранша приветстваха действията на правителството, макар да ги определиха само като добро начало. "Премахването на пазарния тест ще съкрати с 45 дни процедурата по издаване на сини карти, което е добра новина за нас", коментира пред "Капитал" Елена Маринова, президент на "Мусала софт" и член на управителния съвет на БАИТ. Според нея това е първата стъпка в тази посока. "По-важното е, че вече започна вътрешен анализ между отделните ведомства как може целият процес и комуникация между тях да се оптимизират", допълни Маринова. Тя обяви, че резултатите от този вътрешен одит трябва да са готови най-късно до края на годината. Ускоряването на процеса допълнително ще премахне времевите луфтове при обработването на документите от различните институции, поясни Маринова, което ще понижи времето за издаването им. БАИТ, БАСКОМ и БАА работят с различните институции от близо 11 месеца. От организациите коментираха, че настоящото правителство се е заело да реши проблема. Браншовите организации са работили съвместно с трима вицепремиери – Румяна Бъчварова, Меглена Кунева и Ивайло Калфин, и ресорните им министерства.

Бавно, по-бавно, синя карта

По груби изчисления в момента средният срок за издаване на синя карта за IT специалист в България е между четири и осем месеца. Малкият брой връчени разрешителни прави базата за сравнения труден, коментират от бранша. Причините за мудното издаване в момента се дължи на сложната процедура, която изисква усилията на няколко институции. Първата стъпка е в местното бюро по труда, където се предават необходимите документи за чужденеца. Там се издава разрешително за работа в рамките на една година, като именно тук се прави пазарният тест. След това трябва да се издаде виза за дългосрочно пребиваване – подават се документи в българското консулство към съответната страна. Накрая всичко завършва в Агенция "Миграция" към МВР, където срещу всички издадени документи се получава заветната пластика, която позволява на чужденеца да работи в страната. Към този процес и институции се прибавя и ДАНС, които проверяват дали съответното лице не представлява заплаха за националната сигурност.

"Важно е да се предприемат промени при процедурите за сини карти по отношение съкращаване времето за издаване. Това може да се постигне чрез промяна на процеса и дефиниране на ясни срокове от ангажираните институции", коментира Стефан Бумов, председател на БАА.

Първоначалната идея на браншовите организации преди време беше времето за издаване на тези разрешителни да бъде съкратено, като документите се подават на едно гише. Обаче след запознаване с процедурите на институциите нещата не се оказаха толкова елементарни. Така бизнесът реши да се опита просто да намали броя на гишетата, където трябва да се подават документи, както и времето, в което отделните институции ги обработват и предават помежду си.

Голямото преместване

Със сигурност понижаването на времето за издаване на сини карти ще доведе до положителен ефект за IT сектора. Сроковете, които могат да се постигнат според компаниите, са между четири и осем седмици. Във всички случай, колкото по-лесно се предоставят подобни разрешителни, толкова повече компаниите ще ги ползват. За 2014 г. са издадени около 25 сини карти, като едва четири от тях са за IT специалисти. През тази година по данни на БАА са предоставени около 80 подобни разрешителни, без да се уточнява колко от тях са за заети в технологичния бранш. Тоест дори и при по-бавните процедури има интерес към издаването на сини карти. Но броят им е доста по-малко спрямо други европейски държави. В Германия например се издават по 14 хил. такива документа на година. Една от причините за повишаването на интереса към тези разрешителни е навлизането на големи компании от Източна Европа в България. Такива са руската Luxoft, украинските SoftServe и Speedflow. Всеки специалист от Украйна или Русия трябва да получи такава синя карта.

"Във всеки един момент имаме две или три кандидатури в процедура за издаване на синя карта, но за съжаление поради изключително бавния процес до момента сме издали само на няколко служители. В момента, в който имаме по-облекчена процедура, сме готови да преместим между 15 и 20 служители веднага", коментира за "Капитал" Андон Симеонов, главен мениджър на SoftServe за България. Той допълни, че не става въпрос за младши специалисти, които ще се наемат и развиват от българския пазар, а за експерти.

Един от противниците на опростяването на процедурата за издаване на сини карти са синдикатите. След срещата на тристранния съвет от КТ "Подкрепа" изпратиха въпроси до социалния министър Ивайло Калфин, в които искат обосновка за премахването на пазарния тест. Те се опасяват, предвид безработицата в страната, че вместо да се ползват и развиват местни кадри, IT компаниите ще разчитат на готови "вносни" такива. Отговорът на софтуерните компании е, че в сектора безработицата така или иначе е нулева и има хроничен дефицит за специалисти. Също така е много трудно за някоя от чуждите компании просто да си премести всички служители в страната. Европейските правила предвиждат, че една фирма не може да издаде сини карти на повече от 10% от служителите си в дадена страна. Освен това самите разрешителни обикновено са за една година и след това трябва да се подновяват.

Очакваните ефекти

Ако бъдат изпълнени изискванията на IT компаниите, ще могат да се наемат между пет и шест хиляди служители за година-година и половина, смятат фирмите. Което в най-добрия случай ще покрие дефицита за кадри наполовина (виж карето). Но ще увеличи капацитета на IT индустрията и тя ще може да засили растежа си.

"Такава промяна би се отразила положително върху темповете на растеж на бизнеса. Например, ако приемем, че днес аутсорсинг бизнесът отчита ръст от средно 20% на годишна база, то при едно оптимизиране на процеса може да се ускори със средно 25-30%", коментира Стефан Бумов, председател на БАА.

"Причината да сме само 2% от БВП е, че няма хора", коментира преди няколко месеца Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ, пред "Капитал".

Самите промени, които налага МС, ще доведат до частично решение на проблема. Премахването на пазарния тест ще съкрати с 45 дни издаването на сини карти, но все още не е оптимизиран целият процес. Списъкът с професиите, които ще ползват подобно преференциално третиране, се очаква да бъдат основно технологични, коментират от браншовите организации. Третият елемент за осигуряване на чужденците - заплата три пъти над средната за страната, също не е проблем за по-голямата част от IT бизнеса. При софтуерните компании брутното средно месечно възнаграждение е 3510 лева, докато за страната по данни на НСИ средното за юли е 715 лева. При аутсорсинг компаниите умножаването по три може да надмине средното за бранша, но няма да е проблем да се наемат кадри и с по-високо заплащане.

Така след като управляващите направиха първа, макар и плаха, крачка към осъществяването на образователна реформа, която да създава повече IT кадри, сега подобна стъпка е взета и за опростяването на процедурата по издаване на сини карти. Надеждите са, че двата подхода трябва да помогнат да се реши проблемът с недостига на IT специалисти както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

 

Колко не достигат

Колко точно е дефицитът на кадри е труден въпрос, тъй като отговорът съдържа няколко променливи като темп на разкриване на нови работни места, брой на подготвени специалисти и др. В софтуерната индустрия оценката за дефицита варира от 10 хил. до 40 хил. души към началото на тази година. Подобен е прогнозният недостиг на специалисти и в аутсорсинг сектора. За по-нови прогнозни данни е рано да се говори, тъй като 2015 г. още не е приключила, а есента е активен сезон по наемането на нови хора. Но темпът с разкриването на нови работни места не намалява. Например аутсорсинг секторът заяви през 2014 г., че могат да утроят работните места през следващите четири години. Което означава да се разкрият около 40 хил. нови позиции през този период. Амбициите на софтуерните фирми също растат, нови чуждестранни компании инвестират в страната и разкриват нови местни звена и развойни центрове. Корпоративните академии и съвместната работа с университетите успяват частично да покрият дефицита на младши експерти. Но нагоре по веригата се търсят специалисти с опит и по-задълбочени познания и изборът се стеснява значително, а недостигът правопропорционално се увеличава.

Кой е най-големият кошмар за всеки бизнес? Да няма продажби и приходите на компанията да се сриват – това е отговорът, който по всяка вероятност първосигнално идва на ум на всеки мениджър. В България ръководителите в IT индустрията трябва да се справят със съвсем различна ситуация. Пазарът расте с високи темпове и новите поръчки се трупат. Но ако няма достатъчно хора, които да отговорят на силното търсене, тогава цялата тази инерция може да се изпусне. Работещо решение е издаването на сини карти за чужди специалисти, които да идват да работят в страната. И за първи път от години такова решение е близо.

Именно дефицитът на квалифицирани кадри е основната спирачка за по-бързо развитие и кошмар за почти всички компании в IT сектора. Липсата на добре подготвени кадри не е от година или две, но вече все по-силно започва да се усеща от бизнеса. IT индустрията е една от малкото, които предлагат високо заплащане и висока добавена стойност към услугите и продуктите си. Затова тя е привлекателна за младите хора, които искат развитие, без да напускат България. Един от начините за решаването на проблема с недостига на кадри е чрез цялостна образователна реформа, която да може да произвежда необходимите специалисти с определени умения и компетенции всяка година. Този подход ще даде резултати едва след години, дори ако веднага гимназиите и университетите започнат да увеличават броя на хората, които се обучават с IT профил. В момента доста компании като "Телерик", "Империя онлайн", VMware, SAP Labs и др. имат собствени програми за подготовка и преквалификация на хора, които искат да се реализират в софтуерната сфера.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    k73 avatar :-|
    k73

    Не спирайте . Но защо само в столицата има водещи фирми? Във всички големи градове.

  • 2
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    Това захласване на държавата и на "бизнса" по ИТ сектора започва да става досадно. Крайно време е някой да им каже на тия хора, че в ИТ-то паразити с врътовръзки нямат място. Тая индустрия винаги се е движела и ще продължи да се движи от умни хора с идеи а не то индивиди свикнали да живеят на чужд гръб. Смешната инициатива на държавата да се внасят "ИТ-та" от чужбина доста добре показчва че тя не се опитва да осигури добри доходи за гражданите си а само да пълни бюджета за крадене. Но хубавото е, че в тоя бранш дефицита на кадърни хора е толкова голям на глобално ниво, че "високите" български заплати всъщност са смешни и едва ли някой чужденец ще се навие да работи за тях. Родните мутри трябва да разберът, че ИТ-то няма да успеят да гу украдът както направиха със всичко останало...

  • 3
    dkz05479160 avatar :-|
    dkz05479160

    Докато в университетите се преподават 20 математически дисциплини, а се програмира на езици от пантивека, нищо по-различно не може да се очаква. Никой не иска да се хвърли в екшъна на Техническия и да излезе почти неподготвен, а частните (но предимно безплатни) школи за програмиране са недостъпни за хората от провинцията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.