Язвата с детските градини в София - все още незатворена

Всяка от последните три години неприети от кандидатстващите за място в общинските детски градини в София остават над 14 хиляди деца, докато класираните през Информационната система за обслужване на детските заведения годишно са под 8500 според данни на сдружение "Настоящи и бъдещи майки" (СНБМ). Каквито и стъпки да е предприела администрацията на досегашния кмет Йорданка Фандъкова за решаването на този проблем, на фона на такава статистика те изглеждат просто незначителни, макар че детските градини са любима тема в предизборната й кампания.

В редица свои интервюта тя казва, че само за четири години са построени 80 детски заведения, с което са осигурени нови 13.2 хиляди места. Действително местата се увеличават на годишна база, но с твърде бавен темп. От справката на СНБМ личи, че всяка от последните три години ръстът на приетите деца спрямо предходната година е едва между 1.2% и 2.2%. Има и строителство, но според Соня Конакчиева от СНМБ общината предпочита да възлага обществени поръчки за луксозни нови градини в неатрактивни райони, докато там, където има същински недостиг, ако въобще се работи, то е "на парче" - чрез правене на пристройки или ремонти на малки помещения, които обаче не могат да поема голям брой деца. Всичко това води до ситуация, в която в райони като "Панчарево", "Кремиковци" и "Нови Искър" недостигът е преодолян, докато в гъсто населените и предпочитани от млади семейства "Триадица", "Красно село", "Люлин" и др. битката за места става все по-тежка. "Строителството на градини не е скъпо и трудно и не виждам защо да не се направят 10 по-малки еднакви сгради, които дори могат да са с временен характер", казва Конакчиева.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Освен че не може да гарантира предоставянето на тази публична услуга, каквото задължение има, години наред общината не може и да предложи никаква алтернатива на родителите, чиито деца остават извън класиранията. Разпоредбата от 1 април 2009 г. за получаване на месечна семейна помощ в размер на 100 лв. от семейства, чиито деца не могат да бъдат настанени в детска градина, пък не се прилага. Появиха се, разбира се, и много други проблеми, които обаче администрацията отказа да види.

Нерегламентираният прием на деца с фалшиви медицински документи за хронични заболявания се превърна в добра възможност за вход на децата към заведенията извън системата на класиранията и естествено много родители се насочиха към него. Това обаче остави вратата отворена и за корупционни практики при директорите, които на практика решават субективно кое от две деца с една и съща диагноза да има предимство. Въпреки многото сигнали на родители и дори ангажирането на омбудсмана със застъпничество за прозрачността, по-сериозният контрол и прецизирането на условията за прием в тези случаи и към момента схемата продължава да се прилага масово, а наказани директори на детски заведения няма. От това явление страда и качеството на самата услуга, защото обикновено приемът на хронично болни деца се случва извън установените бройки и раздува числеността на групите.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.