Край на скъпия ток от биомаса, но от 1 януари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Край на скъпия ток от биомаса, но от 1 януари

Отлагането на датата може и да не изглежда толкова съществено, но дотогава може да се окаже, че е твърде късно, за да бъдат спрени проектите, които вече се строят

Край на скъпия ток от биомаса, но от 1 януари

Предстои депутатите да гласуват законодателна поправка, с която да спрат бума в сектора

10065 прочитания

Отлагането на датата може и да не изглежда толкова съществено, но дотогава може да се окаже, че е твърде късно, за да бъдат спрени проектите, които вече се строят

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Предишният опит за ограничаване на нови централи беше саботиран от ДПС.

 

30% по-ниска цена на централите, които използват животински тор, предлага и енергийният регулатор.

Бумът на инвеститорския интерес към мощности от биомаса е в края си. Десетките проекти се появиха, защото това е най-скъпият ток в момента. От началото на следващата година и производителите на енергия от оборски тор и земеделски остатъци ще изгубят преференциалната си тарифа.

Промяната ще се гласува от депутатите на второ четене. По традиция вече текстовете са в неочакван закон - в преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи, който в края на септември беше приет на първо четене. Този стил на законотворчество не е нов за ГЕРБ и често се използва за бързо предвижване на спорни поправки.

Съществено изменение

Вместо от 1 октомври, както четирите работодателски организации КРИБ, БСК, АИКБ и БТТП настояваха, промяната ще влезе в сила от 1 януари 2016 г., предвижда проекта на текст (според източници на "Капитал Daily" внесен от депутата Пламен Тачев от ГЕРБ). Това на практика означава, че изградените след тази дата централи на биомаса до 1.5 мегавата, използващи оборски тор и земеделски остатъци, няма да получават преференциална цена за произведената от тях електроенергия. Организациите настояваха за това ограничение още през лятото, когато отново се гласуваха техни предложения за поправки, свързани с ограничаване на възобновяемата енергия. Тогава обаче въпросните текстове предизвикаха силен отпор от депутатите от ДПС Рамадан Аталай и Венцислав Каймаканов, чийто баща има участие в проекти за биомаса, и в крайна сметка не беше прието. В случая не е много трудно да се заключи, че въпросните депутати (въпреки че те не гласуваха) са в конфликт на интереси.

Фатално ли е закъснението

Изместването на датата с няколко месеца не изглежда толкова съществено, но дотогава може да се окаже, че е твърде късно, за да бъдат спрени проектите, на които вече е даден старт, а те не са никак малко. За 1 януари 2016 г. настояваха и представители на асоциациите на животновъдите. Както "Капитал" вече писа, към юли само на територията на EВН има започнати процедури за изграждането на 48 мегавата централи на биомаса, които отговарят на условията за получаване на преференциална цена. При "Енерго-про" близо 15 мегавата, а на територията на ЧЕЗ има около 10 стартирали проекта. Това при средна цена в момента от 450 лв. за произведен мегаватчас прави около 209 млн. лв. годишно (без проектите на територията на ЧЕЗ, тъй като от компанията не дадоха информация за обема на мощностите им) разходи на Националната електрическа компания (НЕК), оттам и на потребителите. Един от големите инвеститори  в проекти на биомаса е "Белла България".

Новите цени на тока от биомаса

В случая действията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се оказаха доста навременни. В сряда секторният регулатор пусна доклад за определянето на нови цени от енергията от биомаса, които вероятно ще влязат в сила от 1 ноември. Те ще бъдат значително по-ниски от определената от КЕВР цена, която е в сила от 1 юли. Докладът на експертите предлага цената на централите, които оползотворяват животински тор, да бъде с 30% по-ниска в сравнение със сега действащата. Това намаление е обосновано с факта, че с последните промени в законодателството се фиксира процентът на използвания животински тор да е 60, докато до юли изискването беше за 50%.

Централите до 500 киловата, които оползотворяват собствено земеделско производство, пък ще получават с 22% по-малко за енергията си, или 309 лв. за произведен мегаватчас. Специално за последните това изменение се мотивира с намаляването с 53% на инвестиционните разходи за изграждането на тези централи от 6000 евро за 1 киловат на 2800 евро. Това означава, че или за няколко месеца стойността на тази технология е отчела нечуван спад, или данните на регулатора, използвани в предишното ценово решение, не са били съвсем верни.

За разлика от законодателната поправка, която може да се окаже безсмислена, ако всички проекти се реализират до 1 януари, ценовото решение на КЕВР поне ще отчете по-реалните им разходи, така че да получат по-справедлива преференциална цена. Това няма да възпре новите централи, но поне ще ограничи свръхпечалбите.

Предишният опит за ограничаване на нови централи беше саботиран от ДПС.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Toва трябваше да се случи със слънчевите през ноември 2012 г., когато ДКЕВР се опита да получи правото да актуализира цените 2 пъти годишно, но т.нар. "тематична коалиция на директно заинтересованите" бламира внесеното предложение с почти 200 гласа против. За съжаление, значителен процент от тези личности се подвизават и в днешния парламент.

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Непрекъснато говорят за американските централи,от които токът е по 160-180 лв,а разрешават и включват мощности с много по-скъп ток.

  • 3
    ijj avatar :-|
    ijj

    "Централите до 500 киловата, които оползотворяват собствено земеделско производство, пък ще получават с 22% по-малко за енергията си, или 309 лв. за произведен мегаватчас."

    Но 309 лв./МВтч. също е изключително висока цена!

    Най-добре е за бъдещите проекти да се смени цялата система на преференциалните цени с друг вид насърчение, при което да има конкуренция между различните ВЕИ технологии. Както например е в Румъния - там използват търгуеми зелени сертификати с гарантирана минимална цена. И явно тази система по-лесно се администрира - защото специално в областта на ВЕИ те чак такива проблеми като нас нямат, а в същото време си изпълняват стриктно европейските задължения.

  • 4
    ijj avatar :-|
    ijj

    До коментар [#2] от "rosiraycheva50._":

    Според следната статия:

    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/04/08/2508927_cenata_na_elektroenergiiata_ot_amerikanskite_centrali/

    цените за производство на електроенергия на тези две централи са:

    AES: 148 лв./МВтч.
    Контур Глобал: 95 лв./МВтч.
    Но поради плащанията за неизползвана разполагаемост, тези цени значително се увеличават, съответно до:
    AES: 220 лв./МВтч.
    Контур Глобал: 144 лв./МВтч.

  • 5
    tt60 avatar :-|
    tt60

    До коментар [#1] от "cinik":

    Ноември 2011, ноември 2012 конят вече беше отишъл в реката както явно ще стане и сега с отлагането за 01.01.2016.

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#5] от "tt60":

    А, извинявай! Ето, че си спомяш. Няма как, нали още ни държи влага....

  • 7
    chichka avatar :-|
    chichka

    Ами нормално е да затворят вратата на далаверата. Нашите хора си направиха имитацията на мощностите, имат договорите и високата цена.... другите да чакат друга далавера и ако успеят да се включат!

  • 8
    jorrex avatar :-|
    jorrex

    До коментар [#3] от "ijj":

    Нали се сещаш че като гориш биомаса(кравешки фъшкии, силажна царевица, слама и др.) също се отделят въглеродни емисии. За какви зелени сертификати можем да говорим тогава?

    Отделно въпросните централи работят с ДВГ базиран на коляно-мотовилков меганизъм, при който КПД е толкова висок, колкото и на дизелов автомобил (е малко по-висок, защото оборотите са постоянни, което позволява известни оптимизации).

  • 9
    ijj avatar :-|
    ijj

    "Нали се сещаш че като гориш биомаса(кравешки фъшкии, силажна царевица, слама и др.) също се отделят въглеродни емисии. За какви зелени сертификати можем да говорим тогава?"

    Отделящият се при изгарянето на биомаса СО2 произхожда от въглерод, който е бил преди това погълнат от растенията при фотосинтезата. Затова се смята, че изгарянето на биомаса е неутрално спрямо баланса на СО2 в атмосферата (ако, разбира се, биомасата е получена по устойчиво развит начин - т.е. не произхожда например от обезлесяване). В някои случаи изгарянето на биомаса дори предотвратява емисии на метан от разлагането й, а метанът е с около 21 пъти по-силен парников ефект от СО2.

    Втори въпрос е, че търгуемите зелени сертификати представляват вид насърчителен механизъм за енергопроизводство от ВЕИ и не са пряко насърчение за намаление на емисиите. Т.е. тяхната връзка с намаляването на емисиите е точно такава, каквато е и на преференциалните цени. Просто при тях се формират 2 отделни пазара. Електроенергията от ВЕИ се продава както всяка друга електроенергия (без преференциални цени и задължение за изкупуване). Отделно от това има пазар за самите сертификати, които някои фирми (например електроцентралите, използващи фосилни горива) са длъжни да купуват. Този насърчителен механизъм за електропроизводство от ВЕИ се използва в близо половината страни от ЕС (напр. Великобритания, Италия, Холандия, Белгия, Румъния и др.). Има 3 важни предимства в сравнение с преференциалните цени:

    1) При него има конкуренция между различните ВЕИ технологии (напр. фотоволтаичните инсталации или инсталациите, използващи биогаз са в конкуренция с водноелектрическите или вятърните централи).

    2) Държавната администрация може предварително за всяка година да определя колко да е производството от ВЕИ и съответно да регулира какви да са задълженията за купуване на зелени сертификатри.

    3) По принцип е възможно да има и международна търговия със зелени сертификати.

    Имат и недостатъци, разбира се, но тези 3 предимства показват, че има смисъл за бъдещи инсталации преференциалните цени да се заменят с търгуеми зелени сертификати - или дори в някои случаи с провеждане на търгове за изграждане на ВЕИ инсталации. Наистина, сега в момента малко се строят такива инсталации (ако се изключат тези на биомаса), но в бъдеще пак ще дойде момент да се строят нови. И нищо чудно пак да се повторят същите проблеми.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK