Данък "вредни храни" ще има

Ясни са и изключенията. Няма да се облагат млечни продукти, данъкът няма да важи и за сирене и кашкавал със заместители като палмово масло, освен ако то не е хидрогенирано. Нова данъчна тежест не е предвидена за наличието на оцветители, подобрители на вкуса, за много от които е доказано, че в по-голяма концентрация имат вредни странични ефекти.

Колко ще е данъкът

Все още не е ясно колко точно ще е ставката, как ще се събира и как ще се организира и контролира облагането на отделни продукти. Предишните предложения бяха за данък до 10%. По данни на "24 часа" няма да има обща ставка, а например 1.51 лв. ще е данъкът за 1 кг храна с повишено съдържание на сол, 0.81 лв. на литър безалкохолно. Крайните ставки на всички продукти все още се обсъждат, но според изданието в разчетите е заложен приход от 170 млн. лв. годишно. Тъй като бюджетът на държавата още не е готов, няма яснота какъв приход е заложен за догодина.

Няма и яснота как ще става облагането – при производители и вносители или при краен търговец. И кой и как ще събира и контролира данъка. По закон това е Националната агенция за приходите, но как данъчният инспектор ще провери съдържанието на захар или сол е труден въпрос.

Заявените намерения за по-здравословно хранене на българите и намаляване на затлъстяването не е задължително да бъдат изпълнени с новия проектоданък, се признава и в доклада на проф. Стефка Петрова. Според документа анализите от ефекта на подобно облагане в други държави е показал, че това "може да няма значим ефект върху хранителната консумация при определени условия"... но "комуникацията на целите и сферата на обсег на данъка ще обърне внимание на обществото върху основните нездравословни храни". Т.е. въвеждаме данък, за да се чуе за проблема. Вместо обяснение защо в такъв случай не се заложи направо на образователни кампании, стимулиране на здравословно хранене, популяризиране на консумацията на повече полезни продукти и публикуване на ясна и проверена информация доколко дадени съставки са вредни.

Аргументите против

Още след първоначално лансиране на данъка председателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев анализира евентуалния му ефект и последиците от въвеждането му в други държави. Проучването показа, че той никъде не е изпълнил заявените цели – купуването на "вредни" храни не е спаднало, цените на някои свързани продукти са се покачили, разходите за здравеопазване са се запазили, а в Дания затлъстяването е продължило да расте. Според Станчев в никоя от държавите не са изпълнени разчетите за събирането на приходи от подобни данъци. Лошата страна на подобни нормативни ограничения е заместването на облаганите съставки с други, които не са по-малко вредни за здравето, но са останали извън обхвата на закона. Отделно се появяват и допълнителни разходи на данъчните, както и на компаниите, които са производители и търговци. По данни на PricewaterhouseCoopers, цитирани от Станчев, в Унгария заради данъка има 10% посивяване на пазара на храни и напитки, а загубата от ДДС  приходи е 25.6 млн. евро.

Представителите на хранителния сектор коментираха по повод възобновената идея, че щом нещо е вредно, то е логично да бъде забранено, а не да се слага данък.

"Количеството прави и лечението, и отровата. И както се говореше, че всички храни със сол над определено количество ще бъдат облагани, сега изведнъж сиренето отпада от този списък, палмовото масло отпада", коментира д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. По думите й всички, "които знаят с какво се занимава близък родина на един от зам.-министрите на здравеопазването, това е лобисто решение". Сиренето и млечните продукти са посочени като изключение от бъдещия данък, но без обяснение дали те не са вредни, когато в тях има нехидрогенирани заместители и прекомерно съдържание на сол. Тя предлага да не се слага данък върху вредните храни, а да се намали ДДС на полезните с процента на планираното облагане.

Фотограф : ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Български представители на мултинационални компании, които помолиха да не бъдат цитирани, също питат кой пише текста на този закон, тъй като няма работна група за създаването му. Според тях от февруари досега министърът на здравеопазването отлага, бяга от диалог и на практика отказва да се срещне с представители на индустрията, която се очаква да бъде засегната от закона. Защо липсва елементарен анализ върху икономическия ефект от този данък, питат представители на тези компании, и твърдят, че според тях здравният ефект е още по-съмнителен. Според чуждестранни инвеститори в засегнатите от проекта индустрии "вероятно намеренията на министъра са добри, но нека не забравяме, че пътят към ада е постлан с добри намерения". Те напомниха, че в Дания и Унгария, където е въведен подобен закон, тече наказателна процедура на ЕС заради дискриминиране на отделни сектори и неправомерна по същество държавна помощ за други отрасли.