С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 16 окт 2015, 17:30, 9732 прочитания

ГМО: по-близо или по-далеч от България

Европейската комисия прехвърля все повече от отговорността към държавите членки. Какво означава това?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На световната карта Европейският съюз може и да не е последната, но със сигурност е най-солидната крепост срещу масовото отглеждане на генномодифицирани култури и широката им употреба в хранителната индустрия. Загрижена за здравето и качеството на живот на хората, Европа прилага принципа на предпазливостта в своята ГМО политика. Той е точно обратният на американския - не трябва да се доказва, че ГМО са опасни, за да бъдат ограничавани, а че са абсолютно безвредни, за да се позволи използването на определен хибрид в природата или от човека.
Общественото мнение в Европа е особено чувствително към темата ГМО, а мнозинството европейци заявяват, че не биха искали да консумират генномодифицирани храни или стоки с такова съдържание. В същото обаче време натискът върху ЕС за либерализация в тази област се усилва. Лобитата на мултинационалните компании, които се занимават с разработването на хибридни семена и търговия с тях и продуктите, необходими за отглеждането им, стават по-силни. Световната търговска организация дори е осъждала ЕС, че ограничава международната търговия заради рестриктивната си политика. Ето защо европейските институции по-трудно удържат на натиска, а и по-трудно балансират между позициите на държавите членки.
В резултат на това от април 2015 г. европейското законодателство вече дава повече гъвкавост и прехвърля отговорността към страните членки. Те ще могат сами да налагат забраната за отглеждане на генномодифицирани култури на територията си, но само за тези хибриди, които са в разрешения списък на ЕС. Сега предстои да бъде взето още едно важно решение – да могат ли страните да забраняват самостоятелно и вноса на одобрените в ЕС генномодифицирани продукти.

1. Как Европейският съюз регулира ГМО
Европейската политика за ГМО може да се раздели в две направления. Едното касае отглеждане на ГМО в полеви условия, а другото - вноса при търговията с генномодифицирани продукти или такива, които имат съдържание на ГМО. И в двата случая Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) издава становище за всяка отделна култура. На базата на тези становища Европейската комисия разрешава определен хибрид. Националните правителства сами решават дали да отглеждат разрешените видове. Засега в Европа има само един вид в позволителен режим за засаждане в околната среда. Това е царевичният хибрид на компанията "Монсанто" – MON810.
Одобренията на генномодифицирани видове култури за продукти, които могат да се продават на пазара, са много повече, но изискването е върху етикета на всяка стока, която има над 0.9% съдържание на ГМО, да има изрично обозначена информация на опаковката.


2. Какво се променя при отглеждането на ГМО
Законодателните промени, инициирани от ЕК, не налагат либерализация, а просто изместват отговорността за отглеждане на ГМО в околната среда към отделните държави членки. "Всичко остава на практика същото, само с разликата, че сега всяка държава може изрично да посочи, че забранява разрешените от ЕК видове. И преди 2015 г. това беше възможно, но имаше известни неясноти и ограниченията бяха по-скоро частични", обяснява адвокат Свилен Овчаров от сдружението "Зелените адвокати".
Деветнайсет държави от ЕС вече обявиха, че няма да отглеждат ГМО на територията си. Освен България това са Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша и Словения. Белгия се отказва от ГМО в района Валония, а Великобритания - в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
В Испания и Португалия се отглежда единственият позволен генномодифициран вид – царевицата MON810. Чехия, Румъния и Словакия също имат насаждения, но на много малки площи.
В останалите страни членки само някои области са обявили, че не отглеждат ГМО на териториите си.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК извади България от групата страни с дисбаланси, НАП няма да затваря обекти за дребни нарушения Вечерни новини: ЕК извади България от групата страни с дисбаланси, НАП няма да затваря обекти за дребни нарушения

И още: Заразените с коронавирус се множат в Италия и Европа, първи заболял в Гърция

26 фев 2020, 1932 прочитания

Напрежението в управляващата коалиция продължава 4 Напрежението в управляващата коалиция продължава

Бойко Борисов и вицепремиерът Красимир Каракачанов почти се скараха пред журналисти, но стабилността на кабинета не изглежда заплашена

26 фев 2020, 1525 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Изкуството да се движиш с велосипед в София

На столицата не й липсват велоалеи, а отговор дали иска да развива велотранспорта

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10