С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
90 16 окт 2015, 16:07, 31001 прочитания

(Без)работна ръка

Дефицитът на кадри спъва развитието на много и важни индустрии, а изходът е труден и далеч

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Ниво 3: Да се преброим?

Преброяването на мениджърите от най-високо ниво, способни да ръководят компания с оборот от порядъка на 20 - 30 млн. евро, е задача с повишена трудност, но със сигурност резултатът не е приятен. "Не повече от 200 души", смята Георги Георгиев. И това, като се има предвид, че огромната част от българските собственици на компании реално не търсят такъв и дори не биха му позволили изобщо да работи. Според Атанас Галчев впрочем липсата на готовност у българските притежатели на предприятия да дадат свобода на действие на мениджмънта дори на средно ниво е една от причините те трудно да си намират шефове на отдели и директори на различни нива.

Възнагражденията и тук е логично да растат. Както и навсякъде по веригата. Според повечето бизнесмени и експерти от специализираните агенции ръстът на възнагражденията е неизбежен, но не и бърз. За последните 4-5 години например заплатите в Пловдивско реално са се увеличили средно с около 30%, сочи проучването на една от агенциите. Ръст на заплатите отчита и статистиката (с всички резерви към източниците й).


Рязкото увеличение на заплатите обаче не е нито винаги възможно (доколкото бизнес моделът на много от местните компании и външни инвеститори е базиран на сравнително ниски разходи за заплати), нито ефективно (доколкото, ако няма можещи оксиженисти, високите заплати за неможещи не биха изстреляли цеха нагоре), нито пък полезно за пазара или компанията средство (доколкото, ако плащаш на лош търговец много, той няма да стане по-добър).

Безспорно обаче ръст на възнагражденията няма как да не се случи при дефицит на кадри.
Другите мерки, които компаниите биха могли да предприемат, зависят от секторите, в които те работят, но общовалидните са: инвестиции в развитие на съществуващия персонал, за да се изгради "средно ниво", квалификация, финансова мотивация (имайки предвид рисковете), превантивен контрол (особено в търговията). За да получи кадри за базово ниво, бизнесът чрез сдруженията си може да организира собствени обучения, да отделя повече време за прохождащите в съответната професия и да наема хора "в резерв" и когато не се нуждае от тях. За да излекуват дефицита на средни позиции, компаниите могат да помислят както за финансови, така и за допълнителни стимули (делегирането на права заедно с отговорностите е трудно, но постижимо).

Що се отнася до държавата, за нея остават предимно ориентирането на образованието към бизнеса, гарантирането на базово ниво на дисциплина още преди хората да влязат в работоспособна възраст и облекчения режим за внос на кадри в някои области. В конкретни сектори от нея има доста какво да се желае. Отварянето на "български" транспортни фирми, регистрирани по 20 от един адвокат, изпомпва не само местни шофьори към чужди работодатели, но и голям контингент от разрешителните им за превози. А контрол върху това явление няма. Липсата на адекватни средни професионални центрове за сектори като строителство и машиностроене също е по вина на държавата. В нейните възможности е и да отпуска стипендии. Както и в крайна сметка да въведе санкции за нежелаещите да работят, но претендиращи за помощи.



Има, разбира се, и друго, пак в "градинката" на държавата. Причините хората да не желаят да живеят в България не са нито само финансови, нито само свързани с работата им.
 
Кои индустрии страдат най-силно от липсата на кадри

Строителство: А кой да кара фадромата?
Транспорт: Шофьорите отлитат като ято
IT: Наддаване за програмисти
Земеделие: Какво търсят фермерите
Машини и оборудване: Ще строим завод. И още, и още...
Търговия: Продавачи с надценка
Туризъм: Има ли готвач в кухнята?
Лека промишленост: Никой не иска да влезе в талаша
 
Европа: стажове, сини карти и пари в брой
Методи Герасимов

Европейският съюз отдавна умува над проблема с недостига на работна ръка. Затова например е приел специална директива относно условията за влизане и пребиваване на граждани от трети страни за целите на висококвалифицирана трудова заетост.

Тя засяга тесен кръг специалисти като лекари и инженери. В Германия например, която е най-големият трудов пазар в Европа, за първите две години от прилагането на директивата бяха раздадени 7000 сини карти за висококвалифицирани кадри.

По-големият проблем е, че през следващите 20 години работната ръка в Европа ще намалее с 22 млн. души. Във всяка от 28-те страни членки причините и размерите на явлението са различни, както и подходите за преборването му.

Германия например въведе в края на 2012 г. програмата MobiPro-ΕU. С нея дава възможност на младежи между 18 и 27 години от ЕС да изкарат стаж при германски работодател. От обявените през 2015 г. 37 000 вакантни позиции се очаква 3000 да бъдат заети от стажанти по програмата. Повечето идват от Испания, Румъния, България, Полша и Унгария.

Австрия прилага от средата на 2013 г. т.нар. Пакет за висококвалифицирани работници (FKS), или програма за обучение на кадри в сектори, които изпитват недостиг на работна ръка. Докато трае обучението им – което продължава между 3 месеца и 3 години, тези хора ще получават парична помощ от държавата. Програмата приключва през 2017 г. и засега е насочена към здравеопазването и болничните грижи, образованието и технологиите. През първите 18 месеца общо 5260 души се класираха за FKS, която предоставя около 840 евро месечно на човек.
От 1999 г. Ирландия обучава безработни и трудещи се в определени сектори по програмата Skillnets. Тя действа на мрежови принцип, където цели клъстери от компании изработват, управляват и прилагат програми за обучение на служители, но и на безработни. През 2013 г. например през програмата са преминали 45 878 души. От безработните сред тях 42% са намерили работа след края на курса. Всички обучения са стрували 21.45 млн. евро, като 9.98 млн. евро са от бизнеса, а останалото – от държавата.

Полша пък насърчава младежите да завършват университети със специалности в сектори, които изпитват недостиг на работна ръка. Основен стимул са стипендиите. Само през 2012 - 2014 г. 17 500 студенти са получили общо 143.5 млн. злоти (33.4 млн. евро), отпуснати предимно от оперативна програма за развитие на човешкия капитал. Така страната смята да реши проблема с недостига на 1 442 000 работни места за висококвалифицирани кадри, пред който ще се изправи към 2020 г. Дефицитът ще бъде предимно в техническите специалности, точните науки и медицината. Тази академична година в полските университети влязоха 20 800 студенти в стратегически важни за икономиката специалности.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 518 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 2284 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Три МиГ-а от пролетта

Договорът за сервизиране българските МиГ-29 подготвя терена за регионална експанзия на полската отбранителна индустрия

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев