С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 16 окт 2015, 16:15, 37090 прочитания

Гладът за хора

Кои индустрии страдат най-силно от липсата на кадри

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


При официално отчетена безработица от 9.9% към средата на годината по данни на НСИ (не забравяйте, че тя не брои много трайно отказали се да търсят работа или отритнати от трудовия пазар хора) ред големи и важни за икономиката на България индустрии страдат от дефицит на персонал, и то на всички йерархични нива. Секторите, чието развитие е спънато от липсата на кадри, са много. Сред тези, които най-отчетливо се забелязват, са транспортът, леката промишленост, информационните технологии, търговията, земеделието, машиностроенето, туризмът, строителството. По-долу можете да прочетете повече за отделните сектори, а в този текст описваме мащабите на проблема и ефектите от него.


Фотограф: Надежда Чипева
Строителство: А кой да кара фадромата?


Десислава Лещарска

Намаляващи инвестиции, липсващи професионални учебни центрове, западащо средно специално образование. Това са факторите, обуславящи недостига на работна ръка в строителството. Най-тежко е положението със специалности като електрозаварчици, монтажисти, технически ръководители, оператори на техника и строителни машини. За тях нуждите на бранша са над 10 - 20 хиляди души.

"Голяма част от специалистите заминаха да работят в други държави от ЕС, където също има дефицит на работна ръка в строителството", казва Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите. "Уви, нашите заплати не са конкурентни на европейските, въпреки че заплащането в сектора постоянно се увеличава", посочва той. Проф. Михаил Цанков, управител на проектантската "Иркон" и преподавател в УАСГ, потвърждава, че така липсващите заварчици и монтажници заминаха още преди години за Германия, Испания, Англия. "Не можем да се справим с този недостиг, защото нямаме ефективни професионални учебни центрове", твърди той. Всъщност обучения има, но курсовете продължават по-малко от година, което е крайно недостатъчно. Същевременно средното професионално образование – техникумите, запада - качеството не е на ниво, а и все повече ученици отпадат, преди да завършат 12 клас. "Малко са младите хора, които искат да влязат в строителството, защото това е тежка професия", смята Бойков. Според него има нужда от реформа в Закона за професионалното образование и обучение, а според проф. Цанков заварчиците трябва да станат защитена професия. Най-големите фирми, като "Главболгарстрой" например, се справят, като инвестират в собствени центрове за обучение на кадри.



Сериозен проблем остава липсата на инвестиции. Над 80% от поръчките в строителството идват от държавата и общините и се финансират с публични средства. Това ограничи достъпа на малки и средни фирми, а конкуренцията между големите играчи доведе до подбиване на цените, което пък се отрази на условията на труд. "Строителството е най-критикуваният, най-контролираният, най-наблюдаваният отрасъл. Вместо прогрес ние сме в застой, даже в регрес", казва проф. Цанков.

Лазар Лазаров, шеф на Агенция "Пътна инфраструктура", не споделя мнението, че в строителството няма инвестиции, точно обратното. Поръчки за строителство от огромни обекти до алеи в най-малките населени места има достатъчно, и пари има. За него проблемът е в професионалното образование и липсата на интерес у младите към техническите и механизаторските професии. "Специализирана техника и механизация за милиони отлежава по обектите, защото няма кой да работи на нея. Няма шофьори, няма кой да управлява валяци, фадроми, булдозери", казва Лазаров. В самата пътна агенция недостигът на кадри с механизаторски умения е 300 - 400 души.

"Бизнесът час по-скоро да се върне в средното образование, да стане част от неговото управление", казва проф. д-р. Николай Михайлов, председател на съвета на директорите на "Трейс груп холд". Образователната програма трябва да отговаря на комбинацията теоретични познания - базови умения - практическо обучение. Когато образованието се насочи към реалната икономика, придобиването на професия в средното училище ще гарантира работа с достойно заплащане", добавя той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло 5 Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло

Премиерът и финансовият министър увериха, че никой няма да подлага на риск валутния курс

28 яну 2020, 14927 прочитания

Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление 1 Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление

Президентът в момента е единственият институционален критик на сегашния модел на държавното обвинение

28 яну 2020, 12012 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Скъпо приземяване

"Летище София" беше осъдено да плати 44 млн. долара за строителството на пистата и на втора инстанция

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10