Гладът за хора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гладът за хора

Гладът за хора

Кои индустрии страдат най-силно от липсата на кадри

37637 прочитания

© Велко Ангелов


При официално отчетена безработица от 9.9% към средата на годината по данни на НСИ (не забравяйте, че тя не брои много трайно отказали се да търсят работа или отритнати от трудовия пазар хора) ред големи и важни за икономиката на България индустрии страдат от дефицит на персонал, и то на всички йерархични нива. Секторите, чието развитие е спънато от липсата на кадри, са много. Сред тези, които най-отчетливо се забелязват, са транспортът, леката промишленост, информационните технологии, търговията, земеделието, машиностроенето, туризмът, строителството. По-долу можете да прочетете повече за отделните сектори, а в този текст описваме мащабите на проблема и ефектите от него.

Фотограф: Надежда Чипева

Строителство: А кой да кара фадромата?

Десислава Лещарска

Намаляващи инвестиции, липсващи професионални учебни центрове, западащо средно специално образование. Това са факторите, обуславящи недостига на работна ръка в строителството. Най-тежко е положението със специалности като електрозаварчици, монтажисти, технически ръководители, оператори на техника и строителни машини. За тях нуждите на бранша са над 10 - 20 хиляди души.

"Голяма част от специалистите заминаха да работят в други държави от ЕС, където също има дефицит на работна ръка в строителството", казва Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите. "Уви, нашите заплати не са конкурентни на европейските, въпреки че заплащането в сектора постоянно се увеличава", посочва той. Проф. Михаил Цанков, управител на проектантската "Иркон" и преподавател в УАСГ, потвърждава, че така липсващите заварчици и монтажници заминаха още преди години за Германия, Испания, Англия. "Не можем да се справим с този недостиг, защото нямаме ефективни професионални учебни центрове", твърди той. Всъщност обучения има, но курсовете продължават по-малко от година, което е крайно недостатъчно. Същевременно средното професионално образование – техникумите, запада - качеството не е на ниво, а и все повече ученици отпадат, преди да завършат 12 клас. "Малко са младите хора, които искат да влязат в строителството, защото това е тежка професия", смята Бойков. Според него има нужда от реформа в Закона за професионалното образование и обучение, а според проф. Цанков заварчиците трябва да станат защитена професия. Най-големите фирми, като "Главболгарстрой" например, се справят, като инвестират в собствени центрове за обучение на кадри.

Сериозен проблем остава липсата на инвестиции. Над 80% от поръчките в строителството идват от държавата и общините и се финансират с публични средства. Това ограничи достъпа на малки и средни фирми, а конкуренцията между големите играчи доведе до подбиване на цените, което пък се отрази на условията на труд. "Строителството е най-критикуваният, най-контролираният, най-наблюдаваният отрасъл. Вместо прогрес ние сме в застой, даже в регрес", казва проф. Цанков.

Лазар Лазаров, шеф на Агенция "Пътна инфраструктура", не споделя мнението, че в строителството няма инвестиции, точно обратното. Поръчки за строителство от огромни обекти до алеи в най-малките населени места има достатъчно, и пари има. За него проблемът е в професионалното образование и липсата на интерес у младите към техническите и механизаторските професии. "Специализирана техника и механизация за милиони отлежава по обектите, защото няма кой да работи на нея. Няма шофьори, няма кой да управлява валяци, фадроми, булдозери", казва Лазаров. В самата пътна агенция недостигът на кадри с механизаторски умения е 300 - 400 души.

"Бизнесът час по-скоро да се върне в средното образование, да стане част от неговото управление", казва проф. д-р. Николай Михайлов, председател на съвета на директорите на "Трейс груп холд". Образователната програма трябва да отговаря на комбинацията теоретични познания - базови умения - практическо обучение. Когато образованието се насочи към реалната икономика, придобиването на професия в средното училище ще гарантира работа с достойно заплащане", добавя той.

Транспорт: Шофьорите отлитат като ято

Калина Горанова

Преди няколко седмици на първа страница на "24 часа" се появи нетипично рекламно каре - фирма от транспортния сектор, която обаче не промотираше себе си пред клиентите, а търсеше международни шофьори. Почти отчаяната стъпка всъщност изобщо не е учудваща. Международните превозвачи от години все повече се оплакват от липса на кадри при минимална заплата за шофьор от 1500 евро. За собствениците на автомобилни компании тази дупка на пазара на труда означава все по-ограничени възможности за развитие на бизнеса им, дори да имат още и още клиенти и пазари.

Според анкета, проведена наскоро от Съюза на международните превозвачи сред над 240 фирми, за 84% от тях проблемът с недостига на шофьорите за международни курсове е най-сериозният. Едва след него се нареждат високите глоби и разрешителните режими. Чрез бюрата по труда се търсят над 1000 международни шофьори, обяснява Йордан Арабаджиев, председател на съюза. През последните няколко години тази бройка варира между 1000 и 5000.

Проблемът всъщност назря постепенно през последните няколко години. "Бизнесът се разви доста и автопарковете нараснаха, оттам и търсенето на кадри", обяснява Христо Христов, собственик на автомобилната компания "Дискордиа". Не така стои обаче въпросът с предлагането. Професията предполага няколкомесечно отсъствие от дома, а се води и една от опасните. В същото време от години в специализираните училища по транспорт вече няма държавна поръчка за категория C. Това изисква инвестиция от страна на желаещите, трупане на стаж и нова инвестиция за взимане на категория C + E на 21 години. Тогава се намесва и отвореният европейски пазар, където се предлагат по-високи възнаграждения и много български шофьори предпочитат да работят за чужди фирми.  

Ефектът от всичко това върху бизнеса е, че почти няма компания, която да е разширила дейността си през последната година и половина - две, обяснява Арабаджиев. Тезата му защитава и Илиян Филипов, един от двамата собственици на пловдивския превозвач ПИМК - най-големият в страната. "Три хиляди камиона щях да имам, не 1200", твърди той. Компанията до момента всяка година разширява работата си и автомобилния си парк и когато пуска обяви за работа, те са за по няколкостотин шофьори. "От липсата на международни водачи бизнесът пада и се ограничава в границите на България", продължава той.

Вариантите не са много. Браншът инвестира в учебни центрове за хора с категория, за да ги подготви за работата със сложните транспортни документи, като преминалите през тях сключват договори с компаниите за три години например. Така сметките на ПИМК показаха преди време, че произвежда по 10-12 шофьори на месец. Проблем обаче остава липсата на достатъчно кадри с категория C и от съюза изпращат  писма до няколко министерства (сред които това на образованието) с искането да се върне държавната поръчка за нея в професионалните училища. Другата опция е вносът на кадри. Това обаче също се оказва сложно. На Христо Христов от "Дискордиа" например му е отнело девет месеца да подготви всички документи за назначаване на трима души от Украйна, а малко след това и тримата са напуснали.

IT: Наддаване за програмисти

Юлиян Арнаудов

Фотограф: Цветелина Белутова

Недостигът на качествени програмисти и IT специалисти не е новина, а ежедневие за технологичния бранш. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската аутсорсинг асоциация (БАА) от години предупреждават, че дефицитът на кадри е може би единствената спирачка пред местните компании да продължат да растат. Жаждата за специалисти е толкова силна, че IT фирмите прибягват до практики, граничещи с отчаяние. Инициативи като собствени академии за безплатна подготовка на младши специалисти и лобиране за реформа в образователната система са очаквани. Но в ход е вече и буквална кражба на кадри.

Макар да не са правени точни изчисления колко голям е недостигът, сайтовете за работа и на компаниите са пълни със свободни позиции в бранша. В софтуерната индустрия оценката за дефицита варира от 10 хил. до 40 хил. души към началото на тази година по данни на БАСКОМ. И то при положение, че средната брутна заплата в сектора е над 3500 лева на месец – най-високата в България. Подобен е недостигът на специалисти и в аутсорсинг сектора. Около 20 хил. са заетите там в края на 2014 г., а очакванията са до 2017 г. броят им да достигне 45 хил. души, като всяка година работещите в сектора нарастват с около 20%.

Различните корпоративни академии, стажантски програми и други инициативи успяват да запълнят частично дупката за млади специалисти, макар и да костват допълнителни усилия и пари на компаниите. На по-високо професионално IT и ръководно ниво обаче дефицитът се задълбочава, особено след като в страната влязоха през последните две години няколко големи разработчици като Luxoft, SoftServe, Comverse и прочие.

Дългосрочното решаване на проблема според браншовите организации е приемане на пълна образователна реформа, която да създава качествени кадри. Правителството даде принципно съгласие в началото на годината на три от петте проекта, които бизнесът предложи като първи стъпки към подобна реформа. Доколкото обаче адаптирането на образователната система ще отнеме години, ако изобщо бъде завършено, IT компаниите търсят краткосрочно решение на проблема, особено със старши експертите. То се състои във внос на кадри от чужбина, най-вече от страни като Русия, Украйна, Македония, Сърбия и т.н. Тук обаче се опира до въпроса с издаването на тези хора на специални разрешителни за работа, познати като сини карти. Процедурата по придобиването им отнемаше, по оценки на индустрията, между 4 и 8 месеца, което обезсърчаваше кандидатите. Едва преди две седмици се постигнаха първите стъпки в опростяването й - премахване на пазарния тест (което трябва да спести 45 дни).

Така IT индустрията се опитва проактивно да реши недостига, който може да й попречи да расте с досегашните немалки темпове. Софтуерният сектор е пораснал с 500% за последните 10 години и вече е 1.74% от БВП на страната за 2014 г., по данни на БАСКОМ. Аутсорсинг компатаниите пък носят около 3% от БВП за 2014 г., като този процент може да бъде удвоен до 2017 г.

"Очакванията за следващите пет години (до 2020 г.) са работните места в софтуерната индустрия да се удвоят", твърдят от софтуерния разработчик VMware България.

"Изпускаме проекти заради липсата на достатъчно квалифицирани кадри", каза преди време Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация пред "Капитал".

Според главния търговски директор нтаа компанията за изнесени услуги Sutherland Global Services Кей Ес Кумар качествените кадри в България не са достатъчно. "Има фундаментални причини: например, образованието - какво изучават студентите и колко е готова образователната система да ги подготви за бъдещата работа", казва мениджърът. Компанията е една от най-големите в българския аутсорсинг сектор с около 1100 служители. Плановете са броят им да достигне 3000 до няколко години. За тази цел фирмата се насочва извън София - вече откри офис в Бургас, който постоянно се разширява. Тази тенденция се наблюдава и сред други компании от сектора, която отваря офиси в градове като Пловдив, Варна и Бургас. Именно натам ще са насочени усилията през следващите години.

Земеделие: Какво търсят фермерите

Силвия Радославова

С ликвидирането на земеделските производствени структури през 90-те години са прекратени и трудовите отношения на над 650 хил. работници в сектора. Отворената "дупка" остава до днес - земеделието и животновъдството са сред секторите, страдащи от постоянен дефицит на кадри. Причините са много, но основните са две. Първо - в резултат на урбанизацията населението в селските райони постепенно се стопява и застарява, като в момента вече е под 30% от общото в страната. И второ - голяма част от хората, останали извън градовете, са в графата "обезкуражени" и нито учат, нито работят, нито търсят работа.

В резултат, въпреки че европейското субсидиране връща интереса на бизнеса към селското стопанство, той трудно може да се развива именно заради липсата на работна сила или на квалификация у кадрите, когато ги има или са склонни да работят, губейки социалните си плащания.

Така, от една страна, селската безработица в България е една от най-високите в ЕС, а от друга - бизнесът не може да задоволи потребностите си от работна сила, макар средната заплата в сектора да е 600 - 700 лв. Недостигът е най-осезаем в секторите, които са най-малко механизирани и изискват повече ръчен труд -  зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство, етерични култури. Няма както ръководни и квалифицирани кадри (агрономи и ветеринари), така и обикновени работници.

Изчезването на тези две групи от пазара на труда се дължи на различни причини.

Специалистите се стопяват вследствие на липсата на интерес към агропрофилите в институтите заради непривлекателните условия на труд. Отделно нивото на аграрното образование не отговаря на реалната работа след това. "Подготовката на кадри е слаба. Изпитът за комбайнери например е на машини, които вече никой не ползва. Ние сами трябва да обучаваме служителите, идващи с образование", казва Николай Димов, зам.-председател на Асоциацията на земеделските производители в България.

Съществена причина за липсата на неквалифицирани работници пък е сезонността в земеделието. Само за розобера например за период от 4-6 седмици се търсят около 40 хил. берачи. "Този тип хора най-често са от ромското малцинство и живеят на помощи. Ако ги наемем на договор, социалните им плащания ще бъдат спрени, а често и ще им се появят съдия-изпълнители заради натрупани задължения. Затова често те не искат договор. Ако обаче работят без такъв, ние като работодатели рискуваме да бъдем глобени от Инспекцията по труда, а и няма сила, с която да задържим служителите да не си тръгнат когато пожелаят", казва Борил Панайотов, председател на Националния аграрен съюз и собственик на животновъдно стопанство до Севлиево. Проблемът беше отчасти решен това лято, когато се позволи сключване на еднодневни трудови договори, при които заетите не губят социалните си помощи. По данни на инспекцията по труда за двата месеца, в които се прилага новото правило, са подписани около 68 хил. такива договора.

И тук го има и проблема с изтичането на кадри в чужбина. "В животновъдството през есента предлагането е по-голямо от търсенето, защото работниците знаят, че ако бъдат наети, ще имат подслон, отопление и храна за зимата. А през пролетта винаги напускат или за да отидат в чужбина, или защото са намерили друга работа", казва Панайотов. "Работниците предпочитат Западна Европа заради по-високото заплащане. Във Франция те получават от 9 до 15 евро на час, макар че върху тази сума има удръжки и отделно се плаща квартира и такса на посредника, намерил работата. Много хора от сектора заминават и към Гърция", обяснява Панайотов.

Машини и оборудване: Ще строим завод. И още, и още...

Константин Николов

Фотограф: Юлия Лазарова

В Ботевград с носталгия си спомнят златните години, когато градът беше център на микроелектрониката в Източна Европа. Със затварянето на соцгиганта - комбинат "Микроелектроника", секторът замря. После обаче, с навлизането на белгийската EPIQ в края на 90-те години бяха отворени нови заводи. Макар впоследствие те да бяха продадени на други инвеститори, производството в града продължи да се разраства и до момента. Подобни примери в сектор "Машини и оборудване" има и в Пловдив, Смолян и други. И макар инвеститорите да продължават да наливат средства и да увеличават капацитета, големият проблем остава работната ръка.

Едва ли има компания от сектора, която да не се оплаква от недостиг на служители. В момента в най-големите 30 фирми по приходи в машиностроенето работят над 36 хил. души, а само за последната година броят им е нараснал с над 15%. Десетки хиляди други са в по-малки компании. Откриват се нови заводи и се увеличават производства.

Американската Sensata, която има завод в Ботевград с над 1500 души, обяви в началото на годината, че строи нов край Пловдив, който трябва да заработи от януари 2016 г. След инвестицията за 40 млн. евро плановете са общо служителите й в България да станат 3500. В момента Sensata трескаво наема нови работници за Пловдив, като има десетки отворени позиции в сайтовете за обяви. Става въпрос за най-различни специалности - от електроинженери, механоинженери, през IT специалисти до техници. При обявяването на плановете за новото производство генералният директор за България на Sensata Томи Вер Елст обяви, че са избрали пловдивския район, защото е високо индустриализиран и има хора с нужните умения. Областта обаче привлече много други компании от сектора като ABB, "Либхер Хаусгерете Марица", "Шнайдер електрик", "Магна Пауъртрейн България" и други. И конкуренцията за тези работници се ожесточи. 

Друга компания от Ботевград - филипинската Integrated Micro-Electronics Inc. (IMI) също обяви преди два месеца, че увеличава капацитета си в града, като в средносрочен план планира да наеме още 600 служители към сегашните 2000.

В същото време най-големият работодател в сектора - японският производител на автомобилни кабели Yazaki, все още не е избрал място за третия си завод в България. И то, защото не е наясно къде ще намери нужните хора. Компанията единствено обяви, че локацията ще е в Централна България. В двете други производства в Сливен и Ямбол работят над 5000 души. От Yazaki оглеждаха като възможност "Тракия икономическа зона" край Пловдив, но така и не стигнаха до решение да инвестират там планираните 30 млн. евро.          

Особеното при компании като Yazaki е, че не става дума за висококвалифициран труд. Именно по тази причина заводите се строят в райони с висока безработица. И въпреки това трудности пак има. Турската Arkomat, която също прави автомобилни кабели, изгражда второ предприятие в Карлово, като една от причините е, че за завода й в Казанлък вече няма достатъчно работна ръка. От фирмата обявиха, че в Карлово ще работят 600 - 700 души (към 1000 са в Казанлък).

За да намерят нужните хора, много чужди инвеститори в сектора "Машини и оборудване" прибягват директно до "извора" и организират съвместни програми с техническите университети. Други правят собствени обучения в заводите си. Американският гигант за автомобилни части Visteon стартира от септември първата инженерна академия в България. Местното дружество "Вистеон електроникс България" има 600 инженери в центъра си в София, половината от които софтуерни.

Търговия: Продавачи с надценка

Паулина Михайлова

Фотограф: Велко Ангелов

Повечето търговци с опит могат бързо (буквално за секунди) и доста точно (с разминаване в няколко стотинки) да определят цената на даден артикул, дори да го виждат за пръв път, стига да е от стоковата група, която принципно продават. При това положение е учудващо как огромна част от същите тези хора определят за самите себе си надценка, некореспондираща с реалната стойност на "стоката".

Накратко, за да бъде добър търговец, човек трябва да може да помни числа, да смята бързо и точно, да е непрекъснато учтив, енергичен и в същото време честен. Макар да изглежда елементарен, профилът е труден за покриване, а липсата само на една от тези характеристики е фатална. Добавете към това и два факта - че образователната бариера за "вход" на служителите в търговията е ниска и че търговските фирми търсят персонал непрекъснато, и картинката става кристална.

По данни от НСИ заетите в сектор търговия към края на 2014 г. са около 513 хил. души. В същото време дефицитът на хора е постоянен, а причините за него са двустранни. От гледна точка на работодателите проблемът е у кандидатите, които имат свръхочаквания за заплащане, ниска квалификация, готовност за бърза смяна на работното място срещу по-големи възнаграждения и често - за злоупотреби. От гледна точка на работещите пък не се полагат усилия за задържане на качествения персонал и често се поставят твърде високи таргети за определено заплащане.

"Младите хора, които постъпват на работа като търговски представители или дистрибутори, обичайно очакват гарантирано заплащане, без да им се държи сметка какво постигат", казва специалист от агенция за набор на персонал. По думите му най-често доходът на дистрибутора се определя като комбинация от твърдо плащане и добавка в зависимост от таргетите за оборот. А сумата от двете рядко надвишава 1000 лв.

Повечето представители на сектора говорят и за високо текучество. "Макар традиционно търговията, особено на едро, да се смята за бизнес с възможност за добра кариера, има дефицит за добри професионалисти и хора с визия", казва Кристин Георгиева, мениджър "Човешки ресурси" в "Си Комерсиал 7". Според нея сред причините за липсата на кадри на първо място е липсата на подготвени хора. "Учебните заведения не дават нужните компетенции и най-вече добрите професионални практики и етика. Отделно, особено младите хора, често не оценяват обективно това, което предлагат на пазара на труда, и очакват бърза и високоплатена кариера", добавя тя. "Работодателите пък често се увличат в "лов на кадри" и забравят, че служител, който твърде лесно сменя работата си, утре ще постъпи по същия начин", казва Георгиева.

Проблема го има и в търговията на дребно. "Най-големи затруднения имаме при намирането на продавач-консултанти. Хората не приемат тази работа като професия, а като временен начин да изкарат пари", казва Нели Стоянова, отговорник за персонала в "Аксон България".

"Понякога се питаме има ли смисъл да отворим магазин, като не можем да намерим продавачка. Проблемът е много голям за България изобщо. Хората, които са компетентни и професионални, или заминават, или и аз не знам какво", казва Виктор Бакуревич, съсобственик на веригата магазини "Берьозка".

За текучеството безспорно една от причините е мудната и неефективна съдебна система - кражбите от персонал са чести именно защото трудно се наказват.

Туризъм: Има ли готвач в кухнята?

Калина Горанова

Българското море вече е по-чисто и от турското, и от гръцкото. Смелото изказване е на премиера Бойко Борисов при откриването на пречиствателната станция на Созопол. Появата на дългоочакваните екосъоръжения по морето безспорно е положителен факт. Но не само мътното море отблъсква туристите. Другият централен фактор е обслужването, което всички знаем, че невинаги е на ниво.

Кадрите в туризма не стигат и като количество, и като качество, смята доц. Стоян Маринов, член на управителния съвет на Варненската туристическа камара и бивш директор на Колежа по туризъм във Варна. Трудно се намира както квалифициран, така и базов персонал, въпреки безработицата. "Най-много липсват тези с езикова подготовка - аниматори, екскурзоводи, сервитьори", продължава той. Маргита Тодорова, търговски директор на курорта "Албена", пък смята, че проблем е и намирането на хора за работа в кухнята, камериерки, както и среден мениджърски състав като управители на хотели.

Причините са много. "За образованието на един студент в сферата на туризма държавата плаща по 693 лв., колкото за икономическите специалности, но разходите за обучението на барман, готвач или екскурзовод са по-високи, тъй като те имат нужда от практика и разходи за продукти, транспорт и т.н.", обяснява Стоян Маринов. Отделно сезонът се свива, с отлива на туристи падат цените, а оттам и заплащането в сектора. Подготвените кадри масово заминават да работят в чужбина, а оставащите гледат на работата като на временна. Затова и за сектора е характерно по-голямо текучество в сравнение с останалите.

"Хотелиерската професия е номадска. Работиш по няколко месеца на различни места, освен ако не си в градски хотел. И когато станат на по 30 години, хората мислят за смяна на професията", казва Радослав Антонов, изпълнителен директор на "ГБС турс", която управлява комплекса "Свети Тома" до Созопол. В България основният туристически сезон е лятото, като много хотели и компании имат само летни, сезонни обекти. "Те държат някакъв минимален процент от хората на целогодишна работа, но другите са принудени да търсят зимен обект", продължава той. Отделно  "хотелиерската професия не е с висок социален статус - хората не казват с гордост че са сервитьори, бармани, пикола. Напоследък само готвачите с гордост заявяват професията си. А и цената им като кадри се вдигна", твърди Антонов. Липсват и потомствените традиции, каквито има в други държави с малки, средни и дори големи семейни хотели.

От всичко това страдат услугата и имиджът на хотела или заведението. "За доброто име на един хотел се грижат всички от охраната, през пиколо, рецепцията, сервитьорите, готвачите, камериерките. Една от тези брънки да е скъсана и гостът остава с цялостно лошо впечатление", коментира Антонов.

От тази заплаха всеки "се спасява по единично". "Албена" например работи с повечето професионални учебни заведения за набиране на стажанти, които да запълнят липсите в сезона. Но няколко обучаващи се не могат да заместят един обигран сервитьор, обясняват оттам. От "ГБС турс" пък заедно с Българската барманска организация правят курсове за потенциални служители.

Лека промишленост: Никой не иска да влезе в талаша

Мара Георгиева

Фотограф: Надежда Чипева

Застаряващи кадри, някои от които остават и след пенсиониране поради липса на други кандидати за работа. Остаряла образователна система. Трайно намаляване на учениците, желаещи да получат професионална квалификация. Липса на мотивация у младите хора да работят в производствена фирма. Така, обобщено, звучат мненията на мениджъри от леката индустрия по темата с хроничния недостиг на хора.

"Дори не става въпрос за подготвени кадри, а за каквито и да било хора, които искат да работят в шивашкия бранш", казва Милен Петков, собственик на "Пи Ен Джи 1962" (производител на домашен текстил).

"Липсват не само шивачи, но и ел. инженери, ел. техници, монтьори, които да поддържат техниката и машините. Проблемът се изостря, а в същото време предстои да излязат в пенсия около 7000 - 8000 души в сектора", коментира Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) и собственик на "Крис фешън индъстрийс" – Ловеч. По думите й няма връзка между образователната система и бизнеса. "Всички казват: "Обучавайте си кадри." Наистина професионалната квалификация може да става и след завършване на образованието, но са изгубени години, в които младите хора е трябвало да получат професионална ориентация и да трупат трудови навици", обобщава Банкова.

На същото мнение е и Стоян Стоянов, собственик на мебелната компания "Тедива" - Добрич. "Инженери няма. Ако има - те остават в София, не влизат в производството, не искат да влязат в талаша. Преди няколко години работодателите казваха: "Който ме напусне, повече не може да се върне при мен." Днес нещата са обърнати на 180 градуса. Ако ценен служител напусне и после поиска да се върне, виждам как всички са склонни да го приемат обратно", казва Стоянов.

Галин Господинов, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост и собственик на фирмата за дизайнерски решения GS Мalmgren Interiors - Добрич, също твърди, че проблемът с кадрите е "силно притеснителен". "Секторът се развива динамично и е предимно експортно ориентиран. Това изисква както по-висококвалифицирани, така и нови кадри. В същото време в София беше закрит Техникумът по дървообработване, но съвместно с Министерството на образованието и науката успяхме да създадем доста паралелки по дървообработване. Предстои ни поредна среща с ръководството на Лесотехническия университет, на която ще търсим решения", каза Галин Господинов.

Факт е, че фирмите не само в леката индустрия все повече са принудени да приемат на работа млади хора без професионална подготовка. Това обаче удължава времето за навлизане на новопостъпилите и увеличава разходите на компаниите за допълнително обучение. Отделна тема е гарантираната минимална заплата по време на обучението, която някои от новопостъпилите не могат да заработят, оплакват се работодатели. Друг проблем е, че някои от обучаваните предпочитат след това да се регистрират в бюрото по труда, където ще имат осигурен минимум от средства за препитание, без да работят.

Част от компаниите не само в леката индустрия разчитат на проекти, свързани с т.нар. дуално обучение (учене чрез работа). Германо-българската индустриално-търговска камара например стана инициатор за създаването на клъстер "Дуално професионално обучение" в България. Целта му е изграждане на платформа за стартиране на първите обучения по дуалната система, позволяваща на учениците да получат не само дипломи, но и да придобият практически опит, а на фирмите - да обучат по свой модел бъдещите си кадри и така да решат проблема си с намирането на квалифицирана работна ръка.

Българо-швейцарската търговска камара инициира учредителна сесия на Форум за дуално образование като част от дейностите по проект " ДОМИНО - Дуално образование за модерните изисквания и нужди на обществото", който се изпълнява в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество съвместно с МОН и с подкрепата на МТСП и МИ в периода 2015-2019 година. Проектът ще обхване общо 1 200 ученици в 15 професионални училища, както и десет професии. Ще бъдат разработени нови учебни планове и програми, обучени учители и наставници, както и експерти по дуално образование.

Вече започна обучение на ученици по дуалната система за професионално обучение и по пилотна програма, финансирана от Търговската камара на Австрия.

При официално отчетена безработица от 9.9% към средата на годината по данни на НСИ (не забравяйте, че тя не брои много трайно отказали се да търсят работа или отритнати от трудовия пазар хора) ред големи и важни за икономиката на България индустрии страдат от дефицит на персонал, и то на всички йерархични нива. Секторите, чието развитие е спънато от липсата на кадри, са много. Сред тези, които най-отчетливо се забелязват, са транспортът, леката промишленост, информационните технологии, търговията, земеделието, машиностроенето, туризмът, строителството. По-долу можете да прочетете повече за отделните сектори, а в този текст описваме мащабите на проблема и ефектите от него.

Фотограф: Надежда Чипева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

31 коментара
  • 1
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Да ама не другарю професор!?За да придобиеш необходимата квалификация трябва желание и база за обучение.Това липсва и няма да го има още много време.Всяка голяма фирма да си създаде база за трудови резерви,а после добро заплащане.А не като сега един посредствен работник в земеделието на запад да получава колкото един компютърен специалист в България.Така се коментира че с трици маймуни не се ловят!!!!

  • 2
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    До коментар [#1] от "Peni Radulov":

    В София php програмист, което е може би най-масовото, при 1-2 години "опит"(Изпълнител в екип, който не мисли цял проект и пише малки таскове колко да е научил над изхода от ВУЗа?) спокойно намира позиция за около 3000лв нето. Малко ли са тези пари? В Германия нетото му ще е към 2500-3000 евро(5-6000 бруто). В Кипър не знам данъците, но брутото е към 4-5000 евро. В Израел за Тел Авив съм гледал, че е 200000 шекела годишно, т.е. 4-5000 евро бруто на месец. Та тук заплатата на момък на 23-4 за първа работа ще е 50% от западната. Наемът му ще е 200-250 евро срещу 800-1000 в Германия, пържола с бира в Кипър са има-няма 30 евро, обяд в закусвалня е към 10 евро. Като цяло парите в ИТ у нас не са малко. А и тук поради бума се наема куцо и сакато и почти не се търси опит. В Германия много от хората ни не биха се преборили за начална позиция с опита си.

    Кажи ми, че берач на ягоди целогодишно получава средно 1500 евро чисто месечно в Англия. Защо говорите глупости?

  • 3
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    Трагедията с кадрите наистина е пълна. От ВУЗ излизат с 0 знания и кухо самочуствие, че са минали изпити с изисквания като за прочетена една книжка "for dummies" в първите й 2 глави. След това, и да почнат работа, гладът за кадри е създал вакуум и липсват опитни хора да показват в началото. Така куп хора и след 5г нямат почти никакви базови умения. Говоря основно за ИТ, защото съм в този бранш.

    Единственият начин е промяна изцяло на образованието. Ако ще излиза програмист, той трябва още от 7ми клас да учи основите. Не говоря за ООП, java, работа с word и exel. Базата са алгоритми, структури от данни, бази данни. Вярно, учители с опит в програмиране няма, но може да се търсят външни лектори. ВУЗът вече трябва да надгради с ООП дизайн, как се проектират системи, стандарти и т.н. В средното базата трябва да е за готови изпълнители, висшето трябва да подготвя проектанти и мениджъри.

    В момента наистина няма кой да инвестира и ще спрат новите инвестиции. Не е до изтичане в чужбина вече. Заплатите скочиха поне двойно за 4-5г. Просто отворете сайт за работа. За php с 0 опит има над 150 обяви и повечето висят поне от началото на годината. Даже и за правене на сайтове на конвеер няма хора, камо ли за сериозни бизнес ориентирани решения. В момента човек да сменя мастилото на принтери и да види що не работи някой windows се намира трудно. И новите кадри от ВУЗ и разните вътрешни обучения не помагат. Просто трябва да има и водещи специалисти да ги научат. Масово стажанти почват проекти от липса на хора с опит и издънките са все повече. Гладът е над 50% от броя на заетите. Това убива целия бизнес и възможностите за ръст. А младите се сещат за учене чак на етап ВУЗ и така няма време да се научат.

    Но образователна реформа на всички нива е в сферата на мечтите. Статуквото е бранено със зъби и нокти.

  • 4
    aly02306991 avatar :-|
    aly02306991

    Работя в ИТ сектора и съм напълно съгласен със статистическите данни посочени в коментар 2. Проблема е , че освен ИТ и аутсорсинг за висока заплата в България почти няма възможност. Всички знаем че в посочените фабрики за автомобилни компоненти заплатите са около 400 лева. Имам познати работещи в Ботевград и Мездра в такъв тип производства и найстина възнаграждението им е около 400 нереално иско дори за ниския стандарт в България. В туризма възнагражденията са също от споменатия размер. Няма как въпросните производители да си намират лесно работници при този размер на заплащане. Явно самите те не искат да го проумеят, а все търсят проблема в държавата, образованието и т.н.....

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    Всяко общество си има определен човешки и професионален потенциал и няма как да го надскочи дори при идеални образователни и квалификационни условия.
    Например според мен у нас в областта на ИТ сектора вече е достигнат предела. Преди време гост в предаването ми беше Светлин Наков. (Софтуни). И той мислеше като вас.
    Но аз мисля другояче.
    Има си и демография. И тя е определящата в случая. А никой от ИТ сектора не съм забелязал да се интересува от такива показатели.
    Например да види статистиката - колко са младежите в диапазона 18-25 г., каква е структурата на образователния им статус, колко проявяват интерес към програмирането (и досега няма нито една такова поръчано социологическо проучване)? Колко ще емигрират? С каква мотивация са? И т.н., и т.н.

    Второ - тук се говори за заплащането в сектора, което на фона на стандарта у нас е относително високо. Ама човек не живее за едното заплащане. Той иска да има и добро здравеопазване, и добро образование и условия за децата си, да не го гази почти безнаказано кола на пешеходна пътека и т.н., и т.н.
    Т.е. иска среда. А средата, наречена България е лоша и БЕЗПЕРСПЕКТИВНА. Все повече умни младежи се замислят за това и в резултат емигрират.
    Това, което искам да ви кажа, е много просто - без промяна на цялата България бизнесът ви няма бъдеще след десетина години. Без тази промяна вече сега, в момента се стигнали границите на растежа му като сектор.
    Амбициите над това са нереални - точно толкова, колкото лафа за полу-, а догодина и цели проводници на Тодор Живков. И се замислете, че при раждания около 55 000 бр. у нас от близо десет години наред към четири-пети са ромчета, т.е. продукт на гетото, което не подлежи на трасформации и социализации.

    И коментирам именно ИТ, понеже днес този сектор се схваща като алфата и омегата на успеха в бизнеса. Но за мен напънът за развитие на ИТ над възможностите и потенциала на нацията заприлича на старите напъни в цялостния бизнес у нас - по едно време всички се юрнаха към търговията със захар, после към имотите, после към туризма...

  • 6
    raimond avatar :-?
    Meister Eckhart


    Еми ясно се вижда че ай ти сектора и превозвачите реагират адекватно и постоянно увеличват възнаграждението, защо другите сектори не го правят?

  • 7
    noize_le_roc avatar :-|
    noize_le_roc

    До коментар [#6] от "Meister Eckhart":

    Не го правят защото:
    1 - не им изнася, докато обясняват как щели да инвестират в Пловдив, защото кадрите били подготвени, всъщност потриват ръчички, защото ще им плащат поне с 20% по-ниски заплати, и
    2- защото Ай Ти сектора е много по производителен и носи по-голяма добавена стойност,да не говорим, че изисква и по-ниски инвестиции

  • 8
    tihomir123 avatar :-|
    tihomir123

    Към Атанас:
    Атанасе лъжеш като дърт циганин......php програмист с 1,2 год. опит в София за 3000 лева нето, е НЕВЪЗМОЖНО, дори и за много закъсали работодатели, дори и за временна работа.....не дрънкай глупости

  • 9
    pascaleto avatar :-(
    pascaleto

    Не разбирам как може да очакаш някой да работи за 500лв. и да знае 2 чужди езика, с поне магистратра и т.н. а братовчет му на работодателя да взема 2000лв. и да окепезява нещата и да заплашва. И ако падне от власт да го духат всички които имат да вземат пари .

    Браво

  • 10
    pourquoi avatar :-|
    pourquoi

    Въпросът не е дали Атанас е преувеличил със заплатата, това е от второстепенно значение. Факт е, че няма никакви квалифицирани кадри в ИТ в България. Университетите бълват недоучени кодЕри (не програмисти, а кодери) с големи изисквания, а реално нямат никакви знания. Да не говорим пък за езиците им, а ОЩЕ по-зле са с комуникация с клиенти и организация на работния процес.

    А това е само една малка част от ИТ индустрията- кодерите.. (не говоря за програмисти нарочно), остават.. баш програмистите в различни сфери (включително тежката индустрия), мрежите и т.н. а какво да говорим за "висшия пилотаж" - сигурността. Най-лошото е, че всички си мислят, че са големи специалисти, никаква самокритика, никакво желание за развитие, да бъде човек НАЙ-ДОБРИЯ. Както и да е..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK