Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 16 окт 2015, 16:15, 37320 прочитания

Гладът за хора

Кои индустрии страдат най-силно от липсата на кадри

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


При официално отчетена безработица от 9.9% към средата на годината по данни на НСИ (не забравяйте, че тя не брои много трайно отказали се да търсят работа или отритнати от трудовия пазар хора) ред големи и важни за икономиката на България индустрии страдат от дефицит на персонал, и то на всички йерархични нива. Секторите, чието развитие е спънато от липсата на кадри, са много. Сред тези, които най-отчетливо се забелязват, са транспортът, леката промишленост, информационните технологии, търговията, земеделието, машиностроенето, туризмът, строителството. По-долу можете да прочетете повече за отделните сектори, а в този текст описваме мащабите на проблема и ефектите от него.


Фотограф: Надежда Чипева
Строителство: А кой да кара фадромата?


Десислава Лещарска

Намаляващи инвестиции, липсващи професионални учебни центрове, западащо средно специално образование. Това са факторите, обуславящи недостига на работна ръка в строителството. Най-тежко е положението със специалности като електрозаварчици, монтажисти, технически ръководители, оператори на техника и строителни машини. За тях нуждите на бранша са над 10 - 20 хиляди души.

"Голяма част от специалистите заминаха да работят в други държави от ЕС, където също има дефицит на работна ръка в строителството", казва Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите. "Уви, нашите заплати не са конкурентни на европейските, въпреки че заплащането в сектора постоянно се увеличава", посочва той. Проф. Михаил Цанков, управител на проектантската "Иркон" и преподавател в УАСГ, потвърждава, че така липсващите заварчици и монтажници заминаха още преди години за Германия, Испания, Англия. "Не можем да се справим с този недостиг, защото нямаме ефективни професионални учебни центрове", твърди той. Всъщност обучения има, но курсовете продължават по-малко от година, което е крайно недостатъчно. Същевременно средното професионално образование – техникумите, запада - качеството не е на ниво, а и все повече ученици отпадат, преди да завършат 12 клас. "Малко са младите хора, които искат да влязат в строителството, защото това е тежка професия", смята Бойков. Според него има нужда от реформа в Закона за професионалното образование и обучение, а според проф. Цанков заварчиците трябва да станат защитена професия. Най-големите фирми, като "Главболгарстрой" например, се справят, като инвестират в собствени центрове за обучение на кадри.



Сериозен проблем остава липсата на инвестиции. Над 80% от поръчките в строителството идват от държавата и общините и се финансират с публични средства. Това ограничи достъпа на малки и средни фирми, а конкуренцията между големите играчи доведе до подбиване на цените, което пък се отрази на условията на труд. "Строителството е най-критикуваният, най-контролираният, най-наблюдаваният отрасъл. Вместо прогрес ние сме в застой, даже в регрес", казва проф. Цанков.

Лазар Лазаров, шеф на Агенция "Пътна инфраструктура", не споделя мнението, че в строителството няма инвестиции, точно обратното. Поръчки за строителство от огромни обекти до алеи в най-малките населени места има достатъчно, и пари има. За него проблемът е в професионалното образование и липсата на интерес у младите към техническите и механизаторските професии. "Специализирана техника и механизация за милиони отлежава по обектите, защото няма кой да работи на нея. Няма шофьори, няма кой да управлява валяци, фадроми, булдозери", казва Лазаров. В самата пътна агенция недостигът на кадри с механизаторски умения е 300 - 400 души.

"Бизнесът час по-скоро да се върне в средното образование, да стане част от неговото управление", казва проф. д-р. Николай Михайлов, председател на съвета на директорите на "Трейс груп холд". Образователната програма трябва да отговаря на комбинацията теоретични познания - базови умения - практическо обучение. Когато образованието се насочи към реалната икономика, придобиването на професия в средното училище ще гарантира работа с достойно заплащане", добавя той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 2818 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента 1 Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 5397 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Скъпо приземяване

"Летище София" беше осъдено да плати 44 млн. долара за строителството на пистата и на втора инстанция

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10