С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 16 окт 2015, 16:14, 11634 прочитания

Да те оправдаят по "Глава 26"

Tекст от законa, насочен срещу "вечните обвиняеми", се превръща в заплаха за справедливия процес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През седмицата Министерският съвет съобщи, че отпуска 400 хил. лв. на бюджета на прокуратурата, необходими за заплащането на международна комплексна счетоводна експертиза по разследването за източването за КТБ. 
В прессъобщението на правителството липсваха два важни детайла. Първо - цялата цена на експертизата е 1 млн. лв., и второ - вещите лица ще работят по нея половин година – до пролетта на 2016 г. 


Казано по друг начин - започналото с гръм и трясък разследване за източването на банката ще може да влезе в съда най-рано през април-май. И това е оптимистичният сценарий, защото, след като вещите лица предоставят заключенията си, разследващите тепърва ще трябва да се запознават с тях и да прецизират обвиненията, да преценят дали не трябва да се разследва отново и т.н.



Времето за прокуратурата вече тече наобратно - разследването за КТБ все повече се доближава до двегодишния срок, след изтичането на който обвиняемите (общо 15 до този момент) ще могат да поискат от съда да задължи държавното обвинение или да прекрати делото срещу тях, или да го внесе в тримесечен срок в съда.

Това е възможното благодарение на "Глава Двадесет и шеста" от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) – нормативният акт, който разписва правилата за наказателния процес. Този текст, известен като мярка срещу "вечните обвиняеми", беше въведен през 2003 година като отговор на серията осъдителни присъди в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради продължаващи с години разследвания.

Разпоредбата, която цели да защити гражданите от това да бъдат "вечно преследвани", обаче не се възприема еднозначно - въведена с добро намерение, текстът срещу вечните обвиняеми, който според юристи е без еквивалент в Европа, се е изродил в България до степен, че може да се използва не за защита на човешките права, а за тяхното нарушаване и избягване от наказателно преследване.





Процедурата и критиките
Процедурата по "Глава 26" е въведена през 2003 г., две години преди края на мандата на Никола Филчев. Текстът действа до 2010 г., когато е отменен от ГЕРБ, за да бъде върнат отново през 2013 г. по време на правителството на Пламен Орешарски.
 Заради конституционното си устройство прокуратурата, единна и централизирана и подчинена само на главния прокурор, е на практика безотчетна – никой не може да й държи сметка защо едно разследване се забавя и не влиза в съда.

Ето защо мярката по "Глава 26" беше въведена като стъпка в тази посока, а отмяната й преди пет години беше посрещната по-скоро негативно от правозащитниците. 
Преди няколко седмици Съветът на министрите към Съвета на Европа, институцията, която следи за действията на държавата в изпълнение на системното нарушаване на правото на справедлив процес, е повдигнал въпроса за това дали тази мярка всъщност няма обратен ефект. Подобно становище е било изразено от институцията и преди две години.

В становището се коментира, че заради този текст се е стигнало до два случая на нарушаване на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (забрана за нечовешко третиране и изтезание), тъй като водените разследвания за насилие, едното от които срещу полицай, са били прекратени поради изтичане на давностния срок.

Съветът на министрите напомня, че в решението си по делото "Димитров и Хамънов срещу България" Европейският съд по правата на човека отбелязва, че използването на формален критерий за измерване на "разумна продължителност" може в някои случаи, вместо да бъде в полза на обществения интерес, да доведе до необосновано прекратяване на наказателното преследване. В същото решение се напомня, че подобна мярка може да доведе до "противоречие с правото на справедлив съдебен процес".

В същото решение на съда в Страсбург се посочва, че за времето от 2010 до 2013 г., когато "Глава 26" е била отменена, българското законодателство не е предвиждало каквато и да било мярка срещу забавеното разследване.

"Мисля, че този текст е без аналог в наказателнопроцесуалните системи в Европа", коментира зам.-министърът на правосъдието Андрей Янкулов, който е прокурор от кариерата. Според него разпоредбата е в "пряко противоречие с принципа за разкриване на обективната истина по наказателните дела" и допълва: "Целта, която се преследва – бързина на досъдебната фаза, не може да бъде за сметка на установяване на обективната истина." 
Според наказателния съдия от СРС Стоян Мадин, който има практика и като прокурор, е "неправилно бездействието на полиция и прокуратура да се санкционира с преклудиране на възможността да се търси наказателна отговорност за извършени престъпления". Според него това важи особено за престъпления, в които има пострадали: "Те не са виновни, че държавата не е успяла да организира и проведе качествено и бързо разследване." И още: "На следващо място, "Глава 26" може да се използва за шантажиране и процесът и едно производство до края да си остане срещу неизвестен извършител."



Проблемът
Проблемите с процедурата идват от възможностите заради заложените в нея кратки срокове едно разследване да бъде смачкано и така да се стигне до преграждане на пътя за наказателно преследване. 
Примери за подобни случки има доста. През 2006 г. Бойко Борисов, тогава кмет, подава сигнал в прокуратурата срещу бившия изпълнителен директор на "Озеленяване" Любомир Ников. В него се твърди, че Ников е използвал пари на фирмата за поддръжката и горивото на собствените си автомобили (мерцедес и порше). Две години по-късно прокуратурата внася обвинителен акт срещу Ников за три престъпления, най-тежкото от които е за длъжностно присвояване. Осем месеца след внасяне на делото съдията го връща на прокуратурата за събиране на допълнителни доказателства. Междувременно изтича двугодишният срок по НПК и Ников прави искане делото му да бъде внесено в съда, и магистратите задължават прокуратурата да реши какво да прави със случая. Делото обаче е внесено един ден след изтичане на срока. Съдът е длъжен да прекрати производството и на практика да амнистира Ников.
 По сходен начин се разви и делото срещу брата на бившия шеф на контраразузнаването Иван Драшков – Петър, който беше обвинен за имотна измама, придобила популярност с фалшифицирания кметски подпис на Бойко Борисов.

Откакто процедурата беше върната в наказателния процес през 2013 г., делата, гледани по този ред, зачестяват. От Софийския градски съд, където се гледат много от делата с голям обществен интерес, отговориха, че за последните две години има 102 внесени искания от обвиняеми. В Специализирания наказателен съд, където се гледат делата за организирана престъпност, казусите са 216.

Източници на "Капитал" от прокуратурата разказаха, че молби за разглеждане на делата по този ред наскоро са подали обвиняеми по шумни разследвания за данъчни престъпления – групата на Мила Георгиева и Иван Танев, синът на алкохолния бос Миньо Стайков, групата на Златомир Иванов-Баретата и близкият до Орешарски строителен предприемач Милко Милков-Понса.
 Следващия месец най-вероятно такова искане ще направи и обвиненият преди две години енергиен предприемач Богомил Манчев. А догодина – най-вероятно и делото за КТБ.



Решението

Според зам.-министър Андрей Янкулов проблемът се корени в противоречието в българския наказателен процес, че досъдебната фаза е хем подготвителна, хем от прокурора се изисква да проведе пълно и всестранно разследване, което изискване да е ограничено от двугодишния срок по "Глава 26".


"Не може поправянето на проблеми да става винаги с формалистични правила, от които да следват други проблеми", коментира адвокат Александър Кашъмов, който има солидна практика пред Европейския съд по правата на човека. 
Адвокатът правозащитник е на мнение, че според него проблемът не е толкова в закона, а в неговото превратно прилагане: "За съда е безразлично, но за прокуратурата е важно да анализира в кои случаи са упражнени правата по глава 26, защо и каква е била причината да се допусне нарушение", коментира още той.

"Крайно време е да бъдат създадени механизми за назначаване на прокурори и полицаи, които не биха допуснали такова развитие на наказателния процес, нито за техни началници да бъдат определяни хора, които не са в състояние да организират работата, за да се стига до забавяне", коментира съдия Мадин.
 Преди години тогавашният главен съдебен инспектор Ана Караиванова в прав текст заяви, че ръководената от нея институция няма как да санкционира държавните обвинители, които бавят преписките си, защото те винаги са "в срок" - с различни процедурни трикове продължителността на една проверка и разследване, ако е срещу неизвестен извършител, може да бъде продължавана до безкрайност.

И така се връщаме на големия въпрос, свързан с отчетността на прокуратурата и отговорността, която отделните прокурори носят заради забавените им дела. И между другото - прокурорът по злополучното дело срещу Любомир Ников наскоро беше избран за ръководител на Специализираната прокуратура.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 1172 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 5 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Според "Спаси София" управляващите са изтрили проекторешението от вътрешната система

15 дек 2019, 2299 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Гладът за хора

Кои индустрии страдат най-силно от липсата на кадри

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10