Данък "Сладко, мазно и солено" ще е между 3% и 78%

Данъкът, както и акцизът, ще се начислява първо, а върху него ще се добавя ДДС, т.е. поскъпването на стоките ще е по-голямо. А от ДДС ще влизат повече приходи в бюджета.

Ще бъде променен и законът за радиото и телевизията и вече няма да може да се рекламират за деца храни с повишено съдържание на сол, захар и кофеин, обявиха двамата министри. Глобите за неправилно етикетиране и за неплащане на данъка ще бъдат големи, обяви Москов.

Какво се облага

Ако продуктът съдържа повече от 1 грам сол на 100 грама, килограм от него ще се облага с 1.55 лв. данък, което е средно 19% данък върху цената му. За газираните напитки ще се дължи по 43 стотинки на литър (виж таблицата).

При вредните мазнини тежестта е най-голяма. Независимо колко грама съдържат, продуктите, в които има повече от 0.5 грама на 100 грама или се приготвят с частично хидрогенирани мазнини, ще се облагат с по 3.10 лв. за килограм. Това означава, че цената на маргарините ще се увеличи със средно 58%, а на имитиращите млечни продукти – със 78%, на тестените изделия – с 44%, а на сандвичите и пържените картофи – с по 17%. Пържените картофи в заведенията няма да се облагат, ако са приготвени в олио и ще струват средно с 1.12 лв. на порция по-скъпо, ако са пържени в нездравословна мазнина.

На данък ще подлежат продуктите със сол, повече от 1 грам на 100 грама продукти – чипсове, зърнени храни, ядки, снакс, сухи супи, бульон, майонеза, соев сос и кетчуп. На допълнително облагане ще подлежат и продуктите, които съдържат повече от 40 грама захар на 100 грама продукт, като шоколадите и шоколадовите бонбони, сладоледи, конфитюри и плодови сокове с под 40% съдържание на плодове, газирани напитки, както и храните, които съдържат кофеин или таурин. В тази категория попадат енергийните напитки, алкохолните напитки с кофеин и таурин.

Процентите са определени в зависимост от доказаната вредност на вложените вещества и анализите за еластичността и размера на потреблението на съответните групи стоки и са на база на това каква промяна в цената би предизвикала спад на търсенето на съответната стока, обясняват авторите.

Данъкът няма да включва нито една от основните храни – хляб, млечни и месни продукти, плодове и зеленчуци, защото целта му е да поощри употребата им.

Аргументите на министъра

Според здравния министър д-р Москов става въпрос за косвен данък, който облага потреблението на храни, които не са основни и изключва полезните храни. Данъкът ще се плаща еднократно от производителите или вносителите при пускането на пазара. "Данъкът е целеви, тъй като средствата отиват за ясни приоритети, равнопоставен е, защото не прави разлика между производителите и има превантивен характер – обвързан е с вредно количество и може да отпадне, ако то бъде намалено или премахнато", коментира д-р Москов.

Той допълни, че ставките са взаимствани от Унгария, която въвежда данъка през 2011 г. През 2013 г. Световната здравна организация (СЗО) прави анализ на потреблението и установява, че продажбите на стоки, обхванати от данъка намаляват с 27%, а потреблението на доказано вредни храни – между 20 и 35%.

По думите на Москов данъкът се въвежда заради почина на СЗО да се промени начинът на хранене и заболеваемостта чрез използване на ценова политика. Освен това България е на първо място по смъртност от сърдечно-съдови заболявания в ЕС заради прекомерната употреба на сол и захар. Само загиналите от сърдечно-съдовите заболявания са три пъти повече, отколкото в Австрия, която е със сходно население. Москов допълни още, че едно от всеки три деца в България страда от затлъстяване и също така печалната статистика на заболелите от рак и диабет. Той посочи още, че с една енергийна напитка от 500 мл децата консумират 13 супени лъжици захар и минимум 80 грама кофеин, като учениците в България са на второ място по потребление на енергийни напитки след Холандия. При пет грама сол дневна доза, препоръчана от СЗО, България ползва над 50% повече, като във Варна, например, средните потребления са 12.7-14.8 грама дневно. Той коментира проучванията на кардиологичните асоциации и Американската администрация по лекарствата и храните, според които при увеличаване с 2% на приема на частично хидрогенирани мазнини се увеличава с 23% рискът от сърдечно-съдови заболявания, докато при наситените мастни киселини, като маслото например, трябва да се увеличи потреблението с 15%, за да се получи този процент.  

Мотивите против

Още след първите анонси за въвеждането на данъка върху вредните храни председателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев анализира евентуалния му ефект и последиците от въвеждането му в други държави. Документът показва, че купуването на "вредни" храни не е спаднало, цените на някои свързани продукти са се покачили, разходите за здравеопазване са се запазили, а в Дания, например, затлъстяването е продължило да расте. Според Станчев в никоя от държавите не са изпълнени разчетите за събирането на приходи от подобни данъци. В Унгария заради данъка има 10% посивяване на пазара на храни и напитки, а загубата от ДДС  приходи е 25.6 млн. евро, се казва още в анализа.

Производителите смятат, че щом нещо е вредно, то трябва да бъде забранено, а не да се облага с данък. Според хранителния бранш здравното министерство трябва да се съсредоточи върху превенцията на заболяванията, за които се търси  допълнителен финансов ресурс, а не върху инициирането на нови данъци, при това със съмнителен икономически и здравословен ефект.

Като цяло производителите не коментират лично проекта, но се обединиха в съюз на хранителната индустрия, който подкрепя анализа на ИПИ и смята, че данъкът не трябва да бъде въвеждан.

Отговорът на критиките

Петър Москов изтъкна, че досега е чул от производителите няколко мита за данъка. Първият от тях е, че от него няма полза, а в Унгария 80% от потребителите са започнали да се хранят по-здравословно заради по-високата цена и защото са научили повече за вредните храни.

Нямало да има трудности в администрирането на данъка, тъй като става въпрос за ограничен брой производители и дистрибутори на ограничен брой продукти. Данъкът ще се администрира от НАП, а регионалните здравни инспекции ще проверяват етикетите, ще правят проби в лаборатории за съдържанието и ще проверяват как се готви в заведенията.

Според Москов няма да има загуба на работни места и отлив на инвестиции заради данъка. "Лобистите на индустрията си противоречат. След като смятат, че от данъка няма да има ефект – това означава, че няма да променим начина си на хранене, а производителите няма да променят рецептата си. Тогава откъде ще дойдат загубите? Започваме битка и тук е мястото всеки да избере дали ще защитава здравето на децата и собственото си здраве или интересите на индустрията", отбеляза той.

Според него данъкът може да се окачестви като въвеждането на такса за найлоновите торбички – не толкова заради цената, а заради шума от вредността им, потреблението им е намаляло.

Преглед на оригинала