Ски курортите поискаха 9% ДДС върху услугите на пистите

От 20% на 9% намаляване на ставката на ДДС за ски услугите като карти за ползване на лифтовете, обучения и ски оборудване. Това поискаха ски курортите в Пампорово, Банско и Боровец в лицето на Мариян Беляков, изпълнителен директор на "Пампорово" АД, по време на среща на туристическия бранш с министъра на туризма Николина Ангелкова, инициирана от КРИБ И КНСБ в рамките на Националната кампания  "Бизнесът на светло за по-добро бъдеще".

Мотивите на ски курортите за това искане са, че данъчните облекчения в туризма, който сега се облага с 9% ДДС, касаят само хотелиерите, докато основната услуга, предоставяна от зимния туризъм е ползването на пистите. Ако отстъпката бъде направена, секторът е съгласен да бъде задължен със закон да реинвестира останалите 11% в подобряване на условията за ски, стана още ясно от думите на Беляков.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Стар закон на нов глас

Той съобщи още, че преди няколко седмици отново са представили на Министерството на транспорта предложенията си за законови промени отпреди две години.

През лятото на 2014 г. въпросните изменения в Закона за туризма бяха внесени в парламента от депутатите от БСП Дора Янкова и Таско Ерменков. Те предвиждаха редица облекчения за ски инвеститорите, като това терените за новите ски писти и съоръжения да не се вадят от горския и земеделския фонд, правото за предоставяне на машини за изкуствен сняг и осветление да се предоставя без търг, половината от таксата за ски концесиите да остават за общинските бюджети и т.н.  



Сивите дрехи на туризма
Основна тема на срещата беше сивият сектор в туризма. "Сивият сектор е над 30% от икономиката на България, като има определени отрасли, където процентът е по-голям, и един от тях е туризмът", заяви Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. Според министъра на туризма една от възможните мерки да се изсветлят малките места за хранене е да се въведе патентен данък за тях, като това обаче трябва да мине през одобрението на министъра на финансите. Според Ангелкова известно изсветляване на бранша е настъпило и с приемането на наредбата, занимаваща се с категоризацията на местата за настаняване, която е един от шестте подзаконови нормативни акта, приети от началото на работата на министерството, като преди това броят им е бил нула.

До края на годината тя се надява в парламента да бъдат внесени промените в Закона за туризма. Една от промените, залегнали в него, е намаляването на сдруженията в бранша, които сега са 203 и министерството изпитва затруднения при разговорите с бизнеса. Според нея националните браншови организации трябва да са не повече от шест, разделени на отраслов принцип. Другите съществени проблеми на туризма според самия бранш са липсата на квалифицирани кадри, които масово предпочитат да работят в чужбина, а останалите тук гледат на работата в сектора по-скоро като на сезонна,  липсата на ясна регламентация на почасовите трудови договори,  необлекчените визови режими за туристите от редица целеви пазари,  ограничената остъпност на страната по въздух и т.н. Всеки от подотраслите пък има собствени специфични проблеми. Така например от съюза по балнеология и СПА туризъм поискаха частните хотели да бъдат допуснати да участват в рехабилитацията на български граждани по здравна каса.