Карлош Моедаш: България има нужната основа за иновации - специалистите

Европейският комисар за изследвания, наука и иновации пред в. "Капитал"

Профил

Карлош Моедаш е член на Европейската комисия от Португалия. Преди да се присъедини към екипа, ръководен от председателя Жан-Клод Юнкер от 1 ноември 2014 г., е бил депутат в португалския парламент и заместник-министър в португалското правителство. Работил и е като инвестиционен мениджър. Има магистърска степен по бизнес администрация от "Харвард".

България е първата страна - членка на Европейския съюз, която се възползва от механизма за подкрепа в областта на политиките (Policy Support Facility) по програмата на ЕС за изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Целта му е да предложи реформи и действия в подкрепа на научноизследователската дейност в страната. В международния панел за оценка на България има учени и специалисти от държавни институции от десет държави, сред които Австрия, Германия, Холандия и Великобритания. Европейският комисар за научни изследвания, наука и иновации Карлос Моедаш беше в София, за да представи доклада за препоръките за реформи в българската система за научни изследвания и иновации.

Какви са основните изводи и препоръки от представения от вас доклад за необходимите реформи в сферата на изследванията и иновациите?

- Първо искам да кажа каква е идеята зад механизма за подкрепа на политиката в областта на изследванията и иновациите. Много съм доволен, че посетих България, защото тя е първата страна, която имаше смелостта да каже: елате и ни кажете как да направим така, че да имаме работеща екосистема за иновации и изследвания. Не мога да подмина желанието на българските президент и премиер да покажат, че иновациите и изследванията са приоритет за тях. В Европа много говорим за структурните реформи и според мен сега трябва да преминем към "умните реформи". Не може да прилагаш едни и същи решения в Европейския съюз, тъй като всяка държава е различна. Идеята зад механизма е да разгледаш една страна и да кажеш: вижте, това е международният опит, нека работим заедно, за да намерим идеалното решение за вас. И България е много добър пример, тъй като екипите работиха здраво и много добре заедно.

Основните изводи в доклада са няколко. Първо, панелът от независими европейски експерти - професори, научни сътрудници и т.н., подчерта, че най-важното е отделените средства да стигат до най-добрите проекти. Как може да се постигне това? Идеята е да има финансиране, което не се решава от политици, а от хора в научната сфера. Това е нещо много важно и е широко застъпено в програмата "Хоризонт 2020". Как да създадеш национална агенция за научни изследвания, която да е силна и независима и решенията в нея да се взимат от учени и изследователи. Мисля, че това е голямо предизвикателство не само за България, но и за много други европейски страни. Второ, всички в българското общество и в научната общност трябва да постигнат съгласие за общ националeн дневен ред. Вече има действаща организация, която може да помогне в тази насока - Съветът за интелигентен растеж към Министерския съвет, който може да стане посредник. Трето, панелът ни посочва как една страна, която инвестира 0.65% от БВП за научни изследвания и иновации, може реалистично да повиши отделените средства. Изводите в доклада са, че ще е огромен успех, ако България стигне до инвестиции от 1% от БВП, което ще доведе до сериозни промени. Най-общо казано, това са основните изводи в доклада. Той вече е официален и достъпен за цялата научна общност, която ако има възражения или идеи, може да ги сподели с нас. Защото това е първият подобен доклад за България, но всъщност е първият и за нас. Нормално е да има грешки и не всеки да е съгласен с всичко в него.

Смятате ли, че този 1% е постижим в средносрочен план?

- Да, наистина смятам така. В Европа всяка държава преживя трудни моменти. Самият аз идвам от такава страна - Португалия. Сигналите, които искам да пратя на всички политици, са: вижте, времената са трудни, но ако трябва да изберете на какво да заложите в бъдеще, изберете иновациите. Защото Европа няма друг избор, ако иска да стане по-богата. Това може да стане само чрез по-добри продукти и повече иновации, а не чрез намаляване на заплатите или пенсиите, както някои правителства са принудени да правят. Разбира се, в миналото и аз съм бил в държавното управление и напълно осъзнавам, че това никак не е лесно. Но например в България виждам политическата воля да се постигнат подобни цели. В София трябваше да се срещна с премиера в Министерския съвет, но той ми каза: хайде да се срещнем в "София тех парк". Чисто символичен жест, имащ огромно значение. Той вярва в подобни проекти, които според него са бъдещето. Няма много държави, в които срещаш такъв ангажимент на високо ниво.

Като говорим за "София тех парк", смятате ли, че такива проекти ще доведат до повече иновации, или са нужни далеч по-дълбоки реформи?

- Иновациите всъщност се отнасят до това как да изградиш правилната екосистема. Университетите обикновено са в центъра. След това идват компаниите, които си сътрудничат с университетите. Естествено важно е и финансирането. За да се изгради такава екосистема, е нужно да се вземат много решения, които препоръчваме и в доклада. И всеки трябва да е наясно, че ефектът от тях няма да е бърз, а ще отнеме време. Тези реформи са дълги и хората трябва да го знаят. Но същевременно смятам, че България разполага с една от най-важните съставки, за да постигне успех - имате много висококвалифицирани специалисти. И сега предизвикателството е да направиш така реформите, че хората да се завърнат. Достатъчни са няколко примера. В България имате четирима получатели на грантове от Европейския съвет за научни изследвания. Това са елитни учени, неслучайно наричат грантовете мини Нобелова награда. Абсолютен елит. Освен това имате и почти сто проекта, финансирани по европейската програма "Мария Склодовска-Кюри". Така че трябва да се съсредоточите върху положителните примери. Вече имате основата и трябва да направите така, че финансирането да отива на правилното място.

Ако сравним България с други държави в ЕС от региона, проблемите в областта на изследванията и иновациите едни и същи ли са?

- Сравненията са трудни, но определено колкото е по-малка държавата, толкова е по-труден достъпът до финансиране. Ето защо е важно да бъде завършен проектът по банковия съюз, както и проектът за съюз на капиталовите пазари в ЕС.  

Преди две години Европейският съюз реши да подкрепи два големи научни проекта за общо 1 млрд. евро, които са високорискови, но обещават и огромен напредък в случай на успех. В същото време вие подкрепяте и по-малките проекти (тъй наречените Кey Еnabling Тechnologies). Кои са приоритет за вас?

- Тези два проекта са големи на макрониво, но всъщност са разделени на много на брой малки групи от специалисти и учени, работещи из цяла Европа. Да, отделихме за тях 1 млрд. евро за период от десет години и по този начин можем да привлечем учените към една идея. Но основното, което искам да кажа на експертите и иноваторите, е внимателно да се подготвят за подобни проекти, да намерят партньори в други държави и да работят здраво. В същото време наистина имаме най-различни проекти по големина и вид. За мен е важна идеята, не толкова размерът на целия проект.   

Неотдавна обявихте идеята си за създаване на иновационен съвет на ЕС. Какво включва тя?

- Както вече има успешен Съвет за научни изследвания, така искам да има и иновационен съвет, който да привлича самите иноватори. Идеята е налице, сега просто имаме нужда от мнението и помощта на самите експерти - от какво се нуждаят и как да постигнем успех заедно.