Карлош Моедаш: България има нужната основа за иновации - специалистите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Карлош Моедаш: България има нужната основа за иновации - специалистите

Карлош Моедаш: България има нужната основа за иновации - специалистите

Европейският комисар за изследвания, наука и иновации пред в. "Капитал"

Константин Николов
5327 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Профил

Карлош Моедаш е член на Европейската комисия от Португалия. Преди да се присъедини към екипа, ръководен от председателя Жан-Клод Юнкер от 1 ноември 2014 г., е бил депутат в португалския парламент и заместник-министър в португалското правителство. Работил и е като инвестиционен мениджър. Има магистърска степен по бизнес администрация от "Харвард".

България е първата страна - членка на Европейския съюз, която се възползва от механизма за подкрепа в областта на политиките (Policy Support Facility) по програмата на ЕС за изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Целта му е да предложи реформи и действия в подкрепа на научноизследователската дейност в страната. В международния панел за оценка на България има учени и специалисти от държавни институции от десет държави, сред които Австрия, Германия, Холандия и Великобритания. Европейският комисар за научни изследвания, наука и иновации Карлос Моедаш беше в София, за да представи доклада за препоръките за реформи в българската система за научни изследвания и иновации.

Какви са основните изводи и препоръки от представения от вас доклад за необходимите реформи в сферата на изследванията и иновациите?

- Първо искам да кажа каква е идеята зад механизма за подкрепа на политиката в областта на изследванията и иновациите. Много съм доволен, че посетих България, защото тя е първата страна, която имаше смелостта да каже: елате и ни кажете как да направим така, че да имаме работеща екосистема за иновации и изследвания. Не мога да подмина желанието на българските президент и премиер да покажат, че иновациите и изследванията са приоритет за тях. В Европа много говорим за структурните реформи и според мен сега трябва да преминем към "умните реформи". Не може да прилагаш едни и същи решения в Европейския съюз, тъй като всяка държава е различна. Идеята зад механизма е да разгледаш една страна и да кажеш: вижте, това е международният опит, нека работим заедно, за да намерим идеалното решение за вас. И България е много добър пример, тъй като екипите работиха здраво и много добре заедно.

Основните изводи в доклада са няколко. Първо, панелът от независими европейски експерти - професори, научни сътрудници и т.н., подчерта, че най-важното е отделените средства да стигат до най-добрите проекти. Как може да се постигне това? Идеята е да има финансиране, което не се решава от политици, а от хора в научната сфера. Това е нещо много важно и е широко застъпено в програмата "Хоризонт 2020". Как да създадеш национална агенция за научни изследвания, която да е силна и независима и решенията в нея да се взимат от учени и изследователи. Мисля, че това е голямо предизвикателство не само за България, но и за много други европейски страни. Второ, всички в българското общество и в научната общност трябва да постигнат съгласие за общ националeн дневен ред. Вече има действаща организация, която може да помогне в тази насока - Съветът за интелигентен растеж към Министерския съвет, който може да стане посредник. Трето, панелът ни посочва как една страна, която инвестира 0.65% от БВП за научни изследвания и иновации, може реалистично да повиши отделените средства. Изводите в доклада са, че ще е огромен успех, ако България стигне до инвестиции от 1% от БВП, което ще доведе до сериозни промени. Най-общо казано, това са основните изводи в доклада. Той вече е официален и достъпен за цялата научна общност, която ако има възражения или идеи, може да ги сподели с нас. Защото това е първият подобен доклад за България, но всъщност е първият и за нас. Нормално е да има грешки и не всеки да е съгласен с всичко в него.

Смятате ли, че този 1% е постижим в средносрочен план?

- Да, наистина смятам така. В Европа всяка държава преживя трудни моменти. Самият аз идвам от такава страна - Португалия. Сигналите, които искам да пратя на всички политици, са: вижте, времената са трудни, но ако трябва да изберете на какво да заложите в бъдеще, изберете иновациите. Защото Европа няма друг избор, ако иска да стане по-богата. Това може да стане само чрез по-добри продукти и повече иновации, а не чрез намаляване на заплатите или пенсиите, както някои правителства са принудени да правят. Разбира се, в миналото и аз съм бил в държавното управление и напълно осъзнавам, че това никак не е лесно. Но например в България виждам политическата воля да се постигнат подобни цели. В София трябваше да се срещна с премиера в Министерския съвет, но той ми каза: хайде да се срещнем в "София тех парк". Чисто символичен жест, имащ огромно значение. Той вярва в подобни проекти, които според него са бъдещето. Няма много държави, в които срещаш такъв ангажимент на високо ниво.

Като говорим за "София тех парк", смятате ли, че такива проекти ще доведат до повече иновации, или са нужни далеч по-дълбоки реформи?

- Иновациите всъщност се отнасят до това как да изградиш правилната екосистема. Университетите обикновено са в центъра. След това идват компаниите, които си сътрудничат с университетите. Естествено важно е и финансирането. За да се изгради такава екосистема, е нужно да се вземат много решения, които препоръчваме и в доклада. И всеки трябва да е наясно, че ефектът от тях няма да е бърз, а ще отнеме време. Тези реформи са дълги и хората трябва да го знаят. Но същевременно смятам, че България разполага с една от най-важните съставки, за да постигне успех - имате много висококвалифицирани специалисти. И сега предизвикателството е да направиш така реформите, че хората да се завърнат. Достатъчни са няколко примера. В България имате четирима получатели на грантове от Европейския съвет за научни изследвания. Това са елитни учени, неслучайно наричат грантовете мини Нобелова награда. Абсолютен елит. Освен това имате и почти сто проекта, финансирани по европейската програма "Мария Склодовска-Кюри". Така че трябва да се съсредоточите върху положителните примери. Вече имате основата и трябва да направите така, че финансирането да отива на правилното място.

Ако сравним България с други държави в ЕС от региона, проблемите в областта на изследванията и иновациите едни и същи ли са?

- Сравненията са трудни, но определено колкото е по-малка държавата, толкова е по-труден достъпът до финансиране. Ето защо е важно да бъде завършен проектът по банковия съюз, както и проектът за съюз на капиталовите пазари в ЕС.  

Преди две години Европейският съюз реши да подкрепи два големи научни проекта за общо 1 млрд. евро, които са високорискови, но обещават и огромен напредък в случай на успех. В същото време вие подкрепяте и по-малките проекти (тъй наречените Кey Еnabling Тechnologies). Кои са приоритет за вас?

- Тези два проекта са големи на макрониво, но всъщност са разделени на много на брой малки групи от специалисти и учени, работещи из цяла Европа. Да, отделихме за тях 1 млрд. евро за период от десет години и по този начин можем да привлечем учените към една идея. Но основното, което искам да кажа на експертите и иноваторите, е внимателно да се подготвят за подобни проекти, да намерят партньори в други държави и да работят здраво. В същото време наистина имаме най-различни проекти по големина и вид. За мен е важна идеята, не толкова размерът на целия проект.   

Неотдавна обявихте идеята си за създаване на иновационен съвет на ЕС. Какво включва тя?

- Както вече има успешен Съвет за научни изследвания, така искам да има и иновационен съвет, който да привлича самите иноватори. Идеята е налице, сега просто имаме нужда от мнението и помощта на самите експерти - от какво се нуждаят и как да постигнем успех заедно. 

Профил

Карлош Моедаш е член на Европейската комисия от Португалия. Преди да се присъедини към екипа, ръководен от председателя Жан-Клод Юнкер от 1 ноември 2014 г., е бил депутат в португалския парламент и заместник-министър в португалското правителство. Работил и е като инвестиционен мениджър. Има магистърска степен по бизнес администрация от "Харвард".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    mapto avatar :-|
    mapto

    Как да обясниш на г-н Комисаря, че проблемът в България не са техническите а социалните умения. Тук всеки сам си е вожд. Дори да одобрява някоя идея, вождът ще е против, защото "не това е начинът". Толкова много сме фокусирани върху техническите решения, че забравяме, че сме заобиколени от хора.

    Но това е естествено. Всеки интелигентен човек на тези ширини е бил усърдно насърчаван да не се занимава с обществени теми, за да не вземе да изчезне безследно някой ден.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.