Времето за съдебната реформа изтича
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Времето за съдебната реформа изтича

Времето за съдебната реформа изтича

Европейските институции дадоха знак, че търпението им е изтекло и има нужда от промяна в прокуратурата

6523 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Когато в четвъртък следобед на сайта на парламентарната комисия за промени в конституцията бяха качени предложенията на депутатите, направени между първо и второ четене, един пакет от мерки се открояваше видимо от останалите. И не, това не беше хрумката на Волен Сидеров главният прокурор да се освобождава от парламента с обикновено мнозинство. Става дума за идеите на инициативата "Правосъдие за всеки", внесени от депутати от Реформаторския блок, които предвиждат сериозни стъпки за разбиване на централизацията в държавното обвинение и едноличната власт на главния прокурор, както и въвеждането на механизми за отчетност на държавното обвинение.

И ако в четвъртък тези предложения звучаха радикално, то още на следващия ден те напълно се вписаха в констатациите на Венецианската комисия, както е известен още помощният орган към Съвета на Европа. Комисията беше натоварена със задачата да изготви становище по проекта за промени в основния закон, засягащи съдебната реформа. Позицията на институцията беше очаквана, защото с нея беше обвързано по-нататъшното развитие на конституционния проект.

В окончателното си становище Венецианската комисия даде ясен знак, че България има, от една страна, проблем с прокуратурата заради нейната безконтролна власт и капсулация, а в същото време не съществуват достатъчни гаранции за независимостта на съда. Ето защо от комисията предлагат министърът на правосъдието да може да номинира пред Висшия съдебен съвет главен прокурор и ръководителите на прокуратури. В същото време се предлага издигането на номинации на председателите на двете върховни съдилища да се прави от върховните съдии.

"За да се подпомогне деполитизацията на назначението на двамата председатели от президента, една алтернативна възможност може да е да се възложи на общите събрания на съдиите от двете съдилища да направят предложение за председатели на съответните съдилища. По отношение на позицията на главен прокурор въвежданото законодателство може да предвиди участие на Министерството на правосъдието в процедурата по номинация. Както вече е отбелязвано от Венецианската комисия, с оглед на значението на наказателното преследване на престъпленията за реда и ефективното функциониране на държавата, разумно е правителството да има някакво отношение към назначаването на тази длъжност. Освен това и професионални, неполитически обвързани лица с авторитет могат да бъдат също въвлечени в процеса на селекция", се казва в становището на институцията, гласувано в петък.

Предложенията на Венецианската комисия идват в контекста на втвърдяването на тона към България от страна на Европейската комисия. От два независими източника – от изпълнителната власт и от комисията - "Капитал" научи, че миналата седмица в Люксембург по време на работна среща представители на българското правителство са получили ясен знак, че търпението на Брюксел е изчерпано и за да покажат воля, управляващите трябва да приемат в най-скоро време не само промените в конституцията, но и проекта на Закон за съдебната власт, както и новият закон за борба с корупцията, който беше отхвърлен още на първо четене в края на лятото. Ако това не се случи, твърде вероятно е още след няколко месеца страната ни да бъде отделена от Румъния в механизма за сътрудничество и проверка.

Конституционните промени – накъде

Преди месец парламентът прие на първо четене проекта за промени в основния закон, който поставяше основите на реформата през преформатиране на органа за управление на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, чрез неговото разделяне на съдийска и прокурорска колегии. За да бъде приет, проектът беше окастрен от някои ключови предложения, засягащи прокуратурата и въвеждащи явно гласуване на кадровите решения на съдебния съвет.

Така зад поправките в конституцията застана широка коалиция, която включваше освен партиите, участващи в управлението (без АБВ), заедно с гласовете на ДПС и "Атака". Още тогава стана ясно, че ябълката на раздора е начинът, по който ще се случи разпределението на парламентарната квота между двете колегии. ДПС и АБВ защитаваха тезата, че в прокурорската колегия не трябва да има паритет между избрани от парламента и избрани от прокурорите и следователите. Реформаторите бяха на обратното становище, че в съдийската колегия трябва да има мнозинство от съдии, избирани от техните колеги, а в прокурорската да е обратното.

Съотношението е изключително важно, защото от него се определя докъде ще стига политическото влияние съответно в съда и в прокуратурата. В крайна сметка въпросът остана за изясняване за след местните избори.

Най-активни между първо и второ четене са реформаторите, чиито народни представители в четири различни конфигурации са внесли различни предложения. Част от тях възпроизвеждат идеи от първоначалния проект за промени в конституцията, които отпаднаха в името на "историческия компромис" през лятото. Това са явното гласуване на кадровите решения на ВСС, разширяване на кръга от субекти, които могат да сезират Конституционния съд, както и въвеждането на механизъм за изслушването на главния прокурор по въпроси, свързани с "прилагането на закона, резултатите от противодействието на престъпността и осъществяването на наказателна политика и по проблеми от съществен интерес".

Друго важно предложение на реформаторите е бюджетът на съдебната власт да бъде разделен на три - съд, прокуратурата и ВСС.

В последния момент депутатите Атанас Атанасов, Радан Кънев, Валентин Павлов и Гроздан Караджов са внесли и предложения, направени от инициативата "Правосъдие за всеки". Те предвиждат отпадане на правомощието на главния прокурор да осъществява методическо ръководство над всички прокурори, както и създаването на поста на зам.-главен прокурор за противодействие и борба с корупцията, който да е независим от главния прокурор и да се отчита само пред Висшия съдебен съвет. Друго тяхно предложение е в случай че парламентът не приеме годишния доклад на главния прокурор, то това да е основание с 2/3 от гласовете на ВСС да бъде предложено на президента да го освободи от длъжност. Предлага се също така и намаляване на мандатите както на председателите на двете върховни съдилища, така и на главния прокурор от седем на пет години, както и този на ВСС от пет на три години. Друга идея е да бъде отнето правомощието на прокуратурата да "предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове", което ще я освободи от възможността да се намесва във всевъзможни обществени сфери.

Депутатите от Движение "България на гражданите" са внесли предложения за явно гласуване на решенията на ВСС и за даване възможност на вторинстанционните съдилища да сезират конституционния съд.

Петър Славов от реформаторите предлага закриването на военните, районните и окръжните съдилища и замяната им с регионални. Друга негова идея е и изборът на членове на ВСС от парламентарната квота да става не с обикновено, а с квалифицирано мнозинство. Подобно предложение е направено и от депутатите от БДЦ.

Волен Сидеров, чиято партия изненадващо подкрепи проекта на първо четене, явно вдъхновен от скорошните му сблъсъци с наказателното право, предлага главният прокурор да може да бъде освобождаван от парламента с обикновено мнозинство.

Съвсем на другия полюс са предложенията на АБВ, чиито депутати първо подкрепиха стратегията за продължаване на съдебната реформа, а впоследствие отказаха да подкрепят промените в конституцията. През седмицата те внесоха предложения, които обезсмислят разделението на ВСС, преформатирайки разпределението между професионалната и парламентарната квота в съдийската и прокурорската колегии. По този въпрос вижданията на АБВ съвпадат изцяло с тези на ДПС.

Какво ще се случи

За да бъдат приети промените в основния закон, трябва да се съберат поне 160 гласа – мнозинство, което управляващите нямат и трябва да разчитат на някоя от парламентарните групи в опозицията – или ДПС или БСП. Вторите категорично отказват да участват в гласуването, а първите – постоянно вдигат цената за участието си.

"Ние смятаме, че резултатите от изборите на 25 октомври, освен че ще определят кметовете на общините и общинските съветници, ще дадат отговор и на един много важен друг политически въпрос. Това е въпросът кой кой е в българската политика. С какво реално доверие на българските граждани разполага. Засега няма да номинирам политическите сили, които визирам", каза в четвъртък лидерът на ДПС Лютви Местан при закриването на предизборната кампания на партията. През последната година благодарение на ДПС управляващите от ГЕРБ успяваха да наложат в пленарната зала важни за тях решения. Едно от тях беше приемането на първо четене преди месец, при това с "голямото" конституционно мнозинство, на промените в конституцията, поставящи основите на съдебната реформа. Още тогава Местан обясни, че партията му не е убедена в правотата на предложения вариант за разделяне на ВСС защото засяга независимостта на прокуратурата. И така подкрепата на движението за проекта на второ и трето четене остана да виси "за след изборите".

"Надеждата на една широка политико-магистратска коалиция е, че резултатите от изборите ще намалят влиянието на Реформаторския блок и ще направят по-лесно саботирането на съдебната реформа като цяло и конституционната поправка в частност. Не мисля обаче, че нещо съществено ще се промени в политическата среда след изборите, макар че ще има сериозен медиен опит да се конструира "нова политическа реалност". Тъй като той няма да е успешен, изборът ще е или политическа криза, или приемане на поправките - такива каквито бяха одобрени и от Венецианската комисия", прогнозира политологът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов. Той допълва: "Очаквам нови трудности, шикалкавене, конституционно-дървено философстване. Най-вероятно все пак е поправката да мине, макар че "минаването" няма да е нито лесно, нито елегантно."

След втвърдяването на тона от Европейската комисия и петъчното становище на Венецианската комисия, на което борците за запазване статуквото се надяваха толкова много, шикалкавенето по темата съдебна реформа ще е изключително трудно.

Когато в четвъртък следобед на сайта на парламентарната комисия за промени в конституцията бяха качени предложенията на депутатите, направени между първо и второ четене, един пакет от мерки се открояваше видимо от останалите. И не, това не беше хрумката на Волен Сидеров главният прокурор да се освобождава от парламента с обикновено мнозинство. Става дума за идеите на инициативата "Правосъдие за всеки", внесени от депутати от Реформаторския блок, които предвиждат сериозни стъпки за разбиване на централизацията в държавното обвинение и едноличната власт на главния прокурор, както и въвеждането на механизми за отчетност на държавното обвинение.

И ако в четвъртък тези предложения звучаха радикално, то още на следващия ден те напълно се вписаха в констатациите на Венецианската комисия, както е известен още помощният орган към Съвета на Европа. Комисията беше натоварена със задачата да изготви становище по проекта за промени в основния закон, засягащи съдебната реформа. Позицията на институцията беше очаквана, защото с нея беше обвързано по-нататъшното развитие на конституционния проект.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    Ето това е важното и отдавна ясното нещо за реформата, не разбирам защо БГ депутатите се дърпат и гледат да го разводнят - зависими ли са от Кой? ...
    "В окончателното си становище Венецианската комисия даде ясен знак, че България има, от една страна, проблем с прокуратурата заради нейната безконтролна власт и капсулация, а в същото време не съществуват достатъчни гаранции за независимостта на съда. Ето защо от комисията предлагат министърът на правосъдието да може да номинира пред Висшия съдебен съвет главен прокурор и ръководителите на прокуратури. В същото време се предлага издигането на номинации на председателите на двете върховни съдилища да се прави от върховните съдии."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK