Агитация на няколко гласа

Само преди година кабинетът "Борисов-2" влезе в парламента със заявка за референдум по три въпроса, така както бяха зададени през протестното лято на 2013 г. от президента Росен Плевнелиев. В процеса на обсъждане обаче партии от управляващата коалиця влязоха в борби помежду си и това доведе до "окастрянето" на два от трите въпроса. Остана единствено този, който най-малко щеше да разбърка картите на политическата маса - за електронното гласуване. Но след като прехвърлянето на вината между коалиционните партньори приключи и бе забравено, застъпничеството им в полза на електронното гласуване остана чисто номинално. Напук на ограничените си възможности, водещите застъпници в подкрепа на електронния вот са инициативният комитет "Гласувай без граници", както и няколко малки партии. Още по-трудно е да се определи кой застъпва "против" електронното гласуване. На хартия има такива комитети, но на практика дейност няма. Николай Стайков от "Гласувай без граници" разказва, че от националните телевизии са им се обаждали, за да попитат как да се свържат с техните противници.

Инициативните комитети, обявили се против електронното гласуване, станаха по-известни с множеството въпроси около тях, откокото с аргументираните си позиции. Свързаните помежду си структури (основно регистрирани във Видин) подписаха договори за около 267 000 лв. към сайта "Хаштаг-БГ". Малкият сайт-рекордьор по сключени договори (една голяма част от които бяха разтрогнати от ЦИК) се оказа на 1164 място по посещаемост от българските сайтове според системата за анализ на интернет трафика Alexa. Той пое толкова много реклама, че от ЦИК решиха да замразят плащанията, за да проверят дали всъщност сайтът може да поеме броя импресии, които са нужни, за да се се покрие инвестицията в реклама, концентрирана към него. По-притеснителното в случая не е, че няколко комитета и една медия, свързани помежду си, са се опитали да разпределят парите от медийните пакети. Проблемът е, че всичко това - маргинални комитети и маргинални медии, всъщност имитира активност, без въобще да има дебат за позицията "против" електронното гласуване. Крайният резултат е по-малко хора, които изобщо знаят за референдума.

Голямото мълчание

Отчасти апатията към референдума може да се дължи на вялата предизборна кампания за местния вот. Според политолога Огнян Минчев, който проведе редица изяснителни срещи в цялата страна с неправителствената организация "Прозрачност без граници", отношението към референдума е било като цяло позитивно. "Но представата за това, за какво ще се гласува е доста повърхностна", добави той. Така мислят и други агитатори. "Много хора даже не знаят кога са изборите, затова освен за собствената си програма информирам хората и за дати, избирателни секции, други кандидати... и за референдума", разказва Иван Господинов, кандидатът за кмет в Хасково от партия ДЕОС - една от малкото, която активно разпространява агитационни материали в полза на е-гласуването, заедно с предизборните си листовки. Според проучване на "Алфа рисърч" 49% от хората са решили твърдо да гласуват на референдума. А от тях позицията в подкрепа на електронното гласуване (77%) доминира значително над тази против (13%).

Неприятната новина е, че цяла една трета от избирателите изобщо не знаят за референдума. В малките селища, сред хората с ниско образование и младежите от провинцията този дял нараства до над 50%, а 74% от избирателите на ДПС също не са чували за него. Според Димитър Димитров, член на управителния съвет на "Зелените" - друга партия, активно агитираща "за" електронното гласуване, причината партии като ДПС и "Атака" да игнорират вота е, че те искат българите, живеещи в Западна Европа да останат изключени от политическия живот в страната. "Бъдещето на българите в чужбина, които искат да бъдат обвързани със страната ни, виси на косъм на този референдум", смята Димитров. "За мен е стратегически ход на големите партии. На противниците на е-вота е ясно, че ще загубят и затова целят вотът да бъде игнориран, активността да падне под 20% и да няма нужда законопроектът да влезе отново в парламента. Стратегията е да мълчат", мисли представителят на "Зелените."

В РБ и АБВ депутатите, ръководещи кампанията в подкрепа на електронното гласуване, са основно млади и непознати за масата избиратели лица. На сайтовете на формациите не могат да бъдат намерени банери - по всичко личи, че защитата на позицията за референдума не е приоритет. Контактът, оставен от РБ в ЦИК, е кандидатът за общински съветник в Ловеч Николай Вълков. След като уточни пред "Капитал", че неговата роля в застъпничеството на Реформаторите е по-скоро експертна, той се съгласи, че липсата на агитация в полза на референдума е притеснителна. "Кампанията, която се води от РБ за електронното гласуване, не е тъждествена, но е съпоставима с тази за местния вот", каза Вълков.

От страна на АБВ кампанията на партията в подкрепа на електронния вот се води от народния представител Мариана Тодорова. "Имаме няколко медийни участия във формати, които са проявили интерес към въпроса за референдума, както и няколко платени материала по медиите", каза пред "Капитал" Тодорова и също се възмути от "декларативното ниво на подкрепа на партиите" за електронното гласуване. Според нея причината за ниската обществена заинтересованост е отпадането на въпроса за мажоритарния вот (подкрепен от АБВ, които предложиха смесена пропорционална избирателна система), както и на предложенията за облекчаване на условията, при които един референдум може да бъде иницииран и приет за валиден. Остава въпросът защо лидерът на партията Георги Първанов неколкократно излезе с изявления, предричащи провал на референдума. "Предстоящият референдум е обречен и ще бъде не просто поражение за инициатора, а крах на идеята за пряката демокрация", каза Първанов в началото на месеца на кръгла маса във Варна. "Може би в отрязъка от кампанията не сме предали правилното послание", допусна Тодорова и уточни, че подобни изказвания са изкарани вън от контекст.

"Капитал" не успя да се свърже с Цветелин Паунов от ГЕРБ, който е натоварен със застъпничеството пред ЦИК. Първото изказване по темата на премиера Бойко Борисов беше в участие в Нова ТВ в петък, когато между другото призова да се подкрепи референдума. В цялата си предизборна обиколка председателят на щаба на партията Цветан Цветанов не успя да каже ясно на каква позиция е по отношение на референдума.

"Предполагам, че ако ГЕРБ или БСП се опитат да обясняват "за" или "против" на собствените си избиратели, няма как да са сигурни, че едната от двете позиции няма да отчужди части от избирателите им. И са приоритизирали местните избори", казва Иван Господинов. Така смята и Николай Стайков. "Референдумът е голям риск и неизвестно, голяма разделителна линия за партиите и за техните сподръжници. Те не знаят дали не биха загубили подкрепата в сегмент от гласоподавателите си. Пък и никой не се наема да рискува да включи няколко хиляди гласа в битката [тези на българите в чужбина - бел. ред.]", казва той. Огнян Минчев заключава: "Партиите не се интересуват от референдума по простата причина, че той не е част от техния текущ и средносрочен интерес. Ако електронното гласуване се случи, то ще е извън техния мандат."

ЗаЦИКляне за гражданските движения

Но партийните игри са само едната страна на монетата. Другата е ролята на ЦИК. Огнян Минчев казва, че една от най-големите издънки на кампанията за националния референдум е, че тя по същността си е гражданска, но се играе по правилата на националните и местни избори, които традиционно облагодетелстват по-големите партии. "Парламентарно представените партии взеха достатъчно мерки, за да задушат публичния дебат около референдума. Освен регистрирани комитети и партии никой друг не може да агитира. С въвеждането на малката поправка на националния референдум да важат същите правила както при други избори, на практика дисквалифицираха хората, които биха подкрепили активно провеждането на референдума", коментира Минчев.

Николай Стайков пък даде няколко примера за продедурните недомислици, които са създали проблеми при създаването на ИК "Гласувай без граници." "Правилата не са съобразени с нуждите на една истинска гражданска кампания", твърди Стайков. "На няколко пъти ЦИК забави медийните пакети, беше ни дадена зелена светлина да събираме подписи няколко дни след всички останали. Процедурата по събиране на дарения също е от 19 век, дори не е в 90-те години на 20 век", изброява част от тях той. Освен това решението на ЦИК да провежда паралелно две различни разяснителни кампании - тази за местните избори и тази за референдума - доведе до това, че избиратели получават в пощите си само разяснителни листовки с правилата за гласуване на местните избори, без на тях да се споменава изобщо референдумът.

Има и още - правилата за пускане на бюлетината за референдума са по-различни от останалите - ще се наложи тя да се постави в плик преди да бъде пусната в урната - сигурна гаранция за множество невалидни гласове. А черешката на тортата е фактът, че бюлетината за референдума няма да ви се дава наготово заедно с пакета от бюлетини за кметове и съветници. Т.е. ще можете да я откажете - а това означава и сигурно намаляване на избирателната активност.