В момента, в който Петров напуска поделението на баретите във Враня, службите се раздират от противоречия, а полицаите се използват от новите правителства за щяло и не щяло като демонстрация на сила. Акции за претърсване на "Магурата" (където се извършваха незаконни валутни сделки), "Химимпорт", някогашната дискотека "Синбад" - на мястото на сегашния клуб "Син сити", стават символ на провалите на баретите. През 1993-1994 година от Враня си тръгват близо 80 души.

Напусналите като Алексей Петров барети тръгват по свой път и се отделят в своя неформална структура. Първоначално седалището им е в офисите на строителна фирма "Аякс" в квартал "Витоша" в София. Затова групата на бившите барети става известна като "Аякс". Там са Румен Николов-Пашата, Алексей Петров, Пламен Михайлов-Кимбата... По-късно се местят на басейна "Спартак", едното от местата, което до 2009 г. беше определяно като централа на Петров - там навремето наемат офиси Алексей Петров, Златомир Иванов-Баретата, Николай Добрев-Бай Добри...

Веднага след 10 ноември 1989 г. в България започват да се роят охранителни фирми. Под това прикритие борческите ВИС-1, "Кардинал", "Гардения" тормозят и рекетират дребния бизнес или връщат силово дългове. Не правят изключение и охранителните фирми на бившите барети - "Омега 93" е на Румен Николов и Дмитрий Минев, "Аполо" е на Златомир Иванов и Пламен Михайлов-Кимбата, "Атлас" е на Алексей Петров... С първата вълна на легализация групировките се превръщат в застрахователни дружества. Започва се с ВИС-2, след това СИК и "Аполо и Болкан". В последното съдружници са Златомир Иванов-Баретата, Алексей Петров, Румен Николов-Пашата и други бивши командоси. В края на 1996 г. дружеството започва да се разпада. Златко Баретата прави свое дружество - "Елит инс", а Алексей Петров е на път да регистрира застрахователно дружество "Спартак". Година по-късно правителството на Иван Костов отказва лиценз на силовите застрахователи и "Аполо и Болкан" престава да съществува, а Златомир Иванов и Алексей Петров обсъждат идеята да слеят "Елит инс" и "Спартак". Това не се случва, "Спартак" прераства първоначално в "Левски Спартак" с участието на еврейски капитали, а по-късно мимикрира в "Лев инс" със скритото участие на Алексей Петров като собственик.

Ключов факт, широко коментиран тези дни в медиите, е близостта на Алексей Петров до бившия главен прокурор Никола Филчев. (За периода на управлението си - 1999 - 2006, Филчев превърна държавното обвинение в машина за репресии и злоупотреба с власт - факт, полуофициално признаван от всички институции, но оставен без последствия до ден днешен.)

След "застрахователния" си период през 2001 Алексей Петров се връща в органите на властта. По това време Национална служба "Сигурност" (НСС), управлявана от ген. Атанас Атанасов, изпраща на спортния комплекс "Спартак" служителя си Николай Начев, за да вербува Алексей Петров за сътрудник на службата. (Сега Начев работи в "Лев инс" и беше между разпитваните в операция "Октопод".) Според бившия депутат от БСП Татяна Дончева идеята е била да се използва близостта на Петров с Филчев, за да бъде контролиран главния прокурор. Бивши служители на контраразузнаването твърдят, че в крайна сметка не е имало полза от сътрудничеството на някогашната барета, но пък за сметка на това той умело е използвал служебната си картата за частни интереси.

През август 2002 г. пред плувния комплекс "Спартак" някой опитва да застреля Алексей Петров. Той е ранен. На помощ му се притичват действащи барети, които уж се оказали случайно наблизо. Всъщност са негови охранители, което по принцип се смята за недопустима "частна практика" от страна на служители на властта. За опита за покушение е задържана групата на друга бивша барета - тази на Бай Добри. Като мотив се сочи конфликт с Алексей Петров по повод прехвърлянето на дялове от застрахователно дружество "Спартак" в новоучреденото "Левски Спартак".

Това е втората стрелба срещу него. През 1999 г. в хотел "Замъка Хранков" Петров е ранен от сочения за наркобос Кирил Киров-Киро Японеца. Обяснението за пред медиите тогава е, че пистолетът гръмнал случайно. Другата версия е, че двамата се скарали кой да контролира хотела. Години по-късно той е прехвърлен на фирма, близка до Алексей Петров.

От явен в таен сътрудник

През 2008 г., вече по време на кабинета "Станишев", в ресторанта "Дева" в комплекса "Спартак" се осъществява среща между вътрешния министър Румен Петков и бившите барети Пламен Галев и Ангел Христов, сега обвиняеми за рекет. Организатор е Алексей Петров. Срещата стана известна на обществеността и с обясненията кой в каква роля е присъствал. Румен Петков даде да се разбере, че Петров всъщност е агент под прикритие. (Източници в службите твърдят, че заповед за привличането му като такъв не е открита.) Последва скандал и вътрешният министър беше принуден да подаде оставка. "Осветеният" сътрудник Петров обаче беше официално назначен за служител на НСС. Няколко месеца по-късно контраразузнаването стана част от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Там вече Петров стана щатен съветник на председателя на агенцията Петко Сертов. Като такъв той необяснимо се превърна в най-влиятелната фигура в ДАНС и остана на поста си до смяната на Сертов.

През февруари 2010 г.  Алексей Петров е задържан с още 13 човека в рамките на проведената от МВР операция "Октопод". Той беше обвинен в създаване и ръководене на организирана престъпна група за рекет. През 2011 г. делото срещу него беше внесено в Софийски градски съд (СГС), където се разглеждаше от съдия Румяна Ченалова в продължение на четири години. След освобождаването на Ченалова от съдебната система, процесът започна от начало, но в Специализирания наказателен съд. Наскоро прокурорът, който наблюдаваше разследването - Светлозар Костов, беше отстранен от длъжност по искане на Сотир Цацаров.