С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 30 окт 2015, 15:44, 7033 прочитания

Бюджетно отстъпление

Финансовият план на държавата за 2016 г. е рисков, изземва повече ресурс от хората и не предполага реформи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Липсват буфери, а икономическите очаквания са завишени
Първият бюджет на настоящия финансов министър вече е факт. За разлика от миналогодишния, който беше до голяма степен подготвен от екипа на служебния министър, под натиска на сроковете и след избори, този вече е дело на Владислав Горанов и трябва да изразява виждането на правителството за икономическото, фискалното и финансовото развитие на държавата поне през следващата година. Ако приемем, че това е така, тогава изводът е ясен: правителството избира спокойствието и отказва да стимулира реформи.

Най-важните показатели за устойчивостта на публичните финанси – дефицит и дълг, бележат подобрение спрямо 2015 г. "Дупката" догодина трябва да бъде 2%, а ако разчитаме на преценката на министър Горанов, може да слезе и под този праг. Новият нетен дълг, с който ще се покрие дефицитът, е 2.1 млрд. лв., което е приблизително колкото тази година. През 2018 г. държавният дълг се планира да достигне 28.9% от БВП, което е по-малко от прогнозата за увеличение до 31% от БВП. Добрите новини обаче свършват дотук.


На практика правителството се отказва от единствената реформа, която въпреки трудностите беше записана през миналата година – орязването на разходите за възнаграждения в държавните ведомства с 10%. На второ място, трябва да се отбележи, че финансовото министерство предпочете да увеличи разходите в бюджета с общо 2 млрд. лв., вместо да свие по-агресивно дефицита, каквито заявки бяха давани през цялата година. Тези разходи изглеждат още по-плашещи заради възможността заложеното увеличение на приходите да не се изпълни, което води след себе си още дефицит и дълг. А това изглежда напълно възможно предвид несигурната външноикономическа обстановка, липсата на буфери в бюджета и възлагането на надежди на еднократни постъпления.

И на трето, но не последно място, кабинетът е заложил няколко важни за него посоки - саниране, магистрала "Хемус", БДЖ и тази тема, на която никой не обича да говори - банките. Погледната през бюджета, 2016 г. обещава да е годината, в която вторият кабинет "Борисов" ще харчи много и необезпокоявано.

МВР - любимата черна дупка



При представянето на бюджета за 2015 г. министърът на финансите не пропусна да се похвали със заложеното орязване на разходите за заплати с 10%, от което фискът трябваше да спести близо 350 млн. лв. Още тогава много икономисти предрекоха, че това няма да стане. През първите девет месеца на 2015 г. свиването на разходите е с около 0.7% и неизбежното се случи – бюджетът трябваше да бъде актуализиран. С ревизията ведомствата получиха допълнително 390 млн. лв., по-голямата част от които са за заплати и обезщетения.

С проекта за 2016 г. се залагат 220 млн. лв. повече пари за министерства, агенции и комисии и др. Т.е. някакво свиване спрямо 2014 г. отново има, но то е около 1/3 от миналогодишното. А ако се има предвид, че за 9 месеца министерствата успяха да свият разходи за около 20 млн. лв., не е ясно как следващата година ще успеят да свият 120 млн. лв. Въпреки че много пъти през годината Горанов държеше ултимативен тон към своите колеги и ги предупреждаваше да започват да режат, след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в четвъртък министърът звучеше примирен. "Политическият дебат, особено с колегите, не може да е по линия власт – подчинение. Вярвам, че екипите на министерствата, които не постигнаха поставените цели през 2015 г., ще продължат с усилията", каза Горанов.

Тъжното е, че традицията най-големите нарушители да получават най-много, се запазва. Така се случи и през 2014 г., когато на два пъти беше правена актуализация и сектор "Сигурност и отбрана" получи допълнително стотици милиони. Така се случва и с актуализацията сега – МВР и отбраната получават общо 240 млн. лв., а с бюджета за 2016 г. - още 144 млн. лв. Всички тези пари се дават без поет конкретен ангажимент от страна на тези ведомства и на фона на обещано увеличение на бюджета за учителски заплати например с 96 млн. лв. за година и три месеца. Това, ако не друго, показва напълно сбъркана стратегия.

За първи път Министерството на вътрешните работи ще получи още със Закона за бюджета над 1.1 млрд. лв., или с 95 млн. лв. повече от 2015 г. Министерството на енергетиката също е сред големите печеливши с допълнителни 64 млн. лв. В редиците на наградените са още отбраната, финансите и транспортът, които ще получат по няколко десетки милиона отгоре.

"Основният въпрос е дали тези пари се дават срещу ангажимент за реформи, или както досега – без никакъв ангажимент", коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество". Според него, ако няма реформи, свързани с оптимизация на персонала, разделение на труда на рисков и нерисков и подобряване на услугите, ефектът в края на следващата година ще бъде познатият – още пари за тези ведомства.

Саниране, "Хемус", БДЖ и... хм, банките

През 2016 г. Министерството на финансите иска да харчи рекордно. И въпреки че преразпределението остава под 40% като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), в номинално изражение консолидираните разходи се увеличават нетно с 2 млрд. лв. Допълнителни 400 млн. лв. са предназначени за разпоредителите с бюджетни средства (министерства, агенции, комисии, общини). Близо 1.8 млрд. лв. са за капиталови разходи. Правителството си е поставило няколко големи цели, за които тези пари вероятно ще отидат - програмата за саниране, изграждането на магистрала "Хемус", и отделянето на допълнителни пари за отбрана (вкл. за ремонт на самолетите "МиГ-29"), за спасяване на БДЖ или за спасяване на НЕК. Вероятно защото за пореден път разчитаме само на думите на финансовия министър, не на ясни разчети.

Допълнителните средства са записани в графата "Капиталови разходи" и в голямата си част не са разпределени детайлно нито по ведомства, нито по проекти. Тоест не знаем в какво ще се инвестира, не знаем и колко - едно постановление на Министерски съвет, и парите могат да свършат другаде. От отговора на Горанов пред журналисти в четвъртък стана ясно, че около 1 млрд. лв. ще се използват за санирането и за изграждане на отсечката на автомагистрала "Хемус" от разклона между Ловеч и Плевен. "Това е след енергийно ефективното саниране втората голяма тема, която искаме да поставим и да се опитаме да решим до края на мандата, ако той е с нормална продължителност. И усилията през следващата година ще са насочени основно в тази посока", каза Горанов. "Вече вървят тръжните процедури по проекта", обяви министърът на финансите. Магистралата, свързваща София и Варна, няма пълно финансиране от европейските фондове и затова трябва да бъде довършена със заемно финансиране и очевидно през бюджета.

Неяснотата я има и по линия на приходите. През 2016 г. МФ очаква рекордни приходи от концесии – над 700 млн. лв., при положение че в годините назад числото се върти около 100 млн. лв. Разликата идва от желанието на Горанов да получи 600 млн. лв. от концесията на летище София, и то наведнъж. Това е лоша идея по няколко причини. В бюджета липсва информация как точно ще се изразходват тези пари. В четвъртък министърът каза пред журналистите, че те ще бъдат използвани "приоритетно за решаване на натрупаните проблеми в министерството на транспорта". Това вероятно значи да се плащат дълговете на железниците и да се инвестира в спасителната програма, подготвена от ръководството на БДЖ. Не е ясно какво ще се случи, ако се окаже, че тази година никой не пожелае да вземе летището при условията на финансовото министерство. Отново от думите на Горанов се разбира, че просто БДЖ няма да получи нищо, което от своя страна поставя въпроса какво ще се случи с държавните железници. Практиката показва, че обикновено при тях нещата се решават с нов дълг, а не с оптимизиране по други пера.

Говорейки за дълг, БДЖ няма да са единствените, които може да разчитат на държавата. В закона за бюджета е записано, че максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през следващата година, е 5.3 млрд. лв. Думичката "може" е важна - надеждите са да не се наложи. Но ако се, от тази сума 3.2 млрд. лв. могат да бъдат използвани за предоставяне на финансова подкрепа на проблемни банки, ако стрес-тестовете тази година покажат, че има такива.

Без буфери

На фона на този надвиснал вътрешен риск в банковата система е изненадващо, че в бюджета липсват каквито и да било буфери, които да удържат натиска върху дефицита, ако по някаква причина ситуацията се влоши. "Бюджетът продължава да има проблем с разходната част. Тя е рискова", коментира финансистът Любомир Дацов пред БНР. Според него през следващата година икономическият растеж ще е по-нисък от тази година, докато правителството очаква да е по-голям. Ако има нужда от рекапитализация на някои институции, това ще се финансира с дълг и няма да увеличи дефицита. Вторичните ефекти от такива сътресения обаче може да свият кредитирането и апетита за инвестиции.

Всъщност правителството отчита макроикономическите рискове. В мотивите към законопроекта за държавния бюджет за 2016 г. е записано, че негативни ефекти върху България ще има, ако икономиките на основните ни външнотърговски партньори се влошат, а допълнителен риск може да дойде по линия на петрола и валутните курсове. Всичко това ще се отрази на износа и на покупателната способност. Въпреки тези констатации обаче буфери няма. "Движим на ръба на бръснача. Генерираме огромни дефицити, при положение че при този икономически растеж бюджетът трябваше поне да е балансиран, ако не и на излишък", смята Дацов.

За нереално високи икономически показатели говори и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. "Опасявам се, че заложеният икономически ръст от 2.1% е прекалено оптимистичен", смята той. Поводите за притесненията му са свързани с икономическото забавяне в Китай, сътресенията в Гърция, санкциите, които си налагат Европейският съюз и Русия, както и бежанската вълна към Европа. "Реалният бизнес вече усеща тези трудности. През първото тримесечие на 2016 г. ще усетим и негативното влияние от административното вдигане на цената на тока", смята Велев. Неговата прогноза е, че ръстът ще е между 1.3% и 1.4%, колкото приблизително са прогнозите на международни институции като Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Бюджет по поръчка

Така без особена изненада, след убедително спечелените избори този първи бюджет показва, че управляващите са доволни от ситуацията, чувстват се комфортно и не виждат нужда от съществена промяна. Дори този най-прост механизъм за контрол над общините - намалените капиталови разходи, които след 2009 г. бяха орязани максимално, също остава непроменен. С този бюджет те се вдигат с около 40 млн. лв. (само парите, които общините могат да използват по собствена преценка), което е смешно малка сума за огромните нужди по места. Това е порочен механизъм, защото не значи, че местната власт няма да получава допълнителни пари. Просто ще ги получава както и досега - на тъмно, след разговор с правилните хора, на подпис от МС, без яснота кой и защо получава допълнителни трансфери.

Ако сте очаквали нещо друго, ще трябва да почакате.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1745 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2751 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Буферът "Банка"

В бюджета има оставени доста вратички за нов дълг и държавни гаранции при нужда да се рекапитализират финансови институции

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10