Последният шанс за ГЕРБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последният шанс за ГЕРБ

Строежът на магистрали е без съмнение нещо хубаво, но без сериозни промени в държавата с тях просто ще се движим по-бързо между проблемите си<br>

Последният шанс за ГЕРБ

Най-важният извод от местните избори е, че ГЕРБ вероятно ще управлява още дълго. И ако се случва по същия начин, това няма да е за добро

Алексей Лазаров
24234 прочитания

Строежът на магистрали е без съмнение нещо хубаво, но без сериозни промени в държавата с тях просто ще се движим по-бързо между проблемите си<br>

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


В какофонията на Волен Сидеров и линейките за припадащите в "Арена "Армеец" жертви на изборния хаос резултатите от местните избори останаха почти незабелязани. След случилото се от неделя насам вотът изглеждаше като скучна рутина, от която няма много последствия. Всъщност той показа нещо доста важно, което ще определя до голяма степен живота и работата ни в близките години - властта в държавата, изглежда, още дълго време ще продължи да се контролира от ГЕРБ.

От една страна, това прилича на дълго чаканата политическа стабилност, в която управляващите могат да започнат да прилагат иначе непопулярни мерки (истинска борба с корупцията, неплащането на данъци, реформи в образованието...), които ще дръпнат държавата рязко нагоре. От друга обаче, може да се окаже период на мъчително влачене по сегашното дъно, в което властта действа както до момента - без дългосрочна стратегия, без никакви сериозни промени и с повърхностни реакции на проблемите, които спират развитието ни. През това време отлагането на важните реформи ще прави кризите все по-чести и все по-дълбоки.

За дългия живот на ГЕРБ във властта има четири основни причини - желязната партийна организация из страната, умелото (и понякога спорно) управление на еврофондове и бюджетни средства за печелене на позиции в местната власт, липсата на алтернатива в ляво и дясно и задушаването на всеки нов опит за политическа конкуренция.

Желязната организация на ГЕРБ

Само допреди две години за много политици и анализатори ГЕРБ изглеждаше като временно политическо явление. Приличаше на второ НДСВ - популистка партия, която ще танцува само един мандат във властта. Когато на власт дойде нестабилната коалиция "Орешарски", основната стратегия на БСП и ДПС беше, че те трябва да използват малкото си време за управление, за да ударят по двата (според тях) стълба на ГЕРБ - Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Когато те са неутрализирани - основно чрез прокуратурата и съда, стратезите на тогавашната власт си представяха, че партията им ще рухне, ще се предизвикат нови парламентарни избори и ще може да се направи по-стабилно управление. Нищо от това не се случи. Коалицията "Орешарски рухна", ГЕРБ оцеля. Причината за това не беше само малкото време, в което ДПС и БСП бяха на власт.

Всъщност през годините ГЕРБ успя да изгради много силна организация в страната и още по-важно - да създаде собствена електорална група с много ясна физиономия. Хората, които вече доста устойчиво подкрепят партията на Бойко Борисов, са много различни от тези, които гласуват за БСП или подкрепят десните партии. През годините левицата традиционно разчиташе на по-възрастните хора с ниски доходи, а формациите в Реформаторския блок се превърнаха в леко бутикова градска партия на по-заможните и образовани. ГЕРБ за сметка на това спечели доста широката група хора между тях. Според проучванията на "Алфа рисърч" от екзитпола на последните избори, гласувалите за управляващата партия са много равномерно разпределени по възрастови групи, видове населени места и образование. "ГЕРБ се превръща в широка народна партия, която ефективно овладява центристкото пространство. В тези условия генерирането на радикално леви или десни проекти не може да промени доминацията на ГЕРБ", обяснява политологът Антоний Гълъбов.

Дългият престой във властта със сигурност също помага за това да се затвърди вътрешната организация на ГЕРБ - увеличаването на ресурсите, които се разпределят, държи партийният апарат дисциплиниран и ангажиран. Комбинацията от това и полувоенната организация (в нея все пак има "десетници" и "стотници" - ясна йерархия и отговорности) засега я превръща в нещо много различно за българския политически живот - партия без видими вътрешни интриги и скандали.

Само това обаче нямаше да е достатъчно, за да гарантира дългия престой на ГЕРБ във властта. През последните години към него се прибави и нещо друго.

Финансирането на общините от еврофондове и бюджета

В предизборната кампания на местния вот тази година имаше нещо много различно от предишни години. В нея почти не се говореше за нови идеи и стил на управление. Голяма част от местните феодали запазиха местата си, а основната тема в кампанията бяха проектите по различни еврофондове. Всъщност битката на местните избори тази година беше основно за едно - кой да контролира 1.8 млрд. лв. европейско финансиране, които тази година влязоха в икономиката ни. Те се управляват основно през общините, но не могат да се случат без подкрепата на централната власт.

Това поставя ГЕРБ в изключително удобна ситуация. Умелото усвояване на еврофондове (от което, разбира се, има съвсем конкретни, "видими" резултати и това е хубаво) позволява да се насочват пари към общините, които се управляват от ГЕРБ. Скритото послание на управляващите на тези избори беше - гласувайте за нашите кандидати, защото с тях идва европейското финансиране, а и допълнителни средства от бюджета. Дали това е принципно правилно, е много спорен въпрос - по-добре би било, ако има много по-ясна процедура за управление на фондовете, която не зависи от партийната подкрепа за съответния кмет. По-важното е, че абсолютно същият аргумент ще важи и на парламентарните избори. Тогава посланието ще е, че ако не искате да спре европейското финансиране, трябва да управляваме ние. Така добрите позиции в местната и централната власт взаимно се усилват и увеличават подкрепата за ГЕРБ. И този механизъм няма никакви изгледи да спре да работи.

Теоретично той можеше да бъде спрян от друга партия, която някак си влезе във властта. Кабинетът "Орешарски" например за кратко беше блокирал важни проекти, задвижени от ГЕРБ, като строежа на софийското метро. Това обаче нито беше правилното решение на проблема, нито безумната коалиция тогава имаше потенциала да скъса връзката между еврофондовете и политиката. Липсата на сериозна политическа конкуренция всъщност е другият фактор, който гарантира дългия престой на ГЕРБ във властта.

Разпадът вляво, застоят вдясно и задушаването на всичко ново

ГЕРБ управлява в много уникална политическа ситуация - практически без опозиция. Десните партии, които теоретично можеха да са алтернатива на Бойко Борисов, избраха да влязат в управлението. Дори да не бяха обаче, те на етапа нямаше да са сериозни претенденти за властта. Консолидацията на дясното в Реформаторския блок през последната година буксува. Партиите в него са много далече от това да имат единни политики по много въпроси, камо ли пък съгласие за начините, по които да ги реализират. Всъщност дори и опитите на реформаторите да бъдат вътрешна опозиция не са особено успешни, заради политиката на ГЕРБ за "динамичните мнозинства", която им позволява да намират подкрепа дори за решения, с които десните не са съгласни.

Лявото е в процес на разпад. Ситуацията там, изглежда,, ще продължи да се влошава, преди да се оправи и докато това се случва, политическата енергия на БСП ще продължи да е насочена навътре.

ДПС, разбира се, също не е точно опозиция. Макар и формално извън властта, партията на Доган подкрепя властта в ключови моменти, като целта й, изглежда, е да измести от управляващото мнозинство Реформаторския блок и Патриотичния фронт, за да влезе на тяхно място. Изпълнението на тази стратегия не предполага конфронтация с ГЕРБ - критики на сегашните политик, или (може би предвид "Орешарски" за добро) опити да се формира нов тип мнозинство.

ДПС играе важна роля за запазване на статуквото и през медиите на депутата си Делян Пеевски и влиянието си в съдебната система. Чрез тях всеки опит за създаване на някаква нова политическа алтернатива бива публично отстрелван още в зародиш. Под постоянна атака на Пеевските медии са някои хора от Реформаторския блок (като лидерът на ДСБ Радан Кънев и правосъдният министър Христо Иванов), периодично партия "Зелените" и който друг надигне глава над политическото блато. Напоследък на особено внимание се радва и Слави Трифонов, който се атакува превантивно заради все още хипотетичните му планове да влиза в политиката.

Всичко това прави мачът между ГЕРБ и останалите партии формалност, която просто потвърждава предварително известния резултат.

Какви са последствията от това

Усещането за незаменимост е пагубно във всяка една област. Според политолога Евгений Дайнов вредите от сегашната ситуация могат да са сериозни. "Пълна доминация на партия, доминирана от манталитетите на тодорживковски социализъм, плюс от феодалните властови отношения, установени на много места в страната. Това е рецепта за бедност, защото задушава всяко несанкционирано мърдане в икономиката и политиката, ликвидира пазарната икономика. И в крайна сметка води до същото онова неефективно нещо, което се сгромоляса през 1989 година", категоричен е той.

За социолога Живко Георгиев случващото се също е проблем. "ГЕРБ консумира липсата на алтернатива, но сама не предлага стойностен политически продукт, за което си личи от практически липсващия политически дебат на тази кампания. Победата им беше голо тържество на ресурса. Не знам по какъв модел са тръгнали, но дори и "Единна Русия" се опитва да води някакъв вид политика", казва той.

В очаквания дълъг престой на ГЕРБ във властта нямаше да има нищо притеснително, ако това беше партия с ясно заявени реформаторски намерения и капацитет да ги осъществи. Всъщност първото правителство на Бойко Борисов преди пет години изглеждаше точно така. Силният му икономически екип тогава обещаваше да извърши нужните промени в държавата, така че тя да тръгне много по-бързо нагоре. Говореше се смело за борба с корупцията, за реформи в различни области, за създаване на по-добри условия за бизнес... Почти пълното парламентарно мнозинство обещаваше и стабилност намеренията да станат реалност. Случи се обаче друго. Тежестта на властта (и хайде, добре - глобалната финансова криза) понесоха управлението на ГЕРБ по добре познатата ни инерция. Държавата наистина не се срина (както например стана после по времето на Орешарски), но и не тръгна нагоре, така както можеше. Нямаше реформа на съдебната система, нямаше борба с корупцията. Циреят КТБ стана още по-голям, а подкрепата за Пеевски в крайна сметка доведе на власт недоразумението "Орешарски".

За първата година от сегашния си мандат ГЕРБ не показва много по-различна енергия. На различните кризи наистина се реагира бързо, но отново не изглежда в управлението да има някакъв заряд за големите реформи, които трябва да се случат. Без тях напрежението няма да изчезне, дори и текущите поводи за него да се премахват.

Проблемите са тук и стават все по-големи

Малките признаци на все по-сериозен институционален разпад са около нас всеки ден, но провеждането на изборите показа много нагледно колко по-големи ще стават проблемите. Адът в Арена "Армеец" беше най-абсурдната част, но проблемите на вота не се изчерпват само с тях. Гафът на ЦИК с бюлетините за референдума (които до 12 ч. в изборния ден на много места се даваха при поискване) хвърли сериозна сянка на съмнение върху безпристрастността на изборната администрация. Към това се прибавят и многото оплаквания за сгрешени протоколи и объркани резултати. Дори и да приемем, че във всичко това няма злоумисъл - че никой не се опитва да лъже, остава другото възможно обяснение - че администрацията е опасно некадърна. Опасно, защото с действията си тя взривява основите на демокрацията - че явно не е способна да организира честни и демократични избори. Управляващите вероятно ще реагират някак на конкретните проблеми с вота. Но истинското решение на това е дълбока реформа в държавната администрация. Да сте чули дори само да се говори нещо подобно напоследък? Липсата на реформи днес избива в организацията на изборите, но утре ще е някъде другаде.

Ако управляващите си мислят, че хилядите хора, които мирно протестираха тази седмица за свалянето на имунитета на Волен Сидеров, ще се успокоят, когато това се случи, дълбоко се лъжат. Това е само капката, която преля чашата на търпението им. Дори и имунитетът да бъде свален, тя ще продължи да бъде пълна. Утре ще прелее от друго. Истинското решение на този проблем е независима и работеща съдебна система, която да създаде усещането, че няма хора над закона. "Историческият компромис" с промените в конституцията е само една много малка стъпка в тази посока, за която дори още не е сигурно до какво ще доведе.

А спомняте ли си за борбата с корупцията? Вие може и да не сте забравили, но ГЕРБ?

Ако управляващите си мислят още и че зад 1.8 млн. гласа в подкрепа на електронното гласуване стои само буквално това, също ще сгрешат. Зад внушителния брой гласове всъщност се вижда желанието да се промени системата на политическо представителство, така че да работи много повече за хората, отколкото за партийната мафия. Нещо да се прави по въпроса?

Добро доказателство за инерцията на управляващите е и предложеният тази седмица бюджет. В него не са заложени никакви реформи, дори напротив - предвижда се увеличаване на държавните разходи. Накратко, ГЕРБ си представя да запуши сегашните пробойни в държавата с още повече пари, но не и да реши сериозните проблеми.

Всичко това не може да продължава дълго. Основите на държавата са разклатени и ако не се поправят, бъдещите кризи ще са повече и още по-сериозни.

Какво да се прави

"Управляващите трябва да си дадат сметка, какъв точно модел на общество изграждат – на зависими хора, потъващи в бедност и фрустрация. И да си наложат връщане към представителната демокрация и пазарната икономика. Проблемът е, че нито си дават сметка, нито имат интелектуалния и политически багаж да променят курса. А когато разумът е изключен, хората действат по най-лесния начин: както си знаят. А ГЕРБ си знае БКП, ДКМС, малко народна милиция, малко силови групировки и много договаряния между силови тартори", смята Евгений Дайнов.

Преди една година изглеждаше, че възможно решение на тези проблеми е участието във властта на Реформаторския блок. Досега обаче десните не успяват да дадат някакъв особено различен заряд на управлението. Според Евгений Дайнов реформаторите могат да свършат това, заради което влязоха в управлението, "ако успеят да се превърнат в онзи мозък, който да налива разум в нерефлексивното туловище на ГЕРБ". Ключовата дума обаче тук е "ако".

Политологът Антоний Гълъбов също смята, че на етапа Реформаторският блок не може много да влияе върху политиката на управляващата коалиция. "Резултатите от изборите за общински съветници показват, че РБ се стабилизира като четвърта политическа сила, но липсата на цялостен дизайн, на политическа иновация в развитието и взаимодействието на партиите от блока ограничават възможностите му да играе съществена роля в коалиционното управление с ГЕРБ", казва той. Според него има много "свободни пространства", в които може да се появи ново и истинско политическо представителство, което ефективно да отстоява граждански интереси. "Но това все още не означава, че е налице политическа среда, в която да възникне подобен проект", предупреждава той.

Накратко, създаването на реална конкуренция на ГЕРБ е далече. Реформаторският блок може и да се консолидира, като заради това спечели по-силни позиции, но това също е в сферата на хипотезите и дори да стане, ще отнеме време.

Така засега оставаме с ГЕРБ. И най-голямата грешка, която партията на Бойко Борисов може да допусне, е да реши, че резултатите от местните избори затвърждават сегашната й повърхностна политика да отлага реформи и решава проблемите на дребно. По-вярното тълкувание е, че ГЕРБ просто получава още един шанс. Може би последен. След него ще дойде пак хаосът, но този път за партията на Бойко Борисов може и да няма обратен път към властта.

 

Долу вляво

Въпреки че БСП запазва присъствието си в общинските съвети на поне 40 общини и запазва средни резултати, близки до тези от парламентарните избори през 2014 г., столетницата е далеч от най-добрата си форма. В София например тя загуби повече от половината си места в общинския съвет и от 15 общинските съветници стават само седем. Стари бастиони на партията паднаха почти без бой - Шумен, Търговище, Добрич и Видин са само част от тях. "Ситуацията е много тежка, по-тежка от това не е била", констатира близкият до партията социолог Юрий Асланов.     

Според него основният проблем на БСП е, че тя е изтикана от големите градове и селата и е натикана в малките градове, а това е опасна зона: "Малките градове в най-висока степен са засегнати от вътрешната миграция към големите градове и към други държави. Тъй като тези места се превръщат в бастионите на партията, означава, че БСП е минала в режим на оцеляване", казва Асланов. Така мисли и политологът Живко Георгиев и добавя, че както е казал инспектор Коджак в едноименния сериал, "оцеляването е скапан начин на живот".

Със сигурност част от гласовете за БСП са прелели към АБВ на Георги Първанов и "Движение 21" на Татяна Дончева, които са явиха на местни избори за пръв път и успяха да вкарат общински съветници в значителен брой общини. АБВ успяха да запазят резултата си от парламентарните избори, а според Татяна Дончева движението й удвоява резултата си от миналата година. "Засега нито АБВ, нито "Движение 21" показват, че имат потенциала да бъдат спасителен сал за лявото. Те запазват позиции, но е рано да се говори за трайно присъствие", твърди обаче Живко Георгиев.

"Нелошият" по думите на Георги Първанов резултат на АБВ ги поставя като "незаобиколим фактор не само в лявото, но и в българската политика изобщо". Което за пореден път го поставя в ситуация да поиска обединение не само с БСП, но и вляво като цяло.

От "Позитано" обаче не бързат да поемат ръката, подадена от Първанов, дори напротив - продължават яростно да нападат АБВ. "Рано или късно трябва да се започне диалог за обединение на левите сили. В противен случай процесът на разцепление и разпиляване ще продължи и ще се изостря", казва Асланов. "Няма как да се появи силна левица, докато някакви дребни леви партийки се карат помежду си и се възприемат като врагове повече, отколкото техните политически противници", заключва политологът. Според него, "ако не предприеме радикални ценностни и организационни бързи промени, процесът може да се трансформира в агония".

 

Неясно дясно

За разлика от останалите основни парламентарно представени партии Реформаторският блок влезе в местните избори с едно предимство – десният съюз няма участие в предишни кметски избори и какъвто и резултат да бяха получили на вота, за тях щеше да бъде успех. А начинът, по който петте формации започнаха подготовката си за участие в изборите, не даваше много надежди за добро представяне. Първо, със споровете около това дали да се явят с единна регистрация на вота, след това с шумните скандали между отделните партии при обсъждането на кандидатите и накрая с разцеплението на някои места, което доведе до явяване на част от формациите самостоятелно или в конфигурации с други партии. А като към това се прибави и фактът, че на някои места структурите на петте партии са в тежък конфликт, някъде в полуразпад или почти не съществуват, участието на реформаторите във вота предвещаваше провал.

От тази гледна точка резултатът на реформаторите от изборите може да се определи като повече от приличен. Равносметката за тях след първия тур от местните избори е 16 кметове от десния съюз или подкрепени от тях в коалиция с други формации и участие на 40 балотажа, каза председателят на предизборния щаб Найден Зеленогорски. Сравнително добрите резултати обаче не би трябвало да са успокоение за реформаторите. В национален мащаб на практика блокът повтори в проценти резултата си от миналогодишните паралментарни избори, което означава, че участието им в управлението на страната не е разширило подкрепата за тях. Големият въпрос пред блока обаче е дали да продължи да съществува в сегашното насипно състояние – без единен център, в който да се вземат решенията, или да върви към по-централизирана структура и превръщане в единен политически субект. Както и каква ще е политиката му в рамките на управляващата коалиция. Социологът Живко Георгиев смята, че за реформаторите е рисковано да се опитват да стават единна партия точно сега. "По-добре всяка партия да работи в своята ниша и едва когато основните блокове изградят собствената си идентичност, ще стане възможно да се мисли за нова конфигурация", казва той. Политологът Евгений Дайнов обаче е на мнение, че ако РБ продължи да съществува в това агрегатно състояние, има опасност да се превърне в придатък на ГЕРБ и просто консуматор на порциите, раздавани от тях. "Ако РБ иска да бъде политическа сила, т.е. да обслужва ефективно общото благо, не може да съществува в този си вид", казва той. Според него следващата половин-една година ще е лакмус за намеренията на реформаторите. "Ако продължат в сегашното насипно-махленско състояние – значи са се подредили за порции. Ако тръгнат да се обединяват и да си оправят командни вериги, процедури за вземане на решения – значи са решили да стават политици", казва той.

В какофонията на Волен Сидеров и линейките за припадащите в "Арена "Армеец" жертви на изборния хаос резултатите от местните избори останаха почти незабелязани. След случилото се от неделя насам вотът изглеждаше като скучна рутина, от която няма много последствия. Всъщност той показа нещо доста важно, което ще определя до голяма степен живота и работата ни в близките години - властта в държавата, изглежда, още дълго време ще продължи да се контролира от ГЕРБ.

От една страна, това прилича на дълго чаканата политическа стабилност, в която управляващите могат да започнат да прилагат иначе непопулярни мерки (истинска борба с корупцията, неплащането на данъци, реформи в образованието...), които ще дръпнат държавата рязко нагоре. От друга обаче, може да се окаже период на мъчително влачене по сегашното дъно, в което властта действа както до момента - без дългосрочна стратегия, без никакви сериозни промени и с повърхностни реакции на проблемите, които спират развитието ни. През това време отлагането на важните реформи ще прави кризите все по-чести и все по-дълбоки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

36 коментара
  • 1
    bbs avatar :-|
    Lord

    Всичко е много вярно в тази статия, като изключим заглавието... За какъв "последен шанс" става дума, след като те са се циментирали така, че освен ако руснаците и американците не решат да се намесят (а те няма защо да го правят), ще си гледаме същите лица по телевизора в следващите няколко десетки години...

  • 2
    lti1435595388434877 avatar :-|
    ИванКар

    Тази година 1.8 милиарда еврофондове, догодина - 5 милиарда нови заеми. Но и вчера, днес и в близкото бъдеще близо 2,5 милиона българи се въртят под чертата на бедността. Това подсказва, че изборите могат да се купуват /и се/ от раздаващите фондове. "Бой се от данайците, дарове дарящи"!

  • 3
    znayko84 avatar :-?
    znayko84

    Като цяло статията напипва проблемът на ГЕРБ. Щото и БКП си мислеха през 1989, че алтернатива няма. Тези са се самозабравили и малко им остава да започнат да дразнят хората. А когато те са бедни и раздразнени им трябва само някоя малка искра, за да пометат управляващите юнаци.

  • 4
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    Много точни наблюдения. Добър анализ. За съжаление нищо оптимистично на хоризонта,освен ако едно по-масово "преливане на чашата" не доведе до гражданско неподчинение и всеобщи протести, които да поставят началото на що-годе мирна революция. Защото революция е единственото, което в момента може да промени статуквото. Другото вече ми изглежда илюзия. Сегашната коалиция реформи няма да прави.

  • 5
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Е, как така строенето на магистрали само по себе си е добре? Да направим тогава и магистрала от Тутракан до Исперих! Тези магистрали, които сега се строят и се проектират вече с безсмислени, понеже за тях няма достатъчно трафик. Все едно да се радвам, че са ми подарили (от ЕС) автобус, с който сам да ходя на работа. Автобусът е безплатен (или поне 85%) ама разходите за поддръжка ще ме разорят. Подчертавам - други пътници няма и няма откъде да взема!!
    Една магистрала има смисъл при над 20000 МПС на денонощие средногодишно. В България такъв трафик има само на 2 отсечки - Калотина София и София Пловдив.
    Бързия път (2 ленти 4 платна) струва 3 пъти по-евтино за изграждане и 10 по-евтино за поддръжка. И поема до 37000 МПС.
    Не ми вярвайте!!! проверете сами данните в интернет или питайте някой специалист.

  • 6
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    + хубава статия!

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    Ако не се правят реформи в забатачените сектори, и без политическа конкуренция ще стане това, което стана през февруари 2013 г.

    В ред области се трупат дисбаланси, които се замитат под килима в името на "само мир да има". ББ днес добре е отличил енергетика и транспорт като главните тресавища и причината е много проста - няма про-пазарни реформи. Не Юбер, ами един автобусен лиценз за превоз между два града е мисия невъзможна, въпреки че така се нарушават куп директиви на ЕС

  • 8
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    За съжаление еврофондовете, колкото и да са добри, вкараха сериозни дисбалански в българската политика - българската политика и до ден днешен си остава сериозна възможност за личностно облагодетелстване, което привлича много хора и усилия към правилната партия...ако не бяха те, ГЕРБ нямаше да е толкова успешна партия и съответно на други партии биха им се чували гласовете...

  • 9
    mooner avatar :-|
    mooner

    До коментар [#5] от "Никола Йорданов":
    Така е. Но има дори още по-безсмислени проекти като стадионите в селата в сев.зап. България.

  • 10
    sage avatar :-?
    Михал Мишкоед

    Авторитарното, еднопартийно управление, както всяко нещо в живота, има добри и лоши страни - зависи кой как го гледа. Поддържането на ред, спазването на законите, осигуряването на обществените услуги е добрата страна. Лошото на ГЕРБ е, че въобще не зачитат и отхвърлят различното виждане, макар в доста случаи алтернативата да е по-добра от статуквото и носи развитие и ползи за хората. Другото, в което ГЕРБ тотално грешат, е узурпирането на икономиката: разберете, никой не може да прокара нещо, ако не е с властта; разбирай, ако не "снесе" на чиновника и политика, който го закриля. Доста сериозни хора от бизнеса не искат да се обвързват с когото и да е, ама пусти фондове, фондации, НПО и пр. донори на средства... Тоталитарното управление по региони потиска, често спъва работата и ежедневието; хората на ГЕРБ на доста места въобще не са читави, грамотни, знаещи и можещи и нарочно са подбрани такива, за да не пречат много,много със знанията си. Те са вид ретранслатор на информация и след съответното одобрение на местен герберски феодал, правят или спират поръчките. Което генерира огромна, съсипваща корупция, с която пък самите те трябва да се борят - пар.22. Трето, ГЕРБ не желаят да се отворят и към други идеи - " вся власть гербером" и не работят съвместно с различните. Или си с ГЕРБ, или си заминаваш - доказано съсипващо. Няма идеални варианти, за които загатвам, да се управлява. Трудно е да можеш да направиш компромис и да поделиш властта с по-талантлив в това отношение. Бойко мрази по-умните и ги отсява, което е типично за тоталитарния режим. Впрочем, за тези, които все още си спомнят, какви са разликите между потисничеството в режима на БКП и този на ГЕРБ? Цензура, дитирамби за първия партиен и държавен ръководител, ДС, подслушвания, доноси... Не ме изкарвайте комунист, а се огледайте - нима днес сме по-свободни? И в профил, и в анфас Живков и Борисов са си еднаквички; разбирате го както искате.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK