Диагноза: хроничен дефицит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Диагноза: хроничен дефицит

Финансовият министър се отказа да пести

Диагноза: хроничен дефицит

За трета поредна година бюджетът ще бъде ревизиран в посока повече разходи и съответно повече дефицит и дълг

7636 прочитания

Финансовият министър се отказа да пести

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Правителството не успя да свие дефицита с 0.5%, а очаква да успее с 1.4% през 2016 г.

Отново се случи. За трета поредна година бюджетът на държавата ще се актуализира. За трета поредна година дефицитът надхвърля предварително заложените нива и за трета поредна година неизрядните министерства получават допълнително пари без ясни ангажименти за промяна към по-добро. Оказва се, че няма значение дали правителството е дясно, ляво или служебно, дали финансовият министър се казва Петър Чобанов, Румен Порожанов или Владислав Горанов. Наближи ли краят на годината, "чувалът" се развързва.

Отминаващата 2015 г. обаче е по-особена. Това е първата година след началото на кризата, в която бюджетът всеки месец отчиташе излишъци. По думите на финансовия министър и към края на октомври приходите надхвърлят разходите, макар и с малко. Тоест в рамките само на последните два месеца от годината правителството възнамерява да похарчи целия заложен за годината дефицит. И не само това. Според последните разчети на финансовото министерство отрицателното бюджетно салдо ще бъде с 50 млн. лв. по-голямо от очакваното, или приблизително 2.276 млрд. лв.

Пари на калпак

Финансовото министерство залага нови разходи на стойност 880 млн. лв. Около 490 млн. лв. са предвидени за финансиране на разходи по европейските проекти, а близо 390 млн. лв. - за допълнителни харчове на министерства, агенции и комисии. Голяма част от тези средства са насочени към силовите министерства. Най-голям бенефициент отново е вътрешното министерство, което ще получи 180 млн. лв., от които 120 млн. лв. за заплати и обезщетения. Военното ведомство ще получи общо 57 млн. лв. (48 млн. лв. за персонал). Към тях можем да прибавим и 19 млн. лв. за персонал в Министерството на правосъдието, но общо 11 ведомства получават допълнителни пари за издръжка на персонала.

И всичко това, при положение че в средата на юли министър-председателят Бойко Борисов предупреди министрите си, че управляваните от тях структури ще получават допълнителни пари само срещу оставка. "Тук само да ви напомня, че да не стане септември-октомври да дойде някой и да ми каже: "Не ми стигат парите за заплати". Само ви предупреждавам. Имаме точно разчетени пари за заплати, затова сме пуснали 10-процентното съкращение. Така че си направете съкращенията, защото, който не си е направил съкращенията, няма да получи", каза премиерът по време на едно от правителствените заседания през лятото.

Подобно изявление предполага, че финансовият министър има пълната му подкрепа да отстоява своите виждания за по-малки разходи. Самото предупреждение бе отправено в средата на годината и се предполагаше, че ще бъдат взети някакви мерки от страна на министрите за ограничаване на разходите. Според Горанов обаче липсва политическа воля това да се случи. "Политическата култура, или начинът на правене на политика в България, предполага изключителен популизъм и липса на смислен дебат по необходимите структурни промени", каза Горанов след срещата със социалните партньори в четвъртък. Според него дебатът често е на безпринципна основа, без възможност да се взимат рационални решения, свързани с бюджета и икономиката като цяло.

От друга страна обаче, финансовият министър вече оправдава колегите си. "Това беше първата година от мандата на това правителство. В началото колегите работеха аварийно за стабилизиране на системите и вероятно не им е останало време за подобряване на ефективността. Има обаче готови решения, които през следващите няколко месеца ще бъдат сложени пред законодателя, и се надявам резултатът от тях да бъде повишаване на ефективността на публичните разходи", обещава Горанов.

Дефицит над допустимото

Дефицитът на касова основа през 2015 г. ще достигне 3.3% от БВП, въпреки че в бюджета беше заложен лимит от 3%. Според Министерството на финансите това не е проблем, тъй като на начислена основа (показателят се следи от Брюксел) той ще остане в рамките на 3% и няма да се нарушат маастрихтските критерии. Те са важни за кандидатстването на България за чакалнята на еврозоната. Министър Горанов се опита да успокои допълнително социалните партньори, като направи предположение, че в края на годината нивото на дефицита може да е под заложеното в актуализацията. "Няма да успеем да уплътним този дефицит до края на годината", заяви Горанов. По думите му правителството е заложило това ниво, за да създаде предпоставки европейските програми да могат да бъдат приключени.

"Чисто счетоводно не е проблем. Генералният проблем обаче е, че след като почти цяла година бюджетът е на излишък, накрая ще се окажем дори с по-голям дефицит от предварително заложения", коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"Не приемаме актуализацията на бюджет 2015. Недопустимо е разходите да надхвърлят тавана от 40% от БВП, както се предлага", коментира Димитър Бранков от БСК по време на тристранния съвет в четвъртък. Според него не е редно бюджетът да плаща за лошата бюджетна дисциплина в МО и МВР, а при еврофондовете е налице лошо планиране. "Очаквахме да се поеме реформаторска позиция и всеки лев от преизпълнението да отиде за намаляване на дефицита, а не за извънредни разходи", коментира и Камен Колчев от КРИБ. Изключително странно е наистина как разход като финансирането на европейски проекти, който би трябвало да е предвиден и заложен, може да се изтъква като довод за повишаване на дефицита.

Бъдещи проблеми

Дали дефицитът на касова основа ще е 3 или 3.3% наистина няма толкова голямо значение. Големият проблем е тенденцията, която се очертава. Вече седем години бюджетът не може да излезе от порочния кръг дефицит – дълг. Още по-притеснително е, че въпреки опитите за консолидация, които виждаме в тригодишната бюджетна прогноза, поне до 2018 г. правителството планира да харчи повече, отколкото събира. Това означава, че поне дотогава трупането на дългове ще продължи.

Превишаването на планирания дефицит през тази година въпреки преизпълнението на приходите и излишъците буди съмнение дали плановете на правителството за следващите три години ще могат да се осъществят. Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика, смята, че тази година правителството се е провалило при опита си да консолидира 0.5% от БВП, и тя не вижда как правителството ще успее да постигне три пъти по-бързо свиване на дефицита догодина. 

Правителството не успя да свие дефицита с 0.5%, а очаква да успее с 1.4% през 2016 г.

Отново се случи. За трета поредна година бюджетът на държавата ще се актуализира. За трета поредна година дефицитът надхвърля предварително заложените нива и за трета поредна година неизрядните министерства получават допълнително пари без ясни ангажименти за промяна към по-добро. Оказва се, че няма значение дали правителството е дясно, ляво или служебно, дали финансовият министър се казва Петър Чобанов, Румен Порожанов или Владислав Горанов. Наближи ли краят на годината, "чувалът" се развързва.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    lti1435595388434877 avatar :-|
    ИванКар

    "Вече седем години бюджетът не може да излезе от порочния кръг дефицит – дълг"! Как е подреденко само, а? На чиновниците и средния "бизнес" се подава от еврофондовете. На дребния производител - от грантовете по министерства и НПО-та. "Едрата политика" се одарява с перманентните заеми. Всъщност Европа, чрез съюза си, банките и политическите си аргати може да купи всеки избор, което и прави в момента. А "Купуването и продаването на..."!

  • 2
    puknatastotinka avatar :-|
    puknatastotinka

    Грешка. Диагнозата е грешна. Хроничнят дефицит е симптом на по-сериозни структурни и управленски проблеми. След времената на Станишев, когато структурните проблеми можеха да бъдат маскирани, настъпи ерата Борисов. Време на криза в световен мащаб и невъзможност да се прикриват проблемите на икономиката и управлението. Безвремието "Борисов" ще свърши едва при по-сериозно сътресение. Дотогава ще се радваме на постоянно затоплящата се вода като жабата, която сварили.

  • 3
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    Трета година дефицит, практическа липса на реален растеж на БВП от началото на кризата, рязко нарастване на задлъжнялостта на държавата и бизнеса, реално замразяване на доходите (с изключение на държавния сектор), тежки проблеми във финансовия сектор и т.н - симптомите за нещо повече от криза. Те говорят за наближаваща катастрофа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK