В началото бе екоактивизмът и гражданският ентусиазъм, привлекли дарения, с които да организират първото си участие като партия на изборите за европейски и български парламент през 2009 г., на които получиха над 17 хил. гласа. Последва неуспешен опит да пробият в местната власт през 2011 г. и ново засилване покрай поредицата внушителни екопротести в защита на Странджа, Пирин, Витоша и т.н. Възходящият тренд обаче беше до голяма степен прекършен от неуспешните преговори за включване в Реформаторския блок миналата година и последвалото слабо представяне на парламентарните изброи отново ги постави под нужния за държавна субсидия 1% от гласовете.

Току-що отминалият местен вот беше вероятно един от последните шансове на "Зелените" да докажат своята жизненост като партия. И те се погрижиха този път да успеят, концентрирайки силите и неголемите си ресурси на места, които реално биха могли да им донесат стратегически пробив. И вече имат 12 общински съветници, от които един в София, и 6 селски кметове.

С извеждането на предна линия на лице от реалния бизнес като кандидат-кмета за столицата Иван Велков и популярни фигури като музиканта Васил Гюров успяха да прекрачат и границите на екоактивисткия си имидж. Не на последно място причина за успеха им бе и кампанията за популяризирането на референдума, която пропука информационната завеса, спусната от големите партии. 

"Мисля, че предстоят интересни години за "Зелените", казва Владислав Панев, един от членовете на изпълнителния комитет на партията. Според него в осемте общини и шестте кметства, където партията е успяла, трябва да се направят няколко пилотни проекта, които да покажат на избирателите видима разлика. "В малките села около Горна Малина, където спечелихме, има много хора, които живеят в София. Ако направим добри неща там, после ще можем да разчитаме и на гласове в София", смята Панев.

Отборът на квартала се разписа

"Движение 21" също успя да премине теста на местните избори 2015 сравнително успешно. В столицата формацията на Татяна Дончева губи около 3 хил. гласа, но запазва присъствието си в процентно изражение спрямо националния вот. Най-важното обаче е, че вкарва двама общински съветници - опитния бивш финансов министър Стоян Александров и младият зам.-председател на партията инж. Симеон Славчев.

Според Славчев движението не е използвало напълно потенциала, който е имало в областните центрове, но за сметка на това е пробило в много малки и средно големи общини, където досега не е било представено. "Резултатите ни на национално ниво доказаха, че партията се движи във възходяща линия и че стратегията ни за постепенно, а не за ударно изграждане на структури по места, е правилна", коментира зам.-председателят на партията  пред "Капитал". Той посочва още, че за него най-големият успех на тези избори, извън 30-те общински съветници, е, че "Движение 21" вече е достатъчно разпознаваема политическа сила, която установените и установяващи се партии в лявото пространство няма как да игнорират. 

Наистина председателят на БСП Михаил Миков обяви, че ще търси сътрудничество на местно ниво с всички леви и патриотични формации. Въпросът е дали партии като "Движение 21" и дори АБВ, които все още трябва да доказват и собствената си идентичност,  биха предпочели сближаване със затъващата и без признаци за реформа БСП.

Vox Populi* срещу системата

"Аз... нямам думи, но всичко е такъв цирк, че защо не!?", пише потребител под видеоклипа в Youtube, в който фронтменът на групата "Хиподил" само по хавлия кани зрителите да сравнят досегашните си общински съветници с него - и съответно да гласуват за "Глас народен". Очевидно нестандартната кампания на лидерите на "Глас народен" Светослав Витков и Венци Мицов (подплатена и със субсидията от 410 хил. лв., получена след постигнатия над 1% в националния вот на последните парламентарни избори) е дала    резултат. Освен с двама съветници в София партията влиза и в общинските съвети на Русе, Благоевград и Плевен и др. - общо на десет места. "Глас народен" има изградени над 30 структури в страната, които активно работеха в последните две години. Дадохме им свобода да изберат сами какви хора да включат в листите си за местните избори, много от тях включиха кандидати от гражданска квота, обясниха в писмен отговор на въпроси на "Капитал" Витков и Мицов.

По думите им за малко повече от две години партията е преминала през 4 предизборни кампании, което има значение за сегашния успех:  "Българските граждани припознават "Глас народен" като организация, устояла на зависимост."  Интересното за партията е, че заявката й за антисистемност продължава да печели доверието на компактен, но солиден електорат. Ако лидерите й спазят обещанието си да не се коалират безпринципно в Софийския общински съвет, а работят за постигането на малки, но забележими промени, това може да се превърне в сериозен политически актив за следващи избори.

Пробивът на трите малки партии сега ще е показателен и за друго - дали в масово установилите се разноцветни общински съвети в страната (извън доминацията на ГЕРБ сред кметовете в големите градове) обявили се срещу статуквото играчи ще се възползват от неизбежната му ерозия, за да покажат, че е възможен и друг модел. Както обобщи и Симеон Славчев от "Движение 21": "Тези местни избори бяха рубиконът на българската политическа система - повече по подобен начин няма как да се провеждат избори в България. За да се върне нормалността и доверието в държавата, са необходими нестандартни и бързи мерки".

*Глас народен