Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 6 ное 2015, 17:03, 13730 прочитания

Какво му е на Софийския университет

Лошото управление и неподвижността пречат на най-голямото висше училище, а от това губят всички

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Софийският университет преди избора на нов ректор

Деканите за университета

Какво мислят ръководителите на няколко факултета на Софийския университет за необходимите реформи във висшето училище и представянето му в национален и световен план

Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм

Преподавателят от Философския факултет на СУ проф. Георги Димитров пред "Капитал"

Как Софийският университет може да излезе от блатото

Решенията започват с начина на финансиране и адекватното управление на ресурсите



Свикнали сме България да бъде на задните места във всякакви класации. Когато обаче съвсем допре дъното, започва типичното вайкане, което не води до нищо. И така до поредния провал.

Преди няколко седмици стана ясно, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ) пада под 700-то място в световната класация QS World University Rankings в сравнение с 651-во през миналите две години. СУ се нареди след държавния университет на Беларус, този на Букурещ и националния в Киев. Падането надолу в класацията не е чак толкова драстично - все пак СУ продължава да е единственият български университет в нея, остава разпознаваем на глобално ниво, и в Европа се подрежда на 299-о място. Новината обаче съвпадна с изнесените финансови данни, според които висшето училище дължи на държавата десетки милиони левове. Всичко това сякаш умишлено съвпадна с предстоящия избор на нов ректор на университета на 17 ноември. Който и от двамата кандидати да бъде избран - проф. Анастас Герджиков от Факултета по класически и нови филологии или проф. Тони Спасов от Факултета по химия и фармация, той ще трябва да се справя с проблеми на всички нива - от зле поддържаните тоалетни, през остарелите учебни програми до лошо управлявания бюджет.


От състоянието на университета губят на първо място студентите, които очакват от него нещо повече от диплома, и преподавателите, които не искат да стоят на едно място в кариерата си. Губи обаче и икономиката - от заминалите в чужбина способни студенти, повечето от които не се връщат, и от недобре квалифицираните хора, които излизат на пазара на труда. Губят българските учени, много от които са откъснати от международните си колеги. Губи и обществото - от това, че няма силна академична среда с позиции по важни въпроси, която може да е двигател за промяна.

За да се спре това пропадане, трябва много по-активна роля на академичната общност и потребителите на услугата - родители и деца и бизнес.

Как СУ попадна в блатото



На фона на кризата във висшето образование през последните години СУ продължава да се приема като последен пристан на академичността. От "най-добрия университет" обаче той все повече се превръща просто в "най-добър сред лошите". Причините Софийският университет да губи от качеството и престижа си са комплексни и натрупвани през годините. Най-общо могат да се сведат до лошо управление - както вътрешно в институцията, така и на висшето образование в България въобще. Фактът, че университетът работи на минус (с дефицит от около 6-7 млн. лв. на година и дългове към държавата около 15 млн. лв.) и не успява да печели за разлика от други, включително държавни, висши училища, показва, че нещо в системата е много сбъркано. Според д-р Георги Няголов, преподавател във Факултета по класически и нови филологии на СУ, основните фактори, довели до това състояние, са недофинансирането от страна на държавата, остарялата материална база и скъпо струващата поддръжка на сгради - паметници на културата, поддържането на обществено значими, но не масово търсени специалности, както и неефективното и разточително управление. "Мисля, че основна предпоставка за последното е липсата на прозрачност, отчетност и проследяемост на паричните потоци в общия бюджет на университета, което дава възможност за арбитрарно прехвърляне на средства между отделни пера и дейности", коментира д-р Няголов.
 
Финансовите дупки са следствие и от лошото разпределение на субсидията, която зависи само от броя студенти. Масовизацията във висшето образование по думите на Мирела Хаджиева и Добромир Добрев, експерти в управлението на европейски проекти в сферата на висшето образование, през последните 15 години снижава качеството и не носи добър резултат нито за развитие на икономиката, нито за обществото. "Масовизацията не е създадена от което и да било от висшите училища, а беше политика на държавата през последните 15 години. Висшите училища естествено се възползваха от нея", смятат те и отбелязват, че СУ всъщност не се е плъзнал по наклонената плоскост да се развива единствено чрез раздуване на приема, което се случва в много други висши училища.

Това се доказва и от факта, че дълговете на най-голямото висше училище се натрупаха основно след намаляването на държавното финансиране по време на първия кабинет "Борисов". Макар след това то да беше увеличено на база качествени критерии, дупката не беше покрита нито с допълнителни приходи, нито с намаляване на разходите. А заедно с лихвите се стигна и до колосалните суми, които изтекоха в медиите този месец. Проблем е и липсата на отчетност - прикрити зад аргумента за академична автономия, висшите училища не позволяват контрол от страна на държавата, макар субсидията им да идва от държавния бюджет. "Софийският университет е консуматор на огромен обществен ресурс без ангажимент да дава обществено полезен резултат, поради което няма механизми, които да принуждават ректори и декани към отговорност към усвояването на този ресурс по ефективен начин съобразно обществените потребности", категоричен е социологът проф. Георги Димитров, който от години изследва проблемите на образованието (интервю с него можете да прочетете тук). Грешните финансови стимули се предават и надолу към преподавателите, чиято работа не се оценява адекватно и възнагражденията им не зависят от обективни критерии.



В своя статия в "Дневник" образователния експерт Юлиан Попов засяга и друг важен аспект - Софийският университет отказва да признае това, че не се намира в конкурентна действителност. "За да може СУ да спечели елитни студенти, магистранти и докторанти, той трябва да им предложи нещо, което Берлинският, Мадридският или Парижкият университет не могат да им предложат", пише Юлиан Попов и допълва, че това се отнася и за привличането на добри преподаватели.

Част от проблема се корени в Закона за висшето образование, който разпределя лошо отговорностите при управлението на държавните висши училища. От една страна, ректорът единствен носи отговорност, макар да няма как да е експерт по всички въпроси и да може да управлява адекватно както академичната, така и финансово-стопанската страна. Освен до дупки в управлението тези правила водят и дотам в някои висши училища ректорите да са свикнали да бъдат "абсолютни господари", по думите на човек от системата. От друга страна обаче, ректорът е зависим от Академичния съвет, който взима решенията, и дори да има прогресивни идеи за развитието на университета, те могат да бъдат спрени от другия орган. Университетските настоятелства, които в други държави играят ключова роля, в България са с декоративна функция. Затова и група преподаватели, които започнаха дискусия около проблемите на университета преди избора на нов ректор, поставят като спешно искане разработването и приемането на модел за нов тип управление на СУ. Той обаче няма как да не мине и през законодателни промени, за които ще е нужда силна воля от управляващите.   

От лошото управление следват и други, на пръв поглед маловажни, но ключови за студентите и преподаватели, последици. Като огромната бюрократична машина например, която изяжда време и нерви. Физикът д-р Генко Генов, който завършва СУ, а в момента е изследовател в Техническия университет в Дармщат, посочва неефективността в работата на част от служителите като една от основните разлики между България и чужбина. "Във Физически факултет например чакахме съответният домакин да смени дръжката на вратата на стаята ни шест месеца след официална заявка, за която трябваха доклади и няколко подписа, след което си я сменихме сами", разказва той. Електронната система за управление пък в малкото случаи, в които се използва, върви в пакет с писане и на хартия. Проф. Майя Грекова от катедрата "Социология" дава пример в своя статия в "Дневник" с нанасянето на оценки - освен в е-системата те трябва да отидат и в хартиен протокол (отделен от този, който може да се разпечата от системата), както и в т.нар. главна книга и в студентските книжки. Не е трудно човек да се досети, че този абсурд има своето логично решение в използването на съвременни технологии. (Някои идеи за решения на проблемите на СУ можете да прочетете в този текст.)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1198 прочитания

Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума

НАП претендира за вземане от 135 хил. лв., а причината е ползван данъчен кредит за ремонт на имота

27 май 2020, 2040 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как Софийският университет може да излезе от блатото

Решенията започват с начина на финансиране и адекватното управление на ресурсите

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10