Какво му е на Софийския университет

Свикнали сме България да бъде на задните места във всякакви класации. Когато обаче съвсем допре дъното, започва типичното вайкане, което не води до нищо. И така до поредния провал.

Преди няколко седмици стана ясно, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ) пада под 700-то място в световната класация QS World University Rankings в сравнение с 651-во през миналите две години. СУ се нареди след държавния университет на Беларус, този на Букурещ и националния в Киев. Падането надолу в класацията не е чак толкова драстично - все пак СУ продължава да е единственият български университет в нея, остава разпознаваем на глобално ниво, и в Европа се подрежда на 299-о място. Новината обаче съвпадна с изнесените финансови данни, според които висшето училище дължи на държавата десетки милиони левове. Всичко това сякаш умишлено съвпадна с предстоящия избор на нов ректор на университета на 17 ноември. Който и от двамата кандидати да бъде избран - проф. Анастас Герджиков от Факултета по класически и нови филологии или проф. Тони Спасов от Факултета по химия и фармация, той ще трябва да се справя с проблеми на всички нива - от зле поддържаните тоалетни, през остарелите учебни програми до лошо управлявания бюджет.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От състоянието на университета губят на първо място студентите, които очакват от него нещо повече от диплома, и преподавателите, които не искат да стоят на едно място в кариерата си. Губи обаче и икономиката - от заминалите в чужбина способни студенти, повечето от които не се връщат, и от недобре квалифицираните хора, които излизат на пазара на труда. Губят българските учени, много от които са откъснати от международните си колеги. Губи и обществото - от това, че няма силна академична среда с позиции по важни въпроси, която може да е двигател за промяна.

За да се спре това пропадане, трябва много по-активна роля на академичната общност и потребителите на услугата - родители и деца и бизнес.

Как СУ попадна в блатото



На фона на кризата във висшето образование през последните години СУ продължава да се приема като последен пристан на академичността. От "най-добрия университет" обаче той все повече се превръща просто в "най-добър сред лошите". Причините Софийският университет да губи от качеството и престижа си са комплексни и натрупвани през годините. Най-общо могат да се сведат до лошо управление - както вътрешно в институцията, така и на висшето образование в България въобще. Фактът, че университетът работи на минус (с дефицит от около 6-7 млн. лв. на година и дългове към държавата около 15 млн. лв.) и не успява да печели за разлика от други, включително държавни, висши училища, показва, че нещо в системата е много сбъркано. Според д-р Георги Няголов, преподавател във Факултета по класически и нови филологии на СУ, основните фактори, довели до това състояние, са недофинансирането от страна на държавата, остарялата материална база и скъпо струващата поддръжка на сгради - паметници на културата, поддържането на обществено значими, но не масово търсени специалности, както и неефективното и разточително управление. "Мисля, че основна предпоставка за последното е липсата на прозрачност, отчетност и проследяемост на паричните потоци в общия бюджет на университета, което дава възможност за арбитрарно прехвърляне на средства между отделни пера и дейности", коментира д-р Няголов.
 
Финансовите дупки са следствие и от лошото разпределение на субсидията, която зависи само от броя студенти. Масовизацията във висшето образование по думите на Мирела Хаджиева и Добромир Добрев, експерти в управлението на европейски проекти в сферата на висшето образование, през последните 15 години снижава качеството и не носи добър резултат нито за развитие на икономиката, нито за обществото. "Масовизацията не е създадена от което и да било от висшите училища, а беше политика на държавата през последните 15 години. Висшите училища естествено се възползваха от нея", смятат те и отбелязват, че СУ всъщност не се е плъзнал по наклонената плоскост да се развива единствено чрез раздуване на приема, което се случва в много други висши училища.

Това се доказва и от факта, че дълговете на най-голямото висше училище се натрупаха основно след намаляването на държавното финансиране по време на първия кабинет "Борисов". Макар след това то да беше увеличено на база качествени критерии, дупката не беше покрита нито с допълнителни приходи, нито с намаляване на разходите. А заедно с лихвите се стигна и до колосалните суми, които изтекоха в медиите този месец. Проблем е и липсата на отчетност - прикрити зад аргумента за академична автономия, висшите училища не позволяват контрол от страна на държавата, макар субсидията им да идва от държавния бюджет. "Софийският университет е консуматор на огромен обществен ресурс без ангажимент да дава обществено полезен резултат, поради което няма механизми, които да принуждават ректори и декани към отговорност към усвояването на този ресурс по ефективен начин съобразно обществените потребности", категоричен е социологът проф. Георги Димитров, който от години изследва проблемите на образованието (интервю с него можете да прочетете тук). Грешните финансови стимули се предават и надолу към преподавателите, чиято работа не се оценява адекватно и възнагражденията им не зависят от обективни критерии.



В своя статия в "Дневник" образователния експерт Юлиан Попов засяга и друг важен аспект - Софийският университет отказва да признае това, че не се намира в конкурентна действителност. "За да може СУ да спечели елитни студенти, магистранти и докторанти, той трябва да им предложи нещо, което Берлинският, Мадридският или Парижкият университет не могат да им предложат", пише Юлиан Попов и допълва, че това се отнася и за привличането на добри преподаватели.

Част от проблема се корени в Закона за висшето образование, който разпределя лошо отговорностите при управлението на държавните висши училища. От една страна, ректорът единствен носи отговорност, макар да няма как да е експерт по всички въпроси и да може да управлява адекватно както академичната, така и финансово-стопанската страна. Освен до дупки в управлението тези правила водят и дотам в някои висши училища ректорите да са свикнали да бъдат "абсолютни господари", по думите на човек от системата. От друга страна обаче, ректорът е зависим от Академичния съвет, който взима решенията, и дори да има прогресивни идеи за развитието на университета, те могат да бъдат спрени от другия орган. Университетските настоятелства, които в други държави играят ключова роля, в България са с декоративна функция. Затова и група преподаватели, които започнаха дискусия около проблемите на университета преди избора на нов ректор, поставят като спешно искане разработването и приемането на модел за нов тип управление на СУ. Той обаче няма как да не мине и през законодателни промени, за които ще е нужда силна воля от управляващите.   

От лошото управление следват и други, на пръв поглед маловажни, но ключови за студентите и преподаватели, последици. Като огромната бюрократична машина например, която изяжда време и нерви. Физикът д-р Генко Генов, който завършва СУ, а в момента е изследовател в Техническия университет в Дармщат, посочва неефективността в работата на част от служителите като една от основните разлики между България и чужбина. "Във Физически факултет например чакахме съответният домакин да смени дръжката на вратата на стаята ни шест месеца след официална заявка, за която трябваха доклади и няколко подписа, след което си я сменихме сами", разказва той. Електронната система за управление пък в малкото случаи, в които се използва, върви в пакет с писане и на хартия. Проф. Майя Грекова от катедрата "Социология" дава пример в своя статия в "Дневник" с нанасянето на оценки - освен в е-системата те трябва да отидат и в хартиен протокол (отделен от този, който може да се разпечата от системата), както и в т.нар. главна книга и в студентските книжки. Не е трудно човек да се досети, че този абсурд има своето логично решение в използването на съвременни технологии. (Някои идеи за решения на проблемите на СУ можете да прочетете в този текст.)

• 1
• 2
• Следваща страница » "Защо имаме нужда от силен университет"