Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 ное 2015, 17:03, 4497 прочитания

Как Софийският университет може да излезе от блатото

Решенията започват с начина на финансиране и адекватното управление на ресурсите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Софийският университет преди избора на нов ректор

Какво му е на Софийския университет

Лошото управление и неподвижността пречат на най-голямото висше училище, а от това губят всички

Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм

Преподавателят от Философския факултет на СУ проф. Георги Димитров пред "Капитал"

Деканите за университета

Какво мислят ръководителите на няколко факултета на Софийския университет за необходимите реформи във висшето училище и представянето му в национален и световен план

Въпреки кризите, които дългогодишното лошо управление - както вътре във висшето училище, така и на цялата система, предизвика, Софийският университет продължава да има потенциал. Рейтинговата система показва, че в България той взима кандидат-студентите с най-високи дипломи за средно образование, има научни изследвания на световно ниво, а абсолвентите от повечето му специалности намират добра професионална реализация. За да използва този потенциал обаче, университетът спешно се нуждае от няколко ключови реформи.

Промяна на начина на финансиране


В момента основният критерий за финансиране на държавните университети е броят студенти. В тази среда, ако иска да реши финансовите си проблеми, СУ би могъл да отвори още по-широко входа и да навакса с бюджета си, за сметка обаче на качество. Може и да не си личи публично, но той не е избрал този подход. Доказателство е броят студенти в най-масовото в България професионално направление - икономика. Докато в СУ през миналата академична година са се обучавали 256 бъдещи икономисти, в УНСС те са 16 743, а в Стопанската академия в Свищов - 9753.

За да може качеството да е водещ принцип в обучението, то трябва да е такъв и при финансирането. Например научните публикации също не носят пари на университета и преподавателите не получават стимули да инвестират време и усилия в тях. В момента парламентът гледа поправки в закона за висшето образование, които трябва да увеличат тежестта на качествените фактори при разпределянето на държавната субсидия до 60%. Ако тази идея се изпълни, както трябва, това може да е сериозна мотивация за добрите висши училища. Свършената работа би трябвало да е и логичният критерий при възнаграждението на преподавателите.

В момента в СУ съществува периодична атестация, но тя е проформа и няма ефект върху мотивацията им. Едновременно с това заплащането на преподавателите в СУ е едно от най-ниските дори сред останалите държавни университети. "СУ като работодател реално отчита преподавателската работа на базата на аудиторна заетост", казва д-р Георги Няголов от Факултета по класически и нови филологии и уточнява, че всеки преподавател взима заплатата си в замяна на задължението да влезе в час 9 пъти през всяка седмица от семестър, ако води семинарни занятия, и 5 пъти, ако чете лекции. Много преподаватели имат много по-голям хорариум, но допълнително (и то не особено щедро) могат да се заплащат само часовете в магистърски програми. "Това положение означава, че за да се издържат, преподавателите трябва да работят и извън СУ, понякога на още няколко места", заключва д-р Няголов, което пък води до по-малка ангажираност в университета. "Настоящата система поставя на равно ниво колеги, значително различаващи се по отношение както на преподавателска натовареност, така и на научни занимания", коментира и д-р Вяра Калфина от Философския факултет. Според нея е необходимо да се уточнят критерии за качество и да се въведе диференцирано заплащане според научната и преподавателската активност.



Физикът Генко Генов добавя, че привличането и запазването на качествени учени и преподаватели, включително чужденци и българи, учили и специализирали в чужбина, може да стане освен чрез подходящи финансови стимули и възможности за научна работа, и през добре подготвена администрация, която да им е в помощ при кандидатстването за проекти например. "Важно е да се стимулират завършващите докторанти да правят постдокторантура в чужбина след завършване, а не веднага да заемат постоянни позиции като главни асистенти", смята още д-р Генов, защото така те могат да подобрят квалификацията си, да създават контакти с научни групи и да пренесат опит в България

"Трябва да търсим начин да печелим чрез нашата дейност", смята доц. Александър Николов от Историческия факултет. Той дава пример с въвеждането на програми на английски език, както и на възможност университетите да могат да създават фирми и през тях да предлагат продуктите си, за което обаче е нужна законова промяна. В момента освен това дори и факултетът да има някакъв приход, много малка част от него отива за съответното звено. Университетът трябва да се научи и да рекламира както образователните си програми, така и научните си продукции.

Адекватно финансово-стопанско управление

Дори и да се промени начинът на субсидиране на висшето образование, финансовата криза няма да може да се преодолее без нов модел на управление на университета. Група преподаватели от различни факултети на СУ, които инициираха дискусия каква реформа е необходима, настояват за разделяне на административния и финансовия мениджмънт от управлението на научните и образователните процеси и въвеждане на нова мениджърска длъжност. Това трябва да мине през промяна на Закона за висшето образование, който в момента делегира цялата отговорност на ректора.

Трябва да се установят реалните приходи и разходи на университета, а след това и да се оптимизират, включително с намаляване броя на новоприетите студенти, смята проф. Панайот Карагьозов, доскоро декан на Факултета по славянски филологии. Колегата му от Геолого-географския факултет доц. Филип Мачев допълва, че спешно е необходима "реорганизация на централната администрация, която е раздута като балона на Баумгартнер и много често е тромава и нискоефективна". Освен това има нужда от контрол над фирмите доставчици по обществените поръчки, чиито доставки често не отговарят на договорените в търга, смята доц. Мачев. (Преди избора на нов ректор "Капитал" изпрати въпроси до деканите на всички факултети на СУ за това кои са необходимите реформи и как се развива обучението в техните звена. Мненията на всички отговорили можете да прочетете в този текст.)

Нови учебни програми

"Задължителна е промяната на учебните планове, които са правени с идеята да се осигурят достатъчно часове на щатните и хоноруваните преподаватели", категоричен е проф. Димитър Денков, декан на Философския факултет. Проф. Панайот Карагьозов също отбелязва, че бакалавърските и магистърските програми трябва да са съобразени с нуждите на студентите и пазара, а не с наличния преподавателски състав. Важна роля тук играе и бизнесът, който трябва да участва по-активно в практическата подготовка на студентите и докторантите.

Време е Софийският университет да разпознае електронното и дистанционното обучение. Вече дори най-престижните висши училища по света предлагат онлайн курсове, някои от които безплатно, а интересът към такива нараства постоянно. Това е начин университетът да влезе и на полето на ученето през целия живот и да разшири целевата си група от обучавани.

Администрация, която помага, а не пречи

"Всички тези студентски книжки, протоколи, книги, цялата тази бумащина прави СУ да прилича на картина на австро-унгарска бюрократична машина, някаква гигантска митница в Средна Европа, нещо като машина за наказания по Кафка", написа преди няколко седмици в "Дневник" д-р Стефан Попов, директор на фондация "РискМонитор" и преподавател в СУ. И допълни: "Ако се съберат часовете пропиляно време по този процедурен ред, убеден съм, че ще се получи ресурс за още един университет." На фона на съвременните технологии административните процеси в най-голямото висше училище наистина звучат абсурдно. В университета съществува система за управление на студентската информация (СУСИ), но тя се използва рядко, при това само като допълнение към хартиените процедури. Макар на пръв поглед да изглежда като второстепенен проблем, сблъсъкът с тези неуредици пречи както на преподавателите, така и на студентите, които, вместо да влагат усилията си в академични дейности, попълват формуляри. Затова работещата администрацията може да направи престоя им в университета значително по-лек.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска 3 Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска

И още: Петролът продължава да се срива, срокът за чакалнята на еврозоната за България се изтегля за следващата година, а кабинетът обсъжда актуализация на бюджета

30 мар 2020, 2444 прочитания

Във вторник изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево Във вторник изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево

Той предвижда застрояване на нови 835 декара в парк "Странджа", от които 678 декара са по крайбрежието

30 мар 2020, 854 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво му е на Софийския университет

Лошото управление и неподвижността пречат на най-голямото висше училище, а от това губят всички

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10