Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм

Според проф. Димитров най-спешният проблем е механизмът на управление на СУ

Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм

Преподавателят от Философския факултет на СУ проф. Георги Димитров пред "Капитал"

Люба Йорданова
21197 прочитания

Според проф. Димитров най-спешният проблем е механизмът на управление на СУ

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Профил



Георги Димитров е професор по социология, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Бил е заместник-декан на факултета, основател е на специалност европеистика. Специализирал е в САЩ, Германия, Холандия, Ирландия и Белгия. Изследва отдавна проблемите на образованието, автор е на публикациите "Политики за наука в Софийския университет" и "Корупцията във висшето образование отвъд подкупите". Член е на редколегията на международното списание Journal of Social Science Education. През 2014 г. печели награда "Питагор" за социални и хуманитарни науки.

Наскоро стана ясно, че Софийският университет пада в класацията QS World University Rankings, а дълговете му към държавата са десетки милиони. Защо според вас се стигна дотук?

На първо място, защото висшето образование у нас е последният бастион на непокътнатия социализъм. Софийският университет е консуматор на огромен обществен ресурс без ангажимент да дава обществено полезен резултат, поради което няма механизми, които да принуждават ректори и декани към отговорност към усвояването на този ресурс по ефективен начин съобразно обществените потребности. В това отношение СУ не е много по-различен от останалите университети, но поради изначалната му извисеност над тях, традиционен публичен престиж и голямо число способни преподаватели беше възможно процесите на загниване да остават скрити, старателно прикривани много дълго, поне от времето на Биолчев [Боян Биолчев, ректор на СУ в периода 1999 - 2007 г. - бел. ред.] насам. Така загубата на жизнеспособност навлезе много надълбоко, а същевременно се поддържаше илюзията, че ще може да се продължава и занапред, както е било преди, просто "защото винаги така е било".

Управленските грешки и злоупотреби с власт са само логично и поради това масово следствие на законово гарантираната безотговорност в управлението на университетите. Само че кризисното финансово положение е само видимата, материална страна на същинския проблем. А той е, че висшето образование у нас загуби качеството си, защото четвърт век се провежда преднамерена политика за поддръжка на системата за висше образование в явен и пряк разрез с обществените интереси. Нима не е очевадно, че е обществено вредно да се финансира "държавна поръчка" за студентски прием, който е по-голям от броя на завършващите средно образование? Нито формалната акредитация на университетите, нито още по-формалната атестация на преподавателите (да не говорим изобщо за съществуващите само на хартия центрове за управление на качеството и проучвания на студентското мнение за удовлетвореност от учебния процес) не промениха системата, защото не промениха институционалната връзка държавно финансиране - университетска безотговорност.

Кои са най-спешните проблеми на университета, с които бъдещото ръководство трябва да се заеме?

Малко, но важни неща – наплив от кандидат-студенти, измежду които университетът може да избере само най-способните, наплив от способни млади преподаватели от цял свят, които са в остра конкуренция за всяко свободно място, институционална среда, която стимулира отличието и насърчава академичния състав да го постига, включително рутинно освобождавайки се от губещите в надпреварата. Научната дейност да е основен ангажимент на обучаващите, които въвличат в нея и студентите си, научната експертиза на тези академични преподаватели да е високо ценена от професионалните общности и широката общественост и поради това да е търсена за решаване на всякакви публични проблеми. Което и води до първите два наплива. С други думи, добрият университет сам поддържа своето развитие, защото поддържа устойчиви и гъвкави механизми за качество на своето управление.

Профил



Георги Димитров е професор по социология, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Бил е заместник-декан на факултета, основател е на специалност европеистика. Специализирал е в САЩ, Германия, Холандия, Ирландия и Белгия. Изследва отдавна проблемите на образованието, автор е на публикациите "Политики за наука в Софийския университет" и "Корупцията във висшето образование отвъд подкупите". Член е на редколегията на международното списание Journal of Social Science Education. През 2014 г. печели награда "Питагор" за социални и хуманитарни науки.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    sasa78 avatar :-P
    alex dimitrov

    СУ ми напомня за невидимият университет в Анкх-Морпорк. Традицията не бива да се нарушава!

  • 2
    kihano avatar :-|
    kihano

    Като видя такова заглавие и ми е ясно какви глупости следват. Чудя се докога ще се изполват пълни алогизми за да се разваля работещото и да се прави неработещо с аргументи за модернизация и освобождаване от социализма.
    Нека припомним, че по време на социализма имаше както висше така и средно образование и ако СУ беше "бастион на непокътнатия социализъм" щяхме да имаме поне един свестен университет. Но за съжаление не е. Безумните реформи засегнаха и него. Но какво от това, кариеристи като този са готови на още безумни реформи, стига да постигнат повишение. Затова и говорят в политкоректни термини.

  • 3
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    Доброто образование изисква малко обучаеми и високи такси. За социално слабите - стипендии на конкурентна основа. Тогава всички ще бъдат мотивирани да се състезават, да подобряват качеството на обучение и да създават среда, мотивираща към високи резултати. Студентите трябва да имат право на избор на преподаватели по едни и същи дисциплини, а преподавателите да бъдат оценявани на база на изследвания, публикувани в международни издания с импакт фактор, а не преписани учебници.

  • 4
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Основният проблем на висшето ни образование днес е огромен излишък от преподаватели. Това не е вина, а инерция на годините, когато системата на висше образование се развиваше, населението нарастваше, интересът към науката се отплащаше.

    Днес този преподавателски състав е принуден да се изхранва като продава дипломи. Не директно, а срещу такси и няколко години време всеки получава такава. Студентите са малко, преподавателите/университетите - много, съответно цената на дипломите пада, за качество на образованието не може да се говори.

    Изходът от тази изкривена система е тъжен - да се пенсионира тази генерация преподаватели, броят има да се сведе до необходимото и да влезе в равновесие с броя на студентите. Е те тогава ....

  • 5
    proza avatar :-|
    proza

    Университет, в който критерий за добрата подготовка на кандидат студента е добрата памет за зазубряне на написани от други хора литературни теми, няма бъдеще. Едни и същи теми по литература се въртят десетилетия наред и едни и същи преподаватели направиха пари от тези теми. Няма ли някакъв полъх на новаторство да навлезе в тази закостеняла и мухлясала атмосфера?

  • 6
    antikommunist avatar :-?
    antikommunist

    [quote#3:"lefkovitz"]Доброто образование изисква малко обучаеми и високи такси. За социално слабите - стипендии на конкурентна основа. Тогава всички ще бъдат мотивирани да се състезават[/quote]
    Или пък няма и да си помислят да се състезават ей така за спорта, а директно ще се запишат в някой в немски, я френски, я австрийски, я шведски университет, където нито има такси, нито трябва да се правят на велики на несъществуващите приемни изпити и за сметка на това получават образование на изключително високо ниво, каквото в България няма как да се постигне. Някак си всички бягат от централната тема, а тя е че за разлика от соца, когато СУ нямаше как да го надскочиш освен ако не си номенклатура да те пратят в Москва или с много късмет, успех или пък пак номенклатура в ГДР. Днес сме в отворен свят в обединена Европа и СУ както и всички други университети са в пряка конкуренция както за студентите така и за преподавателите с всеки друг европейски и световен университет. И това е резковничето: какво може СУ да предложи каквото университетите в Англия, Франция, Германия или САЩ не могат...

  • 7
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    публикации,научна дейност,простотии,като най важната от тях-социолог от катедрата към Философския факултет да бъде избран не знам къде си-демек става дума за Онуфрито от картинката......
    Алооо,господин доцент,май френд,кораба майка няма връзка с планетата земя-ЕЙ ТОВА ВИ Е ПРОБЛЕМА.
    САМО НОМЕНКЛАТУРАТА В ПАРТИЙНИТЕ ДОМОВЕ БЕШЕ ПО БЕЗПОЛЕЗНА ОТ ВАС.
    Ква философия кви 17% бе пич?
    Едно време са учили Платон и Аристотел щото е нямало кво друго да се учи.
    Не ме контрирай само че и в наши дни в Кембридж и Оксфорд я учат по 100 семестъра и до ден днешен.Те там подготвят бъдещи членове на британския парламент.
    Ама кажи ми бате ти в СУ-то кого и за къде го подготвяш?
    Бъдещи учителки по философия за училищата в Левуново и Драгижево ли?
    Те май казаха обаче че тая учебна дисциплина май ще я закриват...(те и училищата в горепосочените населени места май ще ги закриват)........

  • 8
    varov avatar :-|
    Сашо Варов

    Този човек ме е научил на мноооооого. Нямам добро мнение за СУ, но ценя високо, това, което получих/взех там. Половината от полезността ми да даде именно Георги Димитров. Другата условна половина, бих разделил между още няколко невероятни преподаватели. Което те направиха за мен, беше Въпреки СУ.

    Още едно впечатление за Георги Димитров, развито в годините. Не се появява често в медиите, но когато това се случи, тезите му са брилянтни и често, "изпреварили времето си". Демек, истински социолог, успяващ да види неща, преди да са станали обществена очевидност. Виждам как често това води до неприемане и неглижиране. Язък.

  • 9
    nodjinn avatar :-|
    nodjinn

    Майка ми работи в СУ ... е няма такава гнусотия. Тя работи, преподава от сърце (твърдя го, така е възпитана), но това не се цени. Като не си част от армията на скатаващите се муфти в техния факултет, ставаш малко враг. Такава гнусотия, такива змийски интриги, които са до такава степен недостойни за висше учебно заведение, за хора на науката. Скъпи машини, спечелени по проекти, оставени да гният, щото "той кво си мисли трябва да даде услуга ако ше му дам да го ползва амаха", (знам лично за машина от половин милион непипната от 5 (!!) години, щото не се е появил случай да бъде изтъргувано ползването й срещу нещо добро, а е единствена в България!), отношения като "ами статията ви е много хубава, ама тая с която сте работили ние я мразим - махнете я и сложете един човек на професора тука като съавтор" ... същото е в БАН.
    Абсолютно позорно. Недостойно, гнусно, низко ... как могат да работят в такава среда?

  • 10
    dove80 avatar :-|
    dove80

    Куцо, сакато и рогато взе да влиза във висшите учебни завдение само за едната диплома защото родителите искат да се хвалят с чедото, че има висше образование. Всяка година ВУЗ-овете бълват вишисти което БИ трябвало да е един критерии за доста виско интелектуално равнище и някакви достижения в доста отрасли. Но, за съжаление се отчита тъкмо обратното следствие на незаинтересоваността от една страна на бизнеса и от друга страна на завършилите. За мене това е пилееле на държавна пара /става дума за държавна поръчка/. Отдавна трябваше да се разбере, че приема да се осъществява според ПОТРЕБНОСТИТЕ на държавата - хем ще има заинтерсованост в учението и поготовката, хем ще има и качествена подготовка и база.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK