С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 6 ное 2015, 17:03, 20611 прочитания

Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм

Преподавателят от Философския факултет на СУ проф. Георги Димитров пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Софийският университет преди избора на нов ректор

Как Софийският университет може да излезе от блатото

Решенията започват с начина на финансиране и адекватното управление на ресурсите

Какво му е на Софийския университет

Лошото управление и неподвижността пречат на най-голямото висше училище, а от това губят всички

Деканите за университета

Какво мислят ръководителите на няколко факултета на Софийския университет за необходимите реформи във висшето училище и представянето му в национален и световен план

Профил

Георги Димитров е професор по социология, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Бил е заместник-декан на факултета, основател е на специалност европеистика. Специализирал е в САЩ, Германия, Холандия, Ирландия и Белгия. Изследва отдавна проблемите на образованието, автор е на публикациите "Политики за наука в Софийския университет" и "Корупцията във висшето образование отвъд подкупите". Член е на редколегията на международното списание Journal of Social Science Education. През 2014 г. печели награда "Питагор" за социални и хуманитарни науки.
Наскоро стана ясно, че Софийският университет пада в класацията QS World University Rankings, а дълговете му към държавата са десетки милиони. Защо според вас се стигна дотук?

На първо място, защото висшето образование у нас е последният бастион на непокътнатия социализъм. Софийският университет е консуматор на огромен обществен ресурс без ангажимент да дава обществено полезен резултат, поради което няма механизми, които да принуждават ректори и декани към отговорност към усвояването на този ресурс по ефективен начин съобразно обществените потребности. В това отношение СУ не е много по-различен от останалите университети, но поради изначалната му извисеност над тях, традиционен публичен престиж и голямо число способни преподаватели беше възможно процесите на загниване да остават скрити, старателно прикривани много дълго, поне от времето на Биолчев [Боян Биолчев, ректор на СУ в периода 1999 - 2007 г. - бел. ред.] насам. Така загубата на жизнеспособност навлезе много надълбоко, а същевременно се поддържаше илюзията, че ще може да се продължава и занапред, както е било преди, просто "защото винаги така е било".


Управленските грешки и злоупотреби с власт са само логично и поради това масово следствие на законово гарантираната безотговорност в управлението на университетите. Само че кризисното финансово положение е само видимата, материална страна на същинския проблем. А той е, че висшето образование у нас загуби качеството си, защото четвърт век се провежда преднамерена политика за поддръжка на системата за висше образование в явен и пряк разрез с обществените интереси. Нима не е очевадно, че е обществено вредно да се финансира "държавна поръчка" за студентски прием, който е по-голям от броя на завършващите средно образование? Нито формалната акредитация на университетите, нито още по-формалната атестация на преподавателите (да не говорим изобщо за съществуващите само на хартия центрове за управление на качеството и проучвания на студентското мнение за удовлетвореност от учебния процес) не промениха системата, защото не промениха институционалната връзка държавно финансиране - университетска безотговорност.

Кои са най-спешните проблеми на университета, с които бъдещото ръководство трябва да се заеме?

Ако забравим за тежкото бреме на държавната политика, най-спешният проблем е механизмът на управление на СУ, защото качеството на всяка публична дейност зависи на първо място от качеството на нейното управление. Ако позволите да се пошегувам: да би апостол Павел бил избран за ректор, предвид неговата изначална богоизбраност, бих му препоръчал следният инструмент, с който да преодолее институционалния дефицит на отговорно управление – за да се осигури устойчив процес към подобряване на състоянието на университета, насочените към реформи управленски решения трябва да са прозрачни, а това предполага да бъдат постоянен обект на мониторинг от академично колегиално тяло в примерен състав: член на Контролния съвет на СУ, член на Студентския съвет на СУ, социолог от катедрата към Философския факултет, избрана от ректора централна медия, а също и други членове, посочени от ректора.
 
Какво трябва да се промени в работата на самите преподаватели, за да се вдигне качеството на университета?



Не в работата на преподавателите, а в тяхната институционална среда трябва да се направи радикална промяна – от университетския преподавател е нормално да се очаква да постига конкретни, качествени резултати – възпитаници, които си намират бързо и добра платена работа по специалността, професионално издържани магистърски тези, защитени докторати, международно видими научни публикации, реализирани проекти с установими, а не предполагаеми резултати. А това означава, че всички тези резултати решително ще покажат различието в компетентността и способностите на преподавателите. Но най-важното е, че институционалната среда следва да стимулира – на първо място чрез остойностяване, не само със заплата, но и със собствено академични знаци на престиж – стремеж към върхова изява. Възнаграждението трябва да е в съответствие с количеството и качеството на труда и равната заплата да се полага само за равен труд. За тази цел деканите трябва да допуснат резултатите от атестациите да се използват за реална диференциация на академичния състав.

Как според вас СУ може да стане конкурентоспособен поне на европейско ниво?

Този път се шегувате – как според вас Делян Пеевски може да стане светец? Може и да е хипотетично възможно, но в обозримо бъдеще е твърде малко вероятно. Дайте на първо време да го възвърнем само към здравословен начин на живот.

Какво губим от това, че нямаме добър български университет, който да се конкурира на световно ниво?

Да сте видели икономическият факултет да прави периодично публични анализи на икономическите процеси? Или позиция на правния факултет по проблема за правната реформа, на педагогическите – за образователната, и т.н.? Виждате ли каквито и да било прояви на връзка между университетския и обществения живот, без да броим студентската стачка отпреди две години? А след това се чудим защо университетите са само на държавна издръжка и бизнесът като цяло не проявява интерес да установява връзка с тях. И просто се примиряваме, че най-перспективните кандидат-студенти просто не си правят труда да си подадат документи в български университет. Проучване на наш колега показа, че за последните 12 години във Философския факултет, който все пак е между доста добрите в СУ, всяка година броят на кандидат-студентите намалява с около 15-17 на сто в сравнение с предходната година. С прецизен статистически апарат е доказано, че е налице устойчив тренд, а най-просто казано, това означава, че причината на този спад е вътре във факултета, а не във външните обстоятелства. Тоест изчезването на студентите ще продължи, ако не се промени качеството на академичния живот.

Какво означава добър университет?

Малко, но важни неща – наплив от кандидат-студенти, измежду които университетът може да избере само най-способните, наплив от способни млади преподаватели от цял свят, които са в остра конкуренция за всяко свободно място, институционална среда, която стимулира отличието и насърчава академичния състав да го постига, включително рутинно освобождавайки се от губещите в надпреварата. Научната дейност да е основен ангажимент на обучаващите, които въвличат в нея и студентите си, научната експертиза на тези академични преподаватели да е високо ценена от професионалните общности и широката общественост и поради това да е търсена за решаване на всякакви публични проблеми. Което и води до първите два наплива. С други думи, добрият университет сам поддържа своето развитие, защото поддържа устойчиви и гъвкави механизми за качество на своето управление.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми

Таен Не!Messenger чат

22 ное 2019, 972 прочитания

Танцът на Цацаров с корупцията - хронология Танцът на Цацаров с корупцията - хронология

Какво направи бъдещият председател на антикорупционната комисия, докато беше седем години главен прокурор

22 ное 2019, 473 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво му е на Софийския университет

Лошото управление и неподвижността пречат на най-голямото висше училище, а от това губят всички

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

Юта: непознатата земя

Щатът, основан от мормонски първозаселници през 1847 г., е определен като номер едно по условия за предприемачество

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10