Има ли шанс българка да оглави ООН?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли шанс българка да оглави ООН?

Има ли шанс българка да оглави ООН?

Да, но правителството трябва да каже официалната си номинация скоро

Алексей Лазаров
6516 прочитания

© Reuters


Две публикации в европейски медии тази седмица извадиха на повърхността един важен за България въпрос, за който много се говори в тесния кръг на висшата държавна администрация и дипломация, но публично засега има само мълчание или най-много недомлъвки - кого ще подкрепи България в процедурата по избор за нов генерален секретар на ООН.

В момента все повече дипломатически източници намекват, че кандидатурата на Ирина Бокова има все-малки шансове да получи одобрението на всички държави от Съвета за сигурност. В същото време еврокомисаря Кристалина Георгиева е споменавана като кандидатура, която е "възможно" да постигне успех. В следващите месеци българското правителство трябва да се определи зад коя от двете ще застане. Колкото повече се отлага това решение, толкова по-малко време остава на която и да е от претендентките да развие официална кампания.

Тази седмица внимание към темата насочи сайтът за европейска политика Euractiv, където за пръв път се появи категорично твърдение, че Кристалина Георгиева ще се кандидатира за генерален секретар на ООН. То се базира на отговора, който изданието е получило от говорителя на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. На въпрос дали Кристалина Георгиева е информирала шефа на ЕК за намеренията си, говорителят казва, че възможността този въпрос да бъде поставен е обсъдена, но за момента заместник-председателката Георгиева е фокусирана върху сегашната си работа. В същото време от кабинета на Юнкер дават знак, че тя би имала неговата подкрепа: "Председателят изпитва голямо уважение към международния опит, способностите й да преговаря и огромния работен капацитет на г-жа Георгиева, която дава на председателя безценна подкрепа в управлението на комисията в тези предизвикателни времена."

На следващия ден подобна публикация се появи и в европейската версия на американското издание Politico. "Много съм поласкана, че името ми се споменава, но аз имам работа, която изисква цялото ми внимание и аз я върша", казва Кристалина Георгиева пред медиата. В същата посока беше и официалното й изявление за "Капитал" неотдавна. От офиса й подчертаха, че тя остава фокусирана върху настоящата си работа и посочиха, че кандидатурата за генерален секретар на ООН е "въпрос за българското правителство". Георгиева обаче е водила разговор с Жан-Клод Юнкер по темата, потвърдиха от кабинета й.

Топката в момента е в кабинета

Изборът за генерален секретар на ООН, разбира се, е изключително сложна игра - висш дипломатически пилотаж, в който участват много държави и е нужно да се намери много фин баланс между различните интереси, за да се осигури приемлива за всички страни кандидатура. Формално шефът на международната организация се гласува от общото събрание на ООН, но реално кандидатът се одобрява от петте постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай. Те обсъждат помежду си и обикновено предлагат на общото събрание един кандидат. Един от малкото ясни критерии, които дават шансове на български кандидат, е принципът на географска ротация - на високия пост да се редуват представители на различни континенти. Досега не е имало шеф на ООН от Източна Европа. Другият фактор е, че в момента има изключително силен натиск следващият председател на организацията да е жена. "Коалиция от NGO лидери, бивши високопоставени служители на ООН и около 60 правителства по целия свят настояват сериозно да се обсъди изборът на жена за този пост", написа тази седмица Politico. Изданието припомня, че по-рано този месец 28 американски конгресмени изпратиха писмо до президента Барак Обама, в което настояват САЩ да подкрепят такъв кандидат. "Ние трябва да помогнем ООН да бъде на висотата на обещанията си и да номинира лидер, който представлява половината от световното население - половина, която често остава нечута на международната сцена", пише в писмото.

И така обстоятелствата дават сериозен шанс на България да излъчи печеливш кандидат за престижната позиция. Кой обаче да е той? Според Politico най-сериозната пречка за Кристалина Георгиева може да се окаже другият потенциален кандидат от България - шефът на UNESCO Ирина Бокова. Тя отдавна вече води активна кампания за поста, но по всичко личи, че българското правителство все още не се е спряло окончателно на нея.

От една година насам за много хора изглежда, че именно Бокова е официалният кандидат на България за поста. Причина за това е едно решение от последните седмици, в които правителството на Пламен Орешарски беше на власт. Тогава кабинетът на БСП и ДПС (подкрепян от"Атака") взе решение да издигне кандидатурата на Ирина Бокова и задължи Министерството на външните работи да започне официална кампания в нейна подкрепа. Сегашният премиер Бойко Борисов тогава нарече това нахалство. Той уточни, че няма нищо против Бокова, която е подкрепял за председател на UNESCO, но е против една провалена власт да взима решения за след няколко години.

Патосът на Борисов тогава изглеждаше оправдан, но истината е, че решението, гласувано от кабинета "Орешарски", не задължава сегашното правителство с нищо. Въпросът с българската кандидатура не е окончателно решен, преди да бъдат отворени официално номинациите за поста. Според източник от Външно министерство процедурата ще започне през януари догодина, когато председателят на Съвета за сигурност и генералният секретар ще помолят страните членки да изпратят номинациите си. Официалното българско предложение за този пост всъщност ще може да бъде изпратено именно в отговор на тази молба. Решението на Орешарски от миналата година беше по-скоро не особено убедителен опит да се наложи кандидатът, избран тогава от БСП и ДПС.

Това не означава, че сегашната власт отхвърля кандидатурата на Ирина Бокова, а само, че не я приема като сигурна. Или по-точно казано, че все още се колебае дали номинира официално нея или Кристалина Георгиева.

Косвено доказателство за това е и пасивността на България по този въпрос до момента. Макар че решението на кабинета "Орешарски" задължава МВнР да започне кампания в подкрепа на Бокова, до момента не е направено абсолютно нищо. "Българският премиер Бойко Борисов избягва да дава сигнали за това коя от двете жени предпочита", написа тази седмица Politico.

Според различни източници от правителството причината за това е, че премиерът наистина още не е взел решение кой да бъде подкрепен. Неговата стратегия, изглежда, е да види коя от двете дами ще има по-големи шансове за успех и да номинира нея. Иначе казано, той предпочита решението да се вземе от някой друг - да се разберат "големите началници".

На този етап изглежда, че всяка от кандидатките вече води усилена кампания, за да спечели подкрепата на различните важни държави. Ирина Бокова започна много по-рано, но това не означава задължително, че получава предимство. "Никога не е имало кандидат, който да спечели, ако толкова рано е влязъл в надпреварата", казва дипломатически източник от ООН. Самата Бокова и нейният щаб вероятно са си давали сметка за това, но пък и тя нямаше друг избор, предвид очевидно падащото българско правителство преди година. По-ранното открито влизане в състезанието е недостатък, защото изхабява и излага на критики кандидата. "Бокова има някои недостатъци, включително семейни връзки с комунистическото правителство от Студената война. Баща й е бил главен редактор на основния пропаганден вестник и секретар на ЦК на БКП", написа миналата седмица Politico. Разбира се, никой не е отговорен за действията на родителите си, но въпреки това те могат да окажат влияние върху решението на държави като САЩ кого да подкрепят. Има и други спънки пред възможността Бокова да получи одобрение от САЩ. През 2011 г., след приемането на Палестина за член на UNESCO, САЩ спряха финансирането на организацията и като резултат загубиха правото си на глас. Ирина Бокова няма вина за това напрежение - окупираната от Израел държава беше приета от общото събрание на международната организация със 107 гласа за (и 14 против). Фактът обаче, че това се случва по време на нейното управление, отново може да настрои по-крайните американски политици срещу нейната кандидатура.

Сред случките, които могат да разколебаят западната подкрепа за нея, са и отношенията й с Русия. През декември 2014 г., в разгара на конфликта в Украйна, когато САЩ и Европа се опитваха да поставят Путин в пълна международна изолация, Ирина Бокова се срещна с него в Санкт Петербург, за да обсъдят програмата на UNESCO за запазване на културното наследство в Сирия и Ирак. Тя беше и официален гост на парада на 9 май тази година в Москва, заедно с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. Това може и да бяха добри ходове, за да се спечели подкрепата на Русия в надпреварата за шеф на ООН, но и създават повече резервираност в западната част от постоянните членки в Съвета за сигурност.

Пак според дипломатически източници Великобритания също изразява много деликатни намеци, че кандидатурата на Бокова не е най-подходящата. Извън част от вече споменатите съмнения английските дипломати са изразили недоволство и от конкретни действия (и бездействия) на Бокова в управлението на UNESCO.

При положение че има поне една страна от съвета за сигурност, която достатъчно твърдо се противопоставя на нейната кандидатура, лансирането на ново име от българското правителство по-скоро става задължително.

"Такъв пост се заема от човек, който е консенсусен за всички", коментира миналата седмица Борисов пред БНТ, поканен да коментира дали ще потвърди кандидатурата на Бокова, намеквайки с уклончивостта си, че е възможно друга кандидатура да излезе на преден план.

За номинирането на Кристалина Георгиева също има една въпросителна - отношението на Русия. На пръв поглед изглежда малко вероятно Москва да подкрепи действащ член на еврокомисията, която наложи тежките санкции в отговор на окупацията на Крим. В същото време Георгиева имаше много успешен мандат като представител на Световната банка в Русия, откогато се познава лично и с Путин. Пред Politico, помолена да коментира ролята на Москва в Сирия и Украйна, тя се изказва дипломатично. "Трябва да си говорим… Дори по време на Студената война имаше възможности за комуникация. В началото на века беше по-лесно - сега може и да е по-трудно, но все пак трябва да го правим", казва тя пред медиата.

Според различни източници, близки до самата Георгиева, подкрепата на Москва не е непреодолима пречка, предвид опитите на Русия да излезе от международната изолация. Отвъд това, биографията и качествата на българския еврокомисар я превръщат в много силна кандидатура. "Няма никакво съмнение, че тя може да ръководи организационно ООН и че има нужда от това, предвид претоварването на хуманитарната система в момента", казва пред Politico Ричард Гоуан от Европейския съвет за външна политика. "Кристалина Георгиева има достатъчно харизма, като в същото време се възприема като технократ", казва той. Към това Politico добавя и добрата й репутация на уважаван администратор, натрупана като вицепрезидент на Световната банка и двата мандата в Европейската комисия.

В CV-то си Кристалина Георгиева има и други плюсове, които я правят подходяща за поста. От предишния си мандат в Европейската комисия тя има положителeн опит за справяне с тежки хуманитарни кризи, като балансираше доста добре между интересите на големите държави, за да осигури по-голям бюджет в тази сфера. В момента тя управлява и бюджета на ЕК, който е доста по-голям от този на ООН. Нейни колеги от комисията неведнъж са споменавали, че тя се справя доста добре и с управлението на хора - въпрос, който е доста важен в момента за международната организация, която търпи доста критики за раздутия си щат. Като вицепрезидент на Световната банка Кристалина Георгиева покриваше проблемите на развитието и екологията - теми, които са сред основните за ООН.

Докато се бави с официалната номинация, България пропуска възможността да позиционира кандидата си като общ за региона, което би повишило вероятността за успех. Други държави, които също виждат, че имат шансове, вече засилват активността си. Официално за поста ще се състезава със сигурност външната министърка на Хърватия Весна Пушич. Възможно е в надпреварата да се включи и президентката на Литва Далия Грибаускайте. Това за съжаление може да увеличи шансовете на някой от другите споменавани кандидати като шефката на МВФ Кристин Лагард, президентката на Чили Мишел Бачеле и Хелън Кларк, бивш премиер на Нова Зеландия и председател на програмата за развитие на ООН (UNDP).

Ако обаче българското правителство вземе скоро категорично решение, това може да засили малките шансове за постигане на единна номинация. Защото в момента най-сериозната заплаха за българската кандидатура за шеф на ООН не са недостатъците на някой от кандидатите, а нежеланието на българското правителство да вземе едно, само на пръв поглед трудно, решение.

Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Две публикации в европейски медии тази седмица извадиха на повърхността един важен за България въпрос, за който много се говори в тесния кръг на висшата държавна администрация и дипломация, но публично засега има само мълчание или най-много недомлъвки - кого ще подкрепи България в процедурата по избор за нов генерален секретар на ООН.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    owen avatar :-|
    owen

    Ама вие сериозно ли? Решението на кое да е правителство обвързва следващото до второ нареждане - или се съобразяват, или го отменят, за предпочитане овреме. Не е въпросът кой ще подкрепи България, а кой ще номинира. И трябва ли статия по въпрос, който се развива по един така специфично български начин да цитирате чужди медии?
    Вън от формалностите, стратегически е недалновидно, меко казано, страната да има две кандидатури, официални или не. Има реален шанс да се доберем до толкова висок пост, което ще се отрази изключително на не непременно впечатляващия ни международен престиж.
    Липсва етика и естетика в цялата работа. Не е редно Бокова да се кандидатира за такава позиция заради баща си. не защото децата отговарят за делата на родителите си, опазил Бог. По естетични причини – цялата кариера на тази иначе доста мижава женица се дължи на баща й, и както приемаш облагите заради неговата позиция, така трябва да приемаш и ограниченията.
    Кристалина, безспорно компетентна и уважителна жена с чудесно св, можеше малко по-рано да се обяви – трябваше ли да се чака другия човек да навлиза в активна международна кампания? Освен това, какво знаем за нейните виждания? Хубаво е да си технократ, и удобно, но този пост е преди всичко политически.
    И най-накрая, въпрос е и колко са склонни до допринесат за страната си бидейки на висок и отговорен пост. Не е като и двете да нямат история, от която да си направим изводи.
    По тия въпроси очаквах разсъждения, а не преглед на чуждестранния печат. и нямаше да е голяма драма да напишете юнеско и нпо на кирилица, че така изглежда като турлю гювеч и е супер дразнещо.

  • 2
    skolio avatar :-|
    СашкоСашев

    Усещам как ще изпуснем всички възможности докато борисов чака големите началници да кажат какво да прави.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    voklev avatar :-|
    voklev

    Номинацията на българка , зависи от Путин , разбира се като форма за търговия със САЩ и Европа . Напр. - добре де , ще отстъпя в Сирия , ама наш човек за ООН - примерът е хипотетичен , не го анализирайте моля , иде реч за размяна , а не за "колко е велика" :)

  • 4
    robin2 avatar :-(
    robin2

    Свидетели сме на поредното перфектно разиграване на коронната дисциплина на българЯта - взаимното окалване и охулване, с цел проваляне или поне създаване на пречки и препятствия.
    Затова Бг и досега НЯМА и НИКОГА няма да има лауреат на Нобелова премия, а както е тръгнало - ще се размине и с поста Генерален секретар на ООН.
    И през тия 26 години нещата не само не оправиха, а станаха още по зле. Щото "демократите" тука възприеха всички най лоши практики на държавните държавните институции от онова време...

  • 5
    bvsc avatar :-|
    Да, ама не

    Абсолютно поръчков материал, очернящ един кандидат за сметка на друг. Просто си личи, че този вестник е поръчков и изразява волята на посолството. И какво като Бокова има такива връзки?? Боко Тиквата няма нали, затова беше член, Иво Агнето няма, затова баща му сервираше кафе и чай на Политбюро и в крайна сметка се сдоби с Каолин, Костов не беше дясната ръка на Луканов, леля ви Цецка, не беше партиен секретар, Росен Чехъла не беше председател на някакво си комунистическо комитетче. Наглост и безличност, за пореден път от грантаджиите. Американците също също финансираха вестник Меркурио в Чили, малко преди преврата, в името на свободата на словото и тем подобни казионни фрази, грантаджиите се превръщат в държава в държавата, Пеевски, просто с друго лице, "по-благо"

  • 6
    tnaidenov avatar :-|
    tnaidenov

    Е знае се, че Капитал е субективен, но чак пък такова нещо не бях очаквал. И дума не стана за качествата и опита на кандидатките. Георгиева е много кадърна в своята сфера (финанси), но да се сравняват дипломатическите и качества е леко казано смехотворно. Именно умението на Бокова да запази добри вазимоотношения със САЩ в момент когато те излязоха от ЮНЕСКО се подчертава от всички за изключително нейно постижение. Тя е изключително уважавана както от Русия, така и от самия Джон Кери. А да не говорим, че има и изключително силни франскофонски връзки (в сравнение с Георгиева, която нито говори френски, нито е кой знае колко уважавана в момента от Русия). Статията също така деликатно пропуска да спомене, че самият Бойко подкрепи вече Бокова веднъж. А за Георгиева, тя дори не успя да спечели позицията за външнен министър на ЕС именно заради липсата и на дипломатически опит. За какъв ти секретар на ООН си говорим. Нека всеки да се занимава с това от което разбира. Но очевидно за някои кой е баща ти има повече стойност от качествата ти... Затова и продължаваме 25 години да пропадаме!

  • 7
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#6] от "tnaidenov":

    а това пък е поръчков коментар. вие как разбрахте, че е уважавана от самия кери? а доколкото си спомням, могерини беше избрана заради партийното разпределение на постовете.
    и да, конкретно в нейния случай има значение кой е баща й - твърде тъмна фигура на доста видна позиция в един опредлен режим, без който г-жа бокова щеше да бърка манджи като всяка друга средностатистическа българка.

  • 8
    robin2 avatar :-|
    robin2

    До коментар № 6 от tnaidenov:

    Мисля, че много добре сте очертал положението и реалностите в дипломацията и политиката около двете ни кандидатури....

  • 9
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Въпрос на договорка между САЩ, Русия и други...
    Дали ще се казва: Ирина, Сталинка или др. е все едно!

  • 10
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Поръчан материал, с който се цели да се увеличат шансовете на Георгиева. За жалост постоянните петима в Съвета за Сигурност едва ли четат "Капитал" :)

    *В момента все повече дипломатически източници намекват, че кандидатурата на Ирина Бокова има все-малки шансове да получи одобрението на всички държави от Съвета за сигурност*

    Кои са тези "източници", Лазаров? Аз разполагам с точно обратната информация - че шансовете на Бокова в сравнение с тези на Георгиева са доста по-добри.

    Какви са тези "теории", че поради възможната подкрепа на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер - Георгиева би имала по-добри шансове? Номинациите за шеф на ООН се издигат от суверенни държави, членове на ООН, а не от началници на европейски структури, в случая мнението на въпросния Юнкер няма никакво, ама абсолютно никакво значение за вероятните шансове на Георгиева да заеме офиса на 38 етаж в сградата на 42 улица. Така, че, уважаеми Лазаров, не баламосвайте читателите.

    *Патосът на Борисов тогава изглеждаше оправдан, но истината е, че решението, гласувано от кабинета "Орешарски", не задължава сегашното правителство с нищо*.

    Нима? Не задължава с нищо? Тогава дай да си направим харакири и прекрасен подарък за Хелън Кларк. Нека сега българското правителство да се откаже от предишната номинация и да предложи нова. Или още по-добре - номинирай ги и двете - аре! По-добър вариант за Кларк или за Бачелет - няма - гарантирано е, че едната от двете ще стане новият шеф на ООН, а Бокова и Георгиева - на бунището заради недалновидността и непоследователността на правителството. В Съвета за Сигурност въобще не ги интересува, че е имало различни правителства. Това, което там ще видят е, че една държава е номинирала един кандидат, след това се е отказала от него и номинира друг. Решение? На боклука тъй като явно и двете кандидатури не стават.

    Правилният подход е независимо от различията вътре в правителството - да се подкрепи еднозначно кандидатурата на Бокова, което вече е направено. Само такава - стабилна поддръжка от страна на правителството на държавата от която кандидата идва - дава някакъв шанс. Проявата на каквато и да било слабост или несигурсност ще дадат добри козове в ръцете на други кандидати, които, не се съмнявам, много добре ще ги разиграят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK