Деканите за университета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Деканите за университета

Деканите за университета

Какво мислят ръководителите на няколко факултета на Софийския университет за необходимите реформи във висшето училище и представянето му в национален и световен план

Люба Йорданова
6196 прочитания

© Георги Кожухаров


На 17 ноември в Софийския университет ще се проведат избори за ново ръководство. Кандидатите за ректорския пост са двама - проф. Анастас Герджиков от Факултета по класически и нови филологии и проф. Тони Спасов от Факултета по химия и фармация. Месец преди избора "Капитал" изпрати въпроси до деканите на всички факултети на СУ за това кои са необходимите реформи и как се развива обучението в техните звена. Мненията на всички отговорили можете да прочетете по-долу. (През последните седмици се проведоха общи събрания на много факултети, на които бяха избрани нови декани. Интервютата са правени в края на октомври.)

Кои са според вас трите най-неотложни реформи или промени, които трябва да се случат в Софийския университет, и защо са необходими?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Задължителна е промяната на учебните планове, които са правени с идеята да се осигурят достатъчно часове на щатните и хонорувани преподаватели; в трудовите договори да залегне отчитането на т. нар. научна продукция, колкото и да е трудно меренето й - обикновено става със скъпи процедури и външни оценители, които надали СУ може да си позволи, но поне си струва да се опита; това налага промяна в атестацията на преподаватели и служители; би могло да се опита и окрупняване на факултети със сродни специалности и направления.

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: 1. Установяване на реалните приходи и разходи и тяхното оптимизиране. В това число намаляване на броя на новоприетитите студенти при запазване и повишаване на държавната субсидия за тяхното обучение. 2. Преразглеждане на съществуващите учебни планове с оглед на намаляване на аудиторната заетост на студентите. Това ще доведе до редуциране на хоноруваните (а може би и на щатните) преподаватели. 3. Съобразяване на бакалавърските и магистърски програми с нуждите на студентите и пазара, а не с наличния преподавателски състав.

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: Финансова стабилизация, модернизиране и гъвкавост при управлението на учебната дейност, задържане и развитие на човешкия потенциал.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: 1. Финансова стабилизация на СУ. Бюджетът на СУ да бъде в съгласие с изискванията на министерството на финансите, за да не възникват конфликтни ситуации. 2. Да се укрепи администрацията на Научно-изследователския сектор (НИС) на СУ като център, през който минава финансирането на научно-изследователските проекти на СУ с външни възложители, вкл. проекти по европейски програми и договори с наши и чужди индустриални компании. 3. Да се отделят средства за да се подобри обстановката (сгради и околно пространство) в природо-научните факултети. Тези факултети са водещи в научно отношение в СУ, имат международна известност и допринасят много за облика на СУ като научен център. Те могат да привлекат чуждестранни студенти и да бъдат печеливши. Обаче, занемарената обстановка в и около тях отблъсква чуждестранните студенти. Например, голямата аудитория № 210 във Факултета по химия и фармация (ФХФ) не е боядисвана от 40 години.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: финансова и административна

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: 1. Реорганизация на централната администрация, която е раздута като балона на Баумгартнер и много често е тромава и нискоефективна 2. Контрол над фирмите доставчици, които често доставят на по-високи цени от обявените в документите, с които са спечелили търг по Закона за обществените поръчки и 3. Точен анализ на финансовото състояние на университета.

Как гледате на идеята факултетите да станат по-автономни в рамките на СУ? Смятате ли, че има нужда от такава промяна, възможна ли е тя и какъв би бил ефектът от нея?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Това е трудно при статута на факултетите, които не са самостоятелни финансови единици, както и не са разпоредители на бюджет. Все пак е възможна известна децентрализация, особено на т. нар. собствени приходи, част от които се отчислява за издръжка на общоуниверситетски структури и според мен - материална база, която не се ползва смислено. Законово е трудно СУ да се освободи от нея, не се ли броят още по-големите трудности от манталитетно, собственичесто естество - "сградата е наша от години и трябва да я поддържаме на всяка цена". Иначе ефектът би бил оздравителен и възпитателен. Но ще е трудно, дори невъзможно при действащите правилници и норми, в университета и засегнатите факултети да се провежда именно политика на ограничения за едни и облагодетелствания за други.  Предложенията да се въвеждат фигури като "независими финансови мениджъри" трудно ще се приемат от общността, свикнала да се самоуправлява чрез общи събрания и да размива в колектив отговорности от катедри чак до академически съвет и общо събрание. Не бива да се забравя, че университетите, особено с подчертан педагогико-хуманитарен профил, са пълни с всичко разбиращи гении, които защитават най-вече статута си и реагират остро срещу посегателства върху автономията им. Това ограничава всяко ръководство, особено ректорското, което се съобразява именно с масовите настроения и никога не би тръгнало срещу тях.

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: Убеден съм, че финансовата самостоятелност на факултетите е необходима и ще доведе до самоконтрол на средства и материали; до преосмисляне на прекалено раздутите учебни планове, намаляване на аудиторната заетост на студентите; до по-справедливо (диференцирано) и по-високо заплащане на преподавателите. В същото време трябва да се разшири междуфакултетското сътрудничество в сферата на преподаването и изследванията. Факултетите ще станат по-силни, използвайки огромния капацитет на целия университет.

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: Промяна трябва да има, но тя трябва да бъде добре обмислена и балансирана, за да има силен положителен ефект върху целия университет.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: В момента реализацията на тази идея крие опасност за фрагментация на академичната общност в СУ – разделяне на факултетите на финансово печеливши и губещи, без оглед на това какво е научното им ниво. Досега имаше преливане на средства от едни факултети в други, което до известна степен тушираше някои несправедливи разлики между държавната субсидия за студенти в различни специалности и позволяваше да се развиват нови специалности, към които ще има голям обществен интерес в перспектива. Промени към по-голяма автономия може да има, но нека първо да видим как ще действа новият подход за финансиране от МОН, в който се отчитат не само количествени показатели (брой обучавани студенти), а и качествени показатели.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: Положително; по-голяма гъвкавост и по-добро управление, по-голяма самостоятелност.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: Това е невъзможно при съществуващата нормативна база, при която принципал е ректорът, ако говорим за финансови въпроси. Но и сега факултетите имат значителна автономност по отношение на учебната дейност, което е най-важното.

Как СУ може да гарантира, включително и финансира, научно-изследователската дейност на преподавателите, както и включването на студенти в реален изследователски процес?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Не може да гарантира като цяло - бюджетно не се отпускат дори определените от закон 10% за подобна дейност. Може да стане там, където има съответни традиции, достатъчно открити за работа със студенти преподаватели, проектни линии, в които може да се включи една специалност или направление. Тъй като т. нар. обществени и хуманитарни науки изпадат от приоритети и в света, и в ЕС, и у нас, а СУ в голямата си част е съставен от подобни, възможностите са твърде малки.

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: С целева държавна субсидия, сътрудничество с бизнеса и най-вече чрез създаване на справедлива грантова система. Последното е от особено значение за хуманитарните факултети.

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: СУ и сега финансира научни проекти (в рамките на отпусканото от държавата), проблемът че сумите са малки не произлиза от СУ, а от държавата. Конкретно за ФМИ всяка година със собствени средства дофинансираме научно изследователската дейност.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: Възможностите на СУ да финансира научно-изследователска дейност от собствения си бюджет са доста ограничени. Основните средства за научно-изследователска дейност идват и ще идват по линия на проектното финансиране – такава е и тенденцията във всички развити страни. Университетската общност трябва да положи усилия да разработи конкурентно-способни проекти за центрове за върхови постижения и центрове за компетентност в рамките на новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Щом има постъпления на средства по научно-изследователски проекти, непременно ще има и включване на студенти в реална научна работа по тези проекти – в тях те са основна производителна сила на научни резултати.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: За финансиране на научна работа са необходими допълнителни средства. В момента финансирането от бюджета е на база брой студенти и е за обучение, не за наука. При това за Биологически факултет парите, които се отпускат, изобщо не покриват лабораторните и практически занятия на студентите. Обучението тук по нищо не се различава от това за фармацевти и предклиниката на медици, а държавната субсидия е много различна. Трябва да се поиска преразглеждане на държавната субсидия за различните професионални направления. Може да се помисли за създаване на ДОО, спин-оф предприятия и др., които да носят приходи на университета. Засега финансирането в БФ на научно-изследователската дейност на преподавателите е основно от проекти, финансирани от други източници (различни министерства, ЕС, двустранни договори, НАТО и др.). Всички бакалаври трудно могат да се включат в реален изследователски процес - първо, поради големия брой обучаващи се студенти и второ поради липса на специфични умения. Има обаче възможност за някои, силно мотивирани да участват в научни изследвания.  За магистрите, това не е проблем. В нашия факултет всички са включени в реален изследователски процес.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: Освен средствата по наредба 9 [за условията и реда за планиране, разпределение и разходване на средствата, отпуснати целево от държавния бюджет за присъщата на държавните висши училища научна или художествено-творческа дейност - бел.ред.], в университета съществува фонд за стратегически изследвания, който ежегодно на конкурсна основа разпределя няколко стотин хиляди лева. Друг е въпросът, че трябва да се подобри дейността му и парите да отиват наистина за научни изследвания, а не за ремонти. Проекти, в които участват студенти и докторанти, получават допълнителни точки.

Как СУ може да бъде интегриран в европейското академично пространство?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Интегриран е според нивото и възможностите си - средно добър за европейските стандарни университет, който поддръжа добри връзки с подобни по европейски програми; иначе има достатъчно добри изследователи, съвместни програми и тематични изследвания, които не се интересуват от европеидната идеология и много от мнимите й възможности, поради което това пространство не ги интересува особено и се мерят със световни образци и участват в извъневропейски проекти.

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: Университетът е добре поставен сред повечето европейски висши училища. За съжаление повече внимание се отделя на преподавателската и студентската мобилност по програми като Еразъм, Еразъм плюс и др., а по-малко - за съвместно разработване на научни проекти. Минимализираните български изисквания за академичен растеж не стимулират колегията да се "напъва" на чужди езици и "отваря" навън. СУ е на европейско и световно равнище в сферата на обучението. Свидетелство за това са многобройните наши възпитаници, които успяват да станат докторанти, асистенти и професори в престижни европейски и световни университети. Моето обяснение (не единствено) е, че нашите студенти придобиват висока професионална квалификация благодарение на огромната аудиторна заетост, по време на която получават теоретически знания и практически умения. В чуждите (американски, западноевропейски и др.) университети по-голямата част от подготовката се изразява в извънаудиторна самоподготовка.

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: Мисля, че и в момента СУ е част от европейското академично пространство.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: СУ и сега е интегриран в европейското академично пространство. Доста от публикациите на преподаватели от СУ в областта на природните науки са в сътрудничество с колеги от други европейски университети, научно-изследователски институти и научно-приложни центрове на големи международни компании. Добре ще бъде Столичната община да подкрепи СУ за изграждане на модерен конферентен център на университета, където целогодишно да се провеждат научни конференции организирани от преподавателите от университета. Кметовете на европейските университетски градове отдавна са оценили приходите и ползите от конферентния туризъм за града и подпомагат университетите в това отношение. Примери: Краков, Любляна и много други.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: Той е интегриран, особено що се касае до природните факултети.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: С повишаване качеството на обучението и нивото на научните изследвания на преподавателите. Но и сега университетът е доста добре интегриран. Само тази година в ГГФ има 1 студент от Турция и 2 от Полша по програма Еразъм. Това показва, че не само наши студенти "ходят" в чужбина, но и СУ е предпочитан.

Какво прави СУ, за да оценява качеството на преподаването и съответно да го повишава – какви критерии за качество има, какви системи за проверка и оценка е разработил? Какви механизми за оценка на качеството използвате във вашия факултет?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Има изискваните по закон - те действат формално, разписа ни са, но се показват предимно при проверки. Във Философски факултет се въведе информационна система, която контролира резултати от приема, изпитите, разпределението на студенти, оценяване на преподаватели във водени курсове, индивидуални карти за преподаватели и т. н., която улеснява изпълнението на тези формални изисквания от външни звена, но и има донякъде ефект в работата на повечето колеги. Обобщените резултати се представят на общи събрания в една доста прегледна таблица. Доколкото зная, това се прави в няколко други факултети по подобен модел. От друга страна липсва достатъчен интерес от студентите към подобни мерки: разбираемо е, става дума за особен пакт за ненападение и отбиване на номера - "ние изискваме малко, вие сте много доволни, защото ученето не ни е приоритет".

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: Формалната оценка се извършва чрез задължителната периодична атестация на академичния състав – на всеки три години за нехабилитираните преподаватели и на пет – за доцентите и професорите. Неформаланата оценка дават студентите, споделяйки впечатленията си с други студенти и записвайки се в магистърски програми, в които участват предпочитани от тях преподаватели.

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: В СУ има университетски център за управление на качеството, който си има и факултетски центрове. Специално във ФМИ имаме разработена система ЕОС "Ефективност на обучението на студентите", която успешно работи вече четвърта учебна година.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: Има изградена и действаща система за периодична атестация на преподавателите. Всеки семестър се правят анкети със студентите за качеството на преподаването по всички дисциплини, като резултатите се предоставят на съответните преподаватели, за да отстранят слабостите в преподаването, ако има такива. Обаче, действащата в момента нормативна уредба не позволява университетът да се освободи от преподаватели, които се представят слабо.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: Има център по качеството, наръчник, правилник, анкети със студенти, атестационна карта и атестационна комисия. Освен това оценката е комплексна. Много се набляга на научната работа - публикации, проекти и др.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: В университета има Център за управление на качеството и от сайта на университета може да получите пълна информация. Отделно всеки факултет има комисия по качество, която се ръководи от един от зам-деканите. Отделно всеки преподавател е в правото си (което аз лично правя) да провежда анонимна анкета между студентите за мнението из за курса, който води (лекции и упражнения). Центърът за социологически проучвания също провежда ежегодни анкети сред студентите, като всеки преподавател получава в запечатан плик обобщената от центъра информация за мнението на студентите.

Имате ли наблюдение върху динамиката на кандидат-студентския интерес към вашия факултет - ако да, как се променя интересът през годините? Какво прави факултетът, за да привлича повече кандидат-студенти, и какви са ефектите от тези мерки?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Да, поне от 10 години има статистика - може да се види в отчетните доклади. Иначе най-добре подготвените средношколци, от т. нар. състоятелни семейства и от "елитни училища" все пак избират да учат в чужбина - предимно поради икономически причини в страни с много социални придобивки за студенти, Германия и Франция, отчасти Великобритания - "да пратя детето от Варна в Мюнхен е по-евтино, отколкото в София, щото там ще се намери по-добре платена работа, а и няма такси". Във факултета се правят опити да се пречупи тенденцията за намаляване на кандидатстващите - особено по първо желание. Все още не сме я докарали дотам да имаме повече места от кандидатстващите, няма как обаче деклинацията да се промени, макар да опитваме - най-вече с т. нар. ученически олимпиади, както и с командироване на студенти в бившите им училища, та да представят специалността и факултета. За жалост няма единна система в СУ, но тя надали би повлияла особено. Като цяло СУ има обаче и проблем със задържане на студенти - все повече се отписват след 1/2 курс - причините са най-различни, но сред най-редките са недоволство от качеството на обучение.

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: Интересът към Факултета по славянски филологии е траен. През последните три години рейтинговата система ни отреди първите места по всички преподавани във факултета специалности. Попълваме държавно субсидираните места. Изключение прави бакалавърската програма по руска филология, която трябва да се съобрази с факта, че преподаването на руски език в средните училища е значително намалено спрямо времето от преди 1990 г. Наложително е всички езикови специалности да излязат от "филологическия аристократизъм" и да съчетаят специализираното преподаване с туризъм и други бизнес ориентирани предмети. Като цяло (особено магистърските програми) трябва да бъдат създавани за нуждите на студентите, а не да обслужват наличния преподавателски състав. Необходимо е абсолвентите ни да излизат от университета с конкретна професионална квалификация и дори със занаят.

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: Наблюдава се постоянен висок интерес към специалностите на ФМИ.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: Има постоянно наблюдение и се полагат усилия да се засили кандидат-студентският интерес. В момента, интересът към химическите специалности на факултета е стабилизиран, а интересът към новата специалност "Фармация" расте, но се налага да ограничаваме приема на кандидат-студенти по фармация, поради финансовите трудности на СУ, които забавят изграждането на нови учебни лаборатории за обучението на фармацевтите. Факултетът ще получи финансова подкрепа от външен инвеститор за трансформация на една от съседните постройки в модерна студентска лаборатория, но инвестиционният ни проект е блокиран от Столичната община по формални причини – бави се с години разрешението за строеж. В една нормална европейска обстановка, общината трябва да помага на водещия си университет, а не да му пречи.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: Интересът общо взето е постоянен. Факултетът участва активно в дни на отворените врати, подготовка и провеждане на национални олимпиади и състезания, курсове за ученици и др.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: За последните 4 години броят на кандидат-студентите е сравнително устойчив, като се наблюдава устойчива нарастваща тенденция да се кандидатства с изпит, а не с оценка от матурите. Използват се предимно кандидат-студентските борси. Идеята ни е да организираме срещи с представители на природо-математическите гимназии от цялата страна, за да "си сверим" часовниците, защото главно от тези училища имаме потенциал за увеличаване на броя на желаещите да учат в нашия факултет.

Имате ли наблюдение върху професионалната реализация на завършилите вашия факултет - ако да, как се развива тя през годините? Какво прави факултетът в посока по-успешна професионална реализация на студентите и какви са били ефектите от конкретните мерки?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Имаме. Рейтинговата система, която действа, все пак е правена от няколко души именно от факултета. Неизменно се мери и професионалната реализация. Иначе отделните специалности имат според интересите си собствени проучвания, както и поддържат връзка със завършилите. Най-добре в това отношение според мен стоят нещата в специалност "Европеистика", към която напоследък има и най-голям процентен наплив от студенти, както и в "Публична администрация", "Библиотенчно-информационни науки" и "Културология".

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: Преобладаващата част от завършилите намира работа в системата на средното и висшето образование и чуждестранните фирми, използващи славянски и балкански езици.

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: Имаме работещ Кариерен център на факултета и поддържаме активни контакти с множеството фирми, в които успешно се реализират нашите студенти, както личи от данните в рейтинговата система.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: Тази задача е възложена на факултетския Кариерен център, който развива своята дейност от три години. Установяват се връзки между факултета и завършилите випускници и между факултета и потенциалните потребители на кадри. Има още много какво да се прави в тази насока. Поради важността на задачата, от тази година назначаваме щатен служител, който да поддържа и развива кариерния център.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: Много голяма част отиват в чужбина да продължат като магистри или докторанти или на работа в различни университети и институти, в различни компании, биотехнологични предприятия, еколози, учители и т.н. Завършилите Биологически факултет имат много успешна реализация и с голяма част поддържаме професионални контакти.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: Практиката показва, че тези от нашите студенти, които желаят да се реализират в специалността, която са завършили, успяват. За съжаление се наблюдава една неблагоприятна тенденция завършилите бакалавърска степен в ГГФ да продължат в магистратура в друг университет, съвсем различна специалност. Но това пък ги прави по-гъвкави на пазара на труда, тъй като на практика имат две дипломи. Това което прави факултетът е да осигурява връзки на студентите докато учат с потенциални работодатели чрез студентски стажове.

Каква е средната възраст на преподавателите във вашия факултет? Какъв е делът на преподавателите до 35 години?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Между 51-56 години - зависи от специалностите и отделни катедри. Като цяло застарява, делът на младите е между 10-14%, зависи пак от катедрите. Трудно биха се навили да работят като асистенти млади хора с начална заплата 600 лв. и изгледи тя да стане над 1000 след около 15 години. Разбира се, ще стане и по-бързо, но ще се запазят тези съотношения - затова се търсят повече проектни възможности или всякакви халтури и преподавания в други университети, но те са ограничени.

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: Към началото на тази академична година съотношението хабилитирани – нехабилитирани преподаватели е почти 50 на 50. Около 1/3 от преподавателите са под 35 годишна възраст.

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: Средната възраст на преподавателите е такава, че да гарантира развитието на факултета в близките години.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: През изминалото десетилетие във факултета се извърши смяна на поколенията по естествен начин – пенсионираха се преподаватели, назначени през 60те и 70те години на миналия век, и на тяхно място постъпиха млади кадри. Млади кадри постъпват и за да поемат преподаването по дисциплините в новата специалност "Фармация". Възрастовата структура на факултета е добра.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: Голяма част са под 35 г. Факултетът е доста подмладен. Средната възраст е може би около 45-50 г.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: По данни за 2013 г. средната възраст е 49 години, под 35 са около 8 %.

Колко е нетната средна заплата на асистент, доцент и професор във вашия факултет? Откъде основно идва тя - от преподавателска дейност или от допълнителни източници?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Имам данни за съвкупния доход, но не мисля, че е редно да се дават точно - все пак за ФФ средната брутна работна заплата е 1 210 лв. - включен е и административният състав. Като цяло има сериозни разлики, зависят именно от разпределение на собствените средства в катедрите и специалностите, което води до това, че някъде тя е между 540-650 за асистенти, към 700-800 за гл. ас. д-р; между 960-1200 за доценти и 1300 - 1900 за професори; съществено зависи от трудовия стаж, обучавани студенти, ръководени докторанти, водени курсове в платени магистърски програми, участие в проекти, публикации и т.н. 

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: Основните заплати за съответната академична длъжност в СУ са еднакви. Професорската заплата е 950 лв., възнаграждението за декан е 630 лв. В нашия факултет средствата от заплати значително превишават всички останали (проекти, рецензиране, втори трудов договор и др.).

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: В СУ, с голям брой високо квалифицирани преподаватели и ниски студентски такси, заплатите няма как да са особено високи – те са забележимо по-ниски от тези в частните университети. Допълнителен източник на заплащане може да бъде работата по научно-изследователски проекти и особено тези с наши и международни индустриални компании. Имам предвид не само заплащане на водещите преподаватели, но и на работещи по проекта студенти, докторанти и пост-докторанти. Това е една перспективна форма за задържане в страната на младите перспективни кадри, ценен национален капитал, който иначе изтича (най-вероятно – необратимо) в богатите западни страни, където и заплатите и условията за професионална реализация (не случайно) са много по-атрактивни.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: Основната заплата е направо смешна, особено като се има предвид ниво на образование, професионализъм, ангажираност и т.н. Например професор е с 960 лв.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: Основно средствата са от преподавателска дейност, допълнително може да се осигурят средства от проекти.

Какви партньорства има вашият факултет с бизнес или други организации, които са потребители на академична експертиза на факултета?

Проф. Димитър Денков, Философски факултет: Най-различни, все пак факултетът ни е с размерите на средно голям за българските условия университет. Връзките са с някои банки, с които имаме съвместни проекти - обучителни и издателски; с медии и телекомуникационни фирми; с ресорните министерства, някои областни и общински администрации, с регионалните инспекторати, с училища и особено с неправителствени организации.

Проф. Панайот Карагьозов, Факултет по славянски филологии: Нашите кадри захранват основно средното и висше образование и някои институти на БАН. Потребители на кадри са също МВР, МВнР, МО и др. държавни структури. Голям брой наши възпитаници работят като журналисти, редактори и преводачи в средствата за масова комуникация и чуждестранни фирми (ЧЕЗ и др.).

Доц. Евгения Великова, Факултет по математика и информатика: Имаме значителен брой активни и постоянно обновяващи се и развиващи се партньорства с множество фирми в областта.

Проф. Петър Кралчевски, Факултет по химия и фармация: Партньорствата на ФХФ с българските индустриални, вкл. фармацевтични, компании са свързани най-вече с реализацията на завършващите кадри. За съжаление, индустрията у нас изпитва финансови затруднения и засега не отделя значителни средства за да финансира научни разработки заедно с университета. Надяваме се ситуацията да се подобри със старта на софийския Научно-технологичен парк, който има за мисия именно връзката между наука и индустрия. СУ има също и план за изграждане на собствен научно-технологичен парк, който би могъл да се реализира в рамките на успешен проект по ОП НОИР. И сега във ФХФ има колективи, които партнират с наши и чужди компании и организации. Например, колеги от катедра "Аналитична химия" изследват качествата на българските минерали води, а колеги от катедра "Инженерна химия" подържат научно-приложни проекти с големи международни химически компании, т.е реализират в чужбина роден интелектуален продукт.

Проф. Мариела Оджакова, Биологически факултет: Много са - министерства, институти, предприятия.

Доц. Филип Мачев, Геолого-географски факултет: 1. Партньорство с фирми от туристическия бранш, тъй като нашият факултет обучава студенти в специалност туризъм. 2. Общините. 3. Регионалните инспекции по образование, тъй като студентите в специалност география могат по желание да получават и учителска правоспособност. 4. С компании от минния бранш за студентите геолози – спонсориране на студентски практики, студентски стажове. Преподавателите участват с експертни оценки по заявка на компаниите.

На 17 ноември в Софийския университет ще се проведат избори за ново ръководство. Кандидатите за ректорския пост са двама - проф. Анастас Герджиков от Факултета по класически и нови филологии и проф. Тони Спасов от Факултета по химия и фармация. Месец преди избора "Капитал" изпрати въпроси до деканите на всички факултети на СУ за това кои са необходимите реформи и как се развива обучението в техните звена. Мненията на всички отговорили можете да прочетете по-долу. (През последните седмици се проведоха общи събрания на много факултети, на които бяха избрани нови декани. Интервютата са правени в края на октомври.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK