Вносът и износът спадат през третото тримесечие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вносът и износът спадат през третото тримесечие

Добрата новина е, че се затвърждава тенденцията най-голямата част от износа към ЕС да идва от машиностроенето и електрониката.

Вносът и износът спадат през третото тримесечие

Ниските цени на суровините потискат търговията на България с трети страни, но забавяне се усеща и в потоците от и към ЕС

4332 прочитания

Добрата новина е, че се затвърждава тенденцията най-голямата част от износа към ЕС да идва от машиностроенето и електрониката.

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Вносът на дефлация в България вследствие на ниските цени на горива, метали и храни на международните пазари се е ускорил през септември и вече ефектът все повече се усеща и в износа. Това се вижда от данните на НСИ, според които през третото тримесечие има свиване както на вноса с 5.3%, така и на износа - 0.9%. И в двете посоки идва в голямата си част от търговията със страни извън ЕС, макар че през последните два месеца има отчетлив спад и при вноса от страни - членки на съюза, с по 3-4% и се вижда ясна тенденция на забавяне на износа, който през септември расте с едва 4.7% при двуцифрени числа в началото на годината.

Вследствие на спада в последните два месеца общо за деветмесечието на 2015 г. общият експорт се е увеличил с 6.6% спрямо същия период на 2014 г. Забавянето на износа беше очаквано от Министерството на финансите, което в есенната си прогноза предвижда увеличението му за цялата 2015 г. да е 7.2%. Като фактор за понижението на износа на услуги например те посочиха неблагоприятния туристически сезон. В последната си прогноза Европейската комисия заложи годината да приключи с 5.9% ръст на износа, а Ernst & Young прогнозираха през октомври и още по-голямо забавяне - до 5.6% ръст. Същевременно очакванията на ЕК за повишение на вноса с 4% към края на годината изглежда все по-трудно постижимо, след като за деветте месеца до септември то е 1.2%, а по нищо не личи дефлационните тенденции да отслабват. Това може да постави и бюджетните приходи от ДДС и мита под натиск в последните месеци на годината.

Европейският двигател

ЕС остава по-важният пазар за компаниите, като през периода януари - септември експортът към тези страни се увеличава с 9.1% и достига 21.7 млрд. лв. Основните търговски партньори са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.8% от експорта за ЕС. След намалението на продажбите ни към ЕС през юли - до голяма степен заради трудната ситуация в съседна Гърция, те отново започват да нарастват през август – с 6.7%, но през септември ръстът се свива до 4.7%. Данните на НСИ показват, че през осмия месец на годината износът към Гърция на практика се възстановява на равнището от предходната година, което означава, че рисковете за българския износ от сътресенията там, които достигнаха своя пик в края на юни и юли, са намалели.

Затвърждава се тенденцията от последните няколко месеца за ЕС да изнасяме най-много електроника и машини, чиито продажби са скочили с 19.4% за периода на годишна база. Тук влизат различни електрически двигатели, трансформатори, жици, електронни интегрални системи, панели, кабели. Доскоро медта беше експортна стока номер 1 към дестинациите от ЕС, а сега остава на второ място, въпреки че продажбите й също растат със завидни темпове (с 24%).

При експорта на мед ключова роля има медодобивното предприятие "Аурубис България", което е най-големият производител на медни продукти в Югоизточна Европа. Дружеството изнася около 230 хил. тона рафинирана мед годишно, но експортира също и медни аноди към други предприятия в рамките на групата "Аурубис". Има известен спад при продажбите на облеклата, особено на трикотажни и плетени, но те продължават да са сред основните стоки, които експортираме за европейските ни партньори.

Предвид индикациите за забавяне в глобалната икономика обаче дори и европейският двигател за българските износители вероятно ще бъде принуден да мине на по-ниски обороти и вероятно в следващите месеци поръчките и към местните поддоставчици ще намалеят.

Тежестта на спадащите цени

Най-голям спад на износа за периода януари - септември 2015 г. има при продажбите на минерални горива (най-вече нефтените) към трети страни, но същите към ЕС пък се увеличават значително. Топ 3 на най-продаваните стоки в трети страни се сформира от минерални горива, мед и изделия от мед, както и електрически машини. От тях обаче продажбите на първите две стоки спада на годишна база, вероятно повлияни от срива на цените на суровините (петрол и метали) през август. Както и в случая с ЕС, продажбите на електрически машини за трети страни отбелязват сериозен ръст – 21.8%.

Основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Сърбия, Русия, Сингапур, САЩ и Македония, които формират 55.1% от износа на България за трети страни. За Турция от страната се изнасят най-много мед и изделия от мед, минерални горива, електрически машини, дървесина. Продължава да нараства експортът и за Китай: най-вече на мед и изделия от мед и руди. Спадът на експорта за Русия през третото тримесечие продължава и е 10% на годишна база, но е вече по-умерен спрямо първото тримесечие на 2015 г. например, когато достигна 32.2%.

Като цяло изпреварващият спад на вноса спрямо този на износа се отразява положително на текущата сметка и на търговския дефицит, който за деветмесечието се свива от почти 1.7 млрд. лв. през 2014 г. на 626 млн. лв. през 2015 г. Краткосрочно ниските цени на горивата оказват и положителен тласък на икономиката. Ако обаче тенденцията на спад на цените на експортните стоки се запази, производителите може да се окажат притиснати.

Производството и търговията се забавят

Междувременно промишленото производство забавя възходящата си посока на развитие, като индексът му през септември спада с 1.1% на месечна база и расте минимално с 0.6% на годишна база. Забавянето на годишна база идва по линия на производството на електрическа и топлоенергия, докато по-съществен ръст има в добивната промишленост – от 9.1%. Индексът на практика измерва измененията в произведената продукция на промишлените предприятия, като позволява да се проследи текущото икономическо развитие. Спрямо миналата година значително расте производството на превозни средства без автомобили – с цели 50.8%, както и на неметални минерални суровини, хартия и картон и автомобили, ремаркета и полуремаркета. Спад на годишна база има при производството на тютюневи изделия, основни метали и ремонта и инсталирането на машини и оборудване.

След като ръстът на продажбите на дребно се забавяше все повече от началото на 2015 г., през септември оборотите в търговията на дребно спадат и на месечна, и на годишна база, съответно с 0.2% и 2.5%. Основен принос за това имат търговията с облекло, обувки, автомобилни горива и компютърна техника. Иначе в сравнение с миналата година електронната търговия продължава да расте с двуцифрени темпове (с 10.9%). Друг сектор, който движи търговията на дребно, са фармацевтичните стоки и битовата техника.

Вносът на дефлация в България вследствие на ниските цени на горива, метали и храни на международните пазари се е ускорил през септември и вече ефектът все повече се усеща и в износа. Това се вижда от данните на НСИ, според които през третото тримесечие има свиване както на вноса с 5.3%, така и на износа - 0.9%. И в двете посоки идва в голямата си част от търговията със страни извън ЕС, макар че през последните два месеца има отчетлив спад и при вноса от страни - членки на съюза, с по 3-4% и се вижда ясна тенденция на забавяне на износа, който през септември расте с едва 4.7% при двуцифрени числа в началото на годината.

Вследствие на спада в последните два месеца общо за деветмесечието на 2015 г. общият експорт се е увеличил с 6.6% спрямо същия период на 2014 г. Забавянето на износа беше очаквано от Министерството на финансите, което в есенната си прогноза предвижда увеличението му за цялата 2015 г. да е 7.2%. Като фактор за понижението на износа на услуги например те посочиха неблагоприятния туристически сезон. В последната си прогноза Европейската комисия заложи годината да приключи с 5.9% ръст на износа, а Ernst & Young прогнозираха през октомври и още по-голямо забавяне - до 5.6% ръст. Същевременно очакванията на ЕК за повишение на вноса с 4% към края на годината изглежда все по-трудно постижимо, след като за деветте месеца до септември то е 1.2%, а по нищо не личи дефлационните тенденции да отслабват. Това може да постави и бюджетните приходи от ДДС и мита под натиск в последните месеци на годината.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK