Сивата икономика в България е 17% от БВП

Сивата икономика в България за 2014 г. възлиза на 17.1% от БВП на страната, показват данните от проучване на международната консултантска компания EY, направено по поръчка на MasterCard. Изследването използва собствена методология, като анализира различните видове сива икономика и набелязва мерки, с които може да се противодейства на проблема чрез насърчаване на електронните разплащания.

Разглежданият период е от 2002 г. насам, когато според резултатите делът на сивата икономика е бил 21.3% от БВП. В следващите години той плавно намалява, но след глобалната финансова криза от 2008 г. отново започва да се повишава, показват данните.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Обхватът на проблема

"Когато говорим за сива икономика, имаме предвид нерегистрирани разплащания, които могат да са направени както от нерегистрирани, така и от регистрирани компании, които обаче не отчитат всичките си транзакции. Общото между тези две групи транзакции е, че почти всички от тях са извършени в брой", обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша, който представи резултатите от проучването. В този смисъл преминаването към електронни разплащания би могло да помогне на правителствата да противодействат на сивата икономика и да подобри събираемостта на данъчните приходи – например от ДДС и корпоративен данък, които иначе държавните бюджети губят в резултат на нерегистрираните плащания, посочват авторите.

Изследването също така разделя сивата икономика на активна и пасивна в зависимост от това кой се облагодетелства от нея. При т.нар. активна сива икономика и двете страни по дадена сделка печелят от това плащането по нея да е в брой и да не бъде регистрирано – например при строителна услуга, при която клиентът получава отстъпка в цената, ако не поиска фактура от доставчика, а самият доставчик спестява данъчни разходи, ако не регистрира плащането. "В този случай насърчаването на електронните разплащания не би помогнало, тъй като двете страни ще продължат да предпочитат плащанията в брой", коментира Розкрут.



При т.нар. пасивна сива икономика окуражаването и развитието на картовите плащания може да свие дела й и да доведе до повече данъчни приходи за бюджета. Характерното при този вид сива икономика е, че единствено продавачът на дадена стока или услуга печели от това да не регистрира дадена транзакция и да не плаща данъци, докато потребителят заплаща пълната й стойност. Пример за такъв случай е заведение, което не издава касов бон за консумацията на клиента, обяснява Розкрут.

Според оценката на EY към 2014 г. общият дял на сивата икономика в България е 17.1%, от които пасивната сива икономика съставлява 10.4%. "Това означава над 1.8 млрд. лв. пропуснати приходи от ДДС и корпоративен подоходен данък за бюджета на страната според консервативната ни оценка", изтъква икономистът. Секторът с най-голям "принос" за пасивната сива икономика е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, в който са 43.3% от нерегистрираните плащания, показват данните.

Мерки за противодействие

Анализаторите от EY предлагат в проучването си и набор политики и регулаторни мерки за насърчаване на електронните разплащания и съответно за намаляване на равнището на сивата икономика. Те могат да бъдат както въвеждането на различни задължения за държавните институции, работодателите и търговците – например за изплащането на заплати и пенсии само по електронен път (което според авторите на изследването има най-малък ефект), така и стимули за картовите плащания – като данъчни лотарии за потребителите или държавно (съ)финансиране на поставянето и използването на POS терминали при търговците.

"Популярността на разплащанията в брой в България е много голяма, докато тази на електронните плащания на фона на изградената инфраструктура остава много ниска", отбелязва Розкрут. Ето защо по думите му една от най-ефективните мерки в българския случай би била услуга от типа cash back, при която потребителите получават отстъпка от цената на дадена стока или услуга, ако заплатят за нея с карта. По изчисления на EY при финансирана от държавата отстъпка в размер на 1.4% от стойността на покупката това би довело до намаляване на сивата икономика с 2.8% от БВП и би увеличило нетните приходи за бюджета с 220 млн. лв.

Друго решение, което би имало значителен ефект за България, е въвеждането на максимални прагове за плащанията в брой. Розкрут пояснява, че подобна мярка е най-ефективна при по-ниски прагове. Така например при праг от 60 лв. понижението на пасивната сива икономика в България би било с 0.5% от БВП, което ще донесе допълнителни данъчни приходи от около 100 млн. лв., докато при праг от 20 лв. ефектът би бил много по-осезаем – свиване на пасивната сива икономика с 3.7% и близо 650 млн. лв. допълнителни постъпления в бюджета.