Сивата икономика в България е 17% от БВП
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сивата икономика в България е 17% от БВП

Сивата икономика в България е 17% от БВП

Насърчаването на електронните плащания може да помогне за намаляването й, показва проучване на EY

Мария Иванова
16692 прочитания

© Капитал Daily


Сивата икономика в България за 2014 г. възлиза на 17.1% от БВП на страната, показват данните от проучване на международната консултантска компания EY, направено по поръчка на MasterCard. Изследването използва собствена методология, като анализира различните видове сива икономика и набелязва мерки, с които може да се противодейства на проблема чрез насърчаване на електронните разплащания.

Разглежданият период е от 2002 г. насам, когато според резултатите делът на сивата икономика е бил 21.3% от БВП. В следващите години той плавно намалява, но след глобалната финансова криза от 2008 г. отново започва да се повишава, показват данните.

Обхватът на проблема

"Когато говорим за сива икономика, имаме предвид нерегистрирани разплащания, които могат да са направени както от нерегистрирани, така и от регистрирани компании, които обаче не отчитат всичките си транзакции. Общото между тези две групи транзакции е, че почти всички от тях са извършени в брой", обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша, който представи резултатите от проучването. В този смисъл преминаването към електронни разплащания би могло да помогне на правителствата да противодействат на сивата икономика и да подобри събираемостта на данъчните приходи – например от ДДС и корпоративен данък, които иначе държавните бюджети губят в резултат на нерегистрираните плащания, посочват авторите.

Изследването също така разделя сивата икономика на активна и пасивна в зависимост от това кой се облагодетелства от нея. При т.нар. активна сива икономика и двете страни по дадена сделка печелят от това плащането по нея да е в брой и да не бъде регистрирано – например при строителна услуга, при която клиентът получава отстъпка в цената, ако не поиска фактура от доставчика, а самият доставчик спестява данъчни разходи, ако не регистрира плащането. "В този случай насърчаването на електронните разплащания не би помогнало, тъй като двете страни ще продължат да предпочитат плащанията в брой", коментира Розкрут.

При т.нар. пасивна сива икономика окуражаването и развитието на картовите плащания може да свие дела й и да доведе до повече данъчни приходи за бюджета. Характерното при този вид сива икономика е, че единствено продавачът на дадена стока или услуга печели от това да не регистрира дадена транзакция и да не плаща данъци, докато потребителят заплаща пълната й стойност. Пример за такъв случай е заведение, което не издава касов бон за консумацията на клиента, обяснява Розкрут.

Според оценката на EY към 2014 г. общият дял на сивата икономика в България е 17.1%, от които пасивната сива икономика съставлява 10.4%. "Това означава над 1.8 млрд. лв. пропуснати приходи от ДДС и корпоративен подоходен данък за бюджета на страната според консервативната ни оценка", изтъква икономистът. Секторът с най-голям "принос" за пасивната сива икономика е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, в който са 43.3% от нерегистрираните плащания, показват данните.

Мерки за противодействие

Анализаторите от EY предлагат в проучването си и набор политики и регулаторни мерки за насърчаване на електронните разплащания и съответно за намаляване на равнището на сивата икономика. Те могат да бъдат както въвеждането на различни задължения за държавните институции, работодателите и търговците – например за изплащането на заплати и пенсии само по електронен път (което според авторите на изследването има най-малък ефект), така и стимули за картовите плащания – като данъчни лотарии за потребителите или държавно (съ)финансиране на поставянето и използването на POS терминали при търговците.

"Популярността на разплащанията в брой в България е много голяма, докато тази на електронните плащания на фона на изградената инфраструктура остава много ниска", отбелязва Розкрут. Ето защо по думите му една от най-ефективните мерки в българския случай би била услуга от типа cash back, при която потребителите получават отстъпка от цената на дадена стока или услуга, ако заплатят за нея с карта. По изчисления на EY при финансирана от държавата отстъпка в размер на 1.4% от стойността на покупката това би довело до намаляване на сивата икономика с 2.8% от БВП и би увеличило нетните приходи за бюджета с 220 млн. лв.

Друго решение, което би имало значителен ефект за България, е въвеждането на максимални прагове за плащанията в брой. Розкрут пояснява, че подобна мярка е най-ефективна при по-ниски прагове. Така например при праг от 60 лв. понижението на пасивната сива икономика в България би било с 0.5% от БВП, което ще донесе допълнителни данъчни приходи от около 100 млн. лв., докато при праг от 20 лв. ефектът би бил много по-осезаем – свиване на пасивната сива икономика с 3.7% и близо 650 млн. лв. допълнителни постъпления в бюджета.

Сивата икономика в България за 2014 г. възлиза на 17.1% от БВП на страната, показват данните от проучване на международната консултантска компания EY, направено по поръчка на MasterCard. Изследването използва собствена методология, като анализира различните видове сива икономика и набелязва мерки, с които може да се противодейства на проблема чрез насърчаване на електронните разплащания.

Разглежданият период е от 2002 г. насам, когато според резултатите делът на сивата икономика е бил 21.3% от БВП. В следващите години той плавно намалява, но след глобалната финансова криза от 2008 г. отново започва да се повишава, показват данните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    bogry avatar :-|
    BoGry

    Аз не съм от сивата икономика и искам да попитам - какво като не съм? Аз съм брашняния чувал, който всеки финансов министър тръска! Аз трябва да плащам осигуровки, за които нямам пари! И въпреки това ми вдигат прага! Аз съм човек, на когото държавата разчита, за да плати на полицаи, военни, депутати и администрация! Когато успея, ми казват, че е малко! Когато не успея, ми казват, че съм престъпил закона!
    Кой съм аз всъщност - българин или...?

  • 2
    noidea avatar :-|
    noidea

    Дали пък диференцирано ДДС не би било по-доброто решение за тези по-чуствителните сектори ? Защото да караш бабите по селата да си купят хляб с карта е смешна работа или за 2 бири като слезна да плащам с карта.

  • 3
    1mp avatar :-|
    1mp

    Аз лично съм убеден, че сивия сектор е около 30%.

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    "Cash is King" казваше баба ми.

    Да не говорим, че има минимална такса за електронната финансова услуга и хлябът и киселото мляко на пенсионерите ще им излязат златни за суми около пет лева примерно.

    Тиквоний I никога няма да натисне малките търговци да монтират ПОС терминали. Няма топки за това. Освен това ядрото на герберския електорат са бакшишите и фризьорките - едни от най-сивите икономически субекти.

  • 5
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „направено по поръчка на MasterCard“

    Който плаща, той поръчва музиката.

    За картела Visa/MasterCard би било чудесно ако се забранят парите в брой и всички се задължат да ползват техните карти. Ако се забранят и пощенските преводи - още по-добри печалби.

    Честито на „печелившите“.

  • 6
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „По изчисления на EY при финансирана от държавата отстъпка в размер на 1.4% от стойността на покупката“

    Наглостта на картела Visa/MasterCard няма край. Искат с парите на данъкоплатците да се подкупват същите тези данъкоплатци да ползват услугите им...

  • 7
    p911 avatar :-|
    p911

    Няма как да се забранят плащанията кеш, все пак парите са си пари, но стимули за картови разплашания винаги може да се прилагат и то не от държавата.

    Процесът има своя естествен път и това се вижда с намаляването на дела на сивата икономика през силните 2007 и 2008. Когато фирмите от сивия сектор търсят финансиране (и то не от КТБ) за да разщирят бизнеса си, то им се налага да полажат това-онова на светло. Другата страна на медала е контрола, по-строг контрол => по-високи разходи за укриване на доходи, но тука знаете положението какво е и то е дълбоко залегнало в народопсихологията ни.

  • 8
    p911 avatar :-|
    p911

    Що се отнася до диференцирано ДДС, то, колкото и да е добро, няма как да се приложи по нашите географски ширини ... просто, ако ДДС на детските дрехи е 10%, то изведнъж всички дрехи ще се окажат детски ... знаете как е!

  • 9
    teob avatar :-|
    Теодоси Бялков

    Само 17% ???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK