Сивата икономика в България е 17% от БВП
Насърчаването на електронните плащания може да помогне за намаляването й, показва проучване на EY
Сивата икономика в България за 2014 г. възлиза на 17.1% от БВП на страната, показват данните от проучване на международната консултантска компания EY, направено по поръчка на MasterCard. Изследването използва собствена методология, като анализира различните видове сива икономика и набелязва мерки, с които може да се противодейства на проблема чрез насърчаване на електронните разплащания.
Разглежданият период е от 2002 г. насам, когато според резултатите делът на сивата икономика е бил 21.3% от БВП. В следващите години той плавно намалява, но след глобалната финансова криза от 2008 г. отново започва да се повишава, показват данните.
Обхватът на проблема
"Когато говорим за сива икономика, имаме предвид нерегистрирани разплащания, които могат да са направени както от нерегистрирани, така и от регистрирани компании, които обаче не отчитат всичките си транзакции. Общото между тези две групи транзакции е, че почти всички от тях са извършени в брой", обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша, който представи резултатите от проучването. В този смисъл преминаването към електронни разплащания би могло да помогне на правителствата да противодействат на сивата икономика и да подобри събираемостта на данъчните приходи – например от ДДС и корпоративен данък, които иначе държавните бюджети губят в резултат на нерегистрираните плащания, посочват авторите.
Изследването също така разделя сивата икономика на активна и пасивна в зависимост от това кой се облагодетелства от нея. При т.нар. активна сива икономика и двете страни по дадена сделка печелят от това плащането по нея да е в брой и да не бъде регистрирано – например при строителна услуга, при която клиентът получава отстъпка в цената, ако не поиска фактура от доставчика, а самият доставчик спестява данъчни разходи, ако не регистрира плащането. "В този случай насърчаването на електронните разплащания не би помогнало, тъй като двете страни ще продължат да предпочитат плащанията в брой", коментира Розкрут.
При т.нар. пасивна сива икономика окуражаването и развитието на картовите плащания може да свие дела й и да доведе до повече данъчни приходи за бюджета. Характерното при този вид сива икономика е, че единствено продавачът на дадена стока или услуга печели от това да не регистрира дадена транзакция и да не плаща данъци, докато потребителят заплаща пълната й стойност. Пример за такъв случай е заведение, което не издава касов бон за консумацията на клиента, обяснява Розкрут.
Според оценката на EY към 2014 г. общият дял на сивата икономика в България е 17.1%, от които пасивната сива икономика съставлява 10.4%. "Това означава над 1.8 млрд. лв. пропуснати приходи от ДДС и корпоративен подоходен данък за бюджета на страната според консервативната ни оценка", изтъква икономистът. Секторът с най-голям "принос" за пасивната сива икономика е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, в който са 43.3% от нерегистрираните плащания, показват данните.
Мерки за противодействие
Анализаторите от EY предлагат в проучването си и набор политики и регулаторни мерки за насърчаване на електронните разплащания и съответно за намаляване на равнището на сивата икономика. Те могат да бъдат както въвеждането на различни задължения за държавните институции, работодателите и търговците – например за изплащането на заплати и пенсии само по електронен път (което според авторите на изследването има най-малък ефект), така и стимули за картовите плащания – като данъчни лотарии за потребителите или държавно (съ)финансиране на поставянето и използването на POS терминали при търговците.
"Популярността на разплащанията в брой в България е много голяма, докато тази на електронните плащания на фона на изградената инфраструктура остава много ниска", отбелязва Розкрут. Ето защо по думите му една от най-ефективните мерки в българския случай би била услуга от типа cash back, при която потребителите получават отстъпка от цената на дадена стока или услуга, ако заплатят за нея с карта. По изчисления на EY при финансирана от държавата отстъпка в размер на 1.4% от стойността на покупката това би довело до намаляване на сивата икономика с 2.8% от БВП и би увеличило нетните приходи за бюджета с 220 млн. лв.
Друго решение, което би имало значителен ефект за България, е въвеждането на максимални прагове за плащанията в брой. Розкрут пояснява, че подобна мярка е най-ефективна при по-ниски прагове. Така например при праг от 60 лв. понижението на пасивната сива икономика в България би било с 0.5% от БВП, което ще донесе допълнителни данъчни приходи от около 100 млн. лв., докато при праг от 20 лв. ефектът би бил много по-осезаем – свиване на пасивната сива икономика с 3.7% и близо 650 млн. лв. допълнителни постъпления в бюджета.
