Дълг: Хълмът, който става планина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дълг: Хълмът, който става планина

Въпреки липсата на кризисни ситуации, въпреки преизпълнението на приходите, въпреки стабилността и въпреки добрата външна конюнктура публичните задължения ще се увеличат с още 3 млрд. лв. през 2015 г.

Дълг: Хълмът, който става планина

Правителството планира публичните задължения да се увеличат нетно с 4 млрд. лв. през следващите три години. Сумата обаче може да се окаже двойно по-голяма

10553 прочитания

Въпреки липсата на кризисни ситуации, въпреки преизпълнението на приходите, въпреки стабилността и въпреки добрата външна конюнктура публичните задължения ще се увеличат с още 3 млрд. лв. през 2015 г.

© shutterstock


Проблемът в някои публични системи е квазидефицит, който може да обърка сметките

Помните ли, че след началото на финансовата криза Естония и България бяха давани като добрите примери за европейски държави с нисък дълг? Е, една от двете държави продължава да е отличник. За съжаление това не е България. През 2014 г., в рамките само на половин година държавният дълг нарасна с 8 млрд. лв., или 9% от брутния вътрешен продукт (БВП). Виновна е дестабилизацията на държавата, казаха политиците тогава. Най-лошото обаче е, че въпреки липсата на кризисни ситуации, въпреки преизпълнението на приходите, въпреки стабилността и въпреки добрата външна конюнктура публичните задължения ще се увеличат с още 3 млрд. лв. през 2015 г.

И ако продължим с лошите новини, през следващите три години ще задлъжнеем с поне още 4 млрд. лв., а в края на 2018 г. съотношението дълг/БВП ще бъде на нива, невиждани от 20 години. Това е възможно най-консервативната оценка, направена от Министерството на финансите. Тя се базира на предположението, че в периода 2016 – 2018 г. дефицитът ще се свива по план - средно с по 0.7 процентни пункта годишно. Базира се и на очакванията, че след прегледа на активите им банките няма да имат нужда от държавна подкрепа, енергийната система ще успее да се справи сама със структурния си дефицит, а железопътният сектор ще продължи да оцелява някак.

Дори само изредени, тези допускания вече звучат съмнително. Махнете едно или няколко от тях, и ситуацията започва да изглежда все по-отчайваща. Точна сметка за размера на дълга при несгоди в някоя от публичните системи трудно може да се направи. Ако обаче допуснем, че всички неблагоприятни условия се струпат в следващата година, държавата ще има нужда от допълнително над 7 млрд. лв. нов дълг. Тези оценки са на база прогнозата на ЕК за дефицита, оценки на експерти за енергийната система и заложените буфери от страна на финансовото министерство за финансовата система.

Дефицитен натиск

Но нека предположим, че извънредни ситуации няма да има, и приемем, че през следващите три години държавата ще има нужда само от пари, с които да финансира дефицита си и да рефинансира падежиращи стари задължения. Отново е съмнително, че правителството ще успее да се вмести в рамките на планираните 4 млрд. лв. През 2016 г. в рамките само на една година финансовото министерство се надява да свие дефицита с 1.3 процентни пункта (1.2 млрд. лв.). Това е, при положение че тази година имаше намерение дефицитът да бъде консолидиран с 0.7 процентни пункта, а в крайна сметка целите паднаха до 0.4. По време на обсъждането на бюджета за 2016 г. и актуализацията за тази година министър Горанов се опита да убеди депутатите, че целият дефицит, записан в актуализацията, няма да бъде "уплътнен". "Нивото от 3.3% няма да бъде достигнато. В този разчет ние включихме максималните лимити за усвояване на евросредствата. Но по една или друга причина тези нива на усвояване няма да бъдат постигнати", каза Горанов.

Това обаче изглежда малко вероятно. В мотивите към актуализацията е записано, че над 490 млн. лв. са за плащане по европроекти (т.нар. трансфери към сметките на фондовете, свързани с европейските средства - Националния фонд и Държавен фонд "Земеделие"). Оказва се обаче, че 400 млн. лв. от тези средства са заделени за довършване на проекти, за които Брюксел не иска да плати. Тоест парите би трябвало да са изчислени така, че да стигнат точно за плащане на строителните дейности и спестяването им изглежда малко вероятно. Останалите 390 млн. лв. от допълнителните разходи са предназначени за ведомствата, основно за заплати. Тук също изглежда малко вероятно нещо да бъде спестено.

"По-добрите приходи трябва да се използват за ускорено свиване на дефицита. Според мен сигурността и суверенитета на страната минават през независимостта от международни финансови институции." Думите са на финансовия министър, който по време на дебата в бюджетната комисия искаше да убеди депутатите, че прави всичко възможно да ограничи дефицита и съответно дълга. Това обаче изглежда доста неубедително, след като неколкократно през годината министърът заявяваше, че ще настоява всеки лев над планираните приходи през тази година да отива за свиване на "дупката" и съответно намаляване на дълга. В крайна сметка допълнителните 830 млн. лв. от по-добрата събираемост ще отидат за покриване на допълнителни разходи, а не за дефицита.

Затова не е странно, че депутатите от опозицията изразиха недоверие към думите на Горанов. "От 1 януари до 26 октомври финансовият министър заявяваше десетки пъти публично, че актуализация няма да има. Какво се случи в нощта срещу 27 октомври, за да се появи тази актуализация", попита реторично Румен Гечев, депутат от БСП. Съпартиецът му Жельо Бойчев изрази мнение, че обещанията на Горанов да свие рязко дефицита през следващата година и този път са опит да "приспи" депутатите. "Как да ви повярваме, след като не успяхте с 0.5, а сега искате да ни убедите, че ще успеете с 1.3 процентни пункта", попита депутатът.

Партньорите на ГЕРБ в управляващата коалиция определиха бюджета за 2016 г. като бюджет на стабилност и похвалиха министър Горанов, че залага по-стръмно свиване на дефицита. Въпреки това обаче и през следващите три години държавата ще харчи повече, отколкото събира. Ще трупа дефицити и съответно дългове. Лихвите по държавния дълг вече са твърдо над 1 млрд. лв. годишно. Това обаче не е единственото притеснение, свързано с нарастващата задлъжнялост на страната.

Трябва да се отчете, че правителството трупа дългове в относително добри времена. "Когато дългът е малък, лесно се намират заеми. Но се стига до момент - като в случая с Гърция, когато вече никой не иска да отпуска заеми", коментира бившият зам. финансов министър Любомир Дацов пред в. "Сега". Според него България все още е далеч от критичното ниво, но той не изключва възможността да се влезе в дългова спирала, ако правителството продължи да трупа задължения с това темпо. "Когато държавният дълг достигне 35-40% от БВП, вече е в сивата зона, а при 40% вече става все по-трудно и все по-скъпо", добавя финансистът.

Извънредни разходи

Сега обаче да се върнем към настоящето. Освен явния дефицит фискът е заплашен от няколко източника на квазидефицит. Единият е банковата система, на която в средата на 2016 г. й предстои едно от най-големите изпитания – ще бъде подложена на независима оценка на качеството на активите и стрес тестове. А какво ще покаже то и дали ще се наложи капитализация на банки от страна на държавата – ще стане ясно до края на следващата година. Дали ще се наложи държавата да налива пари все още няма как да се каже. Факт е, че системата управлява огромни активи за над 50 млрд. лв. и засега не е ясно каква част от тях са "изхабени", както се оказа с КТБ.

Енергийната система също може в един момент да увисне на врата на държавата, и то в най-скоро време. Според бившия финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов Симеон Дянков "енергийният сектор не може да продължи още една година така и ще трябва да се спасява следващата година с около 2-2.5 млрд. лв.". "Там има огромен дефицит – над 4 милиарда лева. По никакъв начин той не е покрит тази година, миналата година, по-миналата година, а се натрупва. В сравнение с 2012 г. той е вече 2 пъти по-голям", каза той в интервю за bTV.

Този риск може да се окаже, разбира се, надценен. Тази година се очаква НЕК да излезе на минимална печалба за пръв път от 2011 г. насам. Ако няма натиск за намаление на цените, от следващата година оперативният резултат на компанията може да бъде значително подобрен, като тя постепенно започне да изплаща заемите си към Българския енергиен холдинг. С очаквания нов заем от 500 млн. евро, с който НЕК трябва да погаси старите си търговски задължения, общата експозиция на БЕХ към дъщерното му дружество ще достигне близо 2 млрд. лв. Отделно може да се окаже, че всички дружества в БЕХ са на печалба тази година, което да подобри сериозно финансовото състояние на холдинга, а бюджетът ще получи по-осезателен дивидент.

Дори настоящият гуверньор на БНБ Димитър Радев изрази притеснение за проблемите в енергийния сектор. По време на дебата за бюджета той я определи като един от рисковете за фиска през 2016 г. "Рисовете са основно два – натрупването на големи задължения в сектори като енергетика и транспорт. Тези условни проблеми могат да се превърнат в проблем за бюджета", коментира Радев. Вторият риск, който според него отново може да се появи в края на следващата година, са отново министерствата и липсата на оптимизация на разходите при тях.

Ако говорим за финансовата система, Министерството на финансите е заложило доста буфери с бюджета. В закона е записано, че през 2016 г. правителството може да изтегли 5.3 млрд. лв. заем, без да се иска допълнителна ратификация от парламента. Уловката е, че е заложен "таван" на номиналното увеличение на дълга с максимум 2.1 млрд. лв. В този лимит би могъл да влезе само заемът, който ще е необходим за покриване на бюджетния дефицит за годината в размер на 1.8 млрд. лв. Има обаче падежи на стар дълг на стойност 1.3 млрд. лв. И в крайна сметка остават 2.2 млрд. лв. "Остатъкът е евентуалният възможен буфер, ако се наложи да се подкрепят банки с оглед на това, че всички очакваме през първото полугодие да се случи оценката на активите на банките. Бюджетът трябва да е готов за всяка ситуация, ако не искаме да фалира цялата държава", каза председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Отново поглеждайки в Закона за държавния бюджет за 2016 г., се вижда, че ведомството на Владислав Горанов се е подсигурило допълнително срещи евентуални несполуки в банковата система. Това подсигуряване е стъпка в правилната посока, но ако се стигне до нея, това ще значи, че вече сме затънали още. Възможност, която не присъстваше в предишните няколко бюджета, е да се емитира дълг извън лимита от 5.3 млрд. лв. Условието е заемът да се върне преди края на годината и по този начин да не се отрази върху нетното нарастване на държавните задължения. Има разписана и опция за до 900 млн. лв. държавна гаранция при нужда фондът за гарантиране на влоговете да тегли заеми, както и до 1 млрд. лв. за Българската банка за развитие. Изрично е написано и че държавната насърчителна банка може да се ползва като инструмент за рекапитализиране на кредитни институции.

Тези пари няма да са част от тавана на дълга през следващата година, ако до 31 декември държавата ги върне на кредиторите. Въпросът е обаче, че правителството няма откъде да ги върне - не разполага с буфери за евентуалното им връщане и в крайна сметка ще трябва актуализация и вдигане на тавана. Фискалният резерв е някаква възможност, която да се използва за финансиране на извънредни разходи, но неговият размер е твърде недостатъчен. Към края на септември по сметките в БНБ държавата има 9.1 млрд. лв. Неснижаемият минимум е 4.5 млрд. лв. От остатъка 2.3 млрд. лв. ще бъдат използвани за покриване на дефицита през тази година.

Международни притеснения

Проблемът в някои публични системи е квазидефицит, който може да обърка сметките

Помните ли, че след началото на финансовата криза Естония и България бяха давани като добрите примери за европейски държави с нисък дълг? Е, една от двете държави продължава да е отличник. За съжаление това не е България. През 2014 г., в рамките само на половин година държавният дълг нарасна с 8 млрд. лв., или 9% от брутния вътрешен продукт (БВП). Виновна е дестабилизацията на държавата, казаха политиците тогава. Най-лошото обаче е, че въпреки липсата на кризисни ситуации, въпреки преизпълнението на приходите, въпреки стабилността и въпреки добрата външна конюнктура публичните задължения ще се увеличат с още 3 млрд. лв. през 2015 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    dorn avatar :-|
    dorn

    Рецептата на правешките каскети - осигуряване на власт със заеми.

  • 2
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Не не, тия сега са от нашите. Антикомунисти са.

    Публикувано през m.capital.bg

  • razlichen123

    С терор над малкият и средният бизнес се получава това!

    Всеки затваря и се оглежда в коя банка да си сложи спестяванията и тя често е извън България. Оглежда се и къде може да емигрира. Фирмите отдавна са под санитарният минимум, разходите над, а правителството гледа само големите поръчки, процентите от тях и каквот открадне открадне. След него и потоп!

  • 4
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Май тази държава без Костов затъва от ден на ден. Посредствени хора са седнали да правят неща от които неразбират.Нямат идеа,нямат план,нямат познания и "корабът потъва".

  • 5
    v_stefanov avatar :-|
    v_stefanov

    По-важното в случая с тези заеми е, че никъде не се обяснява и говори за евентуалните начини за връщането им.
    Аз лично не виждам светли бъднини за икономиката ни, които да подсказват за някакъв подем. Съмненията ми за това се подсилват и с "родилните мъки" на правителството да "ореже" привилегиите на служителите в МВР (интересно защо не посегнаха на тези на магистратите :) ) , да сложи данък "вредни храни" (грижи за нашето здраве - едва ли), да "барне" данъчни ставки, цени на винетни стикери и други такива. Това показва само "1" - пълна безпомощност и липсата на всякакви идеи за икономиката, от която идват всички проблеми - без изключение.
    Чакат ни тежки дни. Мисля, че ще се започне от банките както винаги. Последната банкова буря доказа недвусмислено, че една от най-силните банки (не визирам фалиралата) не може да изплати 1 млд. лв. без помощ от държавата.

  • 6
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    Хубаво, че поне вече се мисли за квазидефицитите. Допускането на такава идея доскоро беше тема табу.

  • 7
    vkm02433713 avatar :-|
    vkm02433713

    Има буфери в бюджетът за 2016! И това отново са приходите.
    И по точно: Приходите са планувани на ниво 2015, или друго казано абсолютно консервативно!

    При плануван растеж от 2% от БВП финансовите експерти могат да сметнат колко повече пари ще бъдат събрани. Освен това се очакват още повече приходи от пресичане на контрабадни канали. (Поне това се обещaва).

    Което автоматично означава голям буфер! Въпросът е дали ПАК ще се допусне харчене над плануваното! Което догодина вече ще е непростимо, тъй като ще е прецедент!

  • 8
    qdk12501326 avatar :-|
    qdk12501326

    До коментар [#4] от "Без соц":

    То па щото Костов се беше обградил с едни финансови корифеи...мурата радев ми беше любимец :)

    Що ни заливате още с глупости, се едно не помним костов.Той е изпята песен, направи квото можа и му остана само едно - якото лапане.

    Костовистите сте като комунягите, постоянно ни убеждавате колко по-хубаво е било при ш*баните ви крадливи лидери.

  • 9
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Ужким ако държавата харчи повече ще има средства в икономиката, а от там и растеж. Това може и да е вярно обаче ако парите отиват в голям брой малки фирми, а държавните поръчки са за малцина големи бизнесмени. Освен това да ме прощават обаче не могат да ме убедят, че държавите не могат да харчат по-малко отколкото изкарват. Проблемът е, че винаги се намират достатъчно гласуващи за популистки обещания.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    [quote#8:"forumetzz"]постоянно ни убеждавате колко по-хубаво е било[/quote]
    Значи не си съвременик.Всичко което знаеш е "прецедено" през 2-та грама мозък на някого.
    Мислене на една обикновена електорална единица. Ще ти кажа като съвременик на неговото правителство две неща: Имаше средени дребен бизнес. Сега такова нещо няма. А М.Радев като финансов министър си свърши много добре работата. ДПС не беше фактор в политиката и в икономиката. Хората вярваха в държавата и институциите.Я виж сега,днес на пример, помпиера коментира записите на двете съдийки "две свраки се събрали и си говорят" Какво толкова..."аз на тебе,ти на мене" и това се приема нормално.
    Ти си знаеш. Е,ако си се омазал до лактите покрай герберастите... няма как да не станеш като тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK