Лекуваха ли ви добре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лекуваха ли ви добре

От анкетите с пациентите ще зависи дали една болница ще работи със здравната каса.

Лекуваха ли ви добре

Анкетата, която да мери удовлетвореността на пациенти, ще е ключова за болници и лекари и трябва да гарантира обективност

Десислава Николова
4480 прочитания

От анкетите с пациентите ще зависи дали една болница ще работи със здравната каса.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


"Приеха ме в болницата бързо и лесно, без проблеми и размотаване в определения за това срок." Ако сте били пациент на дадена болница в последните три месеца, е възможно да ви се наложи да оцените подобни твърдения от едно до 10. 1 означава, че твърдението въобще не е вярно, а 10 - че напълно сте съгласен. Същата анкета ще има и за оценка на личните лекари, специалистите и лабораториите.

Това е само един от въпросите в анкетата, която ще се провежда от следващата година от социолози по поръчка на здравната каса. Тя е публикувана за обществено обсъждане като част от наредбата за измерване на пациентската удовлетвореност. Същественият момент в цялата наредба е не толкова, че част от пациентите ще могат да оценят лечението в телефонна анкета, а че резултатите от проучването ще служат за глоби и прекратяване на договорите на лечебните заведения и докторите със здравната каса. Това е вторият лост на държавата за спиране на договори на болници с НЗОК. Първият са комисиите по здравни карти, които определят колко лекари и болници са необходими по области. Тези комисии се доминират от държавата, която е в конфликт на интереси, тъй като е най-големият собственик на болници. Така анкетите се превръщат в много важен елемент, за който е важно да се гарантира, че е обективен.

Да оставим настрана подвеждащите въпроси като този с размотаването (как определяш колко точно време трябва да се чака пред кабинета за прием?), да оставим настрана дори и огромното количество документация и изследвания, които изисква самата здравна каса и които бавят и приема, и прегледите. Това все така оставя много въпроси около текста на наредбата.

Как ще се мери пациентската удовлетвореност

Анкети за мнението на пациентите за лечебния процес и медиците има в повечето европейски страни, като в основата си те служат за изготвяне на рейтинг, а в част от случаите са и начин да се увеличи заплащането на лекарите.

В българския вариант става въпрос за доста мащабна анкета, в която ще участват около 70 хил. души, които ще бъдат питани дали са им били обяснени всички медицински процедури, как са подписали информирано съгласие, искали ли са им пари, дали са претърпели усложнения и др. В проекта е записано, че социологическа агенция ще извършва телефонни интервюта с пациенти, които са лежали в болница или са били преглеждани от лекари в извънболничната помощ, както и с такива, на които са правени изследвания. При първата анкета няма да има глоби за лекарите, а и самата анкета ще се усъвършенства след тестовия период.

"Такива анкети са необходими, в момента никой не ни пита, а когато пациентът се оплаче, е глас в пустиня. Истината е, че заради несъвършенствата на системата българският пациент е много подготвен и запознат с лечението си и му се налага да знае много повече неща, отколкото дали лекарят му е казал "добър ден", отбелязва Нана Гладуиш, основател и председател на фондация "Една от осем". "Трябва да има измерване на удовлетвореността под някаква форма, защото всеки ден болните се сблъскват със ситуации, които трябва да се променят".

Председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев допълва, че измерването на удовлетвореността на пациентите и вземането предвид на мнението им е нещо, за което настояват от години. "Дори и да има несъвършенства в наредбата, те биха могли да се прецизират, но мнението на пациентите трябва да е видимо. Пациентите няма да оценяват компетентността на лекарите, а ще дават мнение за това какво се случва в лечебното заведение - спазени ли са правилата, какво е било отношението към тях, получили ли са информация и документи, както и дали са им искани пари под или над масата, както и всякакви други доплащания", отбелязва д-р Хасърджиев.

Всеобщото притеснение на медиците е как ще се използва събраната информация. Заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков коментира, че при системна неудовлетвореност на пациентите от лечебно заведение първо ще се изпрати проверка, за да се установи дали това наистина е така и едва след това клиниката или лекарите ще бъдат глобявани или ще загубят договора си с касата. Последното е "ядрената опция", която най-много притеснява част от сектора. Ако една болница няма договор с касата, това значи, че тя ще разчита само на частни пациенти, защото разходите за останалите не могат да й бъдат възстановявани. На пазар, на който в съседна болница (частна или държавна) можеш да получиш безплатно дадена услуга и на който 95% от приходите идват от касата, това може да значи и фалит.

Малка подвеждаща анкета

Според Калоян Стойков, анализатор от Института за пазарна икономика, част от целите на методиката за измерване на удовлетвореността на пациентите изглеждат абсурдно.

"Отбелязано е, че целта на анкетата е "възможно най-висока степен на обективност и надеждност на резултати", което няма как да се получи, защото се пита за субективното мнение на пациенти. Пациентите са силно емоционални и преувеличават както положителните, така и отрицателните страни", коментира Стойков. Той допълва, че според проекта въпросникът е силно подвеждащ. "Например единият от въпросите в анкетата е "в медицинския документ, който получих от болницата, част от оплакванията, заболяванията и посочените медицински дейности бяха различни от моите". В повечето въпроси презумпцията за невинност е обърната и болницата по подразбиране е виновна. В анкетите за болници, лекари и лаборатории навсякъде има думата "размотаване", което предразполага към отговор точно в тази посока", смята Стойков.

Той е прав в това, че за анкета, базирана на субективно мнение, е много важно как са формулирани въпросите, за да не подвеждат отговарящите. Според Стойков два от въпросите са изключително подвеждащи, защото директно насочват към лекарска грешка, а не отчитат евентуалните усложнения от заболяването или риска от манипулацията. Пациентите ще бъдат питани дали са претърпели усложнения от проведеното лечение и се е наложило да се лекуват другаде, както и смятат ли, че са претърпели усложнения от лечението и ако да – подали ли са оплакване. "Тези въпроси не отчитат хода на заболяването, а директно препращат пациентите към лекарска грешка, както и към това пациентите да подадат оплакване", смята Стойков.

Д-р Хасърджиев е съгласен: "Текстовете могат да се прецизират допълнително, но изследване на удовлетвореността трябва да има, защото това е стъпка в посока контролът да бъде в ръцете на пациентите, които в крайна сметка плащат за работата на тази система." Самият Стойков също не отхвърля анкетата като начин за събиране на впечатления.

Според представителите на неправителствени организации в сектора, ако целта на анкетата е само да сондира обществено мнение, не е толкова съществено как изглеждат въпросите. Но тук става дума за по-сериозни последици. "Проблемът е, когато анкетата е обвързана с прекратяване на договор със здравната каса и е с под 10% от ползвателите на здравни услуги по телефона", смята д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Според него информацията кой в коя болница е лежал или при кого се е преглеждал е здравна информация, която е лекарска тайна и социолозите нямат право да я получат. Освен това анкетата не може да се приложи като доказателство за административно-наказателни санкции най-малкото защото не е сигурно дали по телефона е говорено със същия човек. Д-р Кацаров смята, че трябва да има механизъм, при който пациентите да нямат посредници при общуването със здравната каса.

"Оплакването трябва да може да се подава моментално, чрез обаждане по телефона или онлайн с уникалния код за достъп до лечебното заведение. Трябва да можеш да влезеш в приложение на сайта на здравната каса и да кажеш от какво си недоволен с едно кликване. След това касата ще провери, ще върне отговор, а не да има възможност да прекратява договор с анонимна анкета", смята д-р Кацаров. Той казва, че ако можеш да подаваш незабавно оплакване, касата ще има 7 млн. контрольори и това ще промени мисленето.

И противниците, и привържениците на идеята обаче са съгласни за едно - в момента пациентът не е клиент, защото плащането не зависи от него. Това трябва да се промени.

"Приеха ме в болницата бързо и лесно, без проблеми и размотаване в определения за това срок." Ако сте били пациент на дадена болница в последните три месеца, е възможно да ви се наложи да оцените подобни твърдения от едно до 10. 1 означава, че твърдението въобще не е вярно, а 10 - че напълно сте съгласен. Същата анкета ще има и за оценка на личните лекари, специалистите и лабораториите.

Това е само един от въпросите в анкетата, която ще се провежда от следващата година от социолози по поръчка на здравната каса. Тя е публикувана за обществено обсъждане като част от наредбата за измерване на пациентската удовлетвореност. Същественият момент в цялата наредба е не толкова, че част от пациентите ще могат да оценят лечението в телефонна анкета, а че резултатите от проучването ще служат за глоби и прекратяване на договорите на лечебните заведения и докторите със здравната каса. Това е вторият лост на държавата за спиране на договори на болници с НЗОК. Първият са комисиите по здравни карти, които определят колко лекари и болници са необходими по области. Тези комисии се доминират от държавата, която е в конфликт на интереси, тъй като е най-големият собственик на болници. Така анкетите се превръщат в много важен елемент, за който е важно да се гарантира, че е обективен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "...Лекуваха ли ви добре?..."

    С цялото ми уважение към пациента, но той това не може да го каже обективно.
    Може да се изкаже авторитетно върху намусеността на сестрата или върху мизерната обстановка в отделението, но не може да оцени майсторството на лекаря.
    Ето какво ми се случи преди десетина дни: хлъзнах се и паднах лошо. Защото още си спомням анатомията, осмислих, че има риск да съм си направил сериозна беля. Не звънях на никого, просто помолих сина си да ме закара в Пирогов, защото колегите от спешната там са богове.
    Не съм изтъквал, че сме колеги. Просто пред апатичните им погледи обясних сбито какво е станало и какво съм почувствал. Реакцията им беше безупречна - консултация с неврохирург, с нефролог, рентген, ехограф, кръвна картина.
    Синът ми недоволстваше, че никой не ми обръща внимание и висим безумно пред кабинетите. Ето това е гледната точка на пациента, който оценява външното.
    Напротив - колегите направиха всичко като по учебник.
    И им благодаря.
    За да оценяваш някого, трябва задължително да знаеш какво може и какво прави.

  • kony

    "Приеха ли ме в болница бързо и лесно..." - отвратителна манипулация наа общественото мнение - няма обективен стандарт колко точно е бързо, за едни случай може да е 1-2 часа, в други за 5 мин.или губиш пациент, нарочно не въвеждат триаж в спешното , само попълването на документацията може да отнеме 30-40минути с формулярите,въведоха чекирането, бюрокрацията и натоварването са ужасни, липсата на ясни правила и за лекари и за пациенти е пълна - цялата система се разпада, а разни администраторчета се правят на важни и се чудят как да забатачат още работата. До МЗ и НЗОК и депутатите- моля не ни пречете да работим, ако не можете да измислите нещо полезно.

  • 3
    deadsmurf avatar :-|
    deadsmurf

    Категорично се съгласявам с първия коментар - пациент, който не е интимно запознат с лекарската професия няма реална преценка за това как и дали лекаря си е свършил работата. Това е все едно да питал астронавт от космическа станция за ландшафта в новата ти ферма. Освен това, българина по презумпция е винаги недоволен пациент. Вместо да се въвежда още повече бумащина трябва сегашната да се намали драстично, всичко да мине в електронен картон към нзок, а всички работещи с нзок да имат достъп до него. Както и пациента, с индивидуален пин/електронна здравна карта. Лекарите в българия са Толкова обременени с излишна документация, че не им остават време и сили да се интересуват и четат новости по специалността им. Когато режима за тях бъде облекчен, би било вече обективно да се включил и пациентско оценяване. Но не като трето лице (соц. агенция), а като задължително анкета на сайта на здравното заведение след изписване. Като анкетите да са унифицирани и свързани в база към министерството. Освен това, за да имат тежест към решенията за финансиране, трябва минимум 80% от лекуваните за Х календарная година да са я попълнили изцяло.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK