Колко крави има в сметката за ток?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко крави има в сметката за ток?

Венцислав Каймаканов

Колко крави има в сметката за ток?

След поредна парламентарна врътка преференциите за производство на ток от оборски тор засега остават до юни 2016 г.

8624 прочитания

Венцислав Каймаканов

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Ако от искрите, предизвикани от скандалите около електроцентралите с оборски тор, се произвеждаше енергия, тя със сигурност можеше да освети не едно българско село. Споровете какви да бъдат преференциите за тях се оказаха едни от най-разгорещените законодателни и управленски решения, а лобисткият натиск и конфликтите на интереси са вече неприкрити. Причината е проста - преди последното намаление на преференциалните цени миналия месец инсталация, която изисква инвестиция от 7.5 млн. лв., можеше да осигури годишна печалба от близо 1 млн. лева. Затова и за защитата на подобни бизнес начинания се впрягат всички възможни средства.

Бизнес с други средства

Текущият скандал от тази седмица произлезе от неуспеха на ГЕРБ да прокарат поправка в закона за възобновяемата енергия (през преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи), с която от 1 януари 2016 г. се спират преференциалните тарифи за електроцентралите, използващи като основно гориво оборски тор. Въпреки че през октомври тази година Комисията за енергийно и водно регулиране оряза цените им с 30%, те останаха един от малкото енергийни източници, които все още се ползват с преференция, и естествено към тях се насочи сериозен инвеститорски интерес. В момента има заявени за присъединяване около 73 МВ централи (от ЧЕЗ отказаха да дадат данни за проектите на тяхна територия). Дори при новата по-ниска цена, ако те се построят, това би означавало НЕК да бъде принудена да изкупува скъп ток за още 186 млн. лв. годишно (същото количество електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" би струвало по регулирани цени 15.3 млн. лв.).

Основната съпротива срещу премахването на преференциите беше организирана от депутата от ДПС Венцислав Каймаканов. Самият той притежава дял в "Биома газ ООД", която има заявка за изграждане на централа на биомаса, а семейството му има вече една действаща и още един проект. Досега опитите му да прокарва интересите си имаха променлив успех, но в сряда Каймаканов успешно отрази опита на ГЕРБ да прокарат ограниченията за тока от биомаса през Закона за опазване на земеделските земи. Изненадващо затова помогнаха и депутати от ГЕРБ. На първо място Георги Андонов, за когото от партията на Бойко Борисов твърдят, че е в конфликт на интереси поради инвеститорския интерес на баща му. Един от депутатите на ГЕРБ изобщо не влезе в залата, а никой от присъстващите, въпреки че гласуваха за отпадане на преференциите, не защити поправката.

Това поражда съмнения за политическа сделка. Каймаканов беше кандидат за кмет в Пловдив, но без никакви шансове за успех. Затова пък участието му на изборите му дава възможност за намеса в подходящ момент. На втория тур на кметските избори в града кандидатът на ГЕРБ Иван Тотев спечели само с 1500 гласа преднина пред Славчо Атанасов. 800 от тези гласове дойдоха от само четири секции на ромския квартал "Столипиново", в който ДПС винаги са имали влияние. Съвпадението може и да случайно, но е факт, че без ДПС Тотев едва ли щеше да успее да запази Пловдив за ГЕРБ (виж повече на стр. 30).

В гласуването тази седмица има и друг скандален елемент. До този момент Каймаканов винаги се е въздържал да гласува в комисията по енергетика, когато става дума за централи на биомаса. Не и в комисията по земеделие. В гласуването участва и депутатът от ГЕРБ Георги Андонов въпреки предупрежденията на колегите си. В случая много вероятно става дума за конфликт на интереси и е много любопитно как например ще реагира Народното събрание и Комисията за конфликт на интереси.

Този толкова ценен ресурс

Оборският тор се промъкна в закона за възобновяемата енергия през март като част от политическа сделка, за да се осигурят гласовете на ДПС за по-големите промени в енергетиката. Тогава с промяната в закона бяха премахнати всички преференциални тарифи на източниците на възобновяема енергия (ВЕИ), за да може да се задържат цените на електроенергията. В закона трябваше да остане само прозорец за най-малките фотоволтаични проекти - т.нар. покривни и ВЕЦ до 1.5 МВ, така че да се запази възможността за въвеждането на все пак някакви зелени технологии. По време на гласуване на поправките обаче се промъкна и възможност за изграждане на централи до 1.5 МВ, които използват за гориво животински тор и растителни отпадъци.

След като се оказа, че отварянето на пазара за тока от оборски тор застрашава да натовари потребителите с нови милиони левове разходи, при поредната промяна на закона за възобновяемата енергия през юни ГЕРБ успяха да прокарат важно ограничение - преференцията да важи само ако производителят на електрическа енергия докаже, че е регистрирал животновъден обект най-малко три години преди датата на подаване на заявлението за присъединяване и притежава определен брой регистрирани животни. И че преференцията важи до юли 2016 г. Това изключваше възможността различни предприемачи да сключват договори за доставка на суровини или пък да купуват съществуващи ферми и по този начин да изграждат обекти. На практика само отдавна регистрирани земеделски производители можеха да се възползват от поправката. От ДПС реагираха остро и Венцислав Каймаканов предложи направо да се забрани възможността да се изграждат такива обекти.

Това обаче също се оказа недостатъчно и през октомври КЕВР сериозно оряза преференциалната цена на тока от оборски тор от 450 на 341 лв. за мегаватчас. Забележителното в случая е, че по-високата цена беше приета през юни - това означава, че или за няколко месеца има драматично поевтиняване на технологиите, или в началото на лятото регулаторът е действал в най-добрия случай на сляпо.

Дори и с намалените цени и допълнителните ограничения оборският тор явно продължава да бъде желан енергиен ресурс - досега не е известно някой инвеститор да се отказал от вече заявен проект. На теория в България има огромен ресурс - близо три милиона говеда, телета, свине и овце. Големите стопанства, при които има смисъл да се изграждат инсталации за производство на електроенергия от оборския тор, обаче са няколко десетки. Например Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите в България, беше казал за "Капитал", че стойността на инвестицията е по силите само на големите стопанства с поне 3 хил. животни. Затова остава съмнението, че голяма част от проектите всъщност разчитат на занижения контрол в България, така че да работят с всякакви други суровини освен с оборски тор.

Това беше причината преди месец депутатите от ГЕРБ да вкарат поредна промяна в правилата, която трябваше да спре преференциалните цени за този тип инсталации от 1 януари 2016 г. Въпреки че беше отхвърлена тази седмица, от ГЕРБ твърдят, че при гласуване на закона за земята в зала ще успеят да го наложат.

Ах този ток

Официалната причина за въвеждането на преференцията беше европейското законодателство, което изисква третиране на оборския тор, за да се избегне замърсяване на подпочвените води с нитрати. Един от възможните методи за това е използването му за гориво. Но Държавен фонд "Земеделие" финансираше с грантове и далеч по-евтината алтернатива - изграждането на хранилища. Малко от стопанствата обаче успяха да се възползват.

За сметка на това много от тях избраха далеч по-скъпата възможност - преработката на отпадъка в ток. По този начин всички потребители на електроенергия финансират екомерките в земеделието. Но се повтаря ситуацията, при която консуматорите на ток подкрепят евтините цени на парното, индустриалните предприятия с когенерации, различните централи на възобновяема енергия... и тежестта става вече много висока.

Дори и да се приеме, че преработката на селскостопански отпадъци (не само оборски тор) в ток е обществено значима, по-добрият вариант вместо преференциална цена е да се отпусне субсидия за част от капиталовите разходи за изграждането на подобни инсталации. Това би било особено полезно за малките градски топлофикационни централи, които иначе горят вносен газ или въглища. Така всички потребители в България няма да бъдат товарени излишно с допълнителни сметки, а земеделските стопани все пак ще трябва да поемат някакъв риск, като продават произвежданата от тях електроенергия на пазарни цени.

Ако от искрите, предизвикани от скандалите около електроцентралите с оборски тор, се произвеждаше енергия, тя със сигурност можеше да освети не едно българско село. Споровете какви да бъдат преференциите за тях се оказаха едни от най-разгорещените законодателни и управленски решения, а лобисткият натиск и конфликтите на интереси са вече неприкрити. Причината е проста - преди последното намаление на преференциалните цени миналия месец инсталация, която изисква инвестиция от 7.5 млн. лв., можеше да осигури годишна печалба от близо 1 млн. лева. Затова и за защитата на подобни бизнес начинания се впрягат всички възможни средства.

Бизнес с други средства


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Кирил Домусчиев и КРИБ какво казват по въпроса, или и те са част от сделката? 186 милиона годишно = 100 лева от всяко 4-членно домакинство, ама да бяха само тези с претенциите си....

  • 2
    phgmarieta avatar :-|
    Петър Георгиев

    Нитратната директива касае оползотворяването на оборския тор по полета! Моля господа депутати жалки сте! Биогаз инсталациите по никакъв начин не касаят така важната директива. Дали през биогаз или не тора е също толкова опасен ако не се спазва нитратната директива! Не лъжете хората или по-лошо не знаете какво приказвате!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    Тлъстите крави са кражбите в АЕЦ, НЕК и ЕСО, дебелите крави са ток от когенерациите и от биомаса - сега и от тор, пълничките крави са ТЕЦ на въглища ...
    Всичко друго е на диета ...

  • 4
    stonio avatar :-|
    stonio

    Само да ви кажа, КАПИТАЛ, явно не сте разбрали, но дкевр все още не е свалила цената както сте написали. Има доклад и предложена цена, но няма обществено обсъждане и решение на дкевр както и влвзли в сила нови по-ниски цени. Всичко което се въведе в експлоатация до тогава е на 450 лв/мвч. Дали няма натиск върху дкер??????
    Грабеж!!!! Измама!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • 5
    stonio avatar :-|
    stonio

    73мв х 8000часа = 584000 мвч х 450лв = 262,000,000 лв х 20 години = 5,2 млрд лв. И то без ЧЕЗ
    Ново КТБ!!!!!! Хахахха пак ДПС

  • 6
    indeo avatar :-|
    id

    Имаме 4 блока за високотехнологично производство в Козлодуй а ние се мажем с говежди лайна и си плащаме за това.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    vjm1447581650480005 avatar :-|
    Nikoleta Belcheva

    Всеисвестен факт е, че индустрията на месо и млечни е причината за най-много в пъти повече вредни емисии! Затова спираме да убиваме невинни животни и парниковият ефект се намалява и хората спират да умират от рак.. Всички печелим... Освен живoтновъдната и фармацевтична индустрия, които са най-доходоносните, повече и от търговията с оръжие.. И все пак #GoVegan

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.