Основната съпротива срещу премахването на преференциите беше организирана от депутата от ДПС Венцислав Каймаканов. Самият той притежава дял в "Биома газ ООД", която има заявка за изграждане на централа на биомаса, а семейството му има вече една действаща и още един проект. Досега опитите му да прокарва интересите си имаха променлив успех, но в сряда Каймаканов успешно отрази опита на ГЕРБ да прокарат ограниченията за тока от биомаса през Закона за опазване на земеделските земи. Изненадващо затова помогнаха и депутати от ГЕРБ. На първо място Георги Андонов, за когото от партията на Бойко Борисов твърдят, че е в конфликт на интереси поради инвеститорския интерес на баща му. Един от депутатите на ГЕРБ изобщо не влезе в залата, а никой от присъстващите, въпреки че гласуваха за отпадане на преференциите, не защити поправката.

Това поражда съмнения за политическа сделка. Каймаканов беше кандидат за кмет в Пловдив, но без никакви шансове за успех. Затова пък участието му на изборите му дава възможност за намеса в подходящ момент. На втория тур на кметските избори в града кандидатът на ГЕРБ Иван Тотев спечели само с 1500 гласа преднина пред Славчо Атанасов. 800 от тези гласове дойдоха от само четири секции на ромския квартал "Столипиново", в който ДПС винаги са имали влияние. Съвпадението може и да случайно, но е факт, че без ДПС Тотев едва ли щеше да успее да запази Пловдив за ГЕРБ (виж повече на стр. 30).

В гласуването тази седмица има и друг скандален елемент. До този момент Каймаканов винаги се е въздържал да гласува в комисията по енергетика, когато става дума за централи на биомаса. Не и в комисията по земеделие. В гласуването участва и депутатът от ГЕРБ Георги Андонов въпреки предупрежденията на колегите си. В случая много вероятно става дума за конфликт на интереси и е много любопитно как например ще реагира Народното събрание и Комисията за конфликт на интереси.

Този толкова ценен ресурс

Оборският тор се промъкна в закона за възобновяемата енергия през март като част от политическа сделка, за да се осигурят гласовете на ДПС за по-големите промени в енергетиката. Тогава с промяната в закона бяха премахнати всички преференциални тарифи на източниците на възобновяема енергия (ВЕИ), за да може да се задържат цените на електроенергията. В закона трябваше да остане само прозорец за най-малките фотоволтаични проекти - т.нар. покривни и ВЕЦ до 1.5 МВ, така че да се запази възможността за въвеждането на все пак някакви зелени технологии. По време на гласуване на поправките обаче се промъкна и възможност за изграждане на централи до 1.5 МВ, които използват за гориво животински тор и растителни отпадъци.

След като се оказа, че отварянето на пазара за тока от оборски тор застрашава да натовари потребителите с нови милиони левове разходи, при поредната промяна на закона за възобновяемата енергия през юни ГЕРБ успяха да прокарат важно ограничение - преференцията да важи само ако производителят на електрическа енергия докаже, че е регистрирал животновъден обект най-малко три години преди датата на подаване на заявлението за присъединяване и притежава определен брой регистрирани животни. И че преференцията важи до юли 2016 г. Това изключваше възможността различни предприемачи да сключват договори за доставка на суровини или пък да купуват съществуващи ферми и по този начин да изграждат обекти. На практика само отдавна регистрирани земеделски производители можеха да се възползват от поправката. От ДПС реагираха остро и Венцислав Каймаканов предложи направо да се забрани възможността да се изграждат такива обекти.

Това обаче също се оказа недостатъчно и през октомври КЕВР сериозно оряза преференциалната цена на тока от оборски тор от 450 на 341 лв. за мегаватчас. Забележителното в случая е, че по-високата цена беше приета през юни - това означава, че или за няколко месеца има драматично поевтиняване на технологиите, или в началото на лятото регулаторът е действал в най-добрия случай на сляпо.

Дори и с намалените цени и допълнителните ограничения оборският тор явно продължава да бъде желан енергиен ресурс - досега не е известно някой инвеститор да се отказал от вече заявен проект. На теория в България има огромен ресурс - близо три милиона говеда, телета, свине и овце. Големите стопанства, при които има смисъл да се изграждат инсталации за производство на електроенергия от оборския тор, обаче са няколко десетки. Например Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите в България, беше казал за "Капитал", че стойността на инвестицията е по силите само на големите стопанства с поне 3 хил. животни. Затова остава съмнението, че голяма част от проектите всъщност разчитат на занижения контрол в България, така че да работят с всякакви други суровини освен с оборски тор.

Това беше причината преди месец депутатите от ГЕРБ да вкарат поредна промяна в правилата, която трябваше да спре преференциалните цени за този тип инсталации от 1 януари 2016 г. Въпреки че беше отхвърлена тази седмица, от ГЕРБ твърдят, че при гласуване на закона за земята в зала ще успеят да го наложат.

Ах този ток

Официалната причина за въвеждането на преференцията беше европейското законодателство, което изисква третиране на оборския тор, за да се избегне замърсяване на подпочвените води с нитрати. Един от възможните методи за това е използването му за гориво. Но Държавен фонд "Земеделие" финансираше с грантове и далеч по-евтината алтернатива - изграждането на хранилища. Малко от стопанствата обаче успяха да се възползват.

За сметка на това много от тях избраха далеч по-скъпата възможност - преработката на отпадъка в ток. По този начин всички потребители на електроенергия финансират екомерките в земеделието. Но се повтаря ситуацията, при която консуматорите на ток подкрепят евтините цени на парното, индустриалните предприятия с когенерации, различните централи на възобновяема енергия... и тежестта става вече много висока.

Дори и да се приеме, че преработката на селскостопански отпадъци (не само оборски тор) в ток е обществено значима, по-добрият вариант вместо преференциална цена е да се отпусне субсидия за част от капиталовите разходи за изграждането на подобни инсталации. Това би било особено полезно за малките градски топлофикационни централи, които иначе горят вносен газ или въглища. Така всички потребители в България няма да бъдат товарени излишно с допълнителни сметки, а земеделските стопани все пак ще трябва да поемат някакъв риск, като продават произвежданата от тях електроенергия на пазарни цени.