С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 15 ное 2015, 11:19, 14313 прочитания

Димитър Костов: Всички банки имат свръхрезерви

Подуправителят на БНБ, ръководещ "Банков надзор", пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Димитър Костов е подуправител и ръководител на управление "Банков надзор" в БНБ. Шестгодишен мандат на поста получи през месец юли тази година, след като бе предложен за позицията от новия гуверньор Димитър Радев. Преди това заемаше други длъжности във висшето ръководство на централната банка, в която има повече от 10 години стаж. В първите години на прехода Димитър Костов беше заместник-министър (1990 - 1992) и първи заместник-министър (1993 - 1995) на финансите, след което оглави Министерството на финансите в правителството на Жан Виденов. Това е периодът на множество банкови фалити в страната. След падането на кабинета "Виденов" кариерата му продължи в банковия сектор – като изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, а след това и на Алианц банк България. Бил е и председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки.

Три месеца откакто сте титуляр на банковия надзор в БНБ, кажете ни какво е състоянието на банките и за колко от тях нямате притеснение, че ще минат през оценката на качеството на активите безпроблемно?


Ако можеше така лесно и бързо да се отговаря на такъв въпрос, нямаше да има нужда от прегледи на качеството на активите. А виждате, че навсякъде по света се правят.

Излязоха две оценки за ефективността на Банков надзор - от международни институции и от Сметната палата. С кои от констатациите сте съгласни и с кои не?

Докладът на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) оценява съответствието на надзорните практики в България с актуалния международен стандарт в областта, какъвто са Базелските основни принципи за ефективен банков надзор от 2012 г. Това, което се съдържа в този доклад, определено е полезно. В документа има много препоръки. Приели сме ги и вече работим по тях.



Относно доклада на Сметната палата, нещата определено стоят по много по-различен начин. Като брой препоръки и техните са около 40, но на практика от тях 3 - 4 са тези, които реално съвпадат в професионалната оценка на МВФ и СБ. Аз разбирам, че това не е стандартна дейност за Сметната палата. Техните критерии покриват най-много един-два от принципите за ефективен банков надзор, за които международната общност е казала, че така трябва да се оценява. И вътре има неща, които реално погледнато трудно могат да се впишат и да се съгласуват с препоръките, които са написани от МВФ и СБ. Поради тази причина не мисля, че трябва да се стъпва на препоръките на Сметната палата.

Сметната палата е достигнала до неща, които за широката публика поне звучат тревожно. Например, че важна информация се е съхранявала на споделен сървър, до който едва ли не всеки служител в БНБ е имал достъп. Това отговаря ли на истината и адресирано ли е вече по някакъв начин?

Аз не искам да влизам в коментар на самите констатации. Но хайде да попитам и аз: тези, които са дали оценка за потенциално съществуващ риск в информационната ни система, защо самите оценяващи, когато искаха от нас информация, ни посочваха да я изпратим на техен личен имейл адрес, регистриран в abv.bg, а не на институционален адрес? Категорично не всеки служител е имал достъп до базата от данни на управление Банков надзор.

Имало селективност и тенденциозност при назначаването на проверки в банки, тъй като в одита се казва, че е имало такива, в които не е имало проверки за целия 4-годишен период, че не е имало система за ротация на екипите... Как ще отговорите на тези критики?

Такъв тип наблюдения и заключения има и в доклада на МВФ и СБ, който аз предпочитам да използвам като професионален ориентир. Това е и причината да пристъпим към промени в структурата и функционирането на надзорната дейност. Забелязах някои коментари, че едва ли не се правят някакви административни звена в БНБ и с това се изчерпват реформите. Това далеч не е така, защото втората и по-важна стъпка е прецизиране на начина на функциониране, определяне на ангажиментите, ролите и процесите в рамките на организационната структура. Например с разделянето на инспекциите на място и дистанционния надзор това, което целим, е инспекциите да могат да се извършват за по-кратки периоди. С тези шест екипа, които трябва да изградим, ще се постигне по-голям обхват на инспектираните банки и ще се постигне едно по-добро ниво на ротация. В същото време ще има и други, по-малки екипи, които ще извършват дистанционно анализ, с което ще се постига принципът на "четирите очи", тоест при ротация всеки следващ екип ще може да извършва оценка на това, което е направил предишният екип, а в същото време дистанционният надзор ще осигурява по-дългосрочния поглед върху дадената банка.

В одитния доклад се посочва, че Управителният съвет на БНБ, буквално дни преди да затвори КТБ, е приел отчет за първото тримесечие, в който тя е била очертана като една от най-рисковите. Доколко информациите за тревожно състояние на КТБ е стигала до надзорния съвет?

Това, което фигурира като констатация, е, че преди 20 юни е разглеждан доклад за състоянието на банковата система и това, което е посочено, е, че в коментара за кредитната активност има банки, които растат с темп над средното за пазара. Заключението за ненадеждност на дадена банка в никакъв случай не може да се крепи само върху оценка на това, каква е динамиката на нейната кредитна дейност.

Но освен този факт за КТБ имаше и други индикации, включително и медийни публикации...

Да, пишеше се и се говореше за банката, но в интерес на истината не бяха достатъчно задълбочени и аргументирани писанията, така че да се приемат за напълно достоверни. Те бяха просто някакъв сигнал. Проблемът е, че външно тази банка беше пращала отчети, при които не можеше да се направи такъв извод и когато са влезли в банката, се оказва, че ситуацията е по-различна от това, което се е представяло в публичните отчети. Трябва да е ясно, че мениджмънтът на банките носи основно отговорност и че проблемът тръгва от управлението на банките.

В такъв случай, преди да приключи оценката на качеството на активите, как да сме сигурни, че няма и други банки, които подават невярна информация към БНБ и това не се забелязва под никаква форма от надзора?

По начало нямаме сведения това да се е случвало. Надзорните институции по света работят с това ниво на удостоверяване.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 946 прочитания

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

Еврокомисията заведе дело срещу страната за системно замърсяване на въздуха

19 яну 2020, 1376 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Растежът на икономиката се ускори до 2.9%

Крайното потребление се покачва с 1.1%, но инвестициите и външната търговия се свиват

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10