Димитър Костов: Всички банки имат свръхрезерви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Димитър Костов: Всички банки имат свръхрезерви

Димитър Костов: Всички банки имат свръхрезерви

Подуправителят на БНБ, ръководещ "Банков надзор", пред "Капитал"

Николай Стоянов, Гергана Михайлова
14652 прочитания

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Димитър Костов е подуправител и ръководител на управление "Банков надзор" в БНБ. Шестгодишен мандат на поста получи през месец юли тази година, след като бе предложен за позицията от новия гуверньор Димитър Радев. Преди това заемаше други длъжности във висшето ръководство на централната банка, в която има повече от 10 години стаж. В първите години на прехода Димитър Костов беше заместник-министър (1990 - 1992) и първи заместник-министър (1993 - 1995) на финансите, след което оглави Министерството на финансите в правителството на Жан Виденов. Това е периодът на множество банкови фалити в страната. След падането на кабинета "Виденов" кариерата му продължи в банковия сектор – като изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, а след това и на Алианц банк България. Бил е и председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки.

Три месеца откакто сте титуляр на банковия надзор в БНБ, кажете ни какво е състоянието на банките и за колко от тях нямате притеснение, че ще минат през оценката на качеството на активите безпроблемно?

Ако можеше така лесно и бързо да се отговаря на такъв въпрос, нямаше да има нужда от прегледи на качеството на активите. А виждате, че навсякъде по света се правят.

Излязоха две оценки за ефективността на Банков надзор - от международни институции и от Сметната палата. С кои от констатациите сте съгласни и с кои не?

Докладът на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) оценява съответствието на надзорните практики в България с актуалния международен стандарт в областта, какъвто са Базелските основни принципи за ефективен банков надзор от 2012 г. Това, което се съдържа в този доклад, определено е полезно. В документа има много препоръки. Приели сме ги и вече работим по тях.

Относно доклада на Сметната палата, нещата определено стоят по много по-различен начин. Като брой препоръки и техните са около 40, но на практика от тях 3 - 4 са тези, които реално съвпадат в професионалната оценка на МВФ и СБ. Аз разбирам, че това не е стандартна дейност за Сметната палата. Техните критерии покриват най-много един-два от принципите за ефективен банков надзор, за които международната общност е казала, че така трябва да се оценява. И вътре има неща, които реално погледнато трудно могат да се впишат и да се съгласуват с препоръките, които са написани от МВФ и СБ. Поради тази причина не мисля, че трябва да се стъпва на препоръките на Сметната палата.

Сметната палата е достигнала до неща, които за широката публика поне звучат тревожно. Например, че важна информация се е съхранявала на споделен сървър, до който едва ли не всеки служител в БНБ е имал достъп. Това отговаря ли на истината и адресирано ли е вече по някакъв начин?

Аз не искам да влизам в коментар на самите констатации. Но хайде да попитам и аз: тези, които са дали оценка за потенциално съществуващ риск в информационната ни система, защо самите оценяващи, когато искаха от нас информация, ни посочваха да я изпратим на техен личен имейл адрес, регистриран в abv.bg, а не на институционален адрес? Категорично не всеки служител е имал достъп до базата от данни на управление Банков надзор.

Имало селективност и тенденциозност при назначаването на проверки в банки, тъй като в одита се казва, че е имало такива, в които не е имало проверки за целия 4-годишен период, че не е имало система за ротация на екипите... Как ще отговорите на тези критики?

Такъв тип наблюдения и заключения има и в доклада на МВФ и СБ, който аз предпочитам да използвам като професионален ориентир. Това е и причината да пристъпим към промени в структурата и функционирането на надзорната дейност. Забелязах някои коментари, че едва ли не се правят някакви административни звена в БНБ и с това се изчерпват реформите. Това далеч не е така, защото втората и по-важна стъпка е прецизиране на начина на функциониране, определяне на ангажиментите, ролите и процесите в рамките на организационната структура. Например с разделянето на инспекциите на място и дистанционния надзор това, което целим, е инспекциите да могат да се извършват за по-кратки периоди. С тези шест екипа, които трябва да изградим, ще се постигне по-голям обхват на инспектираните банки и ще се постигне едно по-добро ниво на ротация. В същото време ще има и други, по-малки екипи, които ще извършват дистанционно анализ, с което ще се постига принципът на "четирите очи", тоест при ротация всеки следващ екип ще може да извършва оценка на това, което е направил предишният екип, а в същото време дистанционният надзор ще осигурява по-дългосрочния поглед върху дадената банка.

В одитния доклад се посочва, че Управителният съвет на БНБ, буквално дни преди да затвори КТБ, е приел отчет за първото тримесечие, в който тя е била очертана като една от най-рисковите. Доколко информациите за тревожно състояние на КТБ е стигала до надзорния съвет?

Това, което фигурира като констатация, е, че преди 20 юни е разглеждан доклад за състоянието на банковата система и това, което е посочено, е, че в коментара за кредитната активност има банки, които растат с темп над средното за пазара. Заключението за ненадеждност на дадена банка в никакъв случай не може да се крепи само върху оценка на това, каква е динамиката на нейната кредитна дейност.

Но освен този факт за КТБ имаше и други индикации, включително и медийни публикации...

Да, пишеше се и се говореше за банката, но в интерес на истината не бяха достатъчно задълбочени и аргументирани писанията, така че да се приемат за напълно достоверни. Те бяха просто някакъв сигнал. Проблемът е, че външно тази банка беше пращала отчети, при които не можеше да се направи такъв извод и когато са влезли в банката, се оказва, че ситуацията е по-различна от това, което се е представяло в публичните отчети. Трябва да е ясно, че мениджмънтът на банките носи основно отговорност и че проблемът тръгва от управлението на банките.

В такъв случай, преди да приключи оценката на качеството на активите, как да сме сигурни, че няма и други банки, които подават невярна информация към БНБ и това не се забелязва под никаква форма от надзора?

По начало нямаме сведения това да се е случвало. Надзорните институции по света работят с това ниво на удостоверяване.

Каква е вашата оценка за подготовката на сектора за предстоящите догодина проверка на качеството на активите и стрес тестове?

Банките, виждам, че се подготвят. Ние също организираме процесите. Приключи конкурсът за консултант. Фирмата, която бе консултирала ЕЦБ, по неясни причини подаде много неконкурентна оферта. Разбира се, "Делойт" е не по-малко признато в световен мащаб име. Вносител на офертата е "Делойт България", но на практика екипът, който е предложен, се състои изцяло от експерти от Малта, Словения, Унгария и Австрия. Сред тях има хора, които са извършвали тази дейност и за целите на ЕЦБ миналата година, и по повод на други по-всеобхватни прегледи, както например в Словения и Малта, която като население е доста по-малка, но като структура на банковата система има 20 банки и активите им са около 80 млрд. евро, тоест имаме съпоставимост.

Самата методология не е някаква тайна. Тя е публична на сайта на ЕЦБ. Трябва да се отчете фактът, че в процеса там са участвали две надзорни нива – ЕЦБ и национални надзори, а при нас е само едно, но някакви много съществени адаптирания едва ли ще са необходими, може би единствено по отношение на оценките, за които нямаме индекси. Така че по-скоро се касае за организация и координация на процеса. Концептуално идеята е банките да платят разходите за проверките, като ние ще искаме да се опише по коректен начин как да се осигури независимостта на тези, които ще извършват оценката в самите банки.

Какъв е най-лошият сценарий, за който се подготвяте при оценката на качеството на активите и стрес тестовете?

Аз не ги деля на добри и лоши. Ясно е, че трябва да се готвим за всичко.

За разлика от стрес тестовете в Европа, където ЕЦБ можеше да окаже подкрепа при ликвиден шок, банките тук нямат тази възможност. Вярвате ли, че ако се открие капиталов недостиг, той може да се покрие на пазарен принцип, особено при онези банки, които нямат подкрепа на групово ниво?

Ликвидната подкрепа няма никаква връзка със стрес тестовете. Стрес тестовете идентифицират потенциален, а не реален недостиг на капитал при хипотетична реализация на предварително дефиниран от регулатора макроикономически стрес сценарий. По тази причина, тъй като недостигът е условен, сроковете за попълване на капиталов недостиг вследствие на стрес тест са много по-дълги. В нашия контекст всички участници в процеса, БНБ, банките и правителството, разбират сложността и важността на упражнението. Поради това всички правят предварителна подготовка, като от гледна точка на ликвидността в момента банковата система работи със значителни свръхрезерви.

Но те също не са равномерно разпределени в системата. Има ли банки, при които нивото е по-ниско?

Няма такива, които да са близко до задължителните резерви. Всички имат свръхрезерви. Иначе дали вярвам, че има пазар и пазарът може да предоставя пазарни решения за частта капитал - да, вярвам. Вярвам също и че когато пазарът не се справи, има определени правила, при които държавата може да помогне, не да замести пазара, а да подпомогне процеса.

Започна консолидация в банковия сектор. Какво да очакваме по тази линия, колко банки ще останат в края на мандата ви?

Процесът върви организирано, в рамките на това, което имаше да се случва и ще се случи. Не бих се правил на магьосник да заместя оценката на пазара, но това, което мога да кажа, е, че нивото на концентрация в българския банков сектор е по-ниско, отколкото нивата на концентрация, които наблюдаваме в която и да е друга европейска държава. Това означава, че има пространство за консолидиране и от надзорна гледна точка няма причини да пречим.

Вече има дело срещу България от оманския държавен инвестиционен фонд, който се чувства ощетен от начина, по който се процедираше с КТБ. Смятате ли, че имат основания за претенции?

Отворих споразумението за взаимна защита на инвестициите. Там клаузата, която предполага такъв тип защита, пише буквално, че става дума за национализация, която излиза извън рамките на съществуващата правна система. Никъде няма ангажимент, поеман от българска страна, че спрямо какъвто и да е омански инвеститор ще се прилагат някакви правни норми и процедури, различаващи се от това, което се прилага за всички. Национализация в този смисъл, в който е написано в споразумението, категорично няма. Изключение от правните норми и процедури, които са прилагани спрямо оманските инвеститори и всички други, също няма. Това, дали са перфектни правните норми и процедури, които прилага страната, член сме на ЕС и сме член, защото прилагаме правни норми и процедури, които са приети от всички. Да не говорим за другото, че въпросният омански фонд е бил вътре в управлението на банката. Тоест, ако някой е трябвало да има по-ясна информация от който и да било, стоящ вън от банката, са те. Не само е трябвало, а и са били длъжни. Сега, да имаш двама души в надзорния съвет и да казваш, аз тук се изненадах ...

Считате ли, че указанията, които са били давани от БНБ към квесторите на КТБ по въпроси за цесиите или преференциалните депозити, са били правилни и еднопосочни?

Имало е конкретни въпроси, в никакъв случай абстрактни. Тези конкретни въпроси са анализирани и им е даван конкретен отговор. Оттам нататък как е прилаган този отговор е малко по-различен въпрос.

В публичното пространство целият казус около КТБ се приема като символ на политическа корупция. Мислите ли, че това е така и доколко БНБ успя да запази независимост?

Тук се прокрадва тази нотка на мислене, че едва ли не целта на надзора е да предотвратява фалити. Целта на надзора е да упражнява контрол над банките за това дали извършват дейността си в съответствие с правила и да прави оценки за надеждността им като цяло. Той не е разследващ орган. Оттам нататък винаги може да се случи грешно поведение на банка да доведе до негативен резултат, което да е останало незабелязано, случвало се е навсякъде по света.

Но как бихте опровергали схващането, че ключови фигури от надзора са били под някакви зависимости? Защото няма съмнение в професионализма на експертите, но е очевидна липсата на воля да се предприемат мерки.

Нямам информация за такива неща. Не съм виждал такова нещо. Професионализмът и постигането на добра организация са различни неща. Трябва да отработим по-ясни процеси и процедури, за да може този професионализъм да произвежда по-добри резултати.

Интервюто взеха Николай Стоянов и Гергана Михайлова

Димитър Костов е подуправител и ръководител на управление "Банков надзор" в БНБ. Шестгодишен мандат на поста получи през месец юли тази година, след като бе предложен за позицията от новия гуверньор Димитър Радев. Преди това заемаше други длъжности във висшето ръководство на централната банка, в която има повече от 10 години стаж. В първите години на прехода Димитър Костов беше заместник-министър (1990 - 1992) и първи заместник-министър (1993 - 1995) на финансите, след което оглави Министерството на финансите в правителството на Жан Виденов. Това е периодът на множество банкови фалити в страната. След падането на кабинета "Виденов" кариерата му продължи в банковия сектор – като изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, а след това и на Алианц банк България. Бил е и председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    contra_banda avatar :-|
    contra_banda

    Това, че всички банки имат свръхрезерви, какво носи на икономиката на България? И защо трябва да четем какво казал един човек с глава и мозък на костенурка?

  • 2
    evgenybg avatar :-|
    Oven

    Ако можеше и с малко повече конкретика... за ПИБ, за банката на Петя Славова ... там са тайните от това което четем... Всичко друго са глупости.

  • 3
    bj_int avatar :-|
    bj_int

    едно е ясно - тези хора са финансовите гардове, а под носа им изнесоха 5 млрд.лв. А те са все още ТАМ.
    Друго не знам.
    И не ме интересува.

  • 4
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    От зададения въпрос и от казаното от новият шеф Банков надзор, разбирам, че при тях (в БНБ) подадената информация съвпада (същата е) с информацията от горещи разследвания на Биволъ!

    цитат от статията:
    "... как да сме сигурни, че няма и други банки, които подават невярна информация към БНБ и това не се забелязва под никаква форма от надзора?
    По начало нямаме сведения това да се е случвало ..."

  • 5
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    Човека си го казва, просто те никога не проверяват сигнали, камо ли пък задълбочени журналистически проучвания, както онова на в-к Капитал, направено на база данните от публичния Търговски регистър, което показа обвързаността на много от фирмите кредитополучатели.
    Не ме убеждава този, че сега е по-различно, просто се полюбувайте на следния цитат:

    "Но освен този факт за КТБ имаше и други индикации, включително и медийни публикации...
    Да, пишеше се и се говореше за банката, но в интерес на истината не бяха достатъчно задълбочени и аргументирани писанията, така че да се приемат за напълно достоверни. Те бяха просто някакъв сигнал."

  • 6
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    А не бе! Вижте Софибор и Софибид от началото на годината. Отрицателни са! При 0 лихва в БНБ!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK