Растежът на икономиката се ускори до 2.9%
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Растежът на икономиката се ускори до 2.9%

Растежът на икономиката се ускори до 2.9%

Крайното потребление се покачва с 1.1%, но инвестициите и външната търговия се свиват

9379 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Данъчните приходи са с основно принос за ускорения темп на растеж.

Българската икономика през третото тримесечие на 2015 г. расте ускорено до 2.9%, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Подобен годишен темп на прираст статистиката не е отчитала от 2008 г. Спрямо предходното тримесечие има ръст от 0.7%, какъвто за последно е имало през 2010 г. Високите стойности нареждат България сред първите пет в Европейския съюз по растеж, където общият брутен вътрешен продукт (БВП) се покачва средно с 1.9%, а този на страните от еврозоната - с 1.6%.

Регистрираният икономически растеж изглежда изненадващо висок предвид забавянето при създаването на нови работни места и експорта. Той обаче е обясним поради добрата външна конюнктура, свързана с цените на нефта, големите правителствени разходи и по-добрата събираемост на данъчните приходи. Освен това експресните данни показват, че националната статистика е ревизирала нагоре числата за предходните две тримесечия. Ръстът през първите два тримесечни периода на 2015 г. се оказва по-висок - 2.6%, спрямо предишните оценки за 2.3 и 2.2% съответно.

Повече потребление

От разбивката по компоненти се вижда, че крайното потребление отново е започнало да расте на годишна база с 1.1%. Значението на този компонент е най-голямо, тъй като той съставлява близо 70% от БВП. Предходните две тримесечия имаше спадове. Експресните оценки обаче не предоставят детайлна информация за приноса на домакинствата и правителството в потреблението. Заради трайно ниските цени на горивата, лекото подобряване на пазара на труда и ускореното изграждане на инфраструктурни обекти през отчетения период вероятно и двата компонента нарастват.

"Може да се предположи, че оживлението на трудовия пазар през първата половина на годината вероятно най-накрая е дало увереност на домакинствата и е засилило тяхното текущо потребление", смята Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

В периода юли – септември цената на петрола сорт брент се задържа твърдо под 50 долара за барел. Макар и със закъснение от около месец и половина, цените на горивата в България също тръгнаха надолу. В рамките на тримесечния период дизелът и масовият бензин поевтиняха с около 25 ст. Това оставя повече разполагаем доход в домакинствата и бизнеса, който пък се използва за потребление на други стоки и услуги.

Държавна подкрепа

Данните за изпълнението на консолидирания бюджет към края на септември показват, че разходите на правителството растат с бързи темпове. Към края на деветия месец държавата е похарчила с 500 млн. лв. повече спрямо същия период на предходната година. Към края на второто тримесечие преизпълнението беше с 250 млн. лв. Това означава, че в рамките на третото тримесечие ръстът е почти толкова, колкото през първото полугодие.

От данните за третото тримесечие и ревизиите на предишните два отчетни периода се вижда подкрепата на правителството към ръста на икономиката. Така наречените корективи (нетно платените данъци минус субсидии) са нараснали с 13% и вече съставляват около 15% от целия БВП. Числото е движено от ръста на приходите от ДДС и акцизи. По данни от Министерството на финансите и при двата вида непреки данъци годишното нарастване е близо 12% през третото тримесечие. Връзката между събираемостта на тези два вида косвени данъци се вижда и през първото и второто тримесечие, когато корективите и данъците растат с около 10-11%.

Предвид очакваното ударно харчене на правителството в последното тримесечие данните за БВП вероятно ще получат поредната доза "допинг" от бюджета. "Нищо чудно така брутният вътрешен продукт да нарасне с темп около 2.5-2.7% за тази година, т.е. над последните прогнози както на правителството, така и на външни наблюдатели (ЕК, МВФ). Въпросът обаче е дали това "помпане" на икономиката е устойчиво и на каква бюджетна цена под формата на дефицити и дългове идва то", смята Николова.

Проблеми при износа

Лошите новини през третото тримесечие са основно по линия на износа. Вижда се, че след двуцифрения растеж през първото тримесечие следва постоянно забавяне. През третото тримесечие годишното покачване е с едва 2.6%. Растежът на вноса е 1.2%. Той също се забавя, но със значително по-бавен темп. Външнотърговското салдо все още е положително, но ако сегашната тенденция при вноса и износа се запази, това ще започне да има негативен принос към растежа на БВП.

Статистиката сочи, че забавянето на китайската икономика вече се отразява и върху България. Данните за износа към края на септември показаха, че експортът на мед се е свил с над 6% на годишна база, а това е една от основните суровини, които страната ни продава на азиатската държава. Друг ясен сигнал, че няма да бъдем подминати от световните икономически проблеми, е спадът при житните култури – с около 5%. Тук освен проблемите на Китай отражение имат и икономическите проблеми в Русия и Украйна.

"Бизнесът вече усеща забавянето и износът намалява. Има голяма несигурност при поръчките и планирането за следващата година", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според него освен външните фактори българската икономика ще страда и от някои административни решения. "Освен външните проблеми има и някои вътрешни. Такъв например е скокът на цената за електроенергията за индустрията и постоянното повишаване на минималната работна заплата, която в рамките на 12 месеца и 1 ден ще скочи с 24%", обясни Велев.

Разочароващо в данните е продължаващото свиване на общите инвестиции (вътрешни и външни), макар и с по-бавен темп спрямо предходните тримесечия – с  0.9% през третото спрямо спад от 1.2% през второто и 1.9% през първото.

Инвестициите в промишлеността спадат

Инвестициите в промишлеността, направени през цялата 2015 г., ще са с около 32.6% по-ниски от тези през 2014 г., смятат предприемачите, анкетирани през октомври от Националния статистически институт (НСИ). Очакванията им са, че през 2016 г. обемът на инвестициите ще продължи да спада, макар и с по-малки темпове: с 2.4% спрямо 2015 г., а причината е, че около една трета от предприятията (36%) не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. Относителният дял на инвестициите в енергийните и свързаните с водата отрасли ще остане най-висок през 2016 г. и даже ще се увеличи до 39.4% от всички инвестиции. След тях най-много инвестиции ще има в отраслите, които произвеждат стоки за междинно потребление, и тези, които произвеждат недълготрайни потребителски стоки (съответно с 32.4% и 15.7%).

Анкетата на НСИ показва още, че най-голяма част от инвестициите на предприемачите в промишлеността ще бъде за заместване на износеното оборудване (29.3%). Почти толкова ще бъдат и инвестициите за увеличаване на производствения капацитет и за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии.
Данъчните приходи са с основно принос за ускорения темп на растеж.

Българската икономика през третото тримесечие на 2015 г. расте ускорено до 2.9%, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Подобен годишен темп на прираст статистиката не е отчитала от 2008 г. Спрямо предходното тримесечие има ръст от 0.7%, какъвто за последно е имало през 2010 г. Високите стойности нареждат България сред първите пет в Европейския съюз по растеж, където общият брутен вътрешен продукт (БВП) се покачва средно с 1.9%, а този на страните от еврозоната - с 1.6%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    chris_vicom avatar :-|
    White Rhino

    К'ъв ръст? На немотията?
    Целият изкуствен ръст се дължи на увеличението на тока, но като цяло ръста е на мизерията на хората. Масово хората нямат пари да плащат и фирмите прогресивно(с ръст) окапват. Евала на такъв ръст!

  • 2
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    Ръста е доста виден поне в София - Строителство вече има навсякъде, а то беше в основата на кризата. Допълнително този сектор дава заплати на необразовони и бедни хора като цяло, което повишава заетостта.

    Основна спирачка за ускоренинието на растежа е голямата междуфирмена задлъжнялост и тромавите административни и съдебни продцедури.
    Само ако опростят продцедурата по фалит, нещата ще започнат да се случват в пъти по бързо

  • 3
    kolisti avatar :-|
    бай кольо

    Така се ускори, че дъх не успяваме да си поемем! Мани, бегай!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK