Какво ще трябва да направи новият ректор на Софийския университет

Във вторник Общото събрание на Софийския университет (СУ) избира новото си управление - ректор, контролен и академически съвет. Процедурата е дълга и сложна, но още по-трудното ще дойде след това.

Новото ръководство ще встъпи в длъжност месец след като стана ясно, че най-голямото висше училище дължи на държавата десетки милиони левове, Сметната палата отказа да завери финансовия му отчет, а вътрешна проверка показа нарушения с обществени поръчки, които са ощетили институцията. Много преподаватели не са доволни от начина на управление на университета, студентите намаляват, връзката между обучението и практическото му приложение често се губи. Излезлият миналата седмица рейтинг на висшите училища в България обаче показа, че СУ продължава да има потенциал - взима кандидат-студентите с най-високи дипломи за средно образование, има научни изследвания на световно ниво, а абсолвентите от ключови специалности намират добра професионална реализация. За да използва този потенциал, новото ръководство на университета ще трябва да намери волята да пребори защитниците на статуквото и да направи спешни и непопулярни реформи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Кой участва в битката

Кандидатите за ректор на СУ за двама - проф. Анастас Герджиков от Факултета по класически и нови филологии и проф. Тони Спасов от Факултета по химия и фармация. И двамата имат управленски опит - проф. Герджиков е бил зам.-министър на образованието и науката, управител на фонд "Научни изследвания" и зам.-ректор на СУ, а проф. Спасов - декан на Факултета по химия и фармация, като през 2013 г. получава награда "Питагор" за успешен ръководител на международни проекти.

През октомври двамата кандидати споделиха вижданията си за управлението на университета пред "Дневник". Проф. Спасов обеща да следи по-строго ефекта от разходването на средства и да има по-справедливо разпределение на бюджетите по факултети - обвързано не толкова с броя студенти, колкото с качеството на обучението и изследователската дейност. Той би делегирал финансовите задачи на помощник-ректор или мениджър икономист. Сред приоритетите му са и осъвременяване на учебните програми, сътрудничество с БАН и други изследователски университети и специално звено, което да подпомага преподавателите и учените в работата по проекти.



Стратегията на проф. Герджиков включва мерки за увеличаване на приходите на университета чрез чуждестранни студенти и проекти, както и за оптимизиране на разходите чрез промени в структурата, администрацията и начина на работа. Според него една единна административна и финансова система би довела до взаимен контрол в управлението, защото така ще се вижда кой какво прави по различните нива. Проф. Герджиков се обяви и за диференцирано заплащане, което според него ще е по-стимулиращо и справедливо.

И какво ги чака

Генезисът на основните проблеми на Софийския университет - както и на повечето държавни висши училища, е в неговото управление. Или както каза наскоро в интервю за "Капитал" социологът проф. Георги Димитров, който отдавна изследва образователната система, "най-спешният проблем е механизмът на управление на СУ, защото качеството на всяка публична дейност зависи на първо място от качеството на нейното управление".

Група преподаватели от различни факултети на СУ, които инициираха дискусия каква реформа е необходима, настояват за разделяне на административния и финансовия мениджмънт от управлението на научните и образователните процеси и въвеждане на нова мениджърска длъжност. Това зависи от промяна на Закона за висшето образование, който в момента делегира цялата отговорност на ректора. Не пречи обаче именно Софийският университет да е двигател на тази реформа и да настоява Народното събрание да приеме законови поправки.

Декани на факултети, до които "Капитал" се допита преди избора на ректор, са категорични, че новото ръководство трябва да установи реалните приходи и разходи на университета, а след това да ги оптимизира. Това може да се наложи да мине през болезнени стъпки като намаляване на броя на новоприетите студенти, както и на университетската администрация. (Мненията на деканите за това кои са необходимите реформи в СУ и как се развива обучението в техните звена можете да прочетете в този текст.) Ключов момент е и финансирането според качеството - както отвън през държавната субсидия, така и вътре в университета според реални атестации на преподавателите и учените.

Някои факултети на СУ през последните години показват, че са адекватни на пазара на труда и съвременните изисквания за обучение. В голямата си част обаче учебните програми се нуждаят от обновяване, а университетът трябва да припознае и нови форми като дистанционно обучение и учене през целия живот.

Който и да бъде избран за ректор днес, ще получи сложна трудна мисия, но също така и шанс - да извади най-голямото българско училище от блатото на лошото управление и да използва потенциала на качествените му преподаватели, учени и студенти, за да произведе стойност за науката, икономиката и обществото.