Провалените конкурси на арх. Петър Диков

До коментар [#1] от "karen_walker":

Не ми трябват шедьоври - искам просто хубав асфалт във всички улички. Искам хубави тротоари по възможност пак с асфалт. Искам нормални градинки и детски площадки. Никакви луксове. Че само пари заминават покрай тях.

Ето сега - НДК - милиони се хвърлиха около него и накрая - онзи разпадащ се паметник си стои.

Аман от шедьоври.

Шедьоврите са като звънче на свинче. В тази разпадаща се София. Няколко добри булеварда и толкова, ремонтирани през година. Всичко останало просто се закърпва - вече кръпките не се броят.

време беше

До коментар [#2] от "mickmick":

Ако на вас ви харесва пост-соц архитектурата и е важно нещо да се направи, на мен определено не ми.
Като се прави проект за метростанция, предпочитам да е жив, модерен, естетичен, а не както повечето в момента - правени от соц величия на архитектурната мисъл - без мисъл и вкус.
същото е и със сградите - ако вие искате качетвени панелки, аз предпочитам сгради с дух, каквито напоследък започнаха да се правят, не толкова масово, за съжаление.
като направят пешеходен мост над Цариградско, бих искал да е изключителен, не 2 колони и парче бетон върху тях.

До коментар [#7] от "ial":

И какво искате - на едно място лукс на останалите места кал до колене? Улиците в безброй кръпки? Тротоарите с плочки от преди 40 години - 2 еднакво сложени няма.

Ето и метрото - супер лукс станциите - излизаш и пак си в калта. Новите квартали нямат улици.. плевели. Опитайте да бутате детска количка по тротоарите даже в центъра.

Луксът за обществена инфраструктура е глупост. Щото е прахосничество на обществен ресурс - вместо да се оправят 100 улички се прави 1, която на втората-третата година пак става кочина, щото не се поддържа както трябва. В момента с парите на всички софиянци се оправят "луксозно" само някои квартали, другите нищо, че дават пари - тях кучетата ги яли.

Друг е въпросът, че данък сгради е символичен и няма достатъчно пари за кварталните улички.

До коментар [#7] от "ial":

Не знам защо смятате, че метростанциите се правят от някакви "величия", още повече на "архитектурната мисъл", защото отдалеч е видно, че в повечето от тях няма изобщо мисъл. Целия интериор на метрополитена се движи от Братоев и приближените му, които си имат група т.нар. проектанти, на които се хвърлят огризки, за да чертаят някакви безмислици и да редят плочки с актуален десен "шунка". Единствено метростанцията на летището е правена от утвърдено архитектурно бюро. Останалите "проектанти" са известни предимно с проектите си за СО, т.е. имат правилните връзки, а не професионални качества.
Конкурсът за метростанция 20 е пример за провал, организиран отвътре, няма какво повече да се каже за начина на мислене на тези хора.

До коментар [#8] от "mickmick":

Моята тези е, че като се прави нещо ново - метростанция, мост, квартал, да се прави с вкус и мисъл, функционално с модерен дизайн.
в Сф, че и в Бг всичко е отбий номер - да направим нещо си там, да усвоим едни пари. Затова старите соц сгради са грозни 9нефукционални, нискокачествени), новото публично строителство - също заради хора като горния юнак.
Ако правилно разбирам вашата, важното е нещо си да се построи - дали е посредствено или грозно, няма значение, за да имало асфалт за навсякъде.

Аз не виждам връзката между двете, тъй като да е издържано и красиво, не непременно е скъпо.
Въпрос на визия и на фокус - какъв град иска да стане Сф - на колите или на хората, на гета или на зелени и спокойни квартали, на безвкусни и безидейни обществени/бизнес сгради или на модерни постройки, които са енергийно ефективни, със световнопризат дизайн и непреходни.

И докато не излезем от провинциалното си мислене и битие (10 лв надбавка за песнионер - супер, асфалт и за кръпки по кварталните улици - браво на общината), няма как да променим средата, в която живеем.