Главният архитект на София си отива. Петър Диков обяви, че подава оставка на поста, който заемаше в продължение на десетилетие. Той е де факто човекът, надзиравал промяната на столицата визуално, архитектурно, транспортно и дори социално.
За тези десет години Столична община има една мантра на тема градоустройство - публичните конкурси. За това се говори пространствено и постоянно - най-вече от най-острите критици на общината.
Което е хубаво, защото конкурсите все пак започнаха да влизат в речника на управниците на София. Лошото е, че, както ще видите в следващите редове, цяло десетилетие говорене не доведе до нито едно адекватно и доведено докрай архитектурно състезание за голямо публично пространство в най-големия български град.
Превръщането на бул. "Витоша" в пешеходна зона
се случи без конкурс. За идеята се заговори през 2008г., но историята се проточи няколко години и концепцията беше сменена на няколко пъти. В крайна сметка през 2012г. беше одобрен проект (без конкурс) на общинското предприятие "Софпроект - ОГП" за отсечката между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Солунска" и беше възложено проектирането за остатъка до ул. "Алабин". През същата година, започна ремонтът на отсечката до ул. "Неофит Рилски" - без търг за избор на изпълнител той "мина" като част от задачата на строителя на метрото "Доуш иншат ве тиджарет" за възстановяване на околното пространство. "Желанието на общината е до края на годината булевардът да е готов и да се използва от софиянци", казва главният архитект на София Петър Диков през 2013г. Столична община обаче не беше предвидила средста за останалата част от булеварда, поради което тези дейности се проточиха още няколко години. В крайна сметка "Трейс София" ремонтира средната отсечка за 1.7 млн. лв., където се появи и онзи прословут злощастен фонтан. Последната част от бул. "Витоша" пък приличаше на следвоенна зона, покрита с чакъл повече от година, докато в крайна сметка не беше завършена през 2015 г.
Паметникът "1300 години България" пред НДК
беше обект на конкурс, от който нищо не излезе. И тази тема се проточи през почти цялото управление на арх. Диков, но след като премина всякакви фази на премахване на облицовка, заграждане с дебели огради, премахване на дебелите огради и прочее, през 2015г. паметникът продължава да е в окаяно състояние и с неясно бъдеще. След безкрайни обществени спорове конкурс все пак имаше през 2014г. Той премина с обичайните критики - че не е привлечено международно жури и няма междунаросни участници. Това обаче нямаше никакво значение, защото резултатите от конкурса се обезсмислиха, след решението на Столичния общински да върне на това място оригиналния паметник на загиналите от I и VI пехотни полкове от началото на 20в. Това решение също е спорно, тъй като междувременно наоколо тече многомилионен ремонт, също започнат без архитектурен конкурс, който трябва да възстанови оригиналния вид на построения през социализма парк - част от който е и рушащия се паметник.
Обликът на четири зони в центъра на града
все пак попадна в обсега на конкурс през 2014-2015г. С което обаче отново генерира обществен скандал за арх. Петър Диков. Причината изобщо чрез конкурса да се търси архитектурен проект за зоните около бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", катедралата "Св. Александър Невски", ул. "Граф Игнатиев" и бул. "Цар Освободител" при царския дворец е, че общината се надява да вземе европейско финансиране за ремонта през следващия програмен период. А за целта и трябват проекти. Така и не стана ясно защо центърът на града е разделен точно по този начин. "Възлагат се много величави цели на тези проекти. Единствената им цел е разкрасяване на центъра", каза тогава пред "Капитал" Бойка Къдрева, директор "Териториално развитие" в Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община. В журито, както обикновено, присъстваха чиновници от всички възможни нива и звена в общината и НАГ, но нито един архитект от практиката или от чужбина. За зоната около Двореца беше избран проект, който предизвика обществено недоволство и НАГ прецени, че просто ще го прекрати, без да стане ясно как това се отразява на останалите проекти. За останалите три зони бяха избрани проектанти, които освен че бяха силно критикувани на обществените обсъждания по темата, минават над едногодишна процедура за мнения и корекции в НАГ. Коригираните проекти пък изобщо няма да минават процедура на обществено обсъждане, така че никой (с изключение на няколко чиновници) няма да знае как точно трябва да изглеждат централните части, преди да започне техният ремонт.
Античните руини пред ЦУМ и църквата "Св. Неделя",
които се намират едва на няколкостотин метра от прекратения проект за ремонт на площата пред Царския дворец, също са нерешен от години архитектурен проблем на столицата. За там се спрягаха много различни идеи, които постоянно бяха променяни. Имаше и конкурс за площада "Св. Неделя", който тогава арх. Диков нарече "уникален за България, ако не и за света." Идеята беше да се избере "съвременна концепция и визия за площада, която да развива и архитектурния му потенциал", както и да помогне на столицата в кандидатурата й за Европейска столица на културата. В средата на 2013г. обаче той конкурс завърши по странен начин - с две втори награди и нито един категорично избран кандидат. След това остана да се преценява дали предложенията ще могат да се осъществят и на практика. "Предложенията са във висша степен хипотетични, ние правим крачка в бъдещето," коментира тогава председателят на журито на конкурса арх. Христо Генчев." Само че в крайна сметка този конкурс умря безславно и никога повече не беше споменат от общината. Вместо това руините от другата страна на улицата - пред ЦУМ, успяха да се превърнат в блато, докато накрая не беше възобновена работата по тази част от представителното за София пространство. Докато граждани не забелязаха, че там се излива бетон и се замазва с цимент по начин, който далеч не напомня на думата "реставрация", и проектът отново не беше официално спрян от министъра на културата. Макар че и в момента там се работи.
Устройственият план на "Борисовата градина",
беше поредният конкурс, който успя да привлече общо седем кандидати, повечето от които стари познайници на на арх. Диков от останалите опити за конкурси на общината. Много архитекти критикуваха конкурса, защото информация за него и конкретните условия бяха почти неоткриваеми предварително. Междувременно граждани се възмутиха от предложенията на участниците - част от които включваха гигантски кръгъл планетариум край телевизионната кула и нов културен комплекс край стадион "Васил Левски" . "Подробният устройствен план на Борисовата градина, който предстои да бъде разработен, за разлика от другите устройствени планове има една-единствена цел - да опази и защити публичния и обществения интерес", каза тогава арх.Петър Диков, цитиран от "Дневник". Тази функция на конкурса обаче стана ясна едва след като се разрази скандал по въпроса. А и така и не стана ясно защо главният архитект на града сам не предприеме действия за опазване на публичния интерес и изгонване на проблемните частни собственици в парка, вместо да обявява конкурс за целта. В крайна сметка за победител беше избран проектът на "Ковачев архитекти", който обаче също трябва да бъде променян по усмотрение на журито.
Метростанция 20
е сред първите опити на управлението на арх. Петър Диков да организира публчен конкурс, който е успешен, но завършва пагубно. Състезанието за идеен проект за цялостната архитектура на метростанция 20 (част от линията между станция "Цариградско шосе" и станция "Аерогара София") е обявен през 2011г. с бюджет от 50 хил.лв. Наградата за победителя е 10 хил. лв., както и право на възлагане, което води до сключване на договор за проектиране. Конкурсът има международно жури, а участвастниците достигат 130 проекта от 22 страни. В крайна сметка имаше две първи награди - на българския арх. Александър Шинолов и на екип с ръководител арх. Виктор Хименез от студио АТА, Лондон. Решава се двата проекта да бъдат доразвити като технологично изпълнение и бюджет, за да може да бъде избран един победител. През декември 2012г. журито и ръководството на "Метрополитен" решават проектът на арх. Шинолов да се реализира при метростанция 20, а другият проект - при метростанция 17. Само че нищо от това не се случва. По-късно става ясно, че на мястото има открит топлопровод, който не е посочен в заданието на конкурса, а проектът на арх. Шинолов става неприложим. "Конкурсът е за идейна пространствена концепция, а когато работим с подобни проекти, те невинаги могат да бъдат изпълнени", коментира тогава директорът на направление "Архитектура и градоустройство" арх. Бойка Къдрева.
Главният архитект на София си отива. Петър Диков обяви, че подава оставка на поста, който заемаше в продължение на десетилетие. Той е де факто човекът, надзиравал промяната на столицата визуално, архитектурно, транспортно и дори социално.
За тези десет години Столична община има една мантра на тема градоустройство - публичните конкурси. За това се говори пространствено и постоянно - най-вече от най-острите критици на общината.
13 коментара
Пълна бутафория. Всяка световна столица се опитва да привлече международно признати архитекти които да създават шедьоври, а в кичозна София критерият е да си роднина или познат. За да може след това и конкурси за ремонти да има.
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#1] от "karen_walker":
Не ми трябват шедьоври - искам просто хубав асфалт във всички улички. Искам хубави тротоари по възможност пак с асфалт. Искам нормални градинки и детски площадки. Никакви луксове. Че само пари заминават покрай тях.
Ето сега - НДК - милиони се хвърлиха около него и накрая - онзи разпадащ се паметник си стои.
Аман от шедьоври.
Шедьоврите са като звънче на свинче. В тази разпадаща се София. Няколко добри булеварда и толкова, ремонтирани през година. Всичко останало просто се закърпва - вече кръпките не се броят.
Дано с него си иде и това безвремие, безидейност и липса на прозрачност в софийската архитектура.
време беше
"По-късно става ясно, че на мястото има открит топлопровод, който не е посочен в заданието на конкурса, а проектът на арх. Шинолов става неприложим. "
Те това е положението. Оттам минава топлопровод, но главният архитект не знае за това. Какво повече искате? Какви улици, какви градинки...... И какви 5 лева. Това е. Когато се гласува за простаци. Щото конкурсът е с 10 000 лв награда, после строителството, от което и без това крадат - пак си е при тях. Но сме обречени на панелна естетика, наложена от идиоти, избрани от други идиоти. Това е.
До коментар [#2] от "mickmick":
Ако на вас ви харесва пост-соц архитектурата и е важно нещо да се направи, на мен определено не ми.
Като се прави проект за метростанция, предпочитам да е жив, модерен, естетичен, а не както повечето в момента - правени от соц величия на архитектурната мисъл - без мисъл и вкус.
същото е и със сградите - ако вие искате качетвени панелки, аз предпочитам сгради с дух, каквито напоследък започнаха да се правят, не толкова масово, за съжаление.
като направят пешеходен мост над Цариградско, бих искал да е изключителен, не 2 колони и парче бетон върху тях.
До коментар [#7] от "ial":
И какво искате - на едно място лукс на останалите места кал до колене? Улиците в безброй кръпки? Тротоарите с плочки от преди 40 години - 2 еднакво сложени няма.
Ето и метрото - супер лукс станциите - излизаш и пак си в калта. Новите квартали нямат улици.. плевели. Опитайте да бутате детска количка по тротоарите даже в центъра.
Луксът за обществена инфраструктура е глупост. Щото е прахосничество на обществен ресурс - вместо да се оправят 100 улички се прави 1, която на втората-третата година пак става кочина, щото не се поддържа както трябва. В момента с парите на всички софиянци се оправят "луксозно" само някои квартали, другите нищо, че дават пари - тях кучетата ги яли.
Друг е въпросът, че данък сгради е символичен и няма достатъчно пари за кварталните улички.
До коментар [#7] от "ial":
Не знам защо смятате, че метростанциите се правят от някакви "величия", още повече на "архитектурната мисъл", защото отдалеч е видно, че в повечето от тях няма изобщо мисъл. Целия интериор на метрополитена се движи от Братоев и приближените му, които си имат група т.нар. проектанти, на които се хвърлят огризки, за да чертаят някакви безмислици и да редят плочки с актуален десен "шунка". Единствено метростанцията на летището е правена от утвърдено архитектурно бюро. Останалите "проектанти" са известни предимно с проектите си за СО, т.е. имат правилните връзки, а не професионални качества.
Конкурсът за метростанция 20 е пример за провал, организиран отвътре, няма какво повече да се каже за начина на мислене на тези хора.
До коментар [#8] от "mickmick":
Моята тези е, че като се прави нещо ново - метростанция, мост, квартал, да се прави с вкус и мисъл, функционално с модерен дизайн.
в Сф, че и в Бг всичко е отбий номер - да направим нещо си там, да усвоим едни пари. Затова старите соц сгради са грозни 9нефукционални, нискокачествени), новото публично строителство - също заради хора като горния юнак.
Ако правилно разбирам вашата, важното е нещо си да се построи - дали е посредствено или грозно, няма значение, за да имало асфалт за навсякъде.
Аз не виждам връзката между двете, тъй като да е издържано и красиво, не непременно е скъпо.
Въпрос на визия и на фокус - какъв град иска да стане Сф - на колите или на хората, на гета или на зелени и спокойни квартали, на безвкусни и безидейни обществени/бизнес сгради или на модерни постройки, които са енергийно ефективни, със световнопризат дизайн и непреходни.
И докато не излезем от провинциалното си мислене и битие (10 лв надбавка за песнионер - супер, асфалт и за кръпки по кварталните улици - браво на общината), няма как да променим средата, в която живеем.