С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 17 ное 2015, 19:02, 7323 прочитания

ИПИ: Бюджетът за 2016 г. е възможен и без дефицит

С реформи в публичния сектор разходите и дълговете на държавата може да намалеят, показва алтернативният проект на института

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Фискът е заплашен от много квазидългове, смятат икономистите.

Значително по-малко разходи, нулев дефицит и минимално покачване на нетния публичен дълг. Това показва алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2016 г. Според икономистите, изготвящи алтернативната финансова рамка за 14-а поредна година, това е напълно възможно, но ако със Закона за бюджета за 2016 г. се заложат стимули за реформи в сектор "Сигурност и отбрана", в енергетиката, социалната система, здравеопазването и съдебната система. Те залагат над 2 млрд. лв. по-малко разходи, 0% дефицит и взимането на 1.8 млрд. лв. по-малко дълг спрямо плана на правителството.

И тази година институтът е направил изчисления колко би струвал бюджетът на всеки данъкоплатец и каква е данъчната тежест върху всеки отделен човек. От разходната бележка, базирана на консолидирания бюджет за следващата година, се вижда, че финансовото бреме, с което правителството натоварва всеки отделен човек, се увеличава спрямо предходната година. Общите бюджетни разходи, за които всеки отделен данъкоплатец плаща, се увеличават с 280 лв., а дълговото бреме – с близо 300 лв. Общо финансовата тежест за годината надхвърля 8500 лв.

Хроничен дефицит



Тази година бюджетът беше изтърван, а правителството не се възползва от добрата международна конюнктура и събираемост на приходите, за да намали дефицита", смята главният икономист на ИПИ Десислава Николова. Тя определи бюджет 2016 като разочароващ, тъй като в него разходите се увеличават, липсват конкретни стимули за реформи и отново се правят обещания за свиване на дефицита, но без да е ясно как ще се случи това. "Нас ни притеснява, че вече бяхме свидетели на подобни обещания и с предходния бюджет. Но както се случи предходните две години, това обещание не се изпълни", каза тя.

Националната статистика показва, че дори в най-тежките години на финансовата криза (между 2009 и 2013 г.) общата стойност на бюджетните дефицити, които е трябвало да бъдат покривани, е била 5.3 млрд. лв. "Вече виждаме кумулативен дефицит от над 7.4 млрд. лв. И това, при положение че няма рецесия и няма икономически причини да трупаме такива дефицити", добавя Николова.

Скрити дългове



Според икономистите освен явните дългове на правителството, с които ще финансира дефицитите, има и квазидългове. Според Калоян Стайков такива скрити дългове има при предприятия с над 50% държавно участие, които към 2013 г. се оценяват на 9 млрд. лв. "Министерството на финансите отказа да предостави актуални данни за актуалните задължения, но те вероятно вече надхвърлят 10 млрд. лв.", смята икономистът. Според него тези проблеми могат във всеки момент да се стоварят върху фиска, тъй като по-голямата част от задълженията са краткосрочни и могат да станат изискуеми всеки момент.

Другите две големи заплахи за бюджета са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и енергийната система. "По данни към 2010 г. касата има неразплатени задължения за малко над 100 млн. лв., а през 2013 г. Сумата е над три пъти по-голяма", обясни Стайков, който смята, че в най-скоро време и тези пари ще трябва да се платят от държавния бюджет. Освен НЗОК дългове трупат и болниците, а по данни на ИПИ просрочените задължения растат най-бързо. "Това означава, че болниците са все по-малко способни да си обслужват задълженията. Това рано или късно ще се превърне в проблем за бюджета. За съжаление секторът се използва основно с популистки цели", смята той.

Оказва се обаче, че най-голямата бомба тиктака в енергетиката, където по данни на ИПИ задълженията на предприятията в сектора са около 5 млрд. лв. през 2013 г. "И тук големият дял се пада на краткосрочните задължения, които моментално ще станат проблем на държавата, ако компаниите не могат да ги обслужват", добавя Калоян Стайков.

Без реформи

Големият проблем пред бюджет 2016 отново се оказва липсата на реформи, или по-скоро стимулите за реформи. Според икономистите такива трябва да има задължително и те да се заложат още с бюджета за следващата година. "На първо място, трябва да се направи оптимизация на персонала и да се ограничат някои привилегии. Не става въпрос да се премахват изцяло, но надали има съмнение за някой извън системата, че 20 заплати при напускане е твърде много", коментира Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Според него е напълно задължително да се раздели администрацията от оперативните служители. "Това бързо би освободило ресурс, който да се инвестира в системата", смята той.

Относно здравната система в анализа на ИПИ е записано, че вноската трябва да остане 8% от брутната заплата. Те обаче предлагат 2% да отиват задължително в частен фонд. "Идеята да има два здравни пакета е добра, но трябваше да се предложи част от вноската да отива в частен фонд, който да се управлява активно", каза Ганев.

Тази година за пръв път с алтернативния бюджет на ИПИ се слага фокус върху съдебната система. "Населението намалява, регистрираните престъпления намаляват, броя на заведените дела намаляват, регионалната диспропорция на престъпленията се задълбочава, а на този фон ВСС иска все повече пари", каза Светла Костадинова, изпълнителен директор в института. Тя изнесе данни, според които България е на първо място по съдии и прокурори в ЕС, но в същото време системата е изключително неефективна и доверието в нея е на изключително ниско ниво.

"Всички системи, цялата икономика е повлияна негативно от неработещата съдебна система. Финансовите измерения не се ограничават само до бюджета на ВСС, а се оценяват на милиарди под формата на инвестиции и подобрена бизнес среда", каза Костадинова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 2586 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 1036 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
България избегна европейската процедура по прекомерен дефицит

В свой доклад комисията заключава, че влошаването на салдото по консолидирания бюджет през 2014 г. се дължи на необичайно и извън контрола на правителството събитие с временен характер

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10