С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 18 ное 2015, 17:46, 17802 прочитания

Държавната намеса в аптечния бизнес става гигантска

Поправки в закон предвиждат ограничаване на броя обекти и разстоянията между тях, задължителни нощни графици, още рестрикции за собственици и управители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Държавата ще определя колко аптеки да има по места, може ли да се открива нов обект, ще посочва кой да работи нощем. Думата да има ли нов обект ще има и организацията на фармацевтите, които са собственици на една аптека и интересът им логично е да ограничат конкуренцията. Новата карта на аптеките ще може да се променя след три години, което напълно ще блокира навлизането на пазара на нови участници.

Всичко това е записано в проектозакона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е предложен за обществено обсъждане на сайта на здравното министерство. В него има и добри моменти - например възможност за откриване на мобилни аптеки, които по някакъв начин ще решат въпроса с липсата на медикаменти в най-малките села, в които няма поща и лекар. Вероятно обаче съсловната организация ще се противопостави на тяхното съществуване.


Документът съдържа и множество други антипазарни текстове, както и такива, които противоречат на европейски регламенти и принципа на свободното движение на стоки. Например внася нови ограничения при реекспорта на лекарства и клиничните изпитания и разкриване на участията на лекари в спонсорирани от фармацевтични компании мероприятия.

Колко аптеки да има
 
Възможността само фармацевт да притежава аптека, разстоянията между аптеките и броят аптеки на брой население са ограничения, характерни за гилдията, но от средните векове. В България сега има ограничение само за броя притежавани аптеки – физическо лице или компания могат да имат до четири аптеки. Въпреки това съсловната организация Български фармацевтичен съюз (БФС), която обединява интересите предимно на фармацевтите - собственици на една аптека, от години настоява за въвеждане на допълнителна регулация на аптеките, за да се пребори по този начин с конкуренцията на веригите.
За разлика от болниците, при които държавата е най-големият собственик, аптечният сектор е изцяло частен. Явно обаче здравното министерство е решило да подкрепи организацията на фармацевтите и планира да въведе ограничения за откриването на всеки нов обект.

Според законопроекта държавата ще трябва да подготви национална аптечна карта по подобие на тази с болниците. В нея ще има минимум аптеки, необходими на едно населено място, брой фармацевти, отстояния между аптеките и ако броят надвишава нуждите, нова аптека няма да бъде откривана. Картата ще се подготвя първо по области, а след това – на национално ниво, като председател на комисията ще е здравният министър, а в нея ще участват управителят на здравната каса (назначава се от парламента), председателят на Националния съвет по цените (назначава се от правителството), изпълнителният директор на Агенцията по лекарствата (към здравно министерство), директорът на Националния център по обществено здраве и анализи (към здравно министерство), двама представители на самото министерство, трима представители на Българския фармацевтичен съюз и по един на пациентите и председателят на Националното сдружение на общините.



Дали аптеката да получи лиценз ще решава още и Експертният съвет в Изпълнителната агенция по лекарствата, който се доминира от представители на фармацевтичния съюз. Те самите пък са в конфликт на интереси, тъй като членове на тези комисии или съвети притежават или снабдяват с лекарства аптеки.

Без в момента да е забранено, сега изрично е записано, че държавата и общините ще могат да откриват аптеки.

Въвежда се пълна забрана по веригата производител – търговец на едро – аптека. Текстът казва, че съдружниците, акционерите и лица, участващи в управителните и контролните органи на аптеки, не могат да бъдат собственици или да участват във фармацевтични компании или търговци на едро с лекарства.

Самата здравна карта ще може да се променя само веднъж на три години, което замразява пазара за този период.

Предвиден е и още един текст, който пази фармацевтите от конкуренцията. В момента управител на аптека се става след една година стаж. Проектът предвижда това да се случва след две години работа в аптека.

Освен това проектът предвижда регионалните здравни инспекции, които са местните структури на здравното министерство, да подготвят график за денонощни дежурства на аптеките. Има много региони, в които няма денонощни аптеки, но това е, защото няма клиенти и съответно икономически интерес от работата им. Със закона обаче се задължават всички аптеки с лиценз да се редуват с денонощни дежурства, като разходите за персонала ще трябва да са за тяхна сметка. За неспазване на работното време фармацевтът може да бъде глобен от 1000 до 3000 лв., а аптеката - от 2000 до 6000 лв.
Ако текстът бъде приет, той ще замрази сегашното положение на пазара. В момента в България са регистрирани около 3700 аптеки, всички частна собственост. Като вериги от две и повече аптеки работят малко под половината, като най-голямата е на варненския бизнесмен Веселин Марешки – над 320 обекта. От тях около 2500 работят със здравната каса, като голяма част от тях не продават всички лекарства, а само частично платените, при които пациентът поема част от цената. Повечето от аптеките - 51%, са собственост на магистър-фармацевти, които ги управляват и работят в тях. Тези обекти правят около 24% от продажбите в сектора по данни, предоставени от Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА). Останалите 76% от продажбите се извършват в т.нар. вериги.

"Самата аптечна карта е безсмислена, защото създава огромна администрация – 28 местни и една държавна комисия, в които думата имат държавата и конкуренти. Картата е опит за администриране и намеса в чисто пазарни процеси. Освен това не е работа на държавата да определя отстояния и дали аптеката работи през нощта", коментира Николай Костов, председател на АСА. Според него проектът противоречи на текстовете в конституцията за свободната стопанска инициатива и ще запазят сегашното статукво на пазара.  

Забрана на износа

При паралелния износ се въвежда още по-ограничаващ търговията режим от този, който беше отменен от Конституционния съд и по който България имаше отворена процедура от Европейската комисия заради ограничаване на свободната търговия. Предвижда се шестмесечен срок, при който, ако е подаден сигнал за липса, продуктът влиза в забранителния списък за износ.

"Основният проблем е липсата отново на ясна методология за установяване на количествените нужди, а оттам и недостиг на лекарства на местния пазар. Второ, дефинирането на недостиг, без да се вземат предвид наличностите в аптеките, предполага изначално подвеждане в информацията. Трето, не е ясно как ще бъдат проверявани сигналите, на базата на които лекарства ще влизат в забранителния списък. Всичко това автоматично създава условия за непрозрачност и непропорционалност на ограниченията спрямо реалните нужди на местния пазар. Друг въпрос е, че в България изначално няма дефиниция какво означава недостиг. Във Франция например, когато в рамките на 72 часа дадено лекарство не може да бъде доставено в аптека, се счита, че то липсва на местния пазар", коментира Христофор Иванов, председател на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства.

Ограничаване на клиничните проучвания

Законопроектът предвижда драстично нарушаване на регламентите на Европейската комисия за добра клинична практика при клиничните проучвания, както и на защитата на личните данни, които могат да направят България напълно непривлекателно място за това да се изпробват нови лекарства.
Според проекта всяка компания, която възлага клинично проучване, трябва в срок от 14 дни да предостави списък в Изпълнителната агенция по лекарствата с имената на участващите в проучването, както и с какво се лекуват. По европейски регламент дружеството поръчител не трябва да знае кои са тестваните пациенти.

Повече прозрачност

Производителите и вносителите на лекарства ще са длъжни всяка година да публикуват на интернет страницата си списък с имената на медици, които предписват лекарства, ако са били финансирани пряко от фармацевтичната компания. Оповестяването на взаимоотношенията по принцип е правилна посока за това пациентите да знаят дали лекарят им предписва продуктът, защото е най-добър за тях или е получил заплащане. Оригиналните компании вече въведоха от тази година кодекс, според който от следващата година ще оповестяват спонсорствата на конгреси, симпозиуми и участия на лекари в представяния на медикаменти.

Текстът ще се отнася до всички компании и фармацевти. При генеричните фирми например има 40 продукта с еднакъв състав в група и е въпрос на чист маркетинг кое лекарство ще предпише лекарят. В случая с лекарствата без рецепта, които изобщо не се плащат от здравната каса, ситуацията е още по-дискусионна. В аптеката може да има промоция на прахче за кашлица, което има еднакъв състав с няколко други. Фармацевтите могат да получават заплащане за повече продадени прахчета за периода на промоцията, за да препоръчват прахчетата. В случая изборът дали да купи рекламирания продукт е само на пациента. Представител на генеричните фармацевтични компании в България отбеляза, че според него трябва да има прозрачност, но тези плащания трябва да се оповестяват само след съгласието на лекарите и затова няма да подкрепят текст това да става със закон.

Осем проблема в проектозакона
 
1.      Нови аптеки ще има само ако държавата реши
2.      Аптека ще се отваря само на определено разстояние от вече съществуваща, а колко ще е то, ще реши здравният министър в наредба
3.      Аптека ще има само ако конкурентите са съгласни
4.      Държавата ще пише график коя аптека да дава нощно дежурство и ще ги задължава да работят и през нощта
5.      Производител на лекарства и търговец на едро няма да може да участва дори и в надзорните и управителните органи на аптеки
6.      Компаниите, които извършват клинични проучвания, трябва да предоставят списък на участващите пациенти, както и кой пие лекарство и кой плацебо
7.      Пълно ограничаване на паралелната търговия – списъци с евентуално липсващи лекарства ще спират износа
8.      Дрогериите ще могат да продават по-малко лекарства без рецепта и добавки.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1730 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2738 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Варна обяви търг за инфраструктурни ремонти за 120 млн. лв.

Срокът, за който ще бъде сключено споразумението, е 4 години

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10