Още по-платени пътища
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още по-платени пътища

Увеличените приходи ще дойдат основно от тежкотоварния трафик

Още по-платени пътища

Държавата е почти готова с новата система за таксуване на трафика. Неясно е само най-важното - тарифата

Десислава Лещарска, Калина Горанова
12135 прочитания

Увеличените приходи ще дойдат основно от тежкотоварния трафик

© Георги Кожухаров


Между 479 млн. и 745 млн. лв. ще струва изграждането на тол-системата.

Броят на политиците, желаещи да режат лентички на готови магистрали, принципно е обратно пропорционален на броя на тези, готови да обявяват нови тарифи за преминаването по тях. Просто е - автомобилът не е електорат, но собственикът му е.

Работата е там, че всеки път и магистрала, даже и да са построени по европрограми, имат нужда от поддръжка и ремонт. Състоянието на пътищата в България показва ясно две неща - че държавата няма достатъчно пари за тази дейност и че малкото, които разпределя, не се дава особено ефективно (няма да ползваме думата корумпирано). Миналата седмица беше обявено, че се вдига цената на основния инструмент, по който се събират тези пари - винетките. Но това не е дългосрочна стратегия. Световната банка вече препоръча въвеждането на тол-система с тарифи за ползване. Проблемът е, че правителството не изглежда особено способно да обясни какво има наум. Засега обясненията се случват по типично половинчатия, недостатъчно конкретен, непълно аргументиран и доказано неефективен начин, по който то комуникира всяка реформа. Засега така се постига хем блокаж на самите промени, хем обществено недоволство.

Дали същото, което се случи с реформите в армията, МВР, пенсионното осигуряване и образованието, ще стане и с тази в пътната система, засега не е ясно. Всъщност въвеждането на цивилизован начин за таксуване на трафика не е задължително да стигне до същата "крива круша". Нужно е само някой ясно, точно, с числа и категорично да обясни по каква схема, откога, кой и колко ще плаща за преминаването по всички видове пътища. По възможност без да се отказва в първата сутрин след съответния протест. И още нещо - да бъде даден силен сигнал към обществото, че злоупотреби с парите, събрани от трафика, няма да бъдат допуснати, а твърдението, че асфалтът е черният хайвер на строителните фирми и политиците, да бъде пратено в митологията.

Леки коли, леки такси

Към момента в ролята на "лошия" политик, обясняващ защо трябва да се плаща, е министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Преди седмица тя обяви въведеното с решение на правителството увеличение на цената на винетките за леки и товарни автомобили. Както и че се предвижда нова методика за начисляване на такси за ползване на пътищата, която ще влезе в сила в началото на 2018 г. Това веднага предизвика призиви за протест.

Накратко целта на цялата промяна е приходите от собствениците на автомобилите да скочат от 200 млн. годишно, колкото са в момента, на минимум 400 млн. лв. Каква точно да е системата на таксуване е въпрос, по който от месеци Световната банка подготвя доклад до кабинета с анализ на различните сценарии и препоръки за конкретен подход.

Сега докладът е готов, но бъдещата схема за тарифиране на превозните средства не е на 100% ясна. Правителството обяви общите параметри на предстоящата промяна, но подробностите са обект на множество бъдещи решения и корекции в куп закони. И все пак от изказванията на министър Павлова, допълненията на експертите от подопечното й министерство и доклада на банката картината до голяма степен се оформя.

Накратко, предвижда се леките автомобили да останат на варианта с винетките, като разликата спрямо сегашното положение е само, че те ще са електронни. Което по принцип е по-добрият вариант, защото, от една страна, ще намали разходите за отпечатване, съхранение и разпространение на стикерите, а от друга - ще минимализира възможността за манипулации на системата (разбирай фалшиви или откраднати лепенки). Най-същественият въпрос е колко да струва винетката, а на него отговор за момента няма. В самия доклад на Световната банка на няколко пъти се подчертава, че от чисто политическа гледна точка сериозното увеличаване на цената й е непопулярна мярка, няма да доведе до голямо покачване на приходите като цяло, а и не е справедливо, защото леките коли най-малко увреждат пътищата. Така че за момента ясното е, че голям скок на цената на винетките за леки автомобили няма да има, те най-вероятно ще станат електронни от средата на 2018 г. и отново ще са за година, седмица или ден, без да държат сметка за реално изминатото разстояние от всяка кола. Въпросът с лекотоварните микробуси не се третира никъде нито в доклада на банката, нито в обясненията на ведомството на Павлова засега, така че промени при тях едва ли ще има.

Тежки камиони, тежки такси

След като приходите от ползвателите на пътищата трябва да скочат поне двойно, а драстичен скок на винетките за леки коли няма да има, очевидно парите се предвижда да дойдат основно от тежкотоварния трафик. Което е справедливо - тежките камиони са тези, чието придвижване води най-силно до нужда от ремонти на пътищата.

За превозвачите за момента е сигурно, че системата за таксуването им ще е тол - тоест тарифа на изминат километър, която ще замени винетната. От разясненията на регионалното министерство пред "Капитал" става ясно, че тол-системата ще обхване автомагистралите и пътищата първи, втори и трети клас (тоест цялата републиканска пътна мрежа). Това впрочем е рискован вариант, тъй като най-малкото ще затрудни и оскъпи изграждането на системата. А и в доклада си експертите от банката обясняват, че отклонението на товарния трафик от първокласните пътища и магистралите към втори клас пътна мрежа (ако той е безплатен за тях) средносрочно е минимално - в началото камионите ползват по-често маршрути, заобикалящи тол-системата, но впоследствие се връщат на по-скоростните и преки пътища, макар и да са платени.

"България е на кръстопът между Европа, Азия, Близкия изток и Русия. Трафикът от транзитно преминаващи автомобили е значителен и е справедливо и редно те да заплащат такси, аналогични на тези в останалите страни", посочват от ведомството на Лиляна Павлова. В момента цената на винетката у нас е съпоставима с размера на пътните такси в Полша и Чехия, но във всички останали държави с тол-система таксите са по-високи и дори тройни за някои видове камиони. Тарифите ще бъдат различни в зависимост от класа на пътя и категорията на автомобила, както и според екологичните му характеристики на двигателя, добавиха от министерството.

Последното е практика в цяла Европа и всъщност влияе не само върху пътните такси, но и върху броя разрешителни за превози, които компаниите получават. Сравнително изчистен е и въпросът как технически ще става засичането на изминатото разстояние и как ще се плаща за него (виж инфографиката). Камионите просто ще трябва да имат на борда си специално устройство, което ще се проследява чрез сателит. Функцията на такова устройство могат да изпълняват т.нар. системи за управление на автопарка - софтуер, който се използва от превозваческите фирми, или смартфони. Камионите без бордови устройства ще могат да купуват т.нар. маршрутен талон - онлайн или от пункт за продажба, когато пътуват по конкретен маршрут в определен момент.

Чуждестранните камиони без бордови устройства пък ще си купуват или наемат бордово устройство или ще ползват маршрутни талони.

Всичко това обаче е технология, която подлежи на уточняване, а и не е най-важното в случая. Ключовият въпрос е конкретно за чуждестранните камиони ще се запази ли и транзитната такса, която плащат сега, и колко ще е таксата на километър при толинга, който ще замени винетките им.

Въпросът със стотинките

В анализа си Световната банка предлага няколко сценария със ставки на тол-таксата на километър 0.12, 0.20 и 0.26 лв. Решението кой от тях (или някой друг) ще бъде възприет зависи от правителството и то трябва да бъде взето до началото на 2018 г.

Тук обаче анализът няма как да е изолиран и направен само от гледна точка приходите за пътната система. Повече от логично е той да обхване цялостния икономически интерес на страната - както на държавата, така и на превозвачите й. Всеизвестно е, че основна част от транзитния трафик през България е на турски камиони от и за Европа. Също така е ясно, че българските превозвачи обслужват успешно част от транспорта на стоки от и за Турция, което пък не се харесва на тамошните компании от този сектор. Резултатът е, че от години властите в югоизточната ни съседка дават всичко от себе си да защитят местния бранш с всякакви законови и не дотам издържани легално методи за спиране на трафика на български камиони между ЕС и Турция. Затова и въпросът с таксите за турския транзит е особено чувствителен. Накратко - драстично увеличение на тази тарифа може да доведе до крути ответни мерки. Затова въпросът е на баланс между необходимостта от пари за поддръжка на пътищата и защита на интереса на местния транспортен бизнес - дали пък не е по-добре евентуални отстъпки от тол-таксите да бъдат "заменени" срещу повече разрешителни за вход на български влекачи в Турция.

В момента един турски тежкотоварен камион плаща 43 евро транзитна такса за преминаване през българска територия, плюс еднодневна винетка от 11 евро, която според европейските директиви няма и как да е по-скъпа. Ако вместо тази винетка бъде въведена тол-система, за разстоянието между Капитан-Андреево и Калотина при такса 0.26 лв. на километър той ще плаща, по грубо изчисление, 96.2 лв. Ако към това се добавят и 43 евро транзитна такса, сумата е 183 лв. Разбира се, тя ще варира според това дали влекачът е с двигател Евро 5 или Евро 6, но увеличението е доста сериозно. Що се отнася до българските превозвачи, те по-скоро подкрепят тол-системата (която досега не е въведена само в Румъния, Литва, Латвия, Естония и България), но говорят именно за отстъпки.
Принципно минусът на винетката от гледна точка на превозвача е, че ако той купи годишен стикер, а половината от времето влекачът се движи извън страната, на практика плаща за нещо, което не ползва. Отделно при тол-системата, работеща със софтуер, е много по-лесно да се правят промени при таксите (като дебатираните на европейско ниво такса шум или такса задръстване). Идеята на последната е да се прилага около големите градове, в определени часове и така да се регулира трафикът.

Всичко обаче зависи как конкретно ще изглежда бъдещата тол-система в България и колко ще струва за превозвачите.

"Трябва да има отстъпки

- на база изминати километри или приходи, както е в другите европейски държави", коментира Илиян Филипов, един от двамата собственици на голямата транспортна фирма от Пловдив ПИМК. "В Италия например те достигат 40-45%, във Франция и Испания - 30%", обяснява той. По думите на превозвачите, важно е толингът да е автоматизиран, тоест системата да отчита дължимата сума моментално при преминаването на автомобила и разчитането на информацията в GPS устройството, поставено на предното му стъкло, а не да се работи с каси, които водят до големи задръствания.

И да няма тайни печеливши

Другият ключов въпрос при тол-системата е как ще бъде въведена чисто технически. А той води и до друг - как ще бъде експлоатирана и как през нея ще се извършва контролът върху трафика. По думите на министър Лиляна Павлова системите и за толинга, и за е-винетката ще се изградят на принципа на публично-частното партньорство. Тоест от частен оператор и за негова сметка, като компанията ще бъде избрана чрез търг по реда на Закона за обществените поръчки. Предвид лошия дотук опит на държавата с пчп-тата, това ще бъде рисково упражнение, което може и да е успешно, но може и да е провал. В момента се изготвя задание към бъдещия изпълнител от междуведомствена работна група с експерти от Агенция "Пътна инфраструктура", Агенция "Митници", Национална агенция по приходите, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и др. Срокът за подготовка е три месеца.

Темата е важна не за друго, а защото според разчетите на Световната банка първоначалната инвестиция в изграждането на електронната тол-система в България ще е между 479 млн. и 745 млн. лв. в зависимост от обхванатите пътища. Разходите по поддръжката й пък ще са между 148 млн. и 253 млн. лв. годишно, сочат анализите. Годишните приходи - в зависимост от предпочетения от държавата сценарий за тарифа и обхват на пътищата - биха варирали между 661 млн. и 1.483 млрд. лева от 2018 г. нататък.

"Всички средства (от е-тол системата и е-винетките) ще влизат в държавния бюджет. Операторът ще получава определен процент от събраните средства, който ще бъде определен в договор. С тези средства той ще възстановява направените инвестиции в изграждането на системата", поясняват от ведомството на Павлова в отговорите си до "Капитал". След изтичането на въпросния договор става по-интересно - стратегията на държавата предвижда всички функции по управление на тол системата да преминат към специално създадено за целта държавно предприятие. Подобен е моделът в Австрия и Словакия. Опитът с подобни държавни предприятия в България обаче не е много обнадеждаващ. В прав текст - няма гаранции, че събраните от винетки и тол-такси пари няма да изтичат в твърде плътни потоци към пътно-строителните дружества, на които се възлага ремонтът, поддръжката и зимното почистване. Тъжният ни опит е по-скоро в обратната посока. Именно тук стигаме до същината на въпроса - да има прозрачност при възлагането, изпълнението и контрола на тези договори.

И последно - нека не забравяме, че проектът за е-винетките и тол-таксите съвпада със следващите парламентарни избори през 2018 г. Което значи, че или ще се случи доста по-рано, или ще изчака изборите. Реформа преди избори е твърде смела прогноза.

Между 479 млн. и 745 млн. лв. ще струва изграждането на тол-системата.

Броят на политиците, желаещи да режат лентички на готови магистрали, принципно е обратно пропорционален на броя на тези, готови да обявяват нови тарифи за преминаването по тях. Просто е - автомобилът не е електорат, но собственикът му е.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • OVI

    " По думите на министър Лиляна Павлова системите и за толинга, и за е-винетката ще се изградят на принципа на публично-частното партньорство. Тоест от частен оператор и за негова сметка, като компанията ще бъде избрана чрез търг по реда на Закона за обществените поръчки. "
    ----------

    Оха, каква лапачка се заформя...

    Като гледам и слушам изявленията на различни министри от това правителство, май се чува само "дай още...". А какво стана с парите, които всеки шофьор иска или не иска плаща в цената за горивото? Нали един от компонентите на тази цена е именно за поддръжка на пътищата?

    Ами от данъците на автомобилите? Няма значение, че те се плащат към общината, в която е регистриран автомобила, от това прилежащите общински пътища не съм забелязал да са станали с по-малко дупки.

    И като вдигнат таксите за преминаване по пътищата, някой има ли илюзията, че това няма да се калкулира в крайната цена на стоките, които ще си купуваме? Че нали тези стоки за да стигнат от производителя до магазина биват транспортирани основно с камиони и др. колесен транспорт.

    А най-важното: как ще се измери дали срещу повишените цени на винетни стикери и така желаните тол-такси, в крайна сметка ще получим по-качествени пътища? Като ще плащаме повече, какво в повече ще получим?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Проблемът не е в смисъла на строителството на магистрали, а в това как се правят разчетите за поддръжката им. Тоест въпросът е не "защо", а "как".

    Всеки, който е узрял да надзърне зад елементарните пропагандни клишета, неминуемо стига до този въпрос. И не обръща внимание на партийната повеля за ударно "усвояване" на пари по европейски програми, защото знае по тая схема колко безсмислени хотели по морето се вдигнаха, колко лъскави джипове се накупиха, колко никому ненужни спортни зали се построиха по махали и чукари, колко измислени пътища до никъде се асфалтираха преди избори, колко...

    У популистите-политици мисленето е залепнало в едно положение: да "усвоим" повече европари! Всъщност става въпрос за открадването на значителна част от тях. И ужасното е, че цялата държавна машина е включена на тая програма.

    Никой "горе" не се замисля, че докато драпа за лесни пари, нацията отвиква да се бори за своите. И че построените с "лесни" пари парчета магистрали трябва да се поддържат със "свои" пари, а те не са предвидени...

    И никой министър не се замисля за социално справедлива система за натрупване на средства за поддържането на пътната инфраструктура. Защото софиянецът А може да не слиза от колата, ама кара по стотиците километри улици в София и винетка може и да не купи, а чичото от с. Б, за да излезе извън 100-те метра между двете табели на селото трябва да я е платил.

    Поддържането на пътната инфраструктура се прехвърля от държавата, която все пак събира бюджет, директво на граджаните. Формално данъците не се вдигат, просто се появяват все нови и по-високи такси...

  • 3
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Най лестния и най точен метод за събиране на такси е да се включи в цената на горивото.така няма да има ощетени!!!???Т.е.бай Иван който ще пропътува хиляда километра за година и таксиметровия"бакшиш"който навърта хиляди километри да плащат една и съща цена на винетката за година!?Така държавата ще си осигури цялостно попълнение на средствата за поддръжка на пътищата!!!!

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    "първоначалната инвестиция в изграждането на електронната тол-система в България ще е между 479 млн. и 745 млн. лв. "

    >>> След като платиха на Световната банка 3 милиона лева за "изработвенето на стратегията", най-малкото заради едната чест авторът се чувства задължен да напише, че консултира нещо за стотици милиони и милиарди. Ако разходите са наистина такива, тогава не бих разделял изобщо системите. Електронна винетка както за колите, така и за камионите. В статията има претенции за отстъпки на едрите ползватели - ето, да си купят годишна винетка и въпросът им е решен. Броячните камери на АПИ и в момента разчитат номера, трябва един интерфейс с базата данни за платащанията по тези номера, която едва ли ще е толкова скъпа. Решение, много далеч от 745 млн. лева.

    Отделно това "специализирано държавно предприятие" за събиране на пътните такси твърде много ми напомня за сегашното РВД. От 250 милиона лева такси за прелитане, при нула материални разходи, накрая в бюджета стигат няколко милиона годишно, а за същото време тегли заеми за няколко десетки милиона. Легендите за този грабеж отдавна се носят из цялата страна, а ако влезне човек в някое "знаково заведение" около жълтите павета, посещавано от "оперативно интересен политически и криминален контингент" (доколкото изобщо има някаква изразена граница между двете), то най-късно от третата маса ще чуете да си говорят за "златната жетва", която пада в РВД и как това "показнО" трябва да се изкопира във всички други сфери, защото "за пропаднаталата рая 7 милиона отрепки - само гърч, чанч, збръч, глад, болести и епидемиии, бате к*ре!"

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "Peni Radulov":
    [quote#3:"Peni Radulov"]Най лестния и най точен метод за събиране на такси е да се включи в цената на горивото.така няма да има ощетени!![/quote]

    Това с акцизите не работи, макар точно така да са обясненията за пред "материала"
    Нито парите от акциза върху горивата отива за ремонт на пътища, нито парите от акциза върху алкохола и цигарите отиват в здравеопазването.
    Акцизът влиза директно в държавния бюджет и няма система за целевото му харчене.
    А и сега от цената на бензина почти половината е ДДС и акциз. Колко да стане?

  • 6
    debeliamark avatar :-|
    debeliamark

    До коментар [#5] от "D-r D":

    ... Не работи, защото администрацията не иска да работи, а инак си е най-справедливият вариант за разпределение на амортизацията на пътищата. Освен това прави потребителите далеч по-отговорни. Ако погледнем отстрани ... населението изглежда твърде богато, издържайки по няколко МПС-та на семейство със съпътстващите им разходи - и чиновниците веднага му намират цаката - ще го понатоварят още :)

  • 7
    dun avatar :-|
    dun

    така е - лукойл и строителната мафия чрез назнаèните си политици досега лъгаха данъкоплатеца колко полезни и необходими са пътищата докато прибраха милиарди в джобовете си!

    сега започва голямото доене което ще се увеличи поне още тройно след като премине 5 год. гратисен период на това което е построено с еврофондове!!

  • 8
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Ако се мисли творчески, може да се намерят различни решения.
    А) Високи тол такси за пътуване НО ... който пътува само 1-2 пъти - да му се даде много ниска "социална" цена. Който пътува много - получава някаква отстъпка. Б) Цената на тол таксата е така, че всеки пътуващ по работа ще предпочете да я плати и да спести 3-40 минути повече по второстепенните пътища.
    В) цената на горивата се вдига с 5 ст. (примерно), но със закон се пише, че те отиват САМО за поддръжка на пътища.
    Г) Слагат се фотоволатични частици в асфалта и започва производство на ток.
    Д) Прави се "холандски дренаж" и магистралите започват да произвждат "чиста вода," която се използва за напояване, миене на лица след гримиране и др.
    И пак да кажа. Бързия път струва 3 пъти по-евтино за изграждане и 10 пъти по-евтино за поддържане. Бързия път може да поеме до 35000 МПС средногодишно на денонощия. Магистрала има смисъл да се строи САМО при вече наличен трафик от 20000.
    Иначе каквито и системи да сложим трудно ще издържаме хиляди излишни километри асфалт.

  • 9
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Освен изложените тук проблеми(най-вече корупцията), има още един огромен, реално въпреки всичко, това ще включва само половината от пътната мрежа на страната, защо общинската е извън обсега на тези системи, а тя е колкото е републиканската. И тук идва логичния въпрос, кога да очакваме въвеждането на общински винетки и тол такси? Иначе идеи бол в България и то много добри, но често реализацията ни куца, а като гледам зададената цена на системата, вече е ясно, че се започва пак с крадене, жалко, че не съм представител на толкова голяма фирма, че да ме допуснат да участвам. Само да вметна, че заложената сума за поддръжка на бъдещата система, е колкото сега се събира от винетки.

  • 10
    jorrex avatar :-|
    jorrex

    И понеже доста хора бяха изненадани от високата цена на седмичната винетка...

    То не е изненада, а начин да се таксува транзитния трафик.

    Основния проблем беше заради уикенд(или сезонните) шофьори които излизат извън града 2-3 пъти в годината.

    Ето едно разумно решение за тях:
    Колите с регистрация "РВ" да пътуват безплатно в Пловдивска област, колите с регистрация "В", да пътуват безплатно във Варненска област, колите на лизинг - по постоянния адрес на собственика/фирмената регистрация.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK