Криле, а не решетки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Криле, а не решетки

Криле, а не решетки

Министерството на правосъдието и неправителствени организации работят върху реформа в детското правосъдие

5618 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Анелия* е на 17 години. Детството ѝ преминава в кражби. Дава вещите на майка си, която ги продава. Тъкмо тя й предава занаята. Една вечер полицаи влизат в стаята ѝ, докато спи. Извеждат я навън и я откарват в гората. Събличат я гола и я пребиват от бой с пръчки, отчупени от близките дървета. Карат я да си признае и за кражби, които не е извършила. За майка си мълчи, защото се притеснява да не отведат и нея. Осъдена е на 6 години затвор. Назначен ѝ е служебен адвокат, когото вижда само веднъж – в деня на делото.

Историята на Анелия не е единичен случай. Тя е илюстрация на системното отношение на държавата спрямо деца в риск, извършили престъпления или други деяния, които един почти 60-годишен закон определя като "противообществени прояви". Терминът обхваща дори бягство от вкъщи или от училище. Това е причина близо 10 хиляди младежи (по данни на Националния статистически институт) да попадат в една хаотична и морално остаряла система, която им пречи да се превърнат в активни граждани.

Историята на Анелия, както и на много други като нея (някои от тях могат да бъдат прочетени на сайта deca.bg), провокира неправителствения сектор да започне мащабна кампания за пълна реформа в правосъдието срещу малолетни и непълнолетни. В края на септември Българският хелзинкски комитет (БХК), Институтът по социални дейности и практики и Националната мрежа за децата заедно със заместник-министъра на правосъдието Вергиния Мичева–Русева стартираха националната кампания "Детство без решетки".

Капанът на институциите

Сега правосъдието за малолетни и непълнолетни се регулира от Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН) и от Наказателния кодекс (НК). Двата закона обаче не действат в синхрон. Под действието на първия попадат над 10 хиляди деца – често заради това, че са избягали от вкъщи или от училище. Част от тях се настаняват в социално-педагогически (СПИ) или възпитателно-училищни (ВУИ) интернати. На същите места се озовават и тези, които са извършили престъпление по НК. Общото и при двете групи е, че веднъж попаднали на такова място, те остават забравени там. Не съществува механизъм, който да проверява развитието на детето в интерната или дали, излизайки оттам, то може да продължи живота си като пълноценен член на обществото. На тези места според БХК децата се сблъскват с много проблеми – от лоши условия, през некачествено образование, до насилие, малтретиране и липса на адекватна медицинска помощ.

В същото време причината и двете групи младежи да попадат в интернати почти винаги са следствие от социалната им среда – липса на средства, на родителски контрол, на обективна невъзможност да бъдат възпитани правилно.

При сегашната система държавата не отчита тези фактори и просто дамгосва децата като престъпници. Същевременно по веригата са ангажирани множество институции и ведомства. Съществуват комисии за борба с противообществените прояви към Министерския съвет, детски педагогически стаи към МВР, поправителните домове са към Министерството на образованието, а Министерството на правосъдието е отговорно за уредбата на проблема в неговата съдебна фаза. "Това са множество актьори на тази сцена, които по някакъв начин работят с тези деца. В момента обаче нямаме системност – всеки работи за себе си и крайният резултат не е подходящ", посочва зам.-министърът Вергиния Мичева–Русева.

Борба с причините, а не с последствията

"Често идентифицирането на проблемите с конкретно дете е закъсняло, а първото решение, което се търси, е налагането на наказателна репресия по отношение на него", казва съдия Таня Маринова, която гледа дела срещу непълнолетни в Софийския районен съд. "Това е не просто грешно, а вредно, защото детето не разбира какво е нередното в поведението му, след като всички от общността му живеят по същия начин. Нито какво очаква обществото от него."

Затова и според нея наказателното правосъдие трябва да бъде ориентирано към търсене на причината за проблема. А тя в много от случаите е бедност, неграмотност, вредна семейна или приятелска среда. Не вродено престъпно поведение, както де факто законът презюмира в момента.

"Налагаме наказания на деца за деяния, за които възрастните няма да бъдат наказани. Не е престъпление да избягаш от вкъщи. Това са деца, на които всъщност трябва да се оказва подкрепа", съгласна е и Вергиния Мичева–Русева. "На тези от тях, които бягат от училище, бягат от вкъщи, просят по улиците – не се гледа като на деца в риск, a те определено са деца в риск, защото след като са избягали от вкъщи, явно има проблем със семейството."

Детство в затвора

Европейският съд по правата на човека определя настаняването на деца в поправителни домове като СПИ и ВУИ като лишаване от свобода. По данни на БХК само през 2014 г. в различни институции от затворен тип са попаднали над 2000 деца. По-притеснителното е, че съгласно ЗБППМН максималният срок за оставане в такива домове е до три години, но това не е единственият проблем. Оказва се, че в решенията на някои от съдиите, с които се настаняват деца в такива институции, липсва указан конкретен срок. Така автоматично се счита, че детето следва да остане в интерната за максималния период. Единственото право, което то има в тази ситуация, е да пусне молба за удължаване на престоя си с още една година. Което става без разрешението на родител и прави възможно тези младежи да прекарат всички години на съзряването си в поправителната институция.

Самите интернати са организирани като училища. В тях се преподават предметите, подходящи за възрастта на детето. Но това често се оказва недостатъчно и неадекватно за деца в риск, една голяма част от които не могат да четат и пишат. В интерната никой не им обръща индивидуално внимание. Самите домове се намират далеч от големи населени места и до тях често се стига по разбити пътища и горски пътеки. Всичко това прави последващото успешно включване на тези младежи в обществото изключително трудно.

Начало на реформата

Според съдия Таня Маринова "наказанието спрямо деца трябва да е извънредна мярка, след като всички останали не са дали резултат, а за решаването на проблемите с обществено неприемливото им поведение да се прилага комплексен подход, включващ работата на професионалисти от различни области - педагози, психолози, лекари, социални работници".

Решението е в цялостна реформа на системата на детското правосъдие. Към момента работна група към Министерството на правосъдието, включваща представители на неправителствени организации, разработва законопроект, който да отмени сега действащия ЗБППМН. Идеята е той да има характер на кодекс - да регулира цялостното отношение на държавата към детето, извършило престъпление – от момента, в който постъпи в системата, докато я напусне, а и след това. Този път системата няма да действа като сбор от отделни институции, а като едно цяло. В центъра й ще бъде фигурата на детския съдия, който ще контактува активно както с институциите, така и със семейството на детето, поставено в риск. Той ще следи и за неговото развитие в поправителния център.

Самите интернати също ще се реформират изцяло. Като за начало в тях ще бъдат настанявани по-малко деца, които ще бъдат разпределяни по вид на извършеното престъпление например. Така

възпитателите ще могат в много по-голяма степен да работят за покриване на специфичните нужди на младежите. Предвиждат се и възможности за домове от отворен тип, които децата да посещават само в определено време. А в останалото време да ходят на училище – училище, което се посещава и от техните връстници, а не в самия поправителен дом. Предвиждат се мерки, които да отклоняват младежите от наказателното производство и да ги поощряват, ако сами осъзнаят грешката си и решат да се поправят.

Това е възможно чрез медиация – сключването на споразумение между пострадалия и извършителя за възстановяване на нанесените щети. Всъщност това вече е прилагано от съда. Вергиния Мичева–Русева разказва за съдия, която е преминала през обучение за проблемни младежи в САЩ. При нея е попаднало дело за младеж, извършил грабеж над възрастна жена. Наказанията, които могат да бъдат приложени съгласно сегашния закон, са две – пробация и лишаване от свобода. Тя осъжда момчето условно. Това, което впоследствие прави обаче, е показателно доколко може да бъде ефективна една работеща система. Тя събира родителите, разширеното семейство – братята и сестрите на родителите, още кмета, социалния работник – всички от малкото населено място, които имат някакво отношение към този непълнолетен. Установява, че авторитетът в семейството е вуйчото, и съдията възлага на вуйчото да поеме контрола върху момчето. С помощта на кмета младежът си намира работа (тогава той е на 16 години). Показва на съдията трудовия си договор, а тя го намира коренно променен - по-уверен, с по-голямо самочувствие. Скоро момчето успява да събере пари и да възстанови откраднатото.

От октомври в три града в България стартират специализирани детски състави. Те са обучавани по българско-швейцарски проект и ще гледат изцяло дела срещу непълнолетни. Това е също и едно от предложенията на реформата – да се подготвят такива състави, които познават спецификите на делата срещу деца и които ще прилагат правосъдие, съобразено с техните нужди.

Проблемът с децата, които извършват престъпления, може да бъде решен, а добрият изход ще е от полза за цялото общество. Една работеща система може да помогне на децата в риск да пораснат пълноценни хора, а не рецидивисти.

*Името на детето е променено от БХК.

Анелия* е на 17 години. Детството ѝ преминава в кражби. Дава вещите на майка си, която ги продава. Тъкмо тя й предава занаята. Една вечер полицаи влизат в стаята ѝ, докато спи. Извеждат я навън и я откарват в гората. Събличат я гола и я пребиват от бой с пръчки, отчупени от близките дървета. Карат я да си признае и за кражби, които не е извършила. За майка си мълчи, защото се притеснява да не отведат и нея. Осъдена е на 6 години затвор. Назначен ѝ е служебен адвокат, когото вижда само веднъж – в деня на делото.

Историята на Анелия не е единичен случай. Тя е илюстрация на системното отношение на държавата спрямо деца в риск, извършили престъпления или други деяния, които един почти 60-годишен закон определя като "противообществени прояви". Терминът обхваща дори бягство от вкъщи или от училище. Това е причина близо 10 хиляди младежи (по данни на Националния статистически институт) да попадат в една хаотична и морално остаряла система, която им пречи да се превърнат в активни граждани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    Дано дествително се реформира настоящият начин на правораздаване върху подрастващите. На тези деца с още неукрепнала психика трябва да се помага и да се насочват по правилния път, а не да бъдат бутани в поправителни домове, в които средата да ги досъсипе.

  • 2
    rordin avatar :-|
    victor troska

    хъх, какво общо има бхк с тези деца?
    мислех, че се занимават само с правата на убийци, изнасилвачи и подобни криминали.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK