Диков завинаги

За добро или лошо Петър Диков промени облика на София. Ако не се реформира позицията на главен архитект обаче, новият ще прилича на стария

"Явно съм им омръзнал на всички и е крайно време за нови лица." Този емоционален мотив беше единственото обяснение, с което дългогодишният главен архитект на София Петър Диков обяви оттеглянето си от поста във вторник. Ако молбата му бъде приета от кмета Йорданка Фандъкова, Диков ще си тръгне на 9 февруари след точно десет години начело на градоустройството на столицата.

Слуховете, че Петър Диков ще си тръгне, циркулираха известно време преди това по начина "абе, чу ли, че...", по който хората говорят за нещо, което им се вижда важно, но не могат напълно да повярват, че е истина. Десет години власт правят това с когото и да е. А властта е нещо, което софийският главен архитект получава по право, тъй като системата около него е изградена така, че да го прави (почти) безконтролен. Затова и личността на този пост е важна, особено когато един милионен град изживява ренесанс, подплатен с милиарди инвестиции и имотен бум.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    axo avatar :-|
    axo
    • - 1
    • + 28

    Първо, в България и в частност София за архитектура и градоустройство не се говори достатъчно и обществото има изкривена представа и дълбоко неразбиране по тези въпроси.

    Второ, администрацията е устроена по такъв начин, че облагодетелства хора с неформални и корупционни контакти, има нужда от много по-голяма прозрачност и ясни процедури.

    Трето, ЗУТ и свързаните нормативни актове са написани по мъгляв и неясен начин, позволяващи на същата тази администрация да изнудва непосветените, но да подпомага приближените.

    Четвърто - пътят, през който са принудени да преминават желаещите да строят е твърде усложнен, когато става дума за малки проекти като къщи и преустройства. Това ражда неразбиране, корупция и масово незаконно строителство. За големите проекти е обратното - огромни мастодонти минават тихомълком и впоследствие съсипват цели райони, защото няма достатъчна публичност на процедурите, както е на Запад. Това трябва да се промени.

    Пето и най-важно - големият проблем на София - и транспортен, и екологичен, идва от голямата интензивност на застрояване, заложена в ОУП. Не е нормално в незастроени райони извън центъра да се позволява Кинт повече от 1.2-1.5, защото градската тъкан се пренасища. Белите брези, Стрелбище, Борово, периферията на Младост-2, участъкът между Ал. Малинов и Младост-1а са само част от напълно съсипаните и ужасно неприятни за живеене и преминаване места в София. За Манастирски ливади има ли смисъл да говорим?

    В основата на всичко гореизброено стои бездънна алчност, в името на която се жертва и разум и морал. Ако не се справим с алчността и не успокоим града, той просто ще колабира и ще се превърне в подобие на гетата на Мумбай.

    Нередност?
Нов коментар