Диков завинаги
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Диков завинаги

Диков завинаги

За добро или лошо Петър Диков промени облика на София. Ако не се реформира позицията на главен архитект обаче, новият ще прилича на стария

Мария Манолова
13163 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


"Явно съм им омръзнал на всички и е крайно време за нови лица." Този емоционален мотив беше единственото обяснение, с което дългогодишният главен архитект на София Петър Диков обяви оттеглянето си от поста във вторник. Ако молбата му бъде приета от кмета Йорданка Фандъкова, Диков ще си тръгне на 9 февруари след точно десет години начело на градоустройството на столицата.

Слуховете, че Петър Диков ще си тръгне, циркулираха известно време преди това по начина "абе, чу ли, че...", по който хората говорят за нещо, което им се вижда важно, но не могат напълно да повярват, че е истина. Десет години власт правят това с когото и да е. А властта е нещо, което софийският главен архитект получава по право, тъй като системата около него е изградена така, че да го прави (почти) безконтролен. Затова и личността на този пост е важна, особено когато един милионен град изживява ренесанс, подплатен с милиарди инвестиции и имотен бум.

Сценарият на пресконференцията тази седмица явно трябваше да покаже главния архитект в любимата му среда - добре режисирана пиеса, в която последните десет години са низ от успехи и идва заслужена почивка. Това не сработи твърде гладко. Трудните въпроси останаха без отговор, а и самият Диков не успя да изиграе ролята си докрай и беше видимо огорчен.

"Най-хубаво е човек да се откаже, когато е удовлетворен от това, което е направил. Ако започва да пада или го изгонят, или се откаже - не е добре", е другото най-близко до обяснение, което той даде за причините да се откаже от управлението. Не беше особено трудно да се прозре зад тази препратка фактът, че неговото име беше едно от най-обсъжданите преди и след кметските избори, обикновено в контекста на "ще запазите ли Петър Диков на поста". Критиците му получиха дълго и напоително внимание на пресконференцията, като неведнъж бяха наречени некомпетентни, а в типично свой стил Диков използва ефекта "Дънинг - Крюгер" (според който глупавите се мислят за много по-умни, отколкото са, а умните се подценяват), за да намекне защо си тръгва.

А защо наистина

Оттеглянето на Петър Диков остави странна тишина в общината, която говори, че решението му едва ли е било еднолично. Йорданка Фандъкова каза само лаконично, че ще приеме молбата му. Нито тя, нито някой от управляващите защити или похвали една от най-ключовите фигури в общината за последното десетилетие.

А напрежението около главния архитект е високо от месеци. Критиките на граждански организации като "Група Град" и "Спаси София" се превърнаха във все по-конкретни искания за оставка с постоянното натрупване на провалени конкурси и видими гафове в градската среда. С наближаването на изборите много кандидати за кметове и общински съветници се включиха в критиките. През цялото това време обаче старият нов кмет Йорданка Фандъкова не влезе в темата нито веднъж и отклоняваше всеки въпрос с обяснението, че "не е сега времето". За сметка на това влезлите като опозиционни партии в общинския съвет не отстъпиха от думите си и още в първите дни на СОС коалиция "Сердика" внесе доклад за отстраняването на главния архитект.

Това изглежда една възможна теория. Очевидно обвиненията срещу Диков нямаше да утихнат скоро, а изглежда, че той не можеше да разчита на гласовити защитници. Затова оттеглянето му изглежда като логична самозащитна реакция, преди ситуацията да излезе извън неговия контрол. Така той остава и победител в ситуацията и сам определя, че ще остане на поста още три месеца.

Вълкът единак

Колкото и внезапен да беше този ход, беше ясно, че рано или късно ще се случи. Личността на Диков поляризира хората в София от години, като все по-често предизвикваше негативни емоции. Това се дължи на причини в него - дистанцираност и самодостатъчност, която не подтиква към диалог, но и на такива извън личността му.

"Петър Диков беше главен архитект, в чието лице бяха съсредоточени много надежди, че може да промени порочните практики на предшественика си," разказва арх. Павел Янчев за началото на мандата на Диков. Диков е първият човек в градското планиране на София, избран с конкурс. Подробности от този момент през 2006 г. са, че тогава кмет е Бойко Борисов, а шеф на журито в конкурса - Цветан Цветанов. Всъщност тогава Петър Диков единствен сред останалите участници не представя публично концепцията си, но въпреки това е избран. При всички положения към него има високи очаквания след години съмнения и неуредици покрай дотогавашния главен архитект Стоян Янев. Оттогава общината подчертава и че Диков "не е ярко партийно оцветен".

Истината е, че той оправдава част от очакванията. От днешна гледна точка може да звучи донякъде парадоксално, но Петър Диков е първият главен архитект в новата история на София с визия за развитието на града. Преди неговия мандат общият устройствен план (ОУП) на София не е актуализиран от 1961 г. Както и сам обича да изтъква, той успява да създаде такъв план и да го прокара през общината. Към този ОУП има много критики - арх. Павел Янчев например казва, че "плановете, които [направление "Архитектура и градоустройство"] изготвя, носят всички неуспешни практики на проектирането на града през последните 70 години - те са механично пренесен модел от социалистическия град в капиталистическата реалност". При всичките недостатъци обаче някакъв план е по-добре от пълната липса на такъв.

Той полага донякъде основата за другите гордости на Петър Диков (които, случайно или не, са и гордости на премиера) - метрото, Околовръстния път, Северната скоростна тангента. Тези проекти движат града напред въпреки всички критики дали е можело да станат по-добре или по-бързо. Диков е и един от идеолозите на идеята да бъде сменено предназначението на терена между 4-и и 5-и километър край "Цариградско шосе", който доскоро принадлежеше на Министерството на отбраната, а днес е "София тех парк". Факт е, че градоустройствената дирекция започна да публикува огромни количества информация в интернет, макар регистрите на НАГ да са напълно невъзможни за навигиране. При оттеглянето си главният архитект се похвали и с "над 1000 обществени обсъждания, на 80% от които е присъствал лично".

Липсата на обяснения за много от проектите, както и формалността на други, като например обществените обсъждания, обаче доведоха до сериозни противоречия. Под силния обществен натиск например на няколко пъти беше преработван проектът за новото кръгово кръстовище на "Лъвов мост", но според много експерти и в сегашния му вид ползата от него е минимална. Остри коментари предизвика и направеното разширение на бул "Пейо Яворов", този път обаче заради комично оскъдните тротоари или пълната липса на такива. Гореща тема е предстоящото строителство на кръгово кръстовище на бул. "България" и бул. "Акад. И. Е. Гешов". Проектът е натоварен с амбициозната цел да разреши транспортните проблеми на една от най-инфарктните точки в югозападна София. Редица граждански организации и живеещите в района не са съгласни с представеното проектно решение. Това беше и поредният повод преди по-малко от месец да бъде поискана оставката на главния архитект. "Кръстовището на две нива на бул. "България" и бул. "Акад. И. Е. Гешов", което ще струва 25 млн. лв., няма да реши проблемите на пешеходците, велосипедистите и градския транспорт. В този вид проектът е напълно нефункционален, защото е насочен само към левите завои за леките автомобили", коментираха наскоро от сдружението "Спаси София". Такива критики са чести към доста от проектите, които въпреки мащаба си изглеждат недомислени или претупани в някои свои части.

Една от най-често повтаряните мантри от главния архитект през последните десет години е, че логичното развитие на столицата е на север, към по-благоприятните за живеене южни склонове на Стара планина, вместо към усойните северни склонове на Витоша. Това развитие обаче, дори след затварянето на "Кремиковци", така и не се случи. София не се сдоби с обещаваните подземни паркинги, а буферните паркинги на метрото просто не работят добре за гражданите. Както го обобщава арх. Павел Янчев: "Всичко това с времето не остана незабелязано от гражданите, които видяха как пред очите им - при наличието на немалки бюджети и работещи инструменти за финансиране от ЕС, градът им не успява да се превърне в по-качествено място за живот. А напротив, преследвайки някаква неразбрана западна модерност, се повтарят грешки и модели, които градовете по света са направили преди 40-50 години и в момента критикуват и поправят."

Жертва на времето, жертва на себе си

Това дава донякъде отговор защо изведнъж се фокусира толкова много негативна енергия в образа на Петър Диков. За десетте му години на поста София се разви като град с активно гражданско общество, в което фигурата на Диков все повече стърчеше като остатък от времето, в което еднолични решения можеха да се взимат за сметка на хиляди хора. В съчетание с възможностите на социалните мрежи и смартфоните все повече хора споделят недомислиците в общината и искат видими резултати, а Диков беше естествената жертва на този процес.

На този фон неговата основна грешка беше, че така и не успя да се покаже истински отворен към гражданите и новите идеи, но за сметка на това трудно понасяше критика. На позиция, от която гражданите очакваха да бъде убеден защитник на обществените интереси, той често беше подозиран в обслужване на бизнеси и политици. "Арх. Диков винаги успяваше да изкаже мотивирани обяснения, които звучаха по-скоро като оправдания, че той не е отговорен за случващото се - администрацията така решила; нормативната уредба го задължила; някой служител допуснал техническа грешка; така било в заданието и т.н.". коментира и арх. Виктор Чолаков пред "Капитал".

Градът - това съм аз

Би било приятно да се мисли, че оттеглянето на Диков е победа на гражданите и само по себе си ще доведе промяна. Но би било грешно. Каквито и недостатъци да има Петър Диков, те само се подсилват от начина, по който е формулирана позицията му. "Дейността на главния архитект попада в динамичната зона на преплитане на два интереса - единият на вносителите на инвестиционни предложения (най-вече частни инвеститори, чуждестранни, български, но и общински), а от другата страна е общественият интерес", обяснява арх. Илиян Николов, който е бил началник на управление "Архитектура и градоустройство" при предишния главен архитект на София Стоян Янев. Според него този пост се натоварва със свръхочакването, че именно той ще бъде "корективът между инфантилното общество и злодеите инвеститори". Причината е, че в България едва се заражда смислена архитектурна и градоустройствена критика - нито в медиите, нито сред професионалните организации САБ и КАБ към момента има такава. Така средата е абсолютно лишена от задълбочени, смислени и критични разговори, а впоследствие и обществените обсъждания на градски проекти обикновено стават сцена за лични конфликти и емоции, вместо там да се чуват аргументирани мнения. Резултатът е, че главният архитект няма истински коректив, а се очаква той сам да коригира себе си.

Към това трябва да прибавим и факта, че София вече дълги години не може (или не иска) да регулира устройството си. "Градоустройственият хаос в столицата не е продукт на един или двама главни архитекти; нормативната уредба години наред се използва от администратори и инвеститори с цел прокарване на различни инвестиционни намерения за сметка обаче на цялостния облик на града", казва арх. Виктор Чолаков.

Законът за обществени поръчки например превръща архитектурните конкурси в арена за злоупотреби, без да остави минимален шанс те да се случат нормално. Сроковете не са съобразени с нужното (за качествен проект трябва повече) време, а формалните изисквания често пречат на чуждестранни бюра да участват, което, както при всички други поръчки, може да послужи за бутане на "подходящи кандидати".

Направление "Архитектура и градоустройство" е изградено по логиката на отминали времена. "Главният архитект е едноличен господар на всички отдели, на две общински предприятия, един музей... и никой не знае защо. При такава организация как се очаква "Софпроект" например да поправя грешките на главния архитект, ако той е шефът и държи и ножа, и хляба", дават пример от "Спаси София". Строителен предприемач казва, че често му се случва след проверка на проекта му надолу по веригата той да се качва при Диков и там да минава отново цялата процедура. С други думи, делегирането на дейности или не е сработило през годините на управление на Диков, или умишлено е било спирано.

Няма и никакъв механизъм за проверка на дейността на главния архитект или дори за искане на оставката. "По административна линия над него е кметът. Той обаче е много далеч от специфичната материя, за да му се бърка, което поставя главния архитект в ситуацията, че над него е само небето", обяснява Илиян Николов. Корективът на главния архитект - Общинският експертен съвет по устройство на територията, се състои от подчинени на Диков и представители на статуквото в КАБ и САБ. Практиката е показала, че едва ли от съвета се очакват радикално различни идеи.

Би било хубаво да се очаква в тази мътна вода главният архитект да отстоява общите интереси, но без механизъм за контрол това е само хубаво пожелание.

А как да дойде промяната

Така всъщност въпросът за новия главен архитект на София повдига по-важни и по-големи въпроси: кой решава как да изглежда столицата (или който и да било град), кой контролира главните архитекти и как да си гарантираме по-добро качество на живот. Това са отговори, които новият СОС, новият стар кмет или дори правителството ще трябва да дадат. Грандиозната цел би била нов и смислен закон за архитектурата. По-обозримата и със сигурност много по-спешна цел е Законът за обществените поръчки да се пригоди спрямо архитектурните конкурси.

А на най-пряко ниво трябва да очакваме кметовете и общинските съветници да променят отношението си към градоустройството от пасивно към активно. Един начин е да създават екипи около и под главния архитект с достатъчно знания и инструменти, така че да го разтоварват от част от задълженията му, а и да се отнасят критично към работата му. Да започнем да мислим за градоустройството като не по-малко важно от енергетиката или финансите, където търсим експертно представителство.

Това са плановете. Животът, който се случва около тях, е, че новглавен архитект на София вероятно ще се появи, преди което и да е от тези неща да се е случило.

Освен всичко друго главният архитект има много важна роля за най-знаковия за София и най-любимия проект на ГЕРБ - метрото. Трудно е да си представим, че премиерът и кметът не са заинтересовани от това кой ще застане начело на най-любимия им проект. Законът не казва как да се направи конкурсът за нов архитект, така че властта е в ръцете на Йорданка Фандъкова. "И да е най-безкористният и непорочен човек, системата ще го изхвърли. Тя не е пригодена да работи с такива хора, а с уговорки с "ела в кабинета", коментират от "Спаси София". Така че можем единствено да се надяваме, който дойде, да съзнава в какво сбърка Петър Диков и каква нужда от промяна има.

Идеи за промяна

"Трябва задължително да се направи анализ и оценка на работата на досегашния, а и на предишни главни архитекти. Необходимо е и провеждането на обществен дебат по подобие на този за ректора на Софийския университет, за ролята на главния архитект по принцип - има ли нужда от такъв и ако да, какви следва да са функциите и правомощията му, кой го избира или назначава, пред кого отговаря", са част от конкретните предложения на сдружение "Фрагмент". Ще трябва да се изясни веднъж завинаги ролята на публичните конкурси и обществените обсъждания, така че да водят до истински резултат, а не до бутафорни решения. Като краен механизъм арх. Виктор Чолаков предлага и друго - "критично важно е да се въведе механизъм за отзоваване на главния архитект например от съсловните организации. Експертите в тези организации са достатъчно добре подготвени, за да оценяват работата на главния архитект и да искат оставката му при необходимост", казва той

"Явно съм им омръзнал на всички и е крайно време за нови лица." Този емоционален мотив беше единственото обяснение, с което дългогодишният главен архитект на София Петър Диков обяви оттеглянето си от поста във вторник. Ако молбата му бъде приета от кмета Йорданка Фандъкова, Диков ще си тръгне на 9 февруари след точно десет години начело на градоустройството на столицата.

Слуховете, че Петър Диков ще си тръгне, циркулираха известно време преди това по начина "абе, чу ли, че...", по който хората говорят за нещо, което им се вижда важно, но не могат напълно да повярват, че е истина. Десет години власт правят това с когото и да е. А властта е нещо, което софийският главен архитект получава по право, тъй като системата около него е изградена така, че да го прави (почти) безконтролен. Затова и личността на този пост е важна, особено когато един милионен град изживява ренесанс, подплатен с милиарди инвестиции и имотен бум.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    axo avatar :-|
    axo

    Първо, в България и в частност София за архитектура и градоустройство не се говори достатъчно и обществото има изкривена представа и дълбоко неразбиране по тези въпроси.

    Второ, администрацията е устроена по такъв начин, че облагодетелства хора с неформални и корупционни контакти, има нужда от много по-голяма прозрачност и ясни процедури.

    Трето, ЗУТ и свързаните нормативни актове са написани по мъгляв и неясен начин, позволяващи на същата тази администрация да изнудва непосветените, но да подпомага приближените.

    Четвърто - пътят, през който са принудени да преминават желаещите да строят е твърде усложнен, когато става дума за малки проекти като къщи и преустройства. Това ражда неразбиране, корупция и масово незаконно строителство. За големите проекти е обратното - огромни мастодонти минават тихомълком и впоследствие съсипват цели райони, защото няма достатъчна публичност на процедурите, както е на Запад. Това трябва да се промени.

    Пето и най-важно - големият проблем на София - и транспортен, и екологичен, идва от голямата интензивност на застрояване, заложена в ОУП. Не е нормално в незастроени райони извън центъра да се позволява Кинт повече от 1.2-1.5, защото градската тъкан се пренасища. Белите брези, Стрелбище, Борово, периферията на Младост-2, участъкът между Ал. Малинов и Младост-1а са само част от напълно съсипаните и ужасно неприятни за живеене и преминаване места в София. За Манастирски ливади има ли смисъл да говорим?

    В основата на всичко гореизброено стои бездънна алчност, в името на която се жертва и разум и морал. Ако не се справим с алчността и не успокоим града, той просто ще колабира и ще се превърне в подобие на гетата на Мумбай.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK