2016: Бурята приближава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

2016: Бурята приближава

2016: Бурята приближава

България пропусна шанса да се настрои към много от предстоящите рискове и да започне да си решава натрупаните структурни проблеми

Николай Стоянов
19628 прочитания

Системата на ниски данъци ще става все по-трудно да се удържа

В средата на ноември вече има доста прогнози от различни частни и публични институции, които образуват умерено позитивно ветрило от прогнози между 1.5% и 2.6% ръст на БВП. На фона на експресните данни за третото тримесечие на 2015 г. (2.9% ръст на БВП) прогнозите дори сочат забавяне. През последното тримесечие са предвидени огромни бюджетни разходи и спокойно растежът за тази година може да се окаже над 2.5%.

Това, върху което трябва да се обърне повече внимание обаче, са не толкова числата, а по-скоро тенденциите, които подклаждат този умерен оптимизъм, както и тези, които създават рискове той да се окаже прекомерен. А те са важни - ръстът може да се окаже по-малък от очакванията и така планираната експанзия на нечий бизнес да се окаже неподплатена с достатъчно приходи. Но по-важното е, че може да предизвикат управляващите да вземат резки и непредвидими завои, способни да объркат всеки бизнес план.

Пропилени възможности

Отминаващата 2015 г. беше белязана от няколко позитивни фактора, които имаха ролята на попътен вятър за икономиката и докараха по-добър от очаквания растеж – ниските цени на горивата, паричната политика на ЕЦБ, слабото евро, ниските лихви, нереализираните външни рискове (с изключение на Гърция) и частичното изсветляване на икономиката. Ефектът от всички тези двигатели е трудно да се измери изолирано, но като цяло създадоха оживление, пренесло се и в по-добри от очакваните приходи в бюджета.

Повечето от тези фактори са външни и не се дължат на особени конкурентни предимства или на специални мерки. Някои от тях ще продължат да действат и през 2016 г., вероятно с отслабваща сила. Със сигурност обаче рано или късно попътният вятър ще отслабне. А същевременно вече се виждат и бури на хоризонта. Една такава е забавянето на китайската икономика и цялостното очакване за забавяне в развиващите се пазари. Тази година очакваното затягане и покачване на лихвите от страна на Федералния резерв се отложи, но то ще трябва да бъде предприето в един момент. Друга тлееща опасност са все още нерешените дългови проблеми в еврозоната и далеч не само в нея.

Накратко: през 2015 г. се отвори прозорец с възможност за България да се настрои към много от предстоящите рискове и да започне да си решава много от натрупаните структурни проблеми вследствие на хроничен отказ от предприемане на реформи. За съжаление този шанс практически не беше използван досега и въпреки по-високите приходи в бюджета през тази година нито се виждат опити той да се балансира и да се овладее трупането на дълг, нито се вижда достатъчно твърда воля за промени в който и да било сектор. Това си пролича в последните седмици и с отстъплението на правителството от намаляване на привилегиите за МВР и МО.

Буря на хоризонта

Вече се виждат първите сигнали, че прозорецът започва да се затваря със скърцане. Вносът се свива макар и основно заради ниските цени на суровини, но това започва да важи и за износа, който в немалка част продължава да е с ниска добавена стойност и да зависи от борсовите котировки. Освен това след две години дефлация в страната, индуцирана от вътрешни причини, сега има реална опасност от трета - предизвикана от външни. При много фиксирани и дори растяща разходи (например за заплати) това ще започне да изяжда конкурентността на компаниите.

Освен това с началото на новия програмен период усвояването на еврофондове ще е по-ниско, което ще забави инвестициите. Възстановяването на пазар на труда все още е крехко и трудно може да се превърне в двигател. Тази роля надали ще се поеме и от кредитирането заради предстоящата оценка на качеството на активите на банките. Самото упражнение ще отнеме много от ресурса им за нови сделки. А един от най-големите рискове идва именно от резултатите и от опасността да се наложи попълване на сериозни капиталови дупки от бюджета. На ниво банкова система има много резерви, но когато се стигне до отделни банки, няма гаранции дали няма да се открият дупки. След затварянето на КТБ определено тече релокация. Ресурсът първо започна да излиза от банките с български собственици, а после и от тези с гръцки и се насочваше към такива с майки в Западна Европа. При евентуални негативни констатации при предстоящите проверки тези процеси може да се усилят много бързо, което ще даде малко възможност за реакция и рекапитализация на банки. Трудността да се намират пазарни решения ще е по-голяма и заради невъзможността на БНБ да осигурява ликвидна подкрепа в условията на валутен борд, така че държавата ще трябва да е готова и за ликвидни, и за капиталови инжекции. Все пак трябва да отчетем, че банките към момента на ниво система не изглежда да имат проблем с финансирането и лихвите са рекордно ниски. Причините за липсата на ръст на кредитирането явно трябва да се търсят другаде.

Ако връхлети буря, ще става все по-трудно да се удържа моделът за догонване, който е избрала България - ниски данъци, които да привличат инвестиции, които на свой ред да създават добавена стойност и доходи. Тази стратегия не се реализира напълно заради комбинацията от глобална криза, местна корупция и тромава бюрокрация, които обезличават предимствата. Засега пробойните се запълват с противоречиви еднократни ефекти - квазинационализация на частните пенсионни фондове или пък планираната концесия на летище София. Вече се усещат първите плахи опити за вдигане и въвеждане на нови данъци. При евентуални по-ниски от очакваното приходи в бюджета и показаната функционална невъзможност на правителството да реже разходи натискът за вдигане на данъци ще се усили, което може тотално да торпилира доказани предимства като плоския данък.

Но по-лошото е, че тази политика по линия на най-малкото съпротивление заплашва да вкара икономиката в низходяща самоподклаждаща се спирала. Забавянето ще отвори още по-големи дупки в и без това недофинансираните социални системи (здравеопазване, осигуряване, образование). Това на свой ред ще влоши още повече качеството на услугите им. Ако това е за кратко, резултатът ще се измерва в недоволство (особено на средната класа). Ако обаче е за дълго, ще се измерва в намаляване качеството и мотивацията на работната ръка, в имиграция и като цяло в намаляване на потенциала за растеж на икономиката. И така цикълът се затваря.

Възможни мерки

Резервите за неутрализиране на негативите и прекъсването на подобни вериги са при корупцията и сивата икономика. Справянето с тях е трудно, но ако се предприемат ефективни мерки, това може буквално да финансира належащите реформи. А освен това може да генерира попътен вятър отвътре, като намали разходите за правене на бизнес и така направи компаниите по-конкурентни и привлече нови инвестиции.

Иначе алтернативата - вдигне на данъци, е лесна, но и със спорен ефект и лоши странични ефекти. Това не означава, че непременно през следващата година ще се усети някакъв остър негативен ефект от нея, но при тиктакащите бомби рискът някоя да гръмне и да е нужно отново да се запълва на коляно се увеличава. За съжаление засега правителствата в България вървят устойчиво по този път.

Системата на ниски данъци ще става все по-трудно да се удържа

В средата на ноември вече има доста прогнози от различни частни и публични институции, които образуват умерено позитивно ветрило от прогнози между 1.5% и 2.6% ръст на БВП. На фона на експресните данни за третото тримесечие на 2015 г. (2.9% ръст на БВП) прогнозите дори сочат забавяне. През последното тримесечие са предвидени огромни бюджетни разходи и спокойно растежът за тази година може да се окаже над 2.5%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Единственият данък, който има нужда от вдигане е данък имоти - в момента е символичен, отделно няма данък върху земеделските земи да речем. Има и други пропуски.

    А реално точно собствениците трябва да плащат най-малко за инфраструктурата около имотите си. Отделно собствениците трябва да плащат част от бюджета на държавата - щото МВР им пази имотите, армията също. Съдът - също.

    ДДС може в същото време да се намали. Щото в момента прекалено голяма част от бюджета се пълни с него и се получава голяма несправедливост.

  • 2
    liko.koychev avatar :-|
    Iliyan Koychev

    Това с увеличаването на данъка недвижими имоти е моя теза от година вече. В университета разработих примерен модел за прогресивното облагане на недвижимите имоти. Там засегнах тезата, че данъчната оценка трябва ежегодно да се актуализира по пазарни методи; за сметка на това пък ще по-висок необлагаем минимум. Промилите в прогресията няма да се различават чувствително и са в рамките на настоящите, определени по ЗМДТ. Развих и идеята за своеобразна вертикална справедливост - плащане на данъка, обвързвано с дохода, като дадох пример с една баба с минимална пенсия и едно двучленно семейство с един и същ данък имоти - доста сложна и изискваща невероятна администрация идея, но така де. :)

  • 3
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#2] от "liko.koychev":

    Илко, не съм ти слагал аз минуса, но искам да питам:
    Защо обвързваш данък имоти с доходи? Според мен - ако бабата на минимална пенсия живее в същия имот като двучленно семейство - следва, че бабата живее над възможностите си (или семейството - под възможностите си).
    Това което предлагаш е некоректно - един и същ имот - два данъка.
    Следствието ще е - имота ще ми е регистриран на баба ми с нейната пенсия от 220 лева, въпреки, че заплатата ми е над 2500 лв.
    Данъците трябва да се увеличат (на НИ), но това трябва да е прогресивно и еднакво за всички - без бонуси за "бедни".

  • 4
    damianrm1 avatar :-|
    damianrm1

    До 3-5 год. с това правителство ни чака криза, няма да е точно както в Гърция, но такава ЩЕ ИМА. НИТО една система, МВР, Армия, здравеопазване,образование, пенсии – НИТО една нищо не се подобрява ..докато някоя не избухне! Неизбежно е ...

  • 5
    drastar avatar :-|
    drastar

    Нито МВР, нито армията, доколкото я има пази собствеността на гражданите. Най-малко пък МВР, което е все същото от 1944 г. - апарат за репресия.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#5] от "drastar":

    Те така казват и за пожарникарите - докато не им се запали плевнята или къщата.

    МВР пази хората, но и имотите на хората. Армията пази хората, но пази и имотите на хората/цялата държава всъщност/.И е нормално този който има повече и по-скъпи имоти да плаща повече за това. Както и за чиновниците, както и за съда да речем - щото всичкият ред който се създава в държавата е в по-голяма полза за тия които имат повече.

    Няма логика бюджета да се пълни с ДДС т.е. от консумиращите, а да се консумира най-вече от тия които имат повече - имоти, имущество.
    Също няма логика бюджета да се пълни с ДОД .. щото този който получава днес 2000 лева може да няма имоти - т.е. ще ползва от държавата по-малко отколкото един безработен, но с имоти за 200 хил. лева да речем. Щото например около имота трябва да има инфраструктура и тя е най-вече заради имота, охраната също - реда и той. Щото няма ли го - квартала става гето и имота не струва нищо. Та няма логика за инфраструктурата около имата Х да плащат тия които консумират някъде в другия край на България. Щото могат да имат много по-малко от тоя с имота Х.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Виждам много минуси съм получил.. докато това е така - ще дълбаем дъно след дъно. Вярно богатите ще стават все по-богати.. но държавата ще става все по-мизерна. А способните ще бягат от България в държави в които - има по една случайност "нормален" данък имоти. Щото там има ред и много повече справедливост.

  • 8
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    До коментар [#7] от "mickmick":

    По принцип си прав, но няма как да стане. Вдигането на прекия данък върху имота е пряк път към "революция", или най-малкото, загуба на следващите избори. Българинът спестява в имоти. Богатият българин - в много имоти. Политически такъв данък е неприемлив.

  • 9
    t_ avatar :-|
    t_

    До коментар [#7] от "mickmick":

    В много лоша посока си тръгнал, братле.

    Първо - ДДС донася ужасно много данъци в бюджета. Ако ще заменяш намаляването на ДДС с данък имоти, ще се окаже изведнъж, че твърде много хора на могат да си платят данъка. Искаш да докараш срив на имотния пазар ли? По - адекватно облагане - да, но другото са си пълни простотии.
    Второ - виж първото.

    Трето - с тая теза мина ли?

  • 10
    pur6ing avatar :-|
    pur6ing

    До коментар [#7] от "mickmick":

    Богатият си е богат, а бедният си е беден...
    Като вдигнат данъка, какво ще се промени:
    - бедните още ще обеднеят и няма да си купят къща никога
    - на богатите им пука,
    - а политиците ще има да си харчат още на воля...
    Всички възможни промени ще дадат резултати само след пресичане на престъпността и корупцията. ИНАЧЕ СА БЕЗМИСЛЕНИ...НО ще се случат, за да има какво да се краде.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK