"Алфа Рисърч": Ключови министри и политики губят доверие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

"Алфа Рисърч": Ключови министри и политики губят доверие

Премиерът Борисов, регионалният министър Лиляна Павлова и здравният Петър Москов са сред членовете на кабинета с най-висок рейтинг

"Алфа Рисърч": Ключови министри и политики губят доверие

В електорален план ГЕРБ и реформаторите увеличават подкрепата си, а ДПС започва да губи ореола си на "силната партия"

14862 прочитания

Премиерът Борисов, регионалният министър Лиляна Павлова и здравният Петър Москов са сред членовете на кабинета с най-висок рейтинг

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


На фона на критичния поглед към кабинета рейтингът на Борисов изненадващо расте и достига стойности от първия му мандат.

Управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ излизат с повишено доверие след местните избори, но същевременно ключови министри и политики губят подкрепа - това важи в най-голяма сила за образованието, вътрешните работи и туризма. Това показва представителното проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 10 - 18 ноември сред 1100 пълнолетни граждани на страната чрез пряко стандартизирано интервю. Въпреки известната толерантност на анкетираните към сектори и министри, които извършват промени, като здравеопазване и социална политика, повече от половината министри поддържат отрицателни рейтинги, а към по-голяма част от водените политики има силна критичност, сочат данните.

На този фон е интересно, че сериозен ръст в личния рейтинг отбелязва премиерът Борисов (до 38%), като достига нивата от 2011 и след тригодишно прекъсване отново е единственият български политик (с изключение на Кристалина Георгиева) с по-високи положителни, отколкото отрицателни оценки. Според социолозите причината е мобилизацията около местните избори, липсата на силна опозиция и относителната стабилност на България на фона на бежанската криза и атентатите в Европа. Не трябва да се пренебрегва и склонността на българите да разделят образа на премиера от провежданите правителствени политики -  на практика подкрепата за кабинета е само 24%, като недоверието е почти двойно по-голямо (42%).

"Добри" и "лоши"  политики

Към повечето политики на кабинета всъщност има силна критичност. Традиционно финансирана и одобрявана сфера остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова. Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг, отбелязват социолозите.

Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%) са политики, към които има спорно отношение, но все пак в тях гражданите виждат известни позитивни промени и министрите Ивайло Калфин и Петър Москов са съответно втори и трети сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа, независимо от разгорещените дебати в техните сфери. На фона на полицейските протести удържането на вълненията в българската армия води до известен ръст и в личния рейтинг на военния министър и до възстановяване на доверието в армията.

Почти всички останали ресори и правителствени политики обаче се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини – начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри – образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова. Във време на гласуване на държавния бюджет финансовият министър също бележи очаквано лек спад.

Какви трябва да са бюджетните приоритети

Застаряващото население и обществените оценки за проблемните сектори оказват влияние върху вижданията на анкетираните какви трябва да са приоритетите на правителството при финансирането чрез бюджета. Най-силен натиск има за приоритетно финансиране на социалните плащания, здравеопазването и образованието, но със сравнително висок приоритет са и екологията, сигурността и по-малко икономически дейности. Най-малко склонни са хората да се отделят повече пари от данъците им за администрации. Изследването показва и друга интересна тенденция, която засяга бюджетните политики - почти 40% българите смятат, че трябва да има поскъпване на цигарите, докато подкрепата за повишението на акциза върху горивата и на цените на винетките е едва по 6%.

Ако изборите бяха сега...

Експертите на "Алфа Рисърч" отбелязват, че в електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили - лек ръст се отчита при ГЕРБ и РБ, лек спад при ПФ и по-значителен при БСП и "Атака". За 80% от анкетираните на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29% Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции. Ореола си на "силната партия" започва да губи ДПС. Едва 8% са на мнение, че неговата тежест се е увеличила – също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки партии като АБВ и "Движение 21".

Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и "Атака". Според 77% влиянието на БСП сред избирателите спада, 80% твърдят същото за "Атака". Ако днес имаше избори "Атака" би останала извън парламента.

При партийните лидери с най-голямо лично одобрение след Бойко Борисов се нареждат Георги Първанов (23.2%), Красимир Каракачанов (18.9%), Меглена Кунева (15.5%), Михаил Миков (13.2%), Валери Симеонов (12.7%), Радан Кънев (11.8%), Божидар Лукарски (8.5%), Николай Ненчев (8.1%). В дъното са Лютви Местан с 6.5% влияние и Волен Сидеров, чийто рейтинг спада двойно спрямо юни до 4.8%.

В сравнение с юни ръст от 4% е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев, като според агенцията одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване.

Кризата на доверие в парламента продължава, като недоверието в него е 55% с тенденция да расте. Одобрението се стабилизира на 10%. Позитивната оценка за работата на Народното събрание не е била по-висока от негативната от септември 2009 г.

 

Над половината българи одобряват данък "вредни храни"

Повече от половината българи подкрепят въвеждането на т.нар. данък "вредни храни", макар че голяма част (45%) признават, че не проверяват съдържанието на храните, които купуват. Социолозите отчитат, че българите са слабо запознати със съдържанието на посочените като вредни съставки, но 25% са започнали да обръщат внимание през последния месец в резултат на дебата по темата.

На фона на слабата запознатост притесненията са големи – над 50% от хората се тревожат за ефекта на вредните съставки върху тяхното здраве, а над 75% - върху това на децата. Вероятно това е и причината здравните аргументи да надделяват над икономическите въпреки притесненията, че данъкът може да доведе до намаляване на доходите, да развие сива икономика и закриване на работни места.

 

 

Повечето българи запазват обичайните си навици след атентатите в Париж

След атентатите в Париж мнозинството от българите запазва обичайния си начин на живот (67%)  - едни, защото и бездруго пътуванията и посещенията им на публични места са силно ограничени, а други – защото, смятат, че не трябва да се позволява на терористите да всяват страх. Все пак около 17-20% от хората смятат да избягват места с масови публични събирания. Не е изключен и известен отлив от екскурзии и пътувания (6%). Само за 1% е възможно да променят плановете си за обучение в Европа. Половината от хората са на мнение, че заплахата за България е същата, както и за останалите европейски страни.
На фона на критичния поглед към кабинета рейтингът на Борисов изненадващо расте и достига стойности от първия му мандат.

Управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ излизат с повишено доверие след местните избори, но същевременно ключови министри и политики губят подкрепа - това важи в най-голяма сила за образованието, вътрешните работи и туризма. Това показва представителното проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 10 - 18 ноември сред 1100 пълнолетни граждани на страната чрез пряко стандартизирано интервю. Въпреки известната толерантност на анкетираните към сектори и министри, които извършват промени, като здравеопазване и социална политика, повече от половината министри поддържат отрицателни рейтинги, а към по-голяма част от водените политики има силна критичност, сочат данните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK