България към Китай: пристанища, пътища, летища, изберете си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България към Китай: пристанища, пътища, летища, изберете си

"Ние имаме проблем, защото тук всичко минава през обществени поръчки, докато държавите извън ЕС възлагат пряко", казва Борисов по въпроса с китайските инвеститори.

България към Китай: пристанища, пътища, летища, изберете си

Страната изложи цял куп проекти за концесии или публично-частно партньорство с участието на азиатски инвеститори. Интерес засега има само към един

Огнян Георгиев
24149 прочитания

"Ние имаме проблем, защото тук всичко минава през обществени поръчки, докато държавите извън ЕС възлагат пряко", казва Борисов по въпроса с китайските инвеститори.

© Министерският съвет


България представи пред китайските инвеститори всички инфраструктурни проекти, които е подготвила или възнамерява да подготви за концесия или публично-частно партньорство. Сред тях са две пристанища, два интермодални терминала, четири летища, четири ж.п. линии и четири пътни артерии. Мащабният пакет от възможности беше представен пред азиатските инвеститори от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на бизнес частта от форума на 16-те държави от Централна и Източна Европа и Китай.

Сред проектите са пристанищата във Видин и Русе, ж.п. линиите Варна-Русе и Димитровград-Русе, магистралите "Хемус" и "Черно море" и летищата в Пловдив, София, Горна Оряховица и Стара Загора. "Поне към момента най-сериозен интерес има към магистрала "Черно море", тунела под Шипка и участъка Русе-Свиленград, но не в оригиналния вариант от Търново през Хаинбоаз. Анализът (на китайските инвеститори - б.р.) показва, че този път може да бъде комбиниран с тунела под Шипка", обясни министър Павлова. Тя потвърди, че има инвестиционно намерение, внесено от една от компаниите. Към момента тунелът би трябвало да се строи с европейски пари, но все още не е ясно дали Кресненското дефиле и "Хемус" няма да изядат всичко свободно от новата програма. В случай, че инвеститорът се наеме да строи подобен участък, категорично няма да има държавна гаранция. "Ще става на принципа на концесия или публично-частно партньорство, без държавна гаранция или очакване за доплащане при по-малък трафик", поясни министърът на регионалното развитие. 

Тази позиция на Павлова се разминава с нейно изказване от януари 2014 г., когато президентът Росен Плевнелиев предложи по време на посещение в Китай същият този тунел на местни инвеститори. Тогава Павлова обяви, че е напълно недопустимо тунелът да се направи така, защото има европейски средства за него, а ако се даде на частен инвеститор, той ще бъде с платен достъп и такса. Явно перспективата за европейско финансиране за тунела се е свила доста, а са се появили нови възможности за изплащане на частната инвестиция - например тол-система, която да отчита част от парите за частната компания.

Всъщност, дори да е имало кандидати за тях (а това към момента не е така), е слабо вероятно другите предложения за концесии да предизвикат бурен моментален интерес, най-малкото защото бяха направени набързо и пред полупразна зала, заради причинено от организаторите закъснение с почти час на министър Павлова. Когато тя се появи, панелът, в който трябваше да участва, отдавна беше приключил, така че се наложи тя да прескочи доста от обясненията в презентацията си. "Последните ще станат първи", пошегува се с поговорка Павлова.

Същото се случи и с друг български министър - Божидар Лукарски, който пък трябваше да изложи възможностите за инвестиране в три индустриални зони - София тех парк, зоната в Божурище и тази в Пловдив. Той поне успя да улови част от собствения си панел, като се вмести между презентациите на Латвия и тази на Румъния. 

Меморандум по меморандум....

Форумът, който за първи път се провежда в Китай, беше отворен официално в Суджоу на 24 ноември. Китайският премиер Ли Къциян поздрави огромния брой делегати, пристигнали от всяка от държавите, като  посочи, че стокооборотът на Китай с Централна и Източна Европа е нараснал от 43.9 млрд. долара през 2010 г. на над 60 млрд. долара миналата година. "Размерът не е значителен, но ръстът е спиращ дъха", заяви Къциян в типичния приповдигнат стил на китайските официални представители. И също добави поговорка (явно такъв беше денят) - "Този, който не действа, няма да получи".

Първият голям проект - Пупинов мост в Белград, е вече готов, предстои развитието на линията Белград-Будапеща, припомни китайският премиер. "Ние сме готови да променим стратегиите си, за да паснат с вашите", щедро обеща Къциян, след което поясни, че ще бъде направена финансираща институция, в рамките на формата 16+1, която да подкрепя тези проекти. Тя няма да изисква държавни гаранции, посочи той, което явно значи, че никоя от държавите не харесва твърде много този формат, който така допада на Китай - заеми от негови банки, за да се изплащат проектите, строени от китайски компании. Българското финансово министерство например, е било категорично против подобен формат, научи "Капитал". В рамките на деня бяха подписани няколко споразумения на Индустриалната и търговска банка на Китай ICBC с банки от региона, включително Българската банка за развитие. Споразумението не включва конкретни ангажименти, а е по-скоро меморандум за бъдещо сътрудничество. Ден по-късно министърът на финансите Владислав Горанов потвърди, че Българската банка за развитие ще получи 50 млн. евро заем от ICBC, като парите не са обвързани с експорт на китайски стоки и услуги.

България подписа и меморандум за присъединяване към огромната инициатива "Един път, един пояс", която трябва да свърже Китай с Европа по стария път на коприната. "Географското положение на България на границата между Европа и Азия й позволява да играе важна роля в изграждането на нови евразийски транспортни коридори", посочи министър-председателят Бойко Борисов по време на срещата на 17-те. Колко важна обаче ще е тази роля, предстои да разберем. "Ние имаме проблем, защото тук всичко минава през обществени поръчки, докато държавите извън ЕС възлагат пряко", смята Борисов. За него публично-частно партньорство и концесии също са вариант.

Цветният Орбан

На фона на умерените и обрани изказвания на останалите, отново най-образен се оказа унгарският премиер Виктор Орбан. "Европа е във война и се надяваме Китай да ни помогне", заяви Орбан, който каза, че Старият континент страда от възможно най-лошата комбинация: хем е богат, хем е слаб. "Навремето казваха, че това, което правим с Китай, не е устойчиво. Днес искаме още инвестиции", заяви унгарският премиер. В Унгария оперират хиляди китайски компании и страната е хъб за влизането им в региона.

България представи пред китайските инвеститори всички инфраструктурни проекти, които е подготвила или възнамерява да подготви за концесия или публично-частно партньорство. Сред тях са две пристанища, два интермодални терминала, четири летища, четири ж.п. линии и четири пътни артерии. Мащабният пакет от възможности беше представен пред азиатските инвеститори от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на бизнес частта от форума на 16-те държави от Централна и Източна Европа и Китай.

Сред проектите са пристанищата във Видин и Русе, ж.п. линиите Варна-Русе и Димитровград-Русе, магистралите "Хемус" и "Черно море" и летищата в Пловдив, София, Горна Оряховица и Стара Загора. "Поне към момента най-сериозен интерес има към магистрала "Черно море", тунела под Шипка и участъка Русе-Свиленград, но не в оригиналния вариант от Търново през Хаинбоаз. Анализът (на китайските инвеститори - б.р.) показва, че този път може да бъде комбиниран с тунела под Шипка", обясни министър Павлова. Тя потвърди, че има инвестиционно намерение, внесено от една от компаниите. Към момента тунелът би трябвало да се строи с европейски пари, но все още не е ясно дали Кресненското дефиле и "Хемус" няма да изядат всичко свободно от новата програма. В случай, че инвеститорът се наеме да строи подобен участък, категорично няма да има държавна гаранция. "Ще става на принципа на концесия или публично-частно партньорство, без държавна гаранция или очакване за доплащане при по-малък трафик", поясни министърът на регионалното развитие. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Еврофондовете нещо започнаха да пресъхват.
    Опасно е разбойниците от ГРОБ да останат на сухо.
    Та е ясно, че не само с китаеца, но и с дявола ще се наортачат, само и само да продължава нещо да тече. И да им влиза в джобовете, естествено.

  • 2
    vasko49 avatar :-|
    vasko49

    абе я се изнеси от България направо и ни предай направо на китайците какво ще си играете на дребно Европа или китай ще ни притежава май не е от голямо значение ние сме свикали вече

  • 3
    gotze avatar :-|
    gotze

    Аматьори, дори за презентацията си не могат да дойдат навреме!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    alex_bsc avatar :-P
    Alex Georgiev

    Ехаа.. Матряла в лицето на коментар 1, 2 и 3 пак си показа нивото.

  • 5
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    "Ние имаме проблем, защото тук всичко минава през обществени поръчки, докато държавите извън ЕС възлагат пряко"
    За Борисов това може и да е проблем,но за нормалните държави това е най -прозрачния начин за харчене на публичните финанси.

  • 6
    zo avatar :-|
    zo

    Избирам скоростни железници! Не е дори нужно да са чак толкова бързи като в Китай с техните 300 км/ч.

  • 7
    zo avatar :-|
    zo

    До коментар [#5] от "rosiraycheva50._":

    И да, и не. Китайският подход си има предимства, защото каквото решат и го правят при това с бързи темпове, а тука има много излишно разкатаване, точно затова китайците действат без проблеми с инфраструктурните проекти в Македония и Сърбия.

    Последно като четох някъде за ж.п. връзката м/у България и Македония прогнозната цена беше 500 милиона евро, което се пада по 10 милиона на км, дали и кога тая връзка ще е готова само един господ знае. Ако го бяхме дали на китайците отдавна да е готово и за много по-малко пари.

    Разбира се това не значи че одобрявам българските корупционни схеми, по които „наши хора“ строят, при това скъпо, при това некачествено.

  • 8
    subaru avatar :-P
    subaru

    ".....изберете си"
    Жалко е да се гледа, как демократична, евроатлантическа България се самопредлага на комунистически Китай. Досегашната практика е показала, че "концесиите" и "публично - частното партньорство" в българският им вариант водят единствено до огромни норми на печалбата за "концесионера" или "частния" партньр и само загуби за държавата плащани от българските граждани - данъкоплатци. Ако някой види качеството на пътищата построени от Китай в Африка, ще разбере смисълът на създадената дори от африканците подигравателна фраза "Китайска работа". Напоня на една друга крилата фраза. Може пък, когато "двете "работи" се събарат да се получи положителна а не отрицателна синергия.

  • 9
    kman avatar :-|
    kman

    Проблем било че има обществени поръчки, ех да можеше да си възлагаме на когото си искаме без да го мислим много. То ние и сега го правим, но трябва да симулираме конкуренция за пред чужденците, каква досада...

  • 10
    chichi01 avatar :-?
    Чичи (Ice Man's fan)

    До коментар [#3] от "gotze":
    Доколкото мога да вярвам на написаното - неудобството не е причинено от самата Павлова:
    "Всъщност, дори да е имало кандидати за тях (а това към момента не е така), е слабо вероятно другите предложения за концесии да предизвикат бурен моментален интерес, най-малкото защото бяха направени набързо и пред полупразна зала, заради причинено от организаторите закъснение с почти час на министър Павлова. Когато тя се появи, панелът, в който трябваше да участва, отдавна беше приключил, така че се наложи тя да прескочи доста от обясненията в презентацията си. "Последните ще станат първи", пошегува се с поговорка Павлова."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK