Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 25 ное 2015, 6:04, 24034 прочитания

България към Китай: пристанища, пътища, летища, изберете си

Страната изложи цял куп проекти за концесии или публично-частно партньорство с участието на азиатски инвеститори. Интерес засега има само към един

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България представи пред китайските инвеститори всички инфраструктурни проекти, които е подготвила или възнамерява да подготви за концесия или публично-частно партньорство. Сред тях са две пристанища, два интермодални терминала, четири летища, четири ж.п. линии и четири пътни артерии. Мащабният пакет от възможности беше представен пред азиатските инвеститори от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на бизнес частта от форума на 16-те държави от Централна и Източна Европа и Китай.

Сред проектите са пристанищата във Видин и Русе, ж.п. линиите Варна-Русе и Димитровград-Русе, магистралите "Хемус" и "Черно море" и летищата в Пловдив, София, Горна Оряховица и Стара Загора. "Поне към момента най-сериозен интерес има към магистрала "Черно море", тунела под Шипка и участъка Русе-Свиленград, но не в оригиналния вариант от Търново през Хаинбоаз. Анализът (на китайските инвеститори - б.р.) показва, че този път може да бъде комбиниран с тунела под Шипка", обясни министър Павлова. Тя потвърди, че има инвестиционно намерение, внесено от една от компаниите. Към момента тунелът би трябвало да се строи с европейски пари, но все още не е ясно дали Кресненското дефиле и "Хемус" няма да изядат всичко свободно от новата програма. В случай, че инвеститорът се наеме да строи подобен участък, категорично няма да има държавна гаранция. "Ще става на принципа на концесия или публично-частно партньорство, без държавна гаранция или очакване за доплащане при по-малък трафик", поясни министърът на регионалното развитие. 


Тази позиция на Павлова се разминава с нейно изказване от януари 2014 г., когато президентът Росен Плевнелиев предложи по време на посещение в Китай същият този тунел на местни инвеститори. Тогава Павлова обяви, че е напълно недопустимо тунелът да се направи така, защото има европейски средства за него, а ако се даде на частен инвеститор, той ще бъде с платен достъп и такса. Явно перспективата за европейско финансиране за тунела се е свила доста, а са се появили нови възможности за изплащане на частната инвестиция - например тол-система, която да отчита част от парите за частната компания.

Всъщност, дори да е имало кандидати за тях (а това към момента не е така), е слабо вероятно другите предложения за концесии да предизвикат бурен моментален интерес, най-малкото защото бяха направени набързо и пред полупразна зала, заради причинено от организаторите закъснение с почти час на министър Павлова. Когато тя се появи, панелът, в който трябваше да участва, отдавна беше приключил, така че се наложи тя да прескочи доста от обясненията в презентацията си. "Последните ще станат първи", пошегува се с поговорка Павлова.

Същото се случи и с друг български министър - Божидар Лукарски, който пък трябваше да изложи възможностите за инвестиране в три индустриални зони - София тех парк, зоната в Божурище и тази в Пловдив. Той поне успя да улови част от собствения си панел, като се вмести между презентациите на Латвия и тази на Румъния. 



Меморандум по меморандум....

Форумът, който за първи път се провежда в Китай, беше отворен официално в Суджоу на 24 ноември. Китайският премиер Ли Къциян поздрави огромния брой делегати, пристигнали от всяка от държавите, като  посочи, че стокооборотът на Китай с Централна и Източна Европа е нараснал от 43.9 млрд. долара през 2010 г. на над 60 млрд. долара миналата година. "Размерът не е значителен, но ръстът е спиращ дъха", заяви Къциян в типичния приповдигнат стил на китайските официални представители. И също добави поговорка (явно такъв беше денят) - "Този, който не действа, няма да получи".

Първият голям проект - Пупинов мост в Белград, е вече готов, предстои развитието на линията Белград-Будапеща, припомни китайският премиер. "Ние сме готови да променим стратегиите си, за да паснат с вашите", щедро обеща Къциян, след което поясни, че ще бъде направена финансираща институция, в рамките на формата 16+1, която да подкрепя тези проекти. Тя няма да изисква държавни гаранции, посочи той, което явно значи, че никоя от държавите не харесва твърде много този формат, който така допада на Китай - заеми от негови банки, за да се изплащат проектите, строени от китайски компании. Българското финансово министерство например, е било категорично против подобен формат, научи "Капитал". В рамките на деня бяха подписани няколко споразумения на Индустриалната и търговска банка на Китай ICBC с банки от региона, включително Българската банка за развитие. Споразумението не включва конкретни ангажименти, а е по-скоро меморандум за бъдещо сътрудничество. Ден по-късно министърът на финансите Владислав Горанов потвърди, че Българската банка за развитие ще получи 50 млн. евро заем от ICBC, като парите не са обвързани с експорт на китайски стоки и услуги.

България подписа и меморандум за присъединяване към огромната инициатива "Един път, един пояс", която трябва да свърже Китай с Европа по стария път на коприната. "Географското положение на България на границата между Европа и Азия й позволява да играе важна роля в изграждането на нови евразийски транспортни коридори", посочи министър-председателят Бойко Борисов по време на срещата на 17-те. Колко важна обаче ще е тази роля, предстои да разберем. "Ние имаме проблем, защото тук всичко минава през обществени поръчки, докато държавите извън ЕС възлагат пряко", смята Борисов. За него публично-частно партньорство и концесии също са вариант.
Цветният Орбан
На фона на умерените и обрани изказвания на останалите, отново най-образен се оказа унгарският премиер Виктор Орбан. "Европа е във война и се надяваме Китай да ни помогне", заяви Орбан, който каза, че Старият континент страда от възможно най-лошата комбинация: хем е богат, хем е слаб. "Навремето казваха, че това, което правим с Китай, не е устойчиво. Днес искаме още инвестиции", заяви унгарският премиер. В Унгария оперират хиляди китайски компании и страната е хъб за влизането им в региона.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40 Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40

Парламентът окончателно прие промените в Закона за извънредното положение, предстои правителството да измени и своето постановление за помощта към фирмите

6 апр 2020, 4321 прочитания

Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения

И още: В Западна Европа обмислят планове за отмяна на ограниченията; Започва масово тестване в спешната помощ у нас, след като седем медици там вече са болни; Британският премиер Борис Джонсън е настанен в болница

6 апр 2020, 1546 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
БАН: Бежанците са част от решението на демографската криза в България

Според експертите друга предпоставка е икономиката да расте с по 3-4% на година и да бъде ограничена смъртността

Още от Капитал
Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10