С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 27 ное 2015, 16:45, 19410 прочитания

Добре дошли под нулата

Какво означава решението на БНБ да въведе отрицателни лихви за свръхрезервите на банките при нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Само преди няколко години идеята за отрицателни лихви на централните банки звучеше като екстравагантно и крайно решение, което навлиза в некартографираните води на паричната политика. От повече от година обаче еврозоната живее в този странен свят, където банките, а и голяма чат от инвеститорите в държавен дълг са принудени да си плащат за това да дадат на сигурно място парите си. От началото на 2016 г. в него ще влязат и българските банки, след като БНБ обяви, че ще въведе отрицателни лихви по свръхрезервите на банките. Това са сумите, които те държат при нея над минималните задължителни резерви и които досега не са олихвяваха. С изцяло пренаписана наредба по темата БНБ въвежда като правило, че лихвата и върху свръхрезервите ще става отрицателна, когато лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ е отрицателна. В момента ЕЦБ удържа по 0.2% за депозирана при нея ликвидност.

Новата наредба на БНБ още не е публикувана и засега не е официално колко точно ще е отрицателният процент, но в банковите среди очакват и за тях въведеният процент да е -0.2%. Същевременно обаче в ЕЦБ вече тече дебат за ново разхлабване на паричната политика, което може да означава и навлизане в още по-отрицателна територия. И ако за банкерите прекият ефект е сравнително ясен, решението на БНБ променя правилата на играта и ще има ефекти върху цялата икономика. Ето и отговорите на "Капитал" на най-важните въпроси


Защо БНБ въвежда отрицателни лихви?
Най-просто казано, за да не губи пари.

По последни данни банките държат в БНБ 12.3 млрд. лв., докато изискванията за минимални задължителни резерви са около 6 млрд. лв. Това прави над 6 млрд. лв. свръхликвидност на банките, които те влагат в БНБ при 0% лихва. Същевременно поради отрицателната лихва на ЕЦБ и също така отрицателната доходност на повечето ценни книжа с висок кредитен рейтинг (в каквито БНБ само има право да инвестира) централната банка е принудена да отчита загуби. Прави впечатление и че свръхрезервите на банките в БНБ скачат именно след въвеждането на отрицателните лихви от ЕЦБ миналия септември, което говори и че някои от чуждите банки с местни поделения може да ползват БНБ да пласират ликвидност тук вместо на по-голяма загуба в ЕЦБ. До голяма степен обаче свръхрезервите се подклаждат и от изплатените 3.6 млрд. лв. гарантирани влогове в КТБ през декември 2014 г., които се върнаха отново в банковата система. Така или иначе, като БНБ изравни лихвата си с ЕЦБ и реално наложи наказание за държаните при нея пари, тя дава стимул за банките да ги влагат другаде.

Какво означава за банките?
Трудности в управление на ликвидността



Банките са изправени малко или повече пред същата задача като БНБ - да инвестират относително скъпо привлечения си ресурс от депозити на граждани и фирми в свят на нулеви и отрицателни лихви. Досега БНБ им даваше поне под от 0%, но от 4 януари 2016 г. те ще трябва да намират други решения. "Очевидно ще трябва да съобразим степента на ресурси, които държим в БНБ, и да ги насочим в други инвестиции", коментира председателя на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Сибанк Петър Андронов. Според него и без тази мярка банките са имали трудности в това да управляват ликвидността, но и за него, както и за други банкери решението е очаквано. Реално то е и не в най-тежката си форма, тъй като минусовата лихва не засяга минималните задължителни резерви, които са определени от БНБ на 10% от депозитната база. Ефективно те са около 9%, тъй като за привлечените от чужбина нормата е 5%, а от държавата и общините - 0%. Освен това банките имат право да покрият и част от изискванията с касовите си наличности и със средства по сметки в националния системен компонент TARGET2-BNB (които в голямата си част са предоставена ликвидност към централите им). С промените последното ще отпадне като опция, което едва ли ще има някакъв ефект в момента.

Как ще повлияе на лихвите?
Ще усили натиска за спад

При равни други условия отрицателните лихви на БНБ при свръхликвидност за банките би трябвало още повече да намалят стимулите им да привличат нови депозити и оттам те да намалят още лихвите. Същевременно теоретично би трябвало да има и натиск надолу на лихвите по кредитите. Пред опцията да губят пари в БНБ (съчетано и с по-евтиния им ресурс) банките ще са по-склонни да кредитират и конкуренцията би трябвало да свали лихвите и там. В сектора обаче не очакват някакви мигновени резултати, тъй като самите банкери няма как да произведат желание в компаниите да инвестират и да теглят кредити.

Как ще се отрази на икономиката?
Ако се пренесе към бизнеса, позитивно

Въпреки че БНБ практически няма собствена парична политика заради валутния борд, по същество понижението на лихвите е експанзионистична монетарна мярка. Тя обаче би заработила само ако трансмисионният механизъм през банките заработи и повече и по-евтин кредит се насочи към бизнеса. Това е най-големият проблем и пред стимулиращите мерки на ЕЦБ, че изливаната от нея ликвидност чрез печатане на пари достига до предприятията в много малка степен. Общо взето, и компаниите, и банките не са склонни да поемат рискове, знаейки, че въпреки спокойствието, което централните банки купуват, структурните проблеми не са решени. Това важи в особено голяма степен и за България.

А на бюджета?
Държавата ще може да пласира дълг по-евтино

Сигурен ефект е, че животът на финансовия министър малко ще се улесни. В търсенето къде да пласират свръхликвидността банките вероятно гладно ще поемат всяка емисия ДЦК. Засиленото търсене от тяхна страна ще вдигне цената и съответно ще понижи доходността, която пазарът ще търси. Или като цяло следващата година данъкоплатецът ще може да спести от разходи за лихви, което предвид сигурните поне 2 млрд. лв. нов дълг за покриване на дефицита и потенциала за още, ако се наложи подкрепа на банки след проверките на качеството на активите им, е добра новина.

Има ли рискове?
Иска ли питане

Едно от нещата, за които БНБ трябва особено да внимава, е дали спадащите лихви по депозити няма да доведат до тегления от банките. Като цяло на неразвития български пазар и при липсата на финансова култура за алтернативите банковите влогове абсолютно доминират. С наближаването на лихвите до нула обаче това може да се промени и влогове да се насочат към други финансови активи, имоти и т.н. При отчитането на над 30% ликвидност в банковата система и при рекордните 40 млрд. лв. валутни резерви на БНБ обаче това трудно може да се превърне в съществен риск за стабилността. За самите банки обаче си остава предизвикателството да управляват ликвидността си и да минимизират загубите от инвестиране на депозити, привлечени при 1-2% лихва, на -0.2%.

Дългосрочен риск очерта и подуправителят на БНБ, отговарящ за валутния борд, Калин Христов на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". Според него ниските лихви правят проекти, които досега банките не са искали да финансират заради риска, атрактивни, без реално те да са станали по-добри и устойчиви. "Това задържа лошите кредити, намалява провизиите на банките и води до 30% ръст на печалбата, която банковата система отчита. Но банките трябва да внимават да не дават прекалено много кредити само заради ниските лихви, защото те се дължат на циклични фактори", смята Христов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Публичен линч върху съда заради предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман; Висшият адвокатски съвет с категорична позиция срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор; Сериозно скачат глобите по Закона за платежните услуги

23 сеп 2019, 449 прочитания

Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат

И още: Увеличават се кандидат-кметовете преди изборите, натоварена седмица за ЦИК; През юли е счупен абсолютният температурен рекорд

23 сеп 2019, 1227 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Какво предложи и какво получи България в Китай

Практическите детайли зад политическата среща в Суджоу

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит