Добре дошли под нулата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добре дошли под нулата

Според подуправителя на БНБ Калин Христов растежът и ниските лихви в цяла Европа са резултат от парични и фискални мерки, а не от структурни реформи, което крие рискове за банките

Добре дошли под нулата

Какво означава решението на БНБ да въведе отрицателни лихви за свръхрезервите на банките при нея

Николай Стоянов
20009 прочитания

Според подуправителя на БНБ Калин Христов растежът и ниските лихви в цяла Европа са резултат от парични и фискални мерки, а не от структурни реформи, което крие рискове за банките

© Цветелина Белутова


Само преди няколко години идеята за отрицателни лихви на централните банки звучеше като екстравагантно и крайно решение, което навлиза в некартографираните води на паричната политика. От повече от година обаче еврозоната живее в този странен свят, където банките, а и голяма чат от инвеститорите в държавен дълг са принудени да си плащат за това да дадат на сигурно място парите си. От началото на 2016 г. в него ще влязат и българските банки, след като БНБ обяви, че ще въведе отрицателни лихви по свръхрезервите на банките. Това са сумите, които те държат при нея над минималните задължителни резерви и които досега не са олихвяваха. С изцяло пренаписана наредба по темата БНБ въвежда като правило, че лихвата и върху свръхрезервите ще става отрицателна, когато лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ е отрицателна. В момента ЕЦБ удържа по 0.2% за депозирана при нея ликвидност.

Новата наредба на БНБ още не е публикувана и засега не е официално колко точно ще е отрицателният процент, но в банковите среди очакват и за тях въведеният процент да е -0.2%. Същевременно обаче в ЕЦБ вече тече дебат за ново разхлабване на паричната политика, което може да означава и навлизане в още по-отрицателна територия. И ако за банкерите прекият ефект е сравнително ясен, решението на БНБ променя правилата на играта и ще има ефекти върху цялата икономика. Ето и отговорите на "Капитал" на най-важните въпроси

Защо БНБ въвежда отрицателни лихви?

Най-просто казано, за да не губи пари.

По последни данни банките държат в БНБ 12.3 млрд. лв., докато изискванията за минимални задължителни резерви са около 6 млрд. лв. Това прави над 6 млрд. лв. свръхликвидност на банките, които те влагат в БНБ при 0% лихва. Същевременно поради отрицателната лихва на ЕЦБ и също така отрицателната доходност на повечето ценни книжа с висок кредитен рейтинг (в каквито БНБ само има право да инвестира) централната банка е принудена да отчита загуби. Прави впечатление и че свръхрезервите на банките в БНБ скачат именно след въвеждането на отрицателните лихви от ЕЦБ миналия септември, което говори и че някои от чуждите банки с местни поделения може да ползват БНБ да пласират ликвидност тук вместо на по-голяма загуба в ЕЦБ. До голяма степен обаче свръхрезервите се подклаждат и от изплатените 3.6 млрд. лв. гарантирани влогове в КТБ през декември 2014 г., които се върнаха отново в банковата система. Така или иначе, като БНБ изравни лихвата си с ЕЦБ и реално наложи наказание за държаните при нея пари, тя дава стимул за банките да ги влагат другаде.

Какво означава за банките?

Трудности в управление на ликвидността

Банките са изправени малко или повече пред същата задача като БНБ - да инвестират относително скъпо привлечения си ресурс от депозити на граждани и фирми в свят на нулеви и отрицателни лихви. Досега БНБ им даваше поне под от 0%, но от 4 януари 2016 г. те ще трябва да намират други решения. "Очевидно ще трябва да съобразим степента на ресурси, които държим в БНБ, и да ги насочим в други инвестиции", коментира председателя на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Сибанк Петър Андронов. Според него и без тази мярка банките са имали трудности в това да управляват ликвидността, но и за него, както и за други банкери решението е очаквано. Реално то е и не в най-тежката си форма, тъй като минусовата лихва не засяга минималните задължителни резерви, които са определени от БНБ на 10% от депозитната база. Ефективно те са около 9%, тъй като за привлечените от чужбина нормата е 5%, а от държавата и общините - 0%. Освен това банките имат право да покрият и част от изискванията с касовите си наличности и със средства по сметки в националния системен компонент TARGET2-BNB (които в голямата си част са предоставена ликвидност към централите им). С промените последното ще отпадне като опция, което едва ли ще има някакъв ефект в момента.

Как ще повлияе на лихвите?

Ще усили натиска за спад

При равни други условия отрицателните лихви на БНБ при свръхликвидност за банките би трябвало още повече да намалят стимулите им да привличат нови депозити и оттам те да намалят още лихвите. Същевременно теоретично би трябвало да има и натиск надолу на лихвите по кредитите. Пред опцията да губят пари в БНБ (съчетано и с по-евтиния им ресурс) банките ще са по-склонни да кредитират и конкуренцията би трябвало да свали лихвите и там. В сектора обаче не очакват някакви мигновени резултати, тъй като самите банкери няма как да произведат желание в компаниите да инвестират и да теглят кредити.

Как ще се отрази на икономиката?

Ако се пренесе към бизнеса, позитивно

Въпреки че БНБ практически няма собствена парична политика заради валутния борд, по същество понижението на лихвите е експанзионистична монетарна мярка. Тя обаче би заработила само ако трансмисионният механизъм през банките заработи и повече и по-евтин кредит се насочи към бизнеса. Това е най-големият проблем и пред стимулиращите мерки на ЕЦБ, че изливаната от нея ликвидност чрез печатане на пари достига до предприятията в много малка степен. Общо взето, и компаниите, и банките не са склонни да поемат рискове, знаейки, че въпреки спокойствието, което централните банки купуват, структурните проблеми не са решени. Това важи в особено голяма степен и за България.

А на бюджета?

Държавата ще може да пласира дълг по-евтино

Сигурен ефект е, че животът на финансовия министър малко ще се улесни. В търсенето къде да пласират свръхликвидността банките вероятно гладно ще поемат всяка емисия ДЦК. Засиленото търсене от тяхна страна ще вдигне цената и съответно ще понижи доходността, която пазарът ще търси. Или като цяло следващата година данъкоплатецът ще може да спести от разходи за лихви, което предвид сигурните поне 2 млрд. лв. нов дълг за покриване на дефицита и потенциала за още, ако се наложи подкрепа на банки след проверките на качеството на активите им, е добра новина.

Има ли рискове?

Иска ли питане

Едно от нещата, за които БНБ трябва особено да внимава, е дали спадащите лихви по депозити няма да доведат до тегления от банките. Като цяло на неразвития български пазар и при липсата на финансова култура за алтернативите банковите влогове абсолютно доминират. С наближаването на лихвите до нула обаче това може да се промени и влогове да се насочат към други финансови активи, имоти и т.н. При отчитането на над 30% ликвидност в банковата система и при рекордните 40 млрд. лв. валутни резерви на БНБ обаче това трудно може да се превърне в съществен риск за стабилността. За самите банки обаче си остава предизвикателството да управляват ликвидността си и да минимизират загубите от инвестиране на депозити, привлечени при 1-2% лихва, на -0.2%.

Дългосрочен риск очерта и подуправителят на БНБ, отговарящ за валутния борд, Калин Христов на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". Според него ниските лихви правят проекти, които досега банките не са искали да финансират заради риска, атрактивни, без реално те да са станали по-добри и устойчиви. "Това задържа лошите кредити, намалява провизиите на банките и води до 30% ръст на печалбата, която банковата система отчита. Но банките трябва да внимават да не дават прекалено много кредити само заради ниските лихви, защото те се дължат на циклични фактори", смята Христов.

Автор: Капитал

Само преди няколко години идеята за отрицателни лихви на централните банки звучеше като екстравагантно и крайно решение, което навлиза в некартографираните води на паричната политика. От повече от година обаче еврозоната живее в този странен свят, където банките, а и голяма чат от инвеститорите в държавен дълг са принудени да си плащат за това да дадат на сигурно място парите си. От началото на 2016 г. в него ще влязат и българските банки, след като БНБ обяви, че ще въведе отрицателни лихви по свръхрезервите на банките. Това са сумите, които те държат при нея над минималните задължителни резерви и които досега не са олихвяваха. С изцяло пренаписана наредба по темата БНБ въвежда като правило, че лихвата и върху свръхрезервите ще става отрицателна, когато лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ е отрицателна. В момента ЕЦБ удържа по 0.2% за депозирана при нея ликвидност.

Новата наредба на БНБ още не е публикувана и засега не е официално колко точно ще е отрицателният процент, но в банковите среди очакват и за тях въведеният процент да е -0.2%. Същевременно обаче в ЕЦБ вече тече дебат за ново разхлабване на паричната политика, което може да означава и навлизане в още по-отрицателна територия. И ако за банкерите прекият ефект е сравнително ясен, решението на БНБ променя правилата на играта и ще има ефекти върху цялата икономика. Ето и отговорите на "Капитал" на най-важните въпроси


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    sexion_d_assaut avatar :-P
    sexion_d_assaut

    B***h better have my money! ... банката плаща на мен, не аз на нея :)

  • 2
    veniaminov_1985. avatar :-|
  • 3
    voklev avatar :-|
    voklev

    Това за отрицателната лихва , означава , че ти плащаш на банката да ти пази парите от данъчни и подобни посегателства върху "законните" ти пари . Швейцарската банка го практикува отпреди повече от 30 години. Хитро е , слагаш ти милиардите в Швейцария , даваш на банката по 1-2 милиона на година и си чист. Това което се готви от БНБ , е антибанково решение или казано на български - на гол корем чифте пищови :)

  • 4
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Ако цената за съхраняване на пари в банката стане по-висока от наема на сейф - някои може да си прехвърлят парите в банкови или небанкови сейфове (охранявани от охранителни фирми, които не са банки).

  • 5
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    До коментар [#4] от "Валентин":

    Повечето от парите не съществуват като банкноти.

  • 5ar

    БНБ въвежда отрицателните лихви сега, а търговските банки ги въведоха за своите клиенти от началото на годината(чрез такси). Пример: При поддържане на среднодневна наличност 3000 лв по сметка във водеща бългрска банка получавам лихва 0.01 лв месечно и ми се начислява такса 0.50 лв. !!!

  • 7
    mammita avatar :-|
    mammita

    За мен е малко тъпо решение на БНБ. Да, големите централни банки по света го практикуват, но България е особена среда. Радев прави това, което е чел по книготе, че трябва да се прави. Ето това ще ни е проблемът с него. Дянков беше същия. Каквото е написано, това прави, но реалността е съвсем друга. Целта е с тази отрицателна лихва е да се изкарат парите от банките и да се вложат в икономиката, само че се пропуска момента, че по този начин няма да се раздвижи кредетирането, защото не са банките тези, които не отпускат пари, а хората не искат кредити. В момента реално лихвите по кредитите са много по - ниски от тези, които бяха преди кризата, но хората сега не искат кредити. Причината не са банките, а икономическата среда. Просто хората не се чувстват сигурни, че утре ще имат доходи. Така че БНБ в момента е на път да направи голяма глупост, а именно отрицателните лихви да се прехвърлят на клиентите, което да оскъпи кредитите и да свали още повече лихвите по депозитите.

  • 8
    smoothcriminal avatar :-|
    scmj

    А какво ще стане с лихвите по депозитите? Надявам се да не падат под 0%!

  • 9
    al64ad avatar :-|
    Ангел Ангелов

    40 млрд. лв. валутни резерви ??

  • 10
    bzm avatar :-|
    bzm

    От кога банките са сигурно място за парите ? Тези явно не са чували за КТБ,за КБ, ПЧБ, Lehman Brothers и още стотици други...Крайно време е обаче, в Бг да се въведат отрицателните лихви, та дано Бг изтегли спестяванията си и ги пусне в обръщение, че Мики Маус икономиката ни е в колапс. Ако иска ,българина,нека си държи парите в банка, но да си плаща за това-2-3 лв на 100.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK